Р Е Ш Е Н И Е
Номер
248 23.01.2017 Година Град
ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ІІІ граждански
състав
На 30.11.2016Година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:
ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА
Секретар: Димитрия Гаджева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 3644 по описа за 2015 година
намери за установено следното:
Предявени
са субективно съединени искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищците
Д.Г.Х. с ЕГН ********** *** и А.Т.У. с ЕГН ********** ***, представлявани по
пълномощие от адв.М. Б.-П. ***, са предявили иск да се признае за установено по
отношение на ответниците В.С.А. с ЕГН ********** ***, М.С.С. с ЕГН ********** ***, П.А.Х. с ЕГН **********
***, М.В.Х. с ЕГН ********** ***, А.В.А. с ЕГН ********** ***, А.Г.Я. с ЕГН **********
***, С.А.Д. с ЕГН ********** ***, Н.А.Д. с ЕГН ********** *** и А.А.Д. с ЕГН ********** ***, че ищците са
собственици на основание трансформирано право на ползване по реда на чл.§4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 кв.м., находящо се в землището на ***, което
попада в границите на имот № *** по ПНИ на населеното място.
Твърди
се в исковата молба, че ищците са придобили по време на брака си собствеността
върху спорните 600 кв.м., заедно с построената в него сграда, за което бил
съставен нотариален акт № *** г. на Пловдивски Нотариус, издаден по §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Съгласно ПНИ на населеното място, описаният имот е част от имот № ***
и попада в западната му част. Ищците предприели процедура по отстраняване на
непълнотата в ПНИ, но Община *** постановила отказ, защото теренът бил част от
посочения имот по КВС . Със Заповед № 219 от 08.06.2006 г., издадена от Кмета
на община *** на осн.§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот № *** бил възстановена на
ответниците в качеството им на наследници на Д.Г.Б.. Възразяват, че цитираната
заповед е незаконосъобразна, тъй като ПНИ се одобрява от областния управител по
реда на чл.28 /редакция към 1999 г./ ППЗСПЗЗ, плана на процесната местност е
одобрен от кмета на населеното място. Освен това в плана е следвало да намери
отражение имота на ищците. Застроени и придобити по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ
имоти са пречка за възстановяване на собствеността на бившите собственици или
техните наследници.
Въз
основа на тези фактически твърдения ищците са предявили настоящия установителен
иск за собственост. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответникът
А.Я. в отговор на исковата молба оспорва иска. Възразява, че не са били налице
предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване
в право на собственост, тъй като сградата в имота не е била построена към
01.03.1991 г. Към този момент същата е
била недовършена, както е отразено и в оценителния протокол от
02.11.1992 г.
Ответниците
С.Д., Н.Д. и А.Д. възразяват за недопустимост на иска поради липса на
индивидуализиран имот- с квадратура и граници, който да бъде предмет на защита
по съдебен ред. Изразяват становище и за неоснователност.
Ответникът
М.С. също възразява за неоснователност на иска поради липса на предпоставките
по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците
М.В.Х., А.В.А. и П.А.Х. признават иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, прие следното:
Представен
е по делото Нотариален акт № *** г. от
Пловдивски нотариус, с което ищецът Д.Г.Х. е признат за собственик на осн.§4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: място от 600 кв.м., находящо се в
землището на с.***, при съседи: изток-път, запад-Х. А., север- път, юг-гора,
ведно с недовършената масивна постройка с разгърната застроена площ от 79 кв.м.
При съставянето на акта са представени документи, представени и по настоящото
дело като писмени доказателства, с прилагането на преписката по §4а, изискана
от Община *** , от които е видно следното:
Съгласно
Удостоверение № 3637 от 10.03.1989 г., издадено от ОбНС-Родопи, на ищеца е
предоставено право на ползване на земя в приложение на ПМС № 26/1987 г. и
Решение № 15/89 г. на ИК на ОбНС-Родопи, върху парцел *** в местност ***,
находяща се в землището на с.***.
С молба-декларация вх.№ 242/08.07.1992 г.
ищецът е поискал изготвяне на оценка по §4б, ал.1,2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
предоставен му за ползване парцел 99 от 700 кв.м., в който е декларирал
застроена сграда на един етаж, от които изба на 35 кв.м. и етаж от 35 кв.м.
Съгласно съставения Оценителен протокол
от 02.11.1993 г.,от Комисията, назначена със Заповед № 573 от 23.10.1992 г. на
Кмета на Община Родопи, е оценено място с площ от 600 кв.м., както и
недовършена в него масивна сграда от 79 кв.м. В протокола е отразена забележка
от Кмета на с.***, че лицето е самонастанил се и имота не е отразен в плана на
местността. Оценката е утвърдена със Заповед № 2111 от 09.09.1993 г. на Кмета
на Община Родопи.
Определената
с протокола цена е заплатена от ищеца с ПК № 36093 /без дата/, след което
преписката е изпратена на Пловдивския нотариус с писмо на л.109, в което е
отразено, че сумата е внесена с квитанция № 2787/29.09.1993 г., като за
сградата е заплатена прогресивно нарастваща такса с квитанция №
624162/29.09.1993 г. и е съставен горепоменатия нотариален акт от *** г.
От
приетото основно заключение на СТЕ се установява, че за местността *** в
землището на с.*** няма друг кадастрален план освен одобрения със Заповед №
105/1999 г. на Кмета на Община Родопи. В ПНИ за посочената местност не е заснет
имота на ищеца, като върху процесната територия е заснет ПИ № *** , като
процесната площ от 600 кв.м. попада изцяло в посочения имот № *** на наследници
на Д. Б. по одобрения и действащ ПНИ, заключена между цифри
9,10,11,12,18,17,16,15,9 в скица-Приложение № 2 към заключението.
Според
допълнителното заключение на вещото лице, не се открива парцеларния план на м.***,
землището на с.***, по който са раздавани земи за ползване от граждани по ПМС.
Не се открил и план на землището преди 1999 г. или околовръстен полигон. Според
удостоверението № 3637/10.03.1989 г. на ОбНС имота, предоставен на ищеца е
парцел ***, местност ***, но за границите на парцела липсват графични данни
поради загубване на този парцеларен план. При проверка по изготвените
лесоустройствени проекти /ЛУП/ от 1999 г. и 2009 г. в РДГ Пловдив вещото лице е
открило данни за нанасяне на сградата на Х. в плана от 2009 г. Изготвеното
геодезическо заснемаме в предприетата административна процедура по попълване на
плана и определената в него конфигурация на имота е съобразено с изискванията
на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ, тъй като границите са съобразени със съществуващите
сгради, площта не надвишава 600 кв.м. и е осигурен достъп на имота до път.
Видно
е от представените писмени доказателства, че имот № *** е възстановен на
ответниците като наследници на Д. Б. с Решение № 31075 от 02.04.1999 г. на ПК
Родопи, като след одобряване на ПНИ със Заповед № 105/12.03.1999 г. на Кмета на
Община Родопи, е издадена Заповед № 219 от 08.06.2006 г. от Кмета на Община ***
на осн.§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Относно
вида и момента на построяване на съществуващата в имота сграда по делото са
събрани гласни и писмени доказателствени средства, от които се установява
следното:
В
показанията си свид.К. съобщава, че познава имота на ищеца в с.***, който се
намирал над селото, на главния път за *** . В имота имало постройка, която била
изградена 1989 г. от тухли и бетон и имала дограма. След 1998 г-1999 г. тази
постройка била съединена с друга в съседния имот с общ покрив.
Свид.К.Х.,
брат на ищеца, също разказва за построяването на вилата около 1991 г. и тя била
с площ 37 кв.м- долу хол, а горе- две спални. Конструкцията била тухлена и
върху плочата били двете спални. След плащането на оценката през 1997 г. решили
да се разшири вилата. Тогава били съединени двете / с тази в съседен имот/,
като бил направен покрив между тях, а старите постройки си останали.
Впоследствие ги разрушили и построили сега съществуващата сграда.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск за собственост, по който ищците следва
да установят правопораждащите факти, от които за тях произтича правото на
собственост на наведеното основание- трансформирано право на ползване по пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, в право на собственост по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Т.е., от значение за основателността на иска на това основание е установяване
наличието на предпоставките по последно посочената разпоредба, които съдът
приема за недоказани.
Разпоредбата на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че гражданите, на
които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката. Т.е., кумулативните предпоставки, при които възниква правото
на собственост са: на лицето да е било предоставено право на ползване върху
земеделска земя по силата на някой от актовете на държавни органи, посочени в
пар.4, върху тази земя да е построена сграда до 01.03.1991 г. и земята да е
заплатена в посочения срок. При така
събрания доказателствен материал и конкретно свидетелските показания настоящия съдебен състав приема, че е установена
идентичност между предоставения на ищеца за ползване имот и процесния имот. Правоимащото лице не може да носи негативните последици от начина,
по който са описани границите в акта, с който му е предоставено правото на
ползване /в случая удостоверението
№ 3637/10.03.1989 г. на ОбНС / и от липсата
на парцеларния план, по който са били предоставени земите, поради
неговото загубване. Следователно приема се, че на ищеца е била предоставена за ползване земеделска земя по ПМС 26, която е била
заплатена от лицето, които обстоятелства се установяват от приетите и
неоспорени – гореспомената квитанция и придружителното писмо до нотариуса. В случая обаче ищците не са придобили правото на собственост, изплащайки при условията на
§
4а ЗСПЗЗ стойността на предоставеното за ползване място, тъй като в
имота не е имало сграда към 01.03.1991 г. по смисъла на § 1, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ. Посоченият извод се обосновава от обстоятелството, че в
оценитления протокол от 02.11.1992 г. е удостоверено, че сградата е
недовършена, както е описана и в съставения Нотариален акт № *** г.
Свидетелите К. и Х. само излагат твърденията си за наличие на застрояване към 1989 г.-1991 г., но от показанията им не може да се
направи категоричен извод, че към визирания период и конкретно към 01.03.1991
г. сградата е била завършена с покрив / т.4 от § 1, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ/. Липсата на пълно доказване от страна на ищеца на
построяването на сградата към този момент , както и неопровергания официален
свидетелстващ документ- оценителния протокол от 02.11.1992 г. налагат да се приеме,
че не са били налице изискванията за придобиване правото на собственост на
основание §
4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.
В аспекта на
изложеното, налага се извод за неоснователност на иска на наведеното основание.
При този
изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответни;ците се следват направените
деловодни разноски. Такива се констатираха за ответниците С.А.Д., Н.А.Д. и А.А.Д.
в размер от 900 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Г.Х.
с ЕГН ********** *** и А.Т.У. с ЕГН ********** ***, представлявани по
пълномощие от адв.М. Б.-П. ***, иск да се признае за установено по отношение на
ответниците В.С.А. с ЕГН ********** ***, М.С.С.
с ЕГН ********** ***, П.А.Х. с ЕГН ********** ***, М.В.Х. с ЕГН **********
***, А.В.А. с ЕГН ********** ***, А.Г.Я. с ЕГН ********** ***, С.А.Д. с ЕГН **********
***, Н.А.Д. с ЕГН ********** *** и А.А.Д.
с ЕГН ********** ***, че ищците са собственици на основание трансформирано
право на ползване по реда на чл.§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 кв.м.,
находящо се в землището на с.***, местност ***, което попада в границите на
имот № *** по ПНИ на същото населено място.
ОСЪЖДА
Д.Г.Х. с
ЕГН ********** *** и А.Т.У. с ЕГН ********** *** да заплатят на С.А.Д. с ЕГН **********
***, Н.А.Д. с ЕГН ********** *** и А.А.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 900 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