Р Е Ш Е Н И Е
№ /13.01.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 5724 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. ***, срещу В.Б.Н., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 486,24 лв. – главница и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 575,23 лв., дължими по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит с номер **********, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Предявен е и осъдителен иск спрямо ответника за сумата от 224,69 лв. - договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит с номер **********.
В исковата молба се излага следното: На 15.01.2018г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит с номер ********** при следните параметри: сума на кредита – 500,00 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската – 30,91 лв., ГПР – 49,89 %, ГЛП – 41,17 %, лихвен процент на деня – 0,11 %. Закупен бил пакет от допълнителни услуги в размер на 600,24 лв., като вноската по този пакет е уговорена в размер на 25.01 лв. Ищецът изпълнявал своите задължения и на 16.01.2018г. превел на ответника сумата от 500,00 лв. по посочена банкова сметка. ***на вноска на 21.02.2018г. Договорът бил прекратен, а задължението обявено за предсрочно изискуемо. Погасеното вземане към момента на подаване на исковата молба е в размер на 55,96 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Излага се следното: Исковите претенции на ищеца са неоснователни. Договорът за заем има характеристика на договор за потребителски кредит, поради което са приложими нормите на ЗПК. Излага се, че процесният договор противоречи на ЗПК и накърнява добрите нрави. Не е посочен метод на изчисляване на лихвата, включени са неравноправни клаузи, прикрива се и липсва яснота относно същността и последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги. В искането за отпускане на потребителски кредит липсва искане за отпускане на избран пакет от допълнителни услуги. Нарушен е чл. 5, ал. 1 ЗПК. Не е представена информация за крайните параметри на заема. Ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че клаузата, уреждаща размера на договорната лихва, е нищожна.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис на искане за отпускане на потребителски кредит, от който се установява, че В.Н. е пожелал да му бъде отпуснат кредит в размер на 500,00 лв. за срок от 24 месеца. Видно от представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на ответника е предоставена информация относно поискания кредит, като са посочени всички условия, които следва да бъдат изпълнени от кредитополучателя след усвояването на съответната сума. Освен това ответникът е бил уведомен и за предлагания пакет от допълнителни услуги.
Установява се от представения договор за потребителски кредит с номер **********, че В.Б.Н. и „П.К.“ Б. ЕООД се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника под формата на кредит сумата от 500,00 лв. Установява се, че срокът на кредита бил 24 месеца, а размерът на всяка вноска по него – 30,91 лв. Уговореният ГПР бил в размер на 49,89 %, а ГЛП – 41,17%, т.е. възнаградителната лихва била в размер на 241,84 лв. Установява се, че е закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 600,24 лв. По делото е представен погасителен план, от който се установява, че падежът на последната дължима вноска настъпва на 20.01.2020г.
Видно от представения заверен препис на платежно нареждане сумата от 500,00 лв. е била преведена на В.Н. на 16.01.2018г., като посоченото основание за превода е договор за кредит с номер **********.
Установява се от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит с номер **********, че на 21.02.2018г. ответникът е погасил първата си вноска от задължението в размер на 55,92 лв., от които 13,76 лв. – главница и 17,15 лв. – лихва.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение, изпълнението по него и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и направените правоизключващи възражения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност страните се намирали в облигационни правоотношения, по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит с номер ********** от 15.01.2018г., по силата на който кредитодателят се задължил да предаде на кредитополучателя сумата от 500,00 лв. Установи се, че договорната възнаградителна лихва е уредена в размер на 241,84 лв., поради което и цялото задължение на ответника било в размер на 741,84 лв. Договорът е подписан от страните, а подписът, положен в графа „клиент“ от ответника, не е оспорен в настоящия процес. Установи се, че сумата от 500,00 лв. е предоставена на ответника по негова банкова сметка. ***, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, както и изправността си по него.
Уговореният годишен процент на разходите не противоречи на уреденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Уговореният процент не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Ответникът не успя да докаже, че е погасил изцяло и в срок задължението си по договора. От приетата фактическа обстановка се установи, че ответникът е погасил единствено първата вноска по погасителния план в размер на 55,92 лв., от които 13,76 лв. – главница и 17,15 лв. – лихва. С остатъка от 25,01 лв. е погасена вноска по закупения допълнителен пакет от услуги.
Тук следва да се посочи, че предявеният иск за сумата от 575,23 лв., представляваща задължение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит номер ********** от 15.01.2018г., сключен между страните, е неоснователен. Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
В случая, съдът намира, че претендираната от заявителя сума в размер на 575,23 лева, посочена като възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи на ЗПК и добрите нрави, както съображенията за това са следните:
Предоставените
права на длъжника като „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит“, „възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“,
„възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски“, „възможност за
смяна на дата на падеж“ и др. не
представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не се дължи
заплащане за тях, доколкото това по същество са предварително уговорени
евентуални промени в съдържанието на правоотношението между страните, които
могат винаги и по всяко време да бъдат уредени между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1
от ЗЗД. С уговарянето на този допълнителен пакет от услуги, по същество
длъжникът си „закупува“ едно по - благоприятно поведение от страна на кредитора
при евентуална забава от негова страна. Това води до извода за наличие на
недобросъвестност от страна на кредитора, който по косвен начин принуждава
длъжника да заплаща допълнителна сума, за да си осигури по -благоприятно кредитирово положение при настъпване на определени условия.
Подобни уговорки противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски
практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по различен
начин едни длъжници от други в случай на забава, в
зависимост от това кой и дали е закупил пакет от допълнителни услуги.
На следващо място съдът счита, че услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК представлява само посочената от заявителя – разглеждане на искането за предоставяне на кредит в кратки срокове. Не е ясно, обаче, в какво се изразява тогава „нормалното“ разглеждане на документите при предоставяне на кредита и каква е разликата между двете дейности. Но независимо от това тази уговорка противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, с която е дадена защита на потребителя, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Отделно от това, посочената услуга не оправдава нейния висок размер от 600,24 лева, който надхвърля по размер претендираната главница. Не на последно място сумата от 600,24 лева е определена изначално при самото сключване на договора, като в случая няма наведени твърдения за реалното ползване на някоя от цитираните от кредитора „услуги“. Нещо повече, вземането е установено в твърд размер без оглед на конкретно направени разходи на кредитора и без оглед реалното им предоставяне.
Следователно искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като тази уговорка противоречи на добрите нрави, същата се явява нищожна и като такава не съществува в правния мир. Именно поради това и сумата от 25,01 лв., с която е погасена част от дължимата сума за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да погаси съответно изцяло лихвата по втората дължима вноска по погасителния план и част от главницата. С оглед на изложеното предявените искове се явяват частично основателни до размер от 477,91 лв. – главница и 208,01 лв. лихва.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковата претенция, а
именно сума в размер на 397,47 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 477,91 лв. (четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с номер **********, сключен между В.Б.Н., ЕГН **********, и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, на 15.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 13072 по описа на ВРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 477,91 лв. до пълния претендиран размер от 486,24 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 208,01 лв. (двеста и осем лева и една стотинка), представляваща договорно възнаграждение по сключен между страните Договор за потребителски кредит с номер ********** от 15.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 208,01 лв. до пълния претендиран размер от 224,69 лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че В.Б.Н., ЕГН **********, дължи на П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 575,23 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит с номер **********, сключен на 15.01.2018г. между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 13072 по описа на ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 397,47 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 13072 по описа на ВРС за 2018г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................