РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Търговище, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.ОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Търговско дело №
20253500900009 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно предявени искове по чл. 432, ал.1 от КЗ
във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. С. Р.
ЕГН **********, чрез адв. Н.Д. и адв. Г. Р., срещу „ЗАД Армеец“ АД с
предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 250 000 лв.– обезщетение за
търпени от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 25.07.24 г., в качеството й на законен наследник – дъщеря на починалия на
18.07.2024 г. С. Р. Й., вследствие ПТП от 11.07.2024 г., настъпило по вина на Д.
А., водач на л.а.“Мерцедес“, модел „ГЛЕ – 3500 4 Матик“, рег. № СВ2901ХТ,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, вследствие на удар, настъпил между горепосочения л.а. и МПС-то,
в което е пътувал баща й - „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № Т
8094АМ, с прикачено ремарке „Таурус“,модел „Х2“, с рег. № Т2050ЕВ. В ИМ
ищцата е посочила ел.поща: ***************@*****.*** като ел.адрес по чл.
38, ал. 3 вр. с ал.2 от ГПК за призоваване и връчване. С определение №
51/21.02.2025 г. е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, на
осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпил отговор от ответника вх. №
1
1303/27.03.2025 г., чрез юрк. Б. Д., със становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция с множество възражения по същество,
с доказателствени искания и искания по чл. 219 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК. С молба-заявление от 25.03.2025 г., ответникът, чрез юрк. Д. е посочил
адрес за ел.връчване, на който да получава електронни призовки и съобщения
по делото. (л. 52).
Извършена е двойна размяна на книжата по делото. С определение №
98/23.04.2025 г. съдът е конституирал ЗК „Лев Инс“ АД (застраховател по ЗЗ
„ГО“ за л.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № Т8094АМ) като трето лице-
помагач на ответника по делото, на осн.чл. 219-220 от ГПК.
В депозирания отговор от 29.05.25 г. ЗК Лев Инс АД е заявило, че не
оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, оспорва възражението
на ответника за наличие на виновно поведение от страна на водача на БУС
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № Т8094 АМВ, с прикачено ремарке; като
подкрепя възраженията на ответника за липсата на причинно-следствена
връзка между ПТП и настъпилата смърт на С. Й.; възражение за
съпричиняване, поради това, че починалият е бил без поставен
обезопасителен колан, както и всички останали възражения на ответника.
При извършената проверка по чл. 129-130 ГПК и във връзка с
произнасянето си по реда на чл. 374 вр. с чл. 140 и сл. от ГПК, съдът намира,
че исковата молба допълнителната такава и отговорите отговарят на
изискванията на чл. 127-128,чл. 372, съответно 367, ал.2-3 и чл. 373 ГПК,
относно необходимото съдържание и приложения; спазени са изискванията на
чл. 380 от КЗ; налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация
за страните, редовно представителство, както и родова и местна подсъдност
на настоящия съд (чл. 115, ал. 2 и чл. 104, т. 4 от ГПК), поради което исковата
молба е редовна и допустима, обуславящо произнасянето по същество
Предявеният иск е обоснован с твърденията в исковата молба, че на
11.07.2024 г. около 12.50 ч., по път ПП 1-4, км 184+350, между л.а. марка
„Мерцедес“, модел „ГЛЕ-3500 4-матик“ с per. № СВ 2901 XT, управляван от
Д. П. А. от гр.******** (чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника), в нарушение на правилата за движение, съгласно ЗДвП - поради
движение с несъобразена скорост, напуска лентата си за движение и навлиза в
лентата за насрещно движение, удря челно движещия се там л.а. марка
2
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № Т 8094 АМ, с прикачено ремарке
марка „Таурус“, модел „Х2“, с peг. № Т 2050 ЕВ, управляван от И. О. И., в
който е пътувал баща й С. Р. Й., който в резултат на настъпилото ПТП,
получава множество и тежки телесни увреждания, несъвместими с живота,
вследствие на които, въпреки лечението в „МБАЛ Търговище“ АД, на
18.07.2024 г. почива. Твърди още, че от смъртта на починалия, е преживяла и
преживява описаните в исковата молба болки и страдания, както и други
негативни изживявания - психически срив, стрес, депресивни епизоди, които
морални вреди ищцата оценява на 250 000 лв., която сума, въпреки
отправената извънсъдебна застрахователна претенция, получена от ответното
дружество на 25.07.2024 г., не е възмездена доброволно от ответника до
настоящия момент, обусловило и предявяване на исковете, претендира
разноски.
