Р Е Ш Е Н И Е № 173
23.01.2019г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
При секретаря К.Р.
Като разгледа докладваното АД № 1306 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 –
178 от Административно -процесуалниякодекс ( АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Н.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. М.Г. със адрес ***, офис 4 против Заповед
№170/12.04.2018 год. на Изп. Директор на ДФ”Земеделие”, с която на осн. чл.107
ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 и чл.108 от ЗДСл е прекратено
служебното му правоотношение.
В жалбата се релевират доводи за немотивираност на
оспорената заповед, като е изложено, че не става ясно какво е несъответствието
спрямо изискванията за заемане на длъжността, тъй като в самата заповед не е
посочено нито кои са „специфичните изисквания за длъжността“ на които
жалбоподателя не отговаря, нито в кои нормативни актове са предвидени те. Изложени
са подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед Иска се отмяна на атакуваният административен акт. Претендират се
направените по делото разноски.
В постъпила по делото писмена
защита са изложени съображения, в подкрепа на жалбата.
Ответникът - изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, действащ чрез процесуалния си представител юриск. Н., изразява
становище за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив, Първо
отделение, І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА. Видно от самата заповед, същата е връчена на
жалбоподателя на 12.04.2018г., а жалбата
срещу заповедта е подадена директно в Административен съд Пловдив, с вх. № от дата 27.04.2018г., т.е. подадена е в
предвидения от закона срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
От фактическа страна се установява следното:
От приложената
по делото административната преписка е видно, че с трудов договор № 1533/25.06.2010
г. Н.Н. е назначен на работа в ОД гр.Пловдив – отдел РРА - РА на длъжност
“експерт”, с шифър по НКИД 8413 и НКПД 2471 6056 кат.персонал-аналитични
специалисти, с характер на работа съгласно длъжностна характеристика.
С Допълнително споразумение №1828/08.07.2010
г. Н. е преназначен на длъжност ”началник отдел” с код по НКПД 1122 7021 кат.персонал
президент висш служител, с място на работа ДФЗ, в ОД Пловдив - отдел РРА – РА. По
делото е представена и Длъжностната характеристика (лист 46-47) подписана от
лицето, в която подробно са посочени основните функции и задължения на
длъжността “началник отдел”.
Със Заповед №1077/31.07.2012 г. на Главния
секретар на ДФЗ, считано от 01.08.2012 г. жалбоподателят е назначен като
държавен служител на длъжност ”началник на отдел” в „Специализираната
администрация“, ОД – Пловдив, отдел РРА
– РА, с ранг III младши. По
делото е представена и Длъжностната характеристика (лист 48-49) подписана от
лицето, в която подробно са посочени основните функции и задължения на
длъжността “началник отдел”.
Със Заповед № 116/09.03.2017 г. на осн.
чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл Изп. Директор на ДФЗ е прекратил служебното
правоотношение на жалбоподателя. С решение №1158 от 28.06.2017г. по
адм.д. № 775/2017г. на Административен съд- Пловдив (оставено в сила решение №3993
от 28.03.2018г. по адм.д. № 10500/2017г. на
ВАС) заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение е отменена.
Жалбоподателя е възстановен и допуснат на
работа на длъжност ”началник на отдел” РРА – РА, ОД на ДФЗ гр.Пловдив, с ранг II младши, считано от
12.04.2018г. със Заповед № 169/12.04.2018 г. на Изп.
Директор на ДФЗ (лист 111).
С оспорената в настоящото производство Заповед № 170/12.04.2018г.
на Изп. директор на ДФЗ служебното правоотношение на жалбоподателя е
прекратено на осн. чл.107 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 и чл.108 от ЗДСл. В заповедта като причини за прекратяване на
служебното правоотношение е посочено, че държавният служител е назначен при
неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на
прекратяване на правоотношението. Като мотиви в заповедта е посочено, че
държавният служител не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Посочено е още, че към
датата на прекратяване на служебното правоотношение служителят има придобит
ранг II младши.
По
делото е представено пълното служебно досие на Н.Н., ведно с цитираните по-горе
заповеди, трудови договори и споразумение, както и трудовата книжка на
жалбоподателя, дипломи за висше образование и формуляри за оценка.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна, по следните съображения:
Съдебният контрол в случая се свежда до
проверка законосъобразността на заповедта на прекратяване на служебното
правоотношение в рамките на посоченото от издателя на административния акт
основание.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е
немотивирана. В случая липсват фактическите обстоятелства, обуславящи
прекратяването на служебното правоотношение, тъй като е посочено, че не са
спазени условията на чл.7, без да е конкретизирано от кой нормативен акт е тази
разпоредба и нейното съдържание.
В действителност като правно основание за
издаване на заповедта е посочено чл.107
ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 и чл.108 от ЗДСл.
Съгласно чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл. органът по
назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато
държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и
нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В
този смисъл по косвен път може да се направи извод, че органът като причини за
прекратяване на служебното правоотношение е имал предвид неспазването на условията на чл.7, именно от ЗДСл.
На следващо място съгласно чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл за държавен служител
може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен
на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната
длъжност. Очевидно след като в случая, в заповедта ответния административен
орган е посочил като мотиви, че държавният служител не отговаря на специфичните
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната
длъжност, не е имал предвид минималните изисквания за степен на завършено образование
и ранг или професионален опит. Но кои точно специфичните изисквания за заемане
на съответната длъжност и предвидени в кои точно нормативните актове не става
ясно. Изложеното безспорно води до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя.
За пълнота следва да се отбележи, че посочването
на правното основание, с изписването на правната норма, съвсем не е достатъчно
да се приеме, че процесната заповед съдържа фактически и правни основания.
Оспорената заповед не съдържа мотиви за
прекратяване на служебното правоотношение, а мотивите съгласно чл.59, ал.2, т.4
от АПК са задължителен реквизит от съдържанието на всеки административен акт, и
това е така защото именно те дават представа на адресата на акта и
заинтересованите лица за фактите, въз основа на които издателят му е приложил
една или друга правна норма.
Липсата на мотиви освен, че води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, но и препятства съдът да извърши
проверка относно законосъобразността на заповедта. Липсата им нарушава формата
и представлява съществено нарушение на административно производствените правила
и са основание за отмяната на административния акт - т. 2 от ТР № 4/2004 г. на
ОС на ВАС.
По изложените съображения обжалваната
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на
делото ответникът дължи разноски в полза на жалбоподателя, които се установиха
в размер на 710лв. /седемстотин и десет лева/, изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд-Пловдив,
Първо отделение,І състав
ОТМЕНЯ Заповед
№170/12.04.2018 год. на Изп. Директор на ДФ”Земеделие” , с която на осн. чл.107
ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 и чл.108 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение с Н.И.Н., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Държавен
фонд ”Земеделие” гр.София да заплати на Н.И.Н., с ЕГН **********, с
адрес *** направените по делото разноски в размер на 710 лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: