РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Пазарджик, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220102254 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. М. Д. с ЕГН
********** от град Пловдив, ул................, чрез пълномощника си адвокат В. М. от АК-
Пловдив, с личен номер ********** срещу Районен съд –Пловдив, БУЛСТАТ:************
с адрес град Пловдив, бул.“................
Ищцата твърди,че считано от 01.07.2020г.и понастоящем заема длъжността „съдия" в
Районен съд - Пловдив.В периода от 02.05.2023г до настоящия момент не изпълнява
трудовата си функция първоначално поради временна неработоспособност / болничен/, а
впоследствие поради бременност и раждане/ майчинство/, с оглед на което за посочения
времеви отрязък трудово възнаграждение не и се дължи.
Твърди се, че за периода 01.06.2022г. до 30.04.2023г.за изпълняване на заеманата от
нея длъжност и е начислявано и заплащано основно трудово възнаграждение в размер както
следва: от 01.06.2022г до 31.03.2023г вкл-3 244лв., от 01.04.2023г до 30.04.2023г.-3731 лв.
Твърди се, че съгласно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/, основното месечно
възнаграждение за най- ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се
определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера,
съгласно данните на Националния статистически институт.В съответствие с чл. 218, ал. 3 от
ЗСВ, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят
от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Съгласно чл. 163 от ЗСВ най-ниската съдийска
длъжност е „младши съдия", а над нея по ранг е поставена длъжността „съдия в районен
съд", каквато длъжност заема ищецът. Твърди се, че съобразно данните на НСИ, удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера за периода от 01.06.2022 г. до
30.04.2023 г., възлиза в размер на следните суми:за м. 06.2022 г. - 3 226 лв.; за м. 07.2022 г. -
3 564 лв.; за м. 08.2022 г. - 3 228 лв.; за м. 09.2022 г. - 3 526 лв.; за м. 10.2022 г. - 4 182 лв.; за
м. 11.2022 г. - 3 554 лв.; за м. 12.2022 г. - 4 082 лв.; за м. 01.2023 г. - 3 694 лв.; за м. 02.2023 г. -
3 386 лв.; за м.03.2023г. - 3 442 лв.; за м. 04.2023 г. - 3 884 лв.
Правата и задълженията на магистратите, както и трудовото им възнаграждение, се
1
регламентират от ЗСВ. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ пленумът на ВСС определя
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. В чл. 218, ал. 1 и 2 от ЗСВ са
регламентирани размерите на основните месечни възнаграждения на най-високите и на най-
ниските магистратски длъжности, като председателите на ВКС и на ВАС, главният прокурор
и директорът на НСС получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от
възнаграждението на председателя на Конституционния съд, а основното месечно
възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се
определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера
съгласно данните на НСИ. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на
съдебната власт се определят от пленума на ВСС съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ. Размерът на
основното месечно възнаграждение на магистратите, заемащи длъжност „съдия" в
районните съдилища е в правомощията на пленума на ВСС, който действа при условията на
оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни
размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Следователно
основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност не може да
бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и
следователска длъжност, което съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ.В
случая през почти всеки от процесните месеци определеният от пленума на ВСС размер на
възнаграждението на районен съдия, респективно размерът на начисленото и изплатено на
ищеца основно трудово възнаграждение, е по-нисък от удвоената средномесечна заплата на
заетите лица в бюджетната сфера според данните на НСИ. Законово правомощие на ВСС е
да определя възнагражденията на магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ.
Залегналата в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ регламентация на размера на основното месечно
възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност лишава ВСС като орган,
администриращ съдебната власт, от оперативна самостоятелност за избор на други,
различни правила - критерии и методология, за определяне на размера на възнаграждението
за тези длъжности. В случая ВСС е определил възнаграждението за длъжността „съдия" в
Районен съд под предвидения в ЗСВ минимален размер, дори за най-ниската магистратска
длъжност, която съгласно чл. 163, т. 5 от ЗСВ е младши съдия, младши прокурор и младши
следовател, вместо ежемесечно да актуализира основното възнаграждение съгласно
изискванията на закона. Поддържа се в исковата молба, че със ЗСВ е утвърден принципът,
според който магистратите от по-високостояща длъжност получават по-високо
възнаграждение от магистратите от по-нискостояща длъжност. В подкрепа на този извод са
разпоредбите на чл. 227 ал. 5 и чл. 234 ЗСВ, поради което възнагражденията на останалите
длъжности в органите на съдебната власт, каквато е и длъжността съдия в районен съд, не
могат да бъдат по-ниски от възнаграждението за най-ниската съдийска длъжност - тази на
младши съдия. Според ищцата ако се възприеме обратно разбиране, че възнагражденията на
останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят извън ограниченията на
размерите, посочени в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, ще се стигне до положение, в което всяко
възнаграждение под тези размери е в съответствие с останалите норми от ЗСВ, което е в
очевидно противоречие с констатирания принцип за по-високо заплащане на горестоящите
длъжности спрямо долустоящите.