С писмени отговори по реда и в срока по чл. 357, ал. 1 и чл. 373 от ГПК
застрахователят-ответник оспорва исковете с възражения за липса на
предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност:
Признавайки наличието на валидно застрахователно отношение, ответникът
оспорва изцяло твърденията на ищеца относно механизма на произшествието
и неустановяване на фактите по приложените писмени доказателства относно
деликта и липсата на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на С.
Й., както и причинната връзка между смъртта му и претендираните от ищцата
вреди, тъй като водачката на л.а., застрахован при ответника – Д. А., се е
движила правомерно, а ПТП-то е в хипотезата на „случайно събитие“ (в
резултат не на виновно поведение на Адами, а в следствие други външни
фактори: удар от друго МПС, засичане от друго МПС, неравности и
увреждания на пътното платно и др., в резултат на които за водача Адами
ударът в товарния автомобил е бил непредотвратим); неадекватно лечение;
евентуално – възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. Й., поради
непоставен предпазен колан и пътуване в автомобил, непредназначен за
превоз на пътници; възражение относно претендираната лихва за забава.
Евентуално причинените от ПТП вреди не представляват застрахователно
събитие, ищцата не е титуляр на вземания за застрахователно обезщетение,
рискът не е покрит.
За да се произнесе по исковете съдът прие от фактическа и правна
3
страна следното:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ.
Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК, положителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска – въпреки отправената
извънсъдебна застрахователна от ищците, получена в ответното дружество на
25.07.2024 г., плащане не е последвало.
Страните не спорят относно валидността на застрахователното
правоотношение по застраховка „ГО“ между деликвента и застрахователя към
момента на настъпване на застрахователното събитие, обявено на осн.чл.
146,ал.1,т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с постановено
по реда на чл. 374 ГПК определение.
Видно от копие от извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници (л. 30-31) ищцата е законен наследник на С. Р. Й., род.11.05.85г.,
поч.на 18.07.24г. – негова дъщеря.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства: заверени
копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73/11.07.24 г. на
РУ Омуртаг, Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.24 г., албум от
ПТП, извънсъдебна претенция от ищцата до ответника, чрез пълномощник
адв. Н. Д., получена от ответника на 25.07.24 г., отговор на тази претенция
изх.№ Л-6143/14.08.24 г. от ответника; удостоверения, свидетелските
показания и приетите съдебни експертизи, се установява, че на 11.07.2024 г.,
около 12.50 часа, на път ПП 1-4, км 184+350, между л.а. марка „Мерцедес“,
модел „ГЛЕ-3500 4-матик“ с per. № СВ 2901 XT, управляван от Д. А. от
гр.******** (чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
ЗАД“Армеец“АД, гр. София), движещ се в нарушение на правилата за
движение, съгласно ЗДвП-неправомерно навлизане в насрещната лентата за
движение) и л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № Т 8094 АМ, с
прикачено ремарке марка „Таурус“, модел „Х2“, с per. № Т 2050 ЕВ,
управляван от И. О. И., в който на предната седалка е пътувал С. Й. (39 г.), е
настъпило ПТП, в резултат на което С. Й. получава: тежка, съчетана, мозъчна
и белодробна травми с травматичен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки и мозъчна контузия в челно-теменните дялове на главния мозък
двустранно. Мозъчен оток. Кръв в мозъчните стомахчета. Счупване на трето
4
ребро на гръдния кош вляво, с масивно кръвонасядане на мускулатурата по
предната гръдна стена вляво до залавните места на ребрата за гръдната кост.
