№ 2000
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212496 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-4332-016202 от 15.07.2024
г., издадено от Г.Б. на длъжност „началник група“ в Отдел „Пътна полиция“
(ОПП) при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на
жалбоподателя М. И. Н., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от същия закон, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложена
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, както и наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „А“ от ЗДвП.
Със срочно подадената си жалба административно наказаното лице
обжалва издаденото срещу него наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Намира, че процесния акт е издаден на
основание необоснован акт, въз основа единствено на сведение на
пострадалото лице.
Възразява срещу пасивността на АНО, който не е извършил необходимото
разследване с оглед установяване на релевантните обстоятелства и
установяване на обективната истина. Посочва, че разполага с технически
доказателства за движението на автомобила в този ден и час, от които се
установява, че превозното средство не се е движило назад и не е имало
престой на посоченото в НП място. Счита, че в приобщения по преписката
1
снимков материал, който не е описан с процесния акт се установява, че
нанесените щети не са от скоро, а по- вероятно е да са отдавна причинени.
Навежда съждения, че не са приобщени записи от камери, каквито се твърди,
че в района има, както и не са установени други свидетели, присъствали на
инцидента, въпреки оживения час и място. По същество се противопоставя на
твърдението за извършено нарушение, доколкото нито била допуснала
описаното ПТП, нито виновно била напуснала местопроизшествието.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призована, не се явява
лично, представлява се от адв. Х., която поддържа жалбата с твърдение за
недоказаност и незаконосъобразност на оспореното НП. Позовава се на
непроверена фактическа обстановка и твърди, че процесния автомобил не е
спирал на това място в този ден и час, не се е движил назад и не е паркирал
там. Предоставя на съда писмени бележки. Моли да бъдат присъдени
разноски, като предоставя списък с разноските.
Въззиваемата страна - началник група при ОПП - СДВР, редовно
уведомена, изпраща представител - юрк. С.М., която намира жалбата за
неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди процесния акт. Счита за безспорно доказано от материалите по
делото, че автомобилът е бил паркиран и е потеглил назад, като не е съобразил
паркираното зад него МПС, водачът осъществил ПТП със щети, не спрял и не
уведомил контролните органи по надлежния ред. Представя писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 08.04.2024 г. около 15:56 ч. свидетелят С. В. П. паркирала
управлявания от нея лек автомобил „Ауди“ с рег. № ********* на ул. Димитър
Хаджикоцев пред № 6, излязла от колата и се отправила към близката аптека.
В момента, в който влизала в аптеката, чула удар. Обърнала се и видяла, че
нейното превозно средство било ударено от автомобила, който бил паркиран
пред нейния, който първоначално потеглил назад и реализирал ПТП с нейния
автомобил, след което веднага тръгнал напред и се отдалечил от мястото, без
водачът да осъществи контакт с нея. Свид. П. видяла, че водачът е жена и
записала номера на отдалечаващото се превозно средство *********.
Позвънила на тел. 112 и изчакала да пристигне екип на СДВР. Екипът от
полицейски служители от ОПП към СДВР установили видимите щети, след
което снели сведения от свидетеля С. П.. Р. А. Г. на длъжност „младши
автоконтрольор“ съставил докладна записка за случая, в която описал
обстоятелствата във връзка с обработването на постъпилия сигнал за
съдействие. П.Ч., заемащ същата служебна позиция, съобразил дадените от
заварения на място участник в ПТП сведения и въз основа на това съставил
Протокол за ПТП № 186567 от 08.04.2024 г., ведно със скица към него.