Твърди се, че в процесния период на ищцата е начислено възнаграждение за
заеманата длъжност в по-нисък от законоустановения размер, поради което следва да бъде
постановено решение, с което в нейна полза да и бъде присъдено дължимото трудово
възнаграждение в размери, изчислени на базата на удвоената средномесечна заплата на
заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ за всеки от процесиите месеци.
Според официалните данни, предоставени от НСИ и съответните изчисления, в
случая ищцата е била ощетена с общо следните основни трудови възнаграждения,
изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ
минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и
действително начислените на ищцата суми, както следва: за м. 07.2022 г. - 320 лв.; за м.
09.2022г.-282лв., за м.10.2022г.-938лв., за м.11.2022г.-310лв., за м.12.2022г.-838лв., за
м.01.2023г.-450лв., за м.02.2023г-142лв., за м.03.2023г.198лв., за м.04.2023г.-153лв.
Предвид ноторно известното обстоятелство, че основното трудово възнаграждение
служи като база при начисляване на дължимото в полза на работника брутно трудово
2
възнаграждение, то и самото БТВ на ищеца е начислено в размер по-нисък от дължимия
такъв. Що се отнася до дължимото в случая обезщетение за забава, следва да се посочи, че
правилата за изпадане в забава са регламентирани в чл. 84 ЗЗД и според същите, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
а когато няма определен ден - след като бъде поканен от кредитора. Доколкото
възнаграждението за положения от магистрата труд е платимо до края на текущия месец, то
при забава се дължи обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва) върху всяка
просрочена главница, считано от 1-во число на следващия месец, съответно покана не се
дължи. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) върху разликата между
начисленото възнаграждение и изчисленото брутно възнаграждение на база удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, считано от 1-во число на
следващия месец до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда -
31.05.2025 г., възлиза в размер на следните суми: за месец юли 2022г.-113.23лв., за месец
септември 2022г.-95.00лв., за месец октомври 2022г.-307.92лв., за месец ноември 2022г.-
99.18лв., за месец декември 2022г.-260.89лв., за месец януари 2023г.-135.67лв., за месец
февруари 2023г.-41.55лв., за месец март 2023г.-55.99лв. , за месец април 2023г-41.81лв.
Поддържа се в исковата молба, че независимо, че възнаграждението за съответната
магистратска длъжност се определя от Висшия съдебен съвет, в настоящия случай именно
Районен съд - гр. Пловдив е надлежен ответник по делото, тъй като има качеството на
работодател на ищеца по аргумент на чл. 61 от КТ и с оглед разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ
и § 1, т. 1 от ДР на КТ. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен
труд и макар правоотношението между магистрата и съответния орган на съдебна власт да е
специфично, различаващо се както от трудовото, така и от служебното правоотношение,
магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт съгласно чл. 161 от ЗСВ и
този съдебен орган е техен работодател, а не органът по назначаването - ВСС.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата следните суми, а именно: 1/сумата от 3 631лв., представляваща разликата между
дължимото за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. брутно трудово възнаграждение на
ищеца, в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на
заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за м.