Листеза (разместване) на телата на 8-ми и девети гръдни прешлени, с
кръвоизлив под твърдата гръбначномозъчна обвивка в този участък. Открито
счупване на костите на дясната предмишница с разместване на костните
фрагменти. Счупване на дясната бедрена кост в горната и трета. Пострадалият
незабавно е транспортиран и приет в ОТО и ОАИЛ при МБАЛ- Търговище
АД. При приемането е бил неконтактен, с рентгенови данни за счупване на
дясна предмишница, дясна лопатка и гръдната кост, счупване на горната трета
на дясната бедрена кост. Установена е разкъсно-контузна рана в зоната на
дясна предмишница, която е с наложен хирургически шев, превързана и с
поставена гипсова имобилизация. Поради увредено общо състояние е
приведен в ОАИЛ на 13.07.2024 г., където, въпреки реанимационните
мероприятия и лечение, на 18.07.2024г. в 04:50ч. пострадалият е починал.
Според в.л.-съдебен лекар,установените травми по главата, гръбначния стълб
и гръдния кош, както и счупванията на костите на дясната предмишница и
дясното бедро, са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре
отговарят да са получени от удари в твърди тъпи предмети вътре в купето на
автомобила при претърпяното ПТП на 11.07.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Когато местопроизшествието е посетено от съставителя- протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства.
В настоящия случай констатациите по представения протокол не са
опровергани, напротив – потвърждават се от заключението на приетата по
5
делото авто-техническа експертиза. Както от самата експертиза, така и от
поясненията на вещото лице-автоексперт в съдебно заседание, се установява,
че на 11.07.24г., около 12.55 ч., водачът на лек автомобил „Мерцедес 350 ГЛЕ
350 Д“ с рег.№ СВ2901XT - Д. П. А., заедно с пътуващите в автомобила двама
пътници, се е движил по първокласен път 1-4 (Варна-София) по посока от гр.
София към гр. Варна със скорост около 98,6 км/час. Пътната обстановка е
била нормална за движение, ясно време, с добра видимост на дневна
светлина. Пътното платно е с широчина 7,8 метра, за двупосочно движение, с
непрекъсната разделителна маркировка. Пътният участък се характеризира с
плавен десен завой по посока за гр. София, със суха и равна асфалтова
настилка, като от двете страни на пътя има изградени асфалтирани ленти за
аварийно спиране, както и метални предпазни мантинели. С пътни знаци е
въведена забрана за изпреварване поради поредица от ляв и десен завой. По
същото време в срещуположна посока (от гр. Варна към гр. София) се е
движил и товарен автомобил(бус) „Мерцедес Спринтер“ с рег..№ Т 8094 АМ,
с прикачено двуосно ремарке „Таурус Х2“ с рег.№ Т2052ЕВ, управляван от И.
Х. И., движейки се със скорост около 82 км/час. Освен водача, в автомобила,
на предната седалка (двойна седалка, до тази на шофьора) са пътували Б. З. А.
и С. Р. Й.. Наближавайки района на км. 184+350, в близост до разклона за с.
Ястребино, общ.Антоново, в извъннаселено място, в кривата на десен за него
завой, л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ се отклонява наляво, навлиза в лентата за
насрещно движение и удря челно движещият се по нея товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“. Водачът на товарния автомобил вижда навлизащият в
неговата пътна лента лек автомобил, но не успява да реагира, за да
предотврати удара. Ударът настъпва в лявата лента (по посока към гр. София)
на около 4,4 -5 метра вляво от дясната граница на платното за движене.
Ударът е челен между предните леви части на двата автомобила, със
застъпване 0,4-0,6 метра. След удара т.а.„Мерцедес“ се завърта обратно на
часовата стрелка и се преобръща на дясната си странична част, след което се
установява по средата на платното за движение. След удара л.а.„Мерцедес“ се
отклонява надясно и се установява в дясната аварийна лента. В резултат на
удара цялата предна и дясна странична част на т.а. „Мерцедес“ са напълно
унищожени, деформиран е предният мост и предното окачване. В резултат на
удара, лек автомобил „Мерцедес“ е с напълно унищожена предна лява част на
автомобила. Има пострадали и починали лица и от двата автомобила. Според
6
в.л. причините за настъпването на ПТП са неправилните действия на водача
на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д: движение с превишена и несъобразена скорост,
загуба на контрол над управлението на автомобила и навлизане в насрещната
лента за движение в опасната зона за спиране на движещият се по нея т.а.
„Мерцедес Спринтер“. В случая водачът на т.а. „Мерцедес“ не е имал
техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране или
отклоняване, тъй като опасността е възникнала в опасната му зона на спиране.
При движение с максимално разрешената скорост 70 км/ч и по-ниска от нея,
също не е имало възможност за избягване на удара, тъй като при
непроменливо поведение на водача на лекия автомобил, ударът, вместо с
левите части, би станал с челните им части на около 10.6 м по-напред от
описаните в САТЕ задирания в лявата лента на 32.7 метра от ОР1 (предните
джанти на т.а. „Мерцедес“). За водача на т.а. ударът е бил непредотвратим, в
случая превишаването на скоростта от водача на т.а. не е в причинна връзка с
настъпването на ПТП. Ударът е бил предотвратим в случай, че водачът на
лекия автомобил „Мерцедес“ не е превишил нормативно установената скорост
в пътния участък и се е движил с технически безопасна скорост в участъка на
ПТП – до 64,5 км/ч без да навлиза в лентата за насрещното движение.
Автоекспертът е категоричен, че състоянието на пътната настилка (без
неравности и увреждания, без дупки и коловози, с гладка и суха повърхност),
не е в причинна връзка с механизма на настъпване на ПТП. Съгласно САТЕ,
товарният автомобил „Мерцедес спринтер“ е с 3 места и отговаря на
изискванията за превоз на пътници. Трите седалки (шофьорската е отделно,
пътническата – обща за двамата пътника, съгласно пояснение от в.л.в осз от
19.06.25 г.) са оборудвани с триточкови инерционни раменно-поясни
предпазни колани. Посоката на деформираните части в кабината на т.а. и вида
на травматичните увреждания на пострадалия С. Й., от техническа гледна
точка, съответстват на място на седене на Й. на предната пътническа седалка,
в средата между водача и пътника Б. А.. Й. е бил с правилно поставен
предпазен колан, подробно обосновано от в.л.-автоексперт в мотивната част
на заключението (стр.14, -т.4.11): при описания механизъм на удара – кос,
челен, със сумарна скорост 180 км/ч, тялото на пътника в средата на предната
седалка първоначално с голяма скорост се насочва напред-вляво към
арматурното стъкло, волана и предното панорамно стъкло, а при
преобръщането – надясно към предната дясна врата. При непоставен колан,
7
тялото на пътника би извършило свободно инерционно движение и още при
инициалния удар би излетяло извън кабината през предното панорамно
стъкло. Подробно в.л. е пояснило движението на тялото, при поставен колан,
съприкосновението му с детайли от вътрешността на купето(волан, скоростен
лост, арматурно табло), както и с влезлите навътре, вследствие на удара, части
от кабината (двигател, стъкла). Върху облегалката на пътническата седалка е
оказал натиск и превозваният товар, разпилян през дясната странична врата
при преобръщането надясно.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установени обстоятелствата
относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца, обуславящо и производната имуществена отговорност на ответното
застрахователно дружество, поради което предявените искове по чл. 432 от КЗ
следва да се приемат за доказани по основание.
Предвид заключението на САТЕ, поясненията, дадени от в.л. в
проведеното с.з., неоснователни като недоказани останаха възраженията на
ответника за „случайно деяние“ по смисъла на ч. 15 от НК, дължащо се на
удар от друго МПС, засичане от друго МПС, неравности и увреждания по
пътното платно и др. обстоятелства/фактори стоящи извън волята и
действията на водача на лекия автомобил; както и възражението, че бусът,
управляван от И. И., не е бил предназначен за превоз на хора.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, се установява подробно какви наранявания е получил
пострадалият, вследствие на процесния пътен инцидент (описани по-горе в
мотивите, респ. в СМЕ в отговора на въпрос 1). Проведено е адекватно,
съответно лечение, но въпреки това е починал в ОАИЛ (в поясненията на в.л.