След окомплектоване на материалите по преписката и за изясняване на
2
обстоятелствата по случая и предприемане на последващи действия, на място
в седалището на контролния орган била призована жалбоподателят М. И. Н.,
която била установена като собственик на МПС с рег. № *********. На
03.07.2024 г. същата се явила в ОПП - СДВР и депозирала декларация, с която
потвърдила, че на процесната дата е управлявала процесното МПС,
категорично отрекла участието си в ПТП и въобще присъствието на
автомобила на твърдяното място. След извършената служебна проверка, на
същата дата – 03.07.2024 г., свидетелят Й. К. съставил акт за установяване
на административно нарушение с бл. № 21914, за това че на 08.04.2024 г.,
около 15:56, часа в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, при № 6, като водач
на МПС - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № *********,
при извършване на маневра движение назад, реализирал ПТП с паркирания
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № *********, след което не
спрял да установи нанесените щети и не уведомил контролните органи на
МВР. В съдържанието на акта е вписано, че същият е съставен въз основа на
сведения на г-ца П. на основание чл. 40, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН. След като бил
връчен препис от АУАН, Н. отбелязала в него, че има възражение по
отношение на показанията на С. П. и заявила, че по това време не е била на
това място, което проверила в календара си.
На 15.07.2024 г. началник група в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР
издал оспореното наказателно постановление № 24-4332-016202 от 15.07.2024
г., с което на жалбоподателя М. Н., на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия
закон, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложена глоба в размер на
50 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите Й.а К. и С. П., както и въз основа на писмените доказателства и
доказателствени средства - акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 021914/03.07.2024 г., сведение от С. П., декларация от М.
Н., ПТП №186567 от 08.04.2024г г. ведно със скица към него, докладна
записка от Р. Г., справка-картон на водача М. Н., заповед № 513з-
10527/02.12.2022 г., Заповед №8121к-13180/23.10.2019г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и приобщените в
хода на съдебното следствие, Копие на кореспонденция с „Тойота Балканс“
ЕООД, разпечатки на екрана на приложение „My Toyota” и снимки, изготвени
във връзка със съставянето на Протокол за ПТП от 08.04.2024г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. и постави същите в
основата на доказателствените си изводи. Заявените от актосъставителя К.
сведения съдът намира за правдоподобни и вътрешно непротиворечиви, като
от тях се извеждат изводи относно провеждането на процедурата по съставяне
и връчване на АУАН.
Свидетелят С. П. пък има качеството на пряк очевидец на ситуацията, въз
3
основа на което същата споделя преките си възприятия от процесното ПТП.
Показанията и са пълни, логични и кореспондират с останалия доказателствен
материал, поради което също бяха кредитирани с доверие от съдебния състав.
Писмените доказателства съдът кредитира без изключения и в тяхната
пълнота, тъй като са последователни и спомагат за разкриване на обективната
истина по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, с оглед на което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От правна страна, на първо място съдът намира, че предвид приложената
към материалите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, актът за установяване на административно нарушение
е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление е компетентно длъжностно лице, оправомощено да издава НП
за нарушения по ЗДвП.
Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
При осъществяване на преценка за правилното приложение на
материалния закон, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав
намери за безспорно доказано, че жалбоподателят М. Н. е осъществила както
от обективна, така и от субективна страна, вмененото с т. 1 от НП
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателствени
материали се установява безспорно, че на 08.04.2024 г., около 15:56 часа, е
управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № *********,
като при извършване на маневра движение назад, е реализирала ПТП с
паркирания лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № *********.
Наложеното наказание по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е правилно
определено и доколкото е с фиксиран размер не подлежи на изменение.
Съдът констатира, че е осъществено и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП от жалб. Н., доколкото след осъществяване на гореописаното ПТП,
същата не е спряла, за да установи последиците от ПТП, а е продължила
движението си.
Наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилно
определено и доколкото е в минимален размер не подлежи на изменение.
С оглед гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в производства като настоящото страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, право на разноски има въззиваемата страна, като такива са поискани
своевременно от процесуалния представител. С оглед фактическата и правна
4
сложност на делото, съдът намери, че следва да бъде определен около
средния, а именно 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-016202 от
15.07.2024 г., издадено от Г.Б. на длъжност „началник група“ в Отдел „Пътна
полиция“ (ОПП) при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с
което на жалбоподателя М. И. Н., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от същия закон, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, както и наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „А“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. И. Н., ЕГН ********** да заплати в полза
на СДВР сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5