РЕШЕНИЕ
№ 1715
гр. Русе, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520105106 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН. Производството за
делба е във фазата по нейното допускане.
Постъпила е искова молба от С. И. П. против В. И. С., в която се твърди,
че страните по делото са сестра и брат и единствени законни наследници на
починалите си родители Л.Г. П., починала на 05.01.2017г. и И. С. П., починал
на 03.11.2020г. След смъртта си същите оставили в наследство придобит по
време на брака си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № **, на
**етаж в жилищна сграда - блок *******, вход „**“, построен върху държавна
земя, в комплекс *******, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 60.72 кв. м., избено помещение № **, с
полезна площ от 2.58 кв. м., заедно с 1.384 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото от 69.00 кв. м., а съобразно
схема САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура, с идентификатор ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Русе, последно изменение, засягащо
самостоятелния обект: няма, с адрес на самостоятелния обект: гр. Русе, кв.
****, ул. „****“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, самостоятелния обект се намира на
етаж 7, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, брой етажи: **, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 60.72
1
кв. м., прилежащи части: избено помещение № ***, с площ от 2.58 кв. м., с
1.384% идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над
обекта: ***.
С оглед невъзможността за доброволно разделяне на останалия в
съсобственост недвижим имот, се моли да бъде допусната съдебната му делба
при права по 1/2 идеална част за всяка от страните.
В срока за отговор ответната страна изразява становище за
неоснователност на исковата претенция и се оспорва ищцата да е собственик
на 1/2 идеална част от описания в исковата молба имот. Ответникът прави
възражение, че е придобил процесния имот по давност и към настоящия
момент, с оглед изтеклия срок на осъществяването от него владение, се явява
единствен собственик на целия имот. Излагат се подробни твърдения за
отношенията на страните и техните родители, както и начина на ползване на
имота през годините, като въз основа на същите ответникът счита, че в
продължение на повече от 10 години, от около 30 години е владял явно и
непрекъснато целия недвижим имот, с анимуса, че е собственик на същия, без
никой да му пречи или да претендира противното, още повече признанието,
непротивопоставянето и съгласието на родителите му, че вече той е
собственик на апартамента. Това фактическо положение продължавало и към
настоящия момент. Предвид на изложените обстоятелства в отговора, се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са деца и законни наследници на родителите си
Л.Г. П., починала на 05.01.2017г. и И. С. П., починал на 03.11.2020г. По време
на брака си двамата наследодатели са придобили в режим на СИО, с договор
от 13.01.1986г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти, описания в исковата молба недвижим имот.
Свидетелят Д.А.Т. установява, че познавал ответника В. от 1976г., когато
той и родителите му се настанили в процесното жилище. След години двамата
му родители се изместили и в жилището останал да живее ответника и
неговото семейство. Баща му през 1993-1994г. заминал да пътува като моряк и
рядко се прибирал в апартамента, а майка му свидетелят не бил виждал от
1989г. През всичките години до настоящия момент В. и семейството му
живеели в апартамента и всички ги приемали като собственици. Той плащал
необходимите сметки и разходи за етажната собственост, участвал в общи
събрания, подписвал документи и пр. Чипове за достъп до етажната
собственост имали само В. и двете му деца.
Свидетелят Х.В. С. установява, че е син на ответника. В процесното
жилище живеел той, баща му и сестра му, а преди да почине и майка му. Като
малък свидетелят имал контакти с ищцата като негова леля, но след това
настанала пауза от 15-20 години, в които не са имали контакт. В съзнателния
си живот, като голям човек, свидетелят за първи път видял леля си преди
около 4 години, няколко дни след смъртта на майка му. Тогава тя отишла в тях
2
и разговаряла нещо с баща му, карали се. Свидетелят разбрал, че тя иска да
ипотекират или продадат жилището и да й дадат пари, защото тя живеела в
общинско жилище. Свидетелят не си спомня какво е отговорил баща му на
това искане. След това минали няколко години и през изминалото лято
ищцата отново ги посетила и казала същото като предния път, да ипотекират
жилището и да й дадат пари, защото живеела в общинско жилище. Тогава
свидетелят бил сам и отговорил на леля си, че по този въпрос трябва да говори
с баща му. Свидетелят знаел, че апартамента е на баща му, но по тази тема
двамата не били говорели, не знаел какви документи има за собствеността му.
През годините родителите на баща му идвали в това жилище, но като гости,
преспивали една или две вечери и си тръгвали. Двамата живеели разделени,
извън Русе. Случвало се през годините бащата на свидетеля да отсъства от
жилището за по няколко месеца, тъй като му се налагало да работи в чужбина.
През това време в жилището живеели свидетеля, сестра му и майка им.
Последната била виетнамка и поддържала добри отношения с родителите на
съпруга си.
Свидетелката Х.В.С., дъщеря на ответника, установява, че няма спомен
в процесното жилище да са живели други хора освен нейното семейство – тя,
брат й, и родителите им. Баба им и дядо им идвали в това жилище като гости и
за малко, те живеели на село. Всички разходи за жилището и за етажната
собственост заплащали семейството на ответника, включително и дължимите
данъци за имота в продължение на много години. Свидетелката има спомени
от леля си (ищцата) от ранните си детски години. Тя нямала ключ за
апартамента им. Когато майката на свидетелката починала, леля й дошла и се
скарала с баща им. Свидетелката не присъствала на това скарване, но разбрала
за него от баща си и брат си. Ищцата искала някакви пари за апартамента, тъй
като живеела в общинско жилище, трябвали й пари. Преди този случай
свидетелката не си спомня да е имало конфликти и скарвания между баща й и
сестра му. Просто минали много години в които двамата нямали контакти, до
срещата им през 2021г., след смъртта на майката на свидетелката. През
годините свидетелката със собствени средства заплатила ремонта на стаята си
в процесното жилище и дала пари за ремонта на покрива. Случвало се баща й
да отсъства за по няколко месеца от жилището им, когато работел в чужбина.