в о.с.з.). Причината за смъртта му е тежката съчетана мозъчна,
гръбначномозъчна и белодробна травми, довели до масивна контузионна,
двустранна, гнойна бронхопневмония и остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност, което е и непосредствената причина за настъпването на
смъртта. Мозъчният кръвоизлив, мозъчният оток, листезата на 8-ми и 9-ти
гръдни прешлени, с кръвоизлив под твърдата гръбначномозъчна обвивка,
счупването на трето ребро вляво, с масивни кръвоизливи на мускулите на
предната гръдна стена вляво, откритото счупване на дясната предраменница и
закритото счупване на дясната бедрена кост и настъпването на смъртта са в
8
пряка причинна връзка с претърпяното ПТП на 11.07.2024г. Установеното
счупване на трето ребро в ляво с масивните кръвоизливи в мускулатурата на
лява гръдна половина, са причинени от силен удар (натиск) върху предната
гръдна стена и могат да се дължат на поставен предпазен колан, поради което
според вещото лице, Й. е бил с поставен предпазен колан, потвърдено и в
поясненията от в.л., при изслушването му (стр.6 от протокола).
Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставен предпазен колан,
както и поради пътуване в т.а., непредназначен за превоз на хора.
Допуснатите и изслушани гласни доказателства, както и приетото
заключение на съдебно-психологичната експертиза, установяват по безспорен
начин претърпените и търпени неимуществени вреди от ищцата, вследствие
смъртта на баща й. Тези доказателства и конкретно установените с тях
обстоятелства ще бъдат обсъдени в мотивите по-долу.
С ТР № 1/21.06.2028 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е
прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Изхождайки от тези задължителни за съдилищата постановки, както и
от анализа на всички доказателства по делото, съдът намира за основателен
предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания
9
на св. М.К. (съсед на семейството, в с. ********, без родство), безспорно се
установи, че семейството на С. (когото свидетелят познава още от дете) и М. е
било задружно и сплотено, с установени взаимоотношения на обич,
привързаност и взаимна помощ, живеели прекрасно. Ищцата била „като
принцеса“ - първородна дъщеря, С. много я обичал и винаги го е показвал.
Страшно много грижи полагал С. за всички и обичал децата си (още двама
сина), но най-много А., на която, след като се омъжила, купил къща до
тяхната къща, където тя живеела със семейството си. В началото на миналата
година, преди да се случи ПТП, заминал със съпругата си в ********, „за да
могат да подобрят живота си, може би и да помагат на А.“. Бил се върнал в
********, за да оправя някакви документи, и тогава се случило
произшествието. Ищцата живеела и в ******** (в с.*********), и в ********.
Дори и след като се омъжила, известно време живяла при баща си и майка си,
за да им помагат, баща й полагал много грижи за тях. Според свидетеля,
отношението на ищцата към баща й било „невероятно, човек, като ги гледа
отстрани, да завиди.“ По време на инцидента ищцата и майка й били в
********, върнали се след случилото се, били „като разбити“. На
погребението цялото семейство били съкрушени, най-вече А. и майка й.
Впоследствие ищцата взела и майка си, и братята си при нея, сега тя полагала
грижи за тях, да помогне, да отвърне с някакъв може би с някакъв жест за
грижите и обичта към нея. Според свидетеля, слуд смъртта на баща си, А.
много се е променила, и едва сега, като че ли, когато я видял по-миналата
седмица (показанията на св. Са от осз на 19.06.25г.), като че ли била започнала
леко да се успокоява, но като го видела, отново почвала да ридае „Бат М.,
няма го вече моят татко“, смъртта на баща й била голяма загуба за нея.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като съсед и близък на
семейството, предвид и приятелството му с бащата починалия, показанията
му са непосредствени, последователни, непротиворечиви, не се опровергават
от никакви други доказателства по делото, подкрепят се и изцяло от
констатациите и заключението на приетата, без възражения на страните,
психологическа експертиза.
