Р Е Ш Е Н И Е
№1135
гр.Перник,
18.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско дело № 5120 по описа за
Предмет
на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник”
АД обективно съединени искове за установяване, че П.Б.И. дължи на ищеца от
сумата 1470,21 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
г. за имот находящ се в гр.П., сумата от 233,76
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2015г. до 25.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1470,21 лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 16.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. №3586/2017г. на РС-Перник.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
ищцовите претенции по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, доколкото твърди, че не е собственик или
ползвател на процесния имот. Допълнително е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземането. Оспорват се приложените
към исковата молба писмени доказателства. Твърди се, че в процесния имот няма
монтирани ИРУ, топломер в абонатната станция, общ водомер за топла вода, както
и че не е налична сградна инсталация в сградата.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот, като процесуалният представител
на ответницата е заявил в съдебно заседание, че не оспорва предявените искове
по размер, поради което на основание чл.146, ал.3 и 4 ГПК размерът на ищцовите
претенции е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
По делото не са ангажирани доказателства от които да се установи
притежава ли ответикът правото на собственост или има ли той учредено право на
ползване върху процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Заявените по реда на чл. 410 от ГПК вземания
произтичат от облигационни правоотношения между страните с предмет доставяне на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ тези
правоотношения възникват между топлофикационното дружество и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот.
Доказателствата
по делото не установяват ответницата П.Б.И. да е собственик или носител на
вещно право на ползване върху процесния имот. Не са ангажирани доказателства за
собствеността върху процесния имот, което с оглед изрично заявеното в писмения
отговор оспорване и последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по правоотношение
с предмет доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в гр.П..
Въз
основа на гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК
установителни искове са недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени,
което ангажира отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 от ГПК да възстанови на
ответника разноските, които последният е направил в исковото производство – в
размер на 300лв. адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално
представителство по делото в исковото производство. Липсват доказателства за
сторени в хода на заповедното производство разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че П.Б.И.,
с ЕГН **********, и адрес: *** дължи на ищеца сума 1470,21
лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. г. за
имот находящ се в гр.П., сумата от 233,76
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 08.07.2015г. до 25.05.2017г., ведно със
законната лихва върху
главницата от 1470,21 лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 16.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. №3586/2017г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”,
ТЕЦ “Република”да заплати на П.Б.И., с ЕГН **********, и адрес: ***, сумата от 300.00 лв.,
представяваща направени разноски за исковото производство.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело № 3586 /2017 г. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: