№ 115
гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета годИ.
в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100847 по
описа за 2024 годИ.
Производството е по чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№**** /06.12.2024 г. на Д. В. Н.
с ЕГН: ********** срещу Д. Т. Г. с ЕГН: **********. Твърди се, че на 24.10.2024г. около
15:35 часа в ОДЧ при ОДМВР- София на служебен телефон 02/22755 е подаден сигнал от
ответника с невярно съдържание за това, че ищецът купувал гласове за посочена коалиция,
същото твърдение направил и със собственоръчно писмено обяснение от 25.10.2024 г., с
което деяние причинил на ищеца неудобство, психически страдания, притеснения и
вменяване на чувство за виновност, както и уронил доброто му име в обществото.
Претендира за претърпените неимуществени вреди обезщетение в размер на 5000 лева, като
моли съда да постанови решение, с което да осъди и присъди да заплати обезщетение Д. Т. Г.
с ЕГН: ********** - гр. З., Вилна Зона „*********“ 226 за причинени неимуществени вреди
на Д. В. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. З., ул. „************“, бл.16, ет.3, ап.9, в размер
на 5000лв. (пет хиляди лева) вследствие на изречени неверни твърдения за извършване на
престъпление от общ характер пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР-София.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, чрез процесуалните си представители
поддържа предявения от него иск. Излага подробни съображения в хода на делото,
представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът Д. Т. Г. чрез пълномощника си адв.Е. Г.-М., със съдебен адрес: гр. Е.П., пл.
„*************" №2, ет. 3, офис 1 в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор,
представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът в
отговора на ИМ твърди, че така предявеният иск е допустим, но искът е неоснователен, като
1
съображенията му са следните: Счита, че от така предявения иск не се установява наличие
на нито една от предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на доверителя ми -
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вИ.. Счита, че
поведението му не може да бъде прието за противоправно. Подаването на сигнал до
държавна институция е право, прогласено с основния закон, а упражняването на
конституционно закрепени субективни права не може да се счита за противоправно
действие. В този смисъл от него не могат да произтекат вреди за трети лица. Ответникът в
отговора на ИМ твърди, че е налице и друго основание за отхвърляне на предявения иск, а
именно: подаването на жалби и сигнали не попадат в обхвата на престъплението „клевета",
тъй като чрез тях е реализирано правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано от
ЕКПЧ. Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че твърдения,
направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като
„разгласяване“ /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът
е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат
негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят
авторитета му. По настоящето дело, ответникът, на 24.10.2024 годИ., е подал сигнал до
ОДМВР - София, че в гр. З. се купуват гласове, с което е изразил своето мнение, че се
извършва нарушение на чл. 167 от НК. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че
обстоятелството, че извършената проверка не е констатирала нередност, не повлиява
негативно на правото му да изкаже мнение, тъй като лицето може да изказва мнение както с
позитивна, така и с негативна насоченост, без значение дали субективното му виждане
съвпада с обективното фактическо положение. Ето защо, като е упражнил свое право,
ответникът е действал правомерно, откъдето следва, че за него не могат да произтекат
неблагоприятни правни последици /да понесе наказателна, а в случая и гражданска
отговорност/. Следва да се има предвид, че след подаването на сигнала до ответника не
може да въздейства върху нататъшния ход и развитие на производството. Ето защо, счита,
че в случая не може да се говори както за наличие на противоправно поведение, така и за
вИ.. Счита, че изложените в исковата молба твърдения не водят до установяване на
противоправно поведение от страна на ответника, т.е. до осъществено от него действие,
нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща определено поведение или общия
принцип да не се вреди другиму. Счита, че подаването на сигнал по своята правна същност
не представлява противоправно деяние. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че в гр. З. е
дочул, че се разпространява информация, че ищецът и други лица дават пари на граждани за
гласуване за опредЕ. партия. Това е поводът да подаде сигнал за извършено престъпление по
чл. 167 от НК. На следващо място, липсват и реално понесени вреди. От твърденията,
изложени в молба в изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № ****/16.12.2024 г. по
настоящото дело, е видно, че ищецът счита, че в резултат на подаването на сигнала от
2
ответника са му причинени морални вреди, изразяващи се в неудобство, психически
страдания, притеснения, вменяване чувство на виновност, клевета на доброто име в
обществото. Изразяващи се в потиснатост, нервно напрежение, независимо от своята
убеденост за правота, притеснения от неоснователното обвинение, което е станало
достояние за целия му социален кръг - приятели, близки и роднини. За така твърдените
вреди, ищецът не представя доказателства такива действително да са претърпени. Липсват и
доказателства за твърденията на ищеца, че сигналът е станал достояние до целия му
социален кръг. Същият не е разгласен и обявен публично, за да са налице основанията да се
счете, че изложените в сигнала твърдения биха могли да се приемат като клевета на доброто
име в обществото на ищеца. Ответникът по никакъв начин не е дал публична разгласа на
сигнала, в резултат на което да злепостави ищеца. Липсват и доказателства в такава насока.
Ответникът в отговора на ИМ твърди, че ако сам ищецът е разпространил, че спрямо него
има образувана преписка в РП-Е.П. /ТО-Пирдоп/ по повод на подаден от доверителя ми
сигнал, и тези факти са станали достояние на по-широк кръг от лица, това по никакъв начин
не може да бъде вменено във вИ. на ответника, доколкото ефектът на узнаване е бил
постигнат в резултат от действия на трети лица или на самия ищец. Счита, че ответникът е
упражнил свое конституционно право на жалба/сигнал/. Съгласно чл.45 от Конституцията
гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По
аргумент от чл.57,ал.2 от Конституцията с това права не може да се злоупотребява. Защитата
на права, включително и чрез подаване на сигнал до компетентните органи не представлява
злоупотреба с право, която следва да бъде санкционирана. Добросъвестността е налице,
когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. Ответникът в отговора на ИМ
твърди, че от изложените твърдения в исковата молба, както и от приложеното като
доказателство към исковата молба Копие от Обяснение на Д. Т. Г. е видно, че същият е дочул
в разговор на граждани, че няколко лица, включително ищецът предлага пари, за да се
гласува за точно опредЕ. партия, като се говори, че е за ДПС на Д.. В резултат на така
осъществяваната дейност, ответникът е счел, че се засягат неговите права с оглед на факта,
че същият е бил кандидат за народен представител от 1111 „Възраждане" в 26 МИР,с оглед
на което същият търси защита и съдействие от компетентните органи. Следователно, счита,
че не е налице противоправно поведение и в този случай е изключена отговорността за
деликт, като добросъвестността на ответника при подаване на сигнал изключва
приложението на презумцията за виновност по чл.45,ал.2 от ЗЗД. На последно място счита,
че предявения иск е твърде завишен размер, като същият не кореспондира с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът в отговора на ИМ моли съда въз основа на гореизложеното да отхвърли като
неоснователен предявения иск от ищеца А.А.П.. Ответникът в отговора на ИМ моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът се явява
лично, чрез процесуалните си представители поддържа депозирания от него отговор на
исковата молба. Излага подробни съображения в хода на делото, представя списък на
разноските по чл.80 ГПК.
3
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Копие от протокол;
Докладна записка; Копие от Обяснение от Д. Г.; Постановление за прекратяване от Районна
Прокуратура - Е.П. Териториално отделение – Пирдоп; официална извадка от сайта на
резултати избори от 27.10.2024г.; заверени копия на пр.пр. №1615/2024 г. по описа на РП-
Е.П., ТО-Пирдоп, като са събрани и гласни доказателства, както следва:
В разпита си свидетеля Е. Г. установява дословно следното: „АДВ.Ц.: Познавате ли страните
по делото, знаете ли за какво е делото? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Познавам страните и знам за
какво е делото. Вечерта на 25-ти петък се чух с Д. Н., тъй като баща му има погребална
агенция, а на 25-ти почИ. мой близък приятел и му се обадих за питам в колко часа е
погребението и откъде тръгва, за да отида. Д. беше разстроен по телефона, сетих се за какво
става на въпрос и го питах директно. Тогава той сподели, че такова нещо не му се е случвало
никога в живота, че до преди аз да му звънна е говорел с дъщеря му, която е в чужбИ.. Тя
също го е питала дали са верни тези работи, че е купувал гласове за Д., че е гей и т.н. Беше
много разстроен, плачеше по телефона. Каза: „Аз какво общо имам с тези неща, те ме
бъркат“. АДВ.Ц.: Този слух знае ли се от трети лица? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Да, включително
и след изборите първите, които ме питаха в събота вечерта, бях на гости у баба ми и леля
ми. Леля ми работи в едно от големите предприятия в региона и вечерта ми каза: „Абе ти
знаеш ли, че А., М., Г. и Р. са ги викали в полицията и че са ги задържали, че са купували
гласове. След като мИ.ха изборите и други хора са ме питали. АДВ.Ц.: Някой с име може ли
да посочите, който да знае, че е разпространен такъв слух? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Да, много
имена мога да кажа - Н.Д., леля ми Д.. Г., П.П.. Много често се виждаме с Д., почти всяка
седмица в събота и неделя го виждам. Аз от понеделник до петък работя в София, събота и
неделя съм си в З. и го виждам. Абсолютно същото като при другите трима, с които държа
тясна връзка, всичките сме добри приятели, абсолютно много има повлия това нещо, да не
говорим, че мИ.ха изборите и това нещо се коментираше, градът ни е малък, всеки с всеки се
познава, много се коментираше това нещо. Включително има хора, които правят неприятни
бъзици – „Абе, дай някой лев, нали си голям баровец“. АДВ.М.: Казахте, че на 25.10 сте
разговаряли с Д. Н., той какво Ви каза за повода за сигнала? СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Да, каза че
в петъка е ходил в полицията да го разпитват, че бил купувал гласове за Д.. Моята партия е
„*******“.“
В разпита си свидетеля Н.Д. установява дословно следното: „АДВ.М.: Познавате ли Д. В.
Н.? Известно ли Ви е дали в гр.З. в изборния ден или преди изборния ден са купувани
гласове, нещо да се е разпространявало и името на Д. Н. също да е споменавано?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Познавам Д. Н.. От доста време го познавам, още от дете и семейството
му познавам. Коментираше се в З. да има купуване на гласове, споменават имената, сред
които и неговото, лично аз не съм присъствал на предлагане на пари от него, тъй като ме
познават и никой няма да дойде да ми предложи. АДВ.М.: Спомняте ли си дали Д. Н. е
посочен в публикуван списък на интернет страницата на „********“? СВИДЕТЕЛЯТ Д.: В
4
интернет страницата, мисля че той не беше публикуван. От З. са няколко човека
публикувани, но той специално не беше. Почти всеки ден виждам Д. Н. в З.. Не знам какво
работи, според мен нищо. АДВ.М.: Забелязал ли сте след изборите някаква промяна в него,
да се чувства неудобно, да изпитва психически страдания, притеснения? СВИДЕТЕЛЯТ Д.:
Не, не съм забелязал промяна, нормален си е. АДВ.Ц.: В полза на коя партия, ако знаете, е
купувал гласове? Някой пред Вас споделял ли е, че на него му е предлагал пари, че е взимал
пари? СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Не знам в полза на коя партия. Споделяли са ми, конкретно за него
не, но за други хора. Обикновено на местните избори са много активни, застават на площада
и раздават пари, те са една група, няколко човека. “
По предявения иск от ищеца Д. В. Н. срещу ответника Д. Т. Г. с правно основание чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдът намира следното: за доказване на
фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца
бе да установи противоправно поведение от страна на ответника, вредоносен резултат,
причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, а в тежест на
ответника бе да установи обстоятелства, изключващи вИ.та, като вИ.та се предполага до
доказване на противното/чл. 45, ал.2 от ЗЗД/. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вИ.та се
предполага до доказване на противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори
установената в закона презумпция.
В конкретния случай ищецът поддържа, че ответникът е автор на процесния сигнал до ОДЧ
на ОДМВР-София, с който на ищеца се приписва извършването на престъпление купуване
на гласове, което съставлява съставомерно деяние съгласно разпоредбите на НК.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или изрази,
възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна. В случаи като
процесния следва да бъде намерен справедливият баланс между правата, свободите и
задълженията на гражданите. От една страна, са правото на добро име, чест и достойнство, а
от друга страна е свободата на словото, правото да се изразява мнение, да се разпространява
и получава информация чрез устна и писмена реч. Свободата на словото е основно човешко
право от фундаментално значение за съвременното демократично общество. В практиката си
ЕСПЧ е извеждал многократно позицията си, че свободата на словото е в "основите на
демократичното общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и реализацията на
всеки отделен човек" - делото ****** v. A., ж. № ****/82; Р. № 7/1996 г. Защитават се не само
идеи, които са променливи, но и идеи, които "обиждат, шокират и притесняват". Това са
изискванията за плурализъм, толерантност и широкомислие, без които няма демократично
общество - така делото ******** v. T. U. K., ж. 5493/72 § 49. Съгласно правилото на чл. 10, т.