Представеното заключението на експерта-психолог е изготвено след
индивидуално психологично интервю и прилагане на адаптирани методики за
оценка на когнитивните способности и емоционалното състояние, съобразени
с образователното и интелектуално ниво на изследваното лице. По време на
10
клиничния разговор, психологът е констатирал, че ищцата А. демонстрира
умерена емоционална свързаност със загубата на баща си, като същевременно
избегнала навлизане в прекалено емоционални спомени, но това не се
тълкувало непременно като липса на скръб, а като адаптивен механизъм за
справяне, характерен за личности в роля на поддържащия стълб в
семейството. Емоционалният й фокус е насочен предимно към състоянието на
майка й и брат й А. (които живеят заедно с нея, съпругът и детето й в
********). Емоционалното й състояние не е белязано от остри депресивни или
тревожни симптоми, но се наблюдават признаци на емоционално напрежение,
раздразнителност и повишена чувствителност, особено в контекста на
родителските й отговорности. Не се наблюдава открита емоционална
травматичност във връзка със загубата на бащата, като поведението й по-
скоро отразява адаптивен, ролево-функционален модел на справяне
характерен за културна среда е ясно разпределени семейни роли. Въпреки
липсата на демонстративен траур, А. изразява загриженост за близките си и
осъзнаване на настъпилата загуба. Не се отчита клинична необходимост от
психиатрична или медикаментозна интервенция към момента. Възгледите за
бъдещо адаптиране са положителни, предвид младата й възраст, социалната й
роля и ангажираността към детето и семейството, стабилната й социална
опора (съпруг, дете, разширено семейство), както и запазените личностни и
адаптивни ресурси. Обективно: няма тежко нарушение в психичния статус, но
са налице трайни следтравматични отражения, изразени в поведенческа
мобилизация, отговорност и прагматичен тип справяне със загубата. Налице е
промяна в емоционалното и поведенческо състояние на ищцата след
настъпилото ПТП и последвалата смърт на баща й, изразяваща се основно в
емоционално напрежение, раздразнителност и повишена тревожност, както и
в засилен родителски хиперконтрол и загриженост към близките, което
замества активното траурно преживяване. Налични са и нарушения в
емоционалната регулация и функционалната ангажираност, отразяваща се
индиректно в ежедневието й – засилена тревожност, особено към
семейството, умствена преумора, затруднено съсредоточаване, епизодично
безпокойство, свързано със спомена за периода след ПТП-то. Макар да не се
установяват тежки, непреодолени психологически травми, се наблюдават
остатъчни следтравматични реакции, свидетелстващи за частично неовладян
вътрешен конфликт , свързан със загубата на бащата. Поведението на ищцата
11
е в рамките на нормален адаптивен период, но с отчетлив акцент върху
функционалност за сметка на лична емоционална експресия, което при
определени обстоятелства може да доведе до натрупване на вътрешно
напрежение. Макар външно да демонстрира самообладание, отговорност и
функционална активност, при ищцата се наблюдават ясно изразени белези на
латентно травматично въздействие – поведение, което говори за
психологическа защита, чрез роля функция и контрол, характерни за
индивиди в уязвимо състояние, които не могат да си позволят „да се
разпаднат“.
По отношение размера на дължимото обезщетение, което, според съда,
следва да бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по ЗЗ "ГО " на
автомобилистите. В този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС,
формирана в редица решения: решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г.
на ВКС,ТК, II т.о., решение № 189/04.07.2012 г. по т.д.№ 634/2010г. на
ВКС,ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК,
I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
др.
Обезщетението следва да бъде определено съобразно критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и
актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т. 2
на ППВС № 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението
12
на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от
законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и
до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено
от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на
извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него
физически и психологически последици за увредените лица, възраст на
пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само
да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /в този смисъл решение
№ 93/23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 566/2010 г., II т.о.,ТК, решение №
111/1.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 676/2010 г.,II т.о.,ТК и др./.
С обобщаващото съдебната практика на ВКС определение №
53/04.02.2020 г. по т.д.№ 862/2019 г., II т.о., ТК, е възприето, че за да се
реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от
деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални
преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното
решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възрасти
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения.
Родителите и децата са сред най-близките на починалия, по
смисъла на Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969 г.,
които се ползват с право на обезщетение, тъй като, поради естеството на
съществувалата житейска връзка, е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
13
52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/
Смъртта на 39-годишния С. Й., настъпила внезапно и нелепо, е
предизвикала силен стрес у ищцата и семейството на С., повишило
интензитета на преживените от тях, и в частност от ищцата, морални болки и
страдания от загубата един много важен в нейния живот човек – баща й, за
когото тя е била „принцесата“, любима дъщеря, която е обгрижвал с голяма
обич и внимание, не само в детската и юношеска възраст, но и след
създаването на нейно собствено семейство (съпруг и дете, на около 3 г. към
настоящия момент, съгласно декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК). Отношенията
баща-дъщеря са били извън общоприетите за обичайни, с голяма
привързаност и емоционална близост, както св. М. К. ги определя „като
първородна дъщеря той много си я обичаше.. живееха прекрасно, много си
обичаше децата С., най-вече А.. Винаги го е показвал... Нейното отношение
към баща й беше невероятно, човек като гледа отстрани, да завиди“.
Смъртта на С., мъж и баща в най-хубавите години, отгледал деца, намерил
своето място в живота, устроил семейството си и в ******** (къщи в с. Д.) и в
********, грижовен към децата си, и най-вече към ищцата, като негова
любимка, е променила драстично създадения семеен модел на уют,
отношения на близост и хармония в разширеното семейство. Изминалото
време не е притъпило болката от загубата, все още непреживяна. Предвид и
СПЕ, ищцата търпи по своему и ще търпи и занапред болки и тъга,
неизмерими материално във времето, ще носи с обич и страдание образа на
своя баща, загубила го едва на 21 години, разчитаща, макар и семейна, на
неговата материална и морална подкрепа (св. К.). Оттук нататък ищцата ще
живее с болката от нелепата и внезапна загуба, настъпила при такива
трагични обстоятелства. Състоянието на ищцата, макар да не е типичното
траурно поведение, съгласно СПЕ, е израз на една различна емоционалност, в
която не се установяват тежки, непреодолени психологически травми, но се
наблюдават остатъчни след травматични реакции, които свидетелстват за
частично неовладян вътрешен конфликт, свързан със загубата на бащата,
емоционална раздразнителност и напрежение, особено при разговори,
засягащи състоянието на майка й и малкия й брат, за които тя, след загубата
на стожера в семейството, се чувства длъжна да обгрижва и съхранява,
избягвайки дълбоки спомени, свързани със самия инцидент, с цел
самосъхранение, засилен контрол в семейната среда и фокус върху грижата за
14
малолетното й дете. Към настоящия момент, поведението и състоянието на
ищцата е изменено спрямо базовия й психо-емоционален фон преди
инцидента, като може да се приеме, че тя функционира адекватно, но с
вътрешна цена, белязана от преживяната загуба и свързаните с нея психични
усилия. Тези компенсаторни поведения заместват изявата на класически траур
и могат да бъдат разчетени като психична защита, показваща вътрешна
натовареност, макар и без наличие на психиатрична симптоматика.
Преживяната загуба е оказала реално въздействие върху личността й, макар то
да не се изразява в патологична форма. Състоянието й не води до
невъзможност за участие в ежедневни дейности, но съществува обосновано
психологическо страдание, свързано с преживяната загуба и обстоятелствата
около нея. От друга страна, според експерта-психолог, А. демонстрира
адаптивен тип поведение, насочен към функциониране в реална семейна
среда, без отчетливи признаци на дезорганизация или емоционален срив.
Психологическата й устойчивост се подпомага от: младата й възраст,
наличието на партньорска и семейна опора, ангажираността с ролята на
родител. Прогнозата е благоприятна, при запазване на настоящата семейна и
социална среда. Не се налага медицинска или психотерапевтична
интервенция. Възможни са временни периоди на повишено напрежение при
стресови събития, но към момента не се предвижда трайно влошаване на
психичния статус. В тази насока са и показанията на св. М. К.: „сега (бел.съда:
след около 10-11 месеца след смъртта на С.) вече почна леко да се
поуспокоява“.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и установената трайна съдебна
практика по нейното приложение, като съобрази, че болките и страданията не
се ограничават само до изживените в момента на смъртта на бащата на
ищцата, а продължават и след това, макар и не толкова интензивни, но все
така болезнени и придружени на моменти с болката от безвъзвратната загуба,
въпреки собственото семейство, както и при съобразяване с правилото на
закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и
страдания "по справедливост", съдът счита, че обезщетение в размер на 160
000 лева, би възмездило по справедливост търпените от ищцата страдания.
Този размер съдът намира за съобразен и с нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди за относимия период юли 2024 г., съгл. §27
ал.1 от ПЗР на КЗ, както и с установената съдебна практика в подобни случаи.
