РЕШЕНИЕ
№ 6545
гр. *, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110138971 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.04.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети март две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
1
Секретар Ива Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 38971 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. М., с ЕГН **********, и Н. П.
М., с ЕГН **********, двамата от гр. *, ул. „*“ № 41, вх. А, ап. 2, против „* *” ЕАД, с ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. ”*” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор **, за установяване по отношение на ответника, че Р. Д. М. и Н. П.
М., не дължат солидарно на „* *” ЕАД следните суми: сумата от 3 197,42 лв. – главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец януари 2009 г. до месец
април 2012 г., сумата от 429,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
03.03.2009 г. до 19.09.2012 г., както и сумата от 147,55 лв. – съдебни разноски, по издаден
изпълнителен лист на 01.11.2013 г. по ч.гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав,
поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата си молба ищците твърдят, че срещу тях е образувано изп.д. № 2* по описа
на ЧСИ С. Х., образува по молба на взискателя „* - *” ЕАД и приложен към нея
изпълнителен лист на 01.11.2013 г. по ч.гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав, по
силата на който Р. Д. М. и Н. П. М. са осъдени да заплатят солидарно на „* - *” ЕАД 3/4
части от следните суми: сумата от 4 263,22 лв. - главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от месец януари 2009 г. до месец април 2012 г., сумата от
573,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.03.2009 г. до 19.09.2012 г.,
както и сумата от 196,73 лв. – съдебни разноски. Сочи, че последното извършено по
изпълнителното дело действие било на 12.05.2014 г., когато на ищците били изпратени
покани за доброволно изпълнение от ЧСИ., поради което и делото било прекратено на
основание ч„л. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Излага подробни съображения за погасяване на
вземането по давност, позовава се на задължителна съдебна практика. Ангажират
доказателства.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „* *“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявената искова претенция като неоснователна. Не спори, че на 01.11.2013 г. в полза на
ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 20426/2012 г. по описа на
СРС, 86 състав, както и че по повод на молба от 17.04.2014 г. било образувано изп.д. № 2*
по описа на ЧСИ С. Х.. Твърди, че по образуваното изпълнително дело били извършени
изпълнителни действия, включително взискателят посочил способи за принудително
изпълнение. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
2
като оспорва погасяване на вземането по давност, за което излага подробни съображения.
Оспорва изтичане на погасителна давност в полза на ищците, като твърди, че давностният
срок бил прекъсван по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Излага подробни съображения относно
липсата на изтекла погасителна давност в полза на ищеца, позовава се на задължителната
съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна
и недоказана, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 439 във връзка с чл.
124, ал. 1 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищците заверен препис от изпълнителен лист от 01.11.2013 г. по
гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав, се установява, че Р. Д. М. и Н. П. М. са
осъдени да заплатят солидарно на „* *” ЕАД 3/4 части от следните суми: сумата от 4 263,22
лв. – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец януари
2009 г. до месец април 2012 г., сумата от 573,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 03.03.2009 г. до 19.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.10.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 196,73 лв. –разноски по
делото, а именно: 96,73 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От представения заверен препис от покана за доброволно изпълнение, изпратена до Р.
Д. М. от ЧСИ, се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.11.2013 г.
по гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав, е било образувано изп.д. № 2* по описа
на ЧСИ С. Х., с рег. № *, действаща в района на СГС.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че ответникът
като взискател по образуваното изпълнително дело е подавал молби с посочване на способи
за принудително изпълнение.
От приложеното гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав, се установява, че
същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с
вх. № 3325866 от 04.10.2012 г., подадено от „* *” ЕАД срещу Р. Д. М., Н. П. М. и **, като на
31.10.2012 г. съдът е издал заповед по чл. 410 от ГПК, а въз основа на последната и
изпълнителен лист.
От приложения заверен препис от изп.д. № 2* по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № *,
действаща в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод Молба с вх. №
37122 от 17.04.2014 г. на „* *” ЕАД с приложен изпълнителен лист от 01.11.2013 г., издаден
по гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав. На 12.05.2014 г. ЧСИ е изпратил покани
за доброволно изпълнение /ПДИ/ до всеки от длъжниците, уведомления по ДОПК и запорни
3
съобщения до банки, като от постъпилите уведомления от банки се установява, че върху
вземанията на Р. Д. М. и Н. П. М. са били наложени запори за други вземания. По делото са
били подадени молби от представители на взискателя с посочване на способи за
принудително изпълнение на дати, както следва: 20.03.2017 г., 21.02.2019 г. и 18.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 31.10.2012 г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен
лист на 01.11.2013 г., както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било
образувано изп.д. № 2* по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № *, действаща в района на СГС.
Спори се относно настъпването на факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
01.11.2013 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Видно от приложения препис от изпълнително дело, по молба за образуване на
изпълнително производство „* *“ ЕАД до съдебния изпълнител е била подадена заедно с
оригинала на изпълнителния лист. Считано от издаване на изпълнителния лист на 01.11.2013
г. към момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 17.04.2014 г. не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
4
изпълнително дело се установява, че са били предприети действия от ЧСИ.
Съдът следва да съобрази и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След
26.06.2015 г. са били подадени молби от взискателя с посочване на способи за принудително
изпълнение на следните дати: 20.03.2017 г., 21.02.2019 г. и 18.02.2020 г., по повод на първите
две от които са били извършени справки. Отделно от това следва да се посочи, че още при
образуване на изпълнителното дело са били изпратени запорни съобщения до банки, като и
до приключване на производството пред настоящата инстанция не са вдигнати наложените
запори върху банкови сметки на длъжниците – ищците в настоящото производство.
Налагането на запор върху банкови сметки на длъжниците, запорът върху които не е
вдигнат, е действие, което прекъсва погасителната давност. Ето защо и с оглед на
гореизложеното за съда се налага извод, че към момента на предявяване на иска вземането
на „* *“ ЕАД не е погасено по давност. По изложените съображения предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищците искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същата съобразно с чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. Д. М., с ЕГН **********, и Н. П. М., с ЕГН
**********, двамата от гр. *, ул. „*“ № *, вх. А, ап. 2, против „* *” ЕАД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ул. ”*” № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор **, за установяване по отношение на ответника, че Р. Д. М. и Н. П. М., не дължат
солидарно на „* *” ЕАД следните суми: сумата от 3 197,42 лв. /три хиляди сто деветдесет и
седем лева и четиридесет и две стотинки/ – главница за потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от месец януари 2009 г. до месец април 2012 г., сумата от 429,98 лв.
/четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ – мораторна лихва върху
главницата за периода от 03.03.2009 г. до 19.09.2012 г., както и сумата от 147,55 лв. /сто
четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ – съдебни разноски, по издаден
изпълнителен лист на 01.11.2013 г. по ч.гр.д. № 20426/2012 г. по описа на СРС, 86 състав,
поради погасяване на вземането по давност.
5
ОСЪЖДА Р. Д. М., с ЕГН *, и Н. П. М., с ЕГН *, двамата от гр. *, ул. „*“ № * вх. А,
ап. 2, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „* *” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. ”*” № *, представлявано от изпълнителния директор **, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6