2 на ЕКЗПЧОС ограничението на свободата на словото вИ.ги трябва да преследва поне една
от следните легитимни цели - интереса на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, предотвратяването на безредици или престъпления, защита на
здравето, на морала, на репутацията или правата на другите, предотвратяването на
разкриване на секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на
5
правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга репутация
и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това ограничение се налага,
за да се защитят третите лица, когато се разгласяват неверни и позорящи ги обстоятелства
или се засягат тяхното достойнство и чест. Необходимо е обаче внимателно да се балансира
между това ограничение и свободата на словото като ценност за демократичното общество.
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията,
направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на
свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като
обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават
мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията,
гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на
обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската
отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на
мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи
чрез наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006
г., I н. о. Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III
н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена
обществената му оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или
опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и
тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение №
159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт,
чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му
и оценката на околните за него - решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. №
372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и
позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката
на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно,
следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства
за дадено лице или приписване на престъпление - решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. №
1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за
които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест да установи верността им е на ответника. Следователно - дори
дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако
те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както е прието в решение №
468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да
има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към опредЕ. личност.
Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за
клеветнически, след като те са верни.
6
Съгласно чл. 167, ал. 2 -, ал. 4 НК престъплението купуване на гласове има няколко
фактически състава: ал. 2 - Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го
склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа
партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин; ал. 3 - Който
организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да
упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или
коалиция или да гласува на референдум по определен начин; ал. 4 предвижда, че се наказва
и лицето, което предоставя имотната облага на лицата по, ал. 2 и 3, за да бъде предложена
или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на
определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по
определен начин.
В случая по делото е установено, а и липсва оспорване на тези твърдения на ищеца, че
ответникът е автор на процесния сигнал. Със същия не се твърди, че ищецът е предложил
или че е дал, че е обещал или предоставил или чрез ответника е имал намерение да
организира предлагането на имотна облага с цел да му осигури тя на предстоящите избори
гласоподаватели, които да гласуват за посочената от него партия. Ето защо и не може да се
приеме, че с изявлението си под формата на сигнал до ОДЧ при ОДМВР-София, ответника е
приписал на ищеца извършването на престъплението купуване на гласове съгласно
разписаните в НК фактически състави.
Както се посочи и по-горе, клевета е налице освен когато се приписва другиму
извършването на престъпление, а също и когато се разгласяват обстоятелства, които са
едновременно неверни и позорящи за пострадалия. Ответникът не установява в
производството изнесените под формата на сигнал в ОДЧ при ОДМВР-София твърдения да
са верни. От свидетелските показания на разпитаните свидетели не се установява страните
да са се срещали и да са разговаряли, с оглед което и на обсъждане следва да се подложи
въпросът дали чрез сигнала си ответникът е разгласил по отношение на ищеца опозоряващи
го твърдения, обективно годни да засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако
същите не отговарят на този критерий, макар и да не са верни, поведението на ответника не
може да бъде дефинирано като неправомерно и съставляващо основание за ангажиране на
деликтната му отговорност. От приетите доказателства, а и е видно от служебно извършена
справка от настоящия съдебен състав на интернет-страницата на общИ. З., че ищецът не е
общински съветник в цитираната общИ.. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ИК "предизборна
агитация" е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или
инициативен комитет при участие в избори. Съгласно чл. 181, ал. 1 ИК гражданите,
партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода
на изразяване и на предизборна агитация в устна и писмена форма на предизборни
събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги. Изборният кодекс регламентира
реда за провеждане на агитация и установява забрани относно местата и лицата, на които и
от които такава не може да бъде провеждана - виж чл. 182 ИК. При анализ на
разрешителните и забранителните императивни норми на ИК и тези на НК, разписващи
7
престъпленията против избирателните права на гражданите, е несъмнено, че на всеки
кандидат за определен политически пост е разрешено да провежда агитация в своя полза,
респективно в полза на партията си, призовавайки гласоподавателите да го подкепят, т.е. да
дадат гласа си за него, стига тези призиви да не са свързани с даване и предлагане на имотна
облага, респ. да не нарушават установените в ИК забрани, за които е предвидено възникване
на административно-наказателна отговорност (чл. 480 ИК). Следователно и поведението на
политически кандидат за определен пост, изразяващо се в отправяне на призив да се гласува
в негова полза, респективно на коалиция, доколкото е разрешено от закона, не може да бъде
определено като позорно, т.е. срамно, принизяващо го или предизвикващо презрение у
останалите членове на обществото.
В аспекта на изложеното, макар по делото ответникът да не е установил верността на
изнесената в сигнала му до ОДЧ на ОДМВР-София информация, т.е. че в действителност
ищецът е купувал гласове, сочейки, че „...лицата купуват гласове за партията на Д., но не е
сигурен и моли да се извърши проверка, за да има честни избори.....“ доколкото не е
разпространена информация нито ищецът да му е отправил предложение да купува чрез него
избирателни гласове, нито с поведението си да е нарушил забрана съгласно ИК, то и
настоящият състав на първоинстанционния съд не намира подадения сигнал до ОДЧ на
ОДМВР-София за опозоряващо ищеца. Обстоятелството, че същото е невярно (доколкото в
производството не е установена верността му) не е достатъчно, за да се приеме, че е
клеветническо.
Следва също така да се посочи, че не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства в настоящия случай,
съдебния състав намира, че не се установи по безспорен начин, че отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, като съдът намира, че по
делото не се установи основния от елементите на непозволеното увреждане – виновно и
противоправно поведение на сочения деликвент, обосноваващо основателността на
предявения иск, като твърди, че е налице вреда, причинена от клевета, и изявления,
съдържащи твърдения за неверни факти, които са накърнили личните права и интереси на
ищеца. Настоящият съдебен състав приема, че соченото, както в разпита на свидетелите,
така и в приложените писмени доказателства, не установява наличие на недобросъвестно
упражняване на правото да се подаде сигнал - не се установи ответникът Д. Г.
предварително да е знаел, че твърдените от него обстоятелства са неистински, като ги е
заявил в сигнала единствено с цел да увреди ищеца, а е уведомил съответните органи и с цел
проверка и предприемане на съответни действия от страна на държавен орган(в докладна
записка на л.8 и в дадените писмени обяснения ответникът посочва, че („...се говори, че
посочените лица купуват гласове за партията на Д., но не е сигурен и моли да се извърши
проверка...“)което се установява и от приетата по делото прокурорска преписка, по която
8
извършеният разпит на ищеца е във връзка с проверка, образувана по повод на подаден
сигнал. В обобщение на изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че не е
налице деяние по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, извършено от ответника. Липсата на
неправомерно поведение като главна предпоставка за ангажиране на гражданската
отговорност на ответника обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
Безпредметно е съдът да обсъжда останалите предпоставки от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Дори да бъде установено, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, като се е почувствал засегнат от изнесеното от ответника в сигнала му до ОДЧ при
ОДМВР-София, това не би довело до уважаване на претенцията с произтичащите от това
последици.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав следва да отхвърли исковата
претенция на Д. В. Н. срещу Д. Т. Г., като неоснователна и недоказана.
По искането за разноските, с оглед изхода на делото и съобразно представените от страните
съгл. чл. 80 ГПК списъци на същите, настоящия съдебен състав следва да възложи на ищеца
Д. В. Н. заплащане на направените от ответника Д. Т. Г. разноски, в размер на 750,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд гр.Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 45 от ЗЗД, иска на ищеца Д. В. Н. с ЕГН: **********, срещу
ответника Д. Т. Г. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от ответника
вследствие на изречени неверни твърдения за извършване на престъпление от общ характер
пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР-София, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Д. В. Н. с ЕГН: **********, да заплати на Д. Т. Г.
с ЕГН: **********, сумата от 750,00 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Софийски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9