15
С оглед изложеното, предявения иск следва да бъде уважен за сумата
160 000 лв., в останалата част – отхвърлен като неоснователен. Не са налице
предпоставките за намаляване на обезщетенията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с
оглед неоснователността на възражението на ответника и третото лице
помагач, съобразно изложените по-горе мотиви.
По отношение претенцията за лихви:
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и
3 от КЗ: (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1.пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.(3) Лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. По делото няма доказателства дали застрахованият е
уведомил застрахователя си и кога, поради което претенцията за обезвреда
следва да бъде уважена ведно със законната лихва върху главницата от датата
на уведомяване на застрахователя от ищцата – 25.07.2024 г.
По д.такси и разноски от бюджета на съда, предвид освобождаването
на ищцата от заплащането на такива: На осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва да бъдат
присъдени невнесени авансово дължими държавни такси в размер на 4%
върху уважения размер на иска (чл. 1 ТДТССГПК) – 6 400 лв., както и
разноски размер 448 лв. за САТЕ, СМЕ и СПЕ (изплатени от бюджета на съда
общо 700 лв.), съобразно уважената част от иска (64%), или общо: 6 848 лв.
По разноските на страните:
Ищцата не е направила разноски. Процесуалният й представител адв. Г.
Р. е претендирал адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ведно с
ДДС (за регистрацията му е представено у-ние - л.220), което, съобразно
уважения размер на иска, съдът определя на 9600 лв., с ДДС, съобразно чл. 7
16
ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, която разпоредба съдът съобразява само
като ориентир (съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 г. по преюдициално запитване от Софийски районен
съд, задължително за всички съдилища на осн.чл. 633 ГПК), като съобразява
извършените от процесуалния представител действия, както и че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, с оглед създадената константна
практика по тези дела, приключило е в едно открито съдебно заседание, в
което пълномощникът на страната не се е явил, а се е явил друг упълномощен
адвокат (л. 215).
Ответникът е претендирал разноски, по представен списък по чл. 80
ГПК – общо 700 лв. (200 лв. юрк.възн. и 400 лв. САТЕ и СМЕ). С оглед
отхвърлената част от иска, основателни са разноските на ответника в размер
252 лв., които следва да бъдат заплатени от ищцата – освободена от разноски
към държавата, но не и от разноските на насрещната страна.
По отношение на третото лице –помагач на ответника, постановеното
решение има действието по чл. 223, ал. 1 и ал.2 от ГПК
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
Средец, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на А. С. Р. ЕГН **********, с
адрес с. *********, общ. *********, ул. „*********“ № **** сумата 160 000
лв. (сто и шестдесет хиляди лева) – представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Р. Й. (неин баща),
настъпила на 18.07.2024 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие на
11.07.2024 г. на път І-4, км 184 + 350, предизвикано от водача на л.а.
„Мерцедес“, модел „ГЛЕ – 350 Д матик“, с рег. № СВ 2901 ХТ – Д. А. от гр.
********, при управлението му в нарушение правилата за движение по
пътищата (неправомерно навлизане в насрещната лента за движение),
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София - на осн.чл. 432, ал.
1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението – на осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ,
като
17
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 250 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Търговище
държавна такса от 6 400.00 лв., както и направените разноски за съдебни
експертизи в размер 448.00 (или общо 6 848 лв.), съобразно уважената част от
предявения иск - на осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 от ГПК .
ОСЪЖДА ищцата А. С. Р. ЕГН **********, с адрес с. ********, общ.
*********, ул. „*********“ № ****, да заплати на ответника ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, гр. София, направените по делото разноски в размер 252
лв., съобразно отхвърлената част от иска – на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, да
ЗАПЛАТИ на адв. Г. Г. Р., САК, личен № **********, с адрес гр. *********,
пл. „*********“ № ****, сумата 9 600 лв., с вкл. ДДС, за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата по т.д. № 9/2025 г. на
Окръжен съд – Търговище А. С. Р. – на осн.чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от
ЗАдв., съобразно уважената част на предявените искове.
Решението има установително действие в отношението на третото лице
–помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* и насрещната страна, на
осн.чл. 223, ал. 1 от ГПК.
Установеното в мотивите на решението е задължителното за третото
лице помагач в отношенията му със страната, която го е привлякла – ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, на осн.чл. 223, ал. 2 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
18