Преди 2021г. свидетелката сочи, че баща й не е коментирал нищо свързано със
сестра му, не била чувала двамата да не се разбират, дори не си говорели за
нея.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ответникът е възразил срещу поисканата делба на процесното жилище,
поради заявено възражение за придобиването му давност. Основателността на
това възражение би довела до отхвърляне на иска за делба, поради липсата на
съсобственост. И обратното, при отхвърляне на възражението, следва да се
прецени основателността на направеното искане за допускане до делба при
равни права на процесния имот.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
3
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението
следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да
придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.
В т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974г. е прието, че намерението на лицето
да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени
и към собственика. Действията, с които се демонстрира промяната на
държането във владение, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или на собственика. Такива действия са например:
отказът на ползващият имота да допуска собственика или останалите
съсобственици или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва
владението на собственика или останалите съсобственици.
Няма спор в случая, че процесният имот е придобит от родителите на
страните. Също така няма спор, а и се установява от представените
доказателства, че в продължение на последните 20-30 години в имота живее
само ответника и неговото семейство.
В конкретния случай по делото не само не са налице доказателства, а и
липсват твърдения за осъществени от ответника фактически действия, които
да могат да се квалифицират като владение върху целия имот, в смисъла
описан по-горе. В отговора си ответникът е изложил факти, за които е и
ангажирал гласни доказателства, съгласно които живее в процесното жилище
повече от десет години, полага грижи за него, заплаща дължимите за него
разходи, данъци. Всички тези действия са характерни не само за владелеца, но
и за държателя или за лицето което е владелец на идеална част от имот и
държател на друга, какъвто се явява след смъртта на родителите си. Преди
това няма твърдения и доказателства ответникът да е отблъснал владението
на своите родители, да е афиширал по отношение на тях като собственици
промяната на намерението си, а именно от държател да промени отношението
си и да свои процесния имот като владелец. Такива действия не са налице и по
отношение на ищцата след смъртта на родителите им. Действията и
отношението което е имал ответника към процесния имот би могло да се
характеризира като владение, но само ако се касае за имот, който е изоставен
от собственика или е с неизвестен собственик. Когато обаче следва да
промени намерението си от държател да свои имота като владелец,
последният следва да демонстрира това свое намерение по явен и несъмнен
начин по отношение на собствениците или съсобствениците. Това, че е живял
и поддържал жилището със знанието и без противопоставянето на
4
собствениците, а след смъртта и на съсобственика в лицето на ищцата, не е
достатъчно, за да се придобие по давност целия имот. Никой от свидетелите на
ответника не сочи за едно негово действие, което да е проявление и
демонстрация на намерението му да свои като владелец целия имот. Дори не
сочат и за това какъв е бил отговора на ответника през 2021г., когато ищцата е
предявила претенцията си за дял в съсобствеността. Плащането на данъци за
съсобствен имот също не е действие, което сочи на владелчески намерения. То
единствено би могло да породи облигационни претенции между
съсобствениците, които следва да се уредят по реда на ЗС.
По изложените съображения следва да се приеме, че направеното от
ответника възражение е изцяло неоснователно.
При това положение, след смъртта на наследодателите, страните, като
техни деца, на основание чл. 5, ал.1 ЗН са придобили по ½ от наследството им
и съответно от процесния имот. Няма наведени твърдения и представени
доказателства по делото за извършени от наследодателите приживе сделки с
процесния имот или завещателни разпореждания, които да водят до промяна в
имуществото оставено в наследство или в наследствените права на страните.
Съгласно чл. 34 ЗС, всеки съсобственик може да поиска съдебна делба
на обща вещ. В случая ищцата е поискала съдебна делба и доколкото
възражението на ответника за липсата на съсобственост се явява
неоснователно, предявеният иск следва да бъде уважен и процесният имот да
бъде допуснат до съдебна делба при равни права.
На настоящия етап от производството страните не си дължат разноски
и такива не следва да им бъдат присъждани с решението за допускане на
делбата.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ДОПУСКА до съдебна делба между С. И. П. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ******** и В. И. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. ********
при равни права следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № ***, на ***етаж в жилищна сграда - блок *******,
вход „***“, построен върху държавна земя, в комплекс *******, състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.72 кв. м.,
избено помещение № ***, с полезна площ от 2.58 кв. м., заедно с 1.384 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото от 69.00 кв. м., при съседи - на жилището: на северозапад - комплекса,
на североизток - комплекса, на югоизток - комплекса и ап.14, на югозапад - ап.
14 и стълбище; на избеното помещение: на северозапад - изба № 3, на
североизток - коридор, на югоизток - изба № 5 и на югозапад - изба от вход
„***“ съгласно документ за собственост, а съобразно схема на АГКК –
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура, с идентификатор ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Русе, последно изменение, засягащо
5
самостоятелния обект: няма, с адрес на самостоятелния обект: гр. Русе, кв.
****“, ул. „****“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, самостоятелния обект се
намира на етаж ***, в сграда с идентификатор ***, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: ***, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния
обект: 60.72 кв. м., прилежащи части: избено помещение № 4, с площ от 2.58
кв. м., с 1.384% идеални части от общите части на сградата, ниво: ***,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***
и над обекта: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване
на делбата във втората фаза.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6