07.2022 г. - 320 лв.; за м. 09.2022г.-282лв., за м.10.2022г.-938лв., за м.11.2022г.-310лв., за
м.12.2022г.-838лв., за м.01.2023г.-450лв., за м.02.2023г-142лв., за м.03.2023г.-198лв., за
м.04.2023г.-153лв. 2/ сумата от 1 151.24лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху разликата между начисленото възнаграждение и изчисленото брутно
възнаграждение на база удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната
сфера, считано от 1-во число на следващия месец до деня, предхождащ датата на подаване
на исковата молба в съда - 31.05.2025 г., формирано, както следва: за месец юли 2022г.-
113.23лв., за месец септември 2022г.-95.00лв., за месец октомври 2022г.-307.92лв., за месец
ноември 2022г.-99.18лв., за месец декември 2022г.-260.89лв., за месец януари 2023г.-
135.67лв., за месец февруари 2023г.-41.55лв., за месец март 2023г.-55.99лв. , за месец април
2023г-41.81лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Районен съд-Пловдив е подал писмен отговор, с
който се изразява становище, че предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е изпълнявал
длъжността“ съдия“ в Районен съд-Пловдив през исковия период.Поддържа се, че
действително съгласно нормата на чл.218, ал.2 от ЗСВ основното месечно възнаграждение
се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера,
съгласно данните на НСИ.Според ал.3 на същия текст възнагражденията на останалите
длъжности се определя от Пленума на ВСС, като в тази връзка всяка година се утвърждава
Таблица №1 за максималните основни месечни възнаграждения на магистратите. Размерът
на месечните възнаграждения на съдиите в районните съдилища е единствено в правомощие
на Пленума на ВСС, който действа в условията на оперативна самостоятелност и
единствено в негово правомощие е да индексира заплатите на магистратите.Според
3
ответника не е допустимо административният ръководител на който и да е орган на
съдебната власт еднолично да определя и съответно да изплаща месечно възнаграждение в
по-висок размер от първостепенния разпоредител с бюджетни средства , който е Пленума на
ВСС.Противното би означавало нарушаване на финансова дисциплина, разходване на
средства извън рамките на утвърдения за съответния орган бюджет за работни заплати и
несъобразяване с бюджетната политика на компетентния орган за вземането на решения по
определяне на тези възнаграждения.Според ответника при решаване на поставения от
ищеца въпрос следва да се приложи както ЗСВ откъм начин и методология на изчисляване
на магистратските възнаграждения, така също и да се отчете особената роля на Пленума на
ВСС като единствен орган в рамките на съдебната власт,разполагащ с правомощията да се
разпорежда с бюджета на системата, в това число и да определя заплатите на районните
съдии. По отношение на иска за обезщетение за забава същият е акцесорен и следва съдбата
на главния иск. Не се претендират разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност
на размера на адвокатското възнаграждение. Противопоставя се довод, че ответникът не
следва да бъде натоварен с разноски в полза на ищцовата страна, тъй като не е станал
причина за образуване на делото.
С отговора са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си , поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания. В
съдебно заседание, проведено на 20.10.2025г по реда на чл.214 от ГПК съдът е допуснал
изменение на предявените искове за заплащане на главници чрез намаляване размера на
част от обективно съединените искове за присъждане на главница като се считат предявени
както следва: за месец септември 2022г.-224.10, месец октомври 2022г-820.08лв., месец
декември 2022г.-194.06лв., за месец януари 2023г.-424.29лв. и март 2023г.-183.68лв., чрез
увеличаване на размера на част от обективно съединените искове за главница като се считат
предявени както следва: месец юли 2022г.-353.52лв., месец ноември 2022г.-432.64лв., месец
февруари 2023г.-223.96лв. и месец април 2023г.-168.05лв. или общо претендираната
главница възлиза на сумата от 3024.38лв. Допуснато е изменение на исковите претенции за
обезщетение за забава чрез намаляване на размера на една част от тях и се считат предявени
както следва :месец септември 2022г.-77.03лв., месец октомври 2022г.-274.82лв., месец
декември 2022г.-61.74лв., месец януари 2023г.-130.82лв., месец март 2023г.-53.20лв. , чрез
увеличаване размера на част от исковете за обезщетение за забава и се считат предявени
както следва: за месец юли 2022г.-127.50лв., месец ноември 2022г.-141.38лв., месец
февруари 2023г.67.06лв. и месец април 2023г.-47.07лв. или общия размер на обезщетението
за забава възлиза на сумата от 980.62лв.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване на
разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не е било спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че считано от 01.07.2020г. и към настоящия момент ищцата заема длъжността
„ съдия“ в Районен съд-Пловдив.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че начислените и изплатени
на ищцата брутни месечни възнаграждения, включващи основна заплата за отработени дни,
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и
платен годишен отпуск за исковите месеци е в общ размер на 27 838.33лв. или помесечно е
както следва: месец юли 2022г.-3503.49лв., есец септември 2022г.-3 503.54лв., месец
октомври 2022г.-2 836.18лв., месец ноември 2022г.-3559.52лв., месец декември 2022г.-
751.24лв., месец януари 2023-3 058.63лв., месец февруари 2023-3 568.41лв., месец март
2023-3055.25лв. и месец април 2023г.-4002.06лв. Като база за определяне на основното
месечно възнаграждение на ищеца е използвано възнаграждението за длъжностите съдия в
4
РС / прокурор в РП, утвърдено в заседание на пленума на ВСС относно актуализацията на
Таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии,
прокурори и следователи, както следва: от 01.04.2022г до 31.03.2023г -3 224лв., от
01.04.2023г до 30.04.2023г.- 3731 лв.
Според вещото лице брутните трудови възнаграждения на ищцата за процесните
месеци, изчислени на база основна месечна заплата в размер на удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно предоставените данни от НСИ,
включващи основна заплата за отработени дни, допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит , платен годишен отпуск и ранг помесечно са както
следва : за месец юли 2022г.-3 857.01лв., за месец септември 2022г.-3 727.64лв., месец
октомври 2022г.-3 656.26лв., месец ноември 2022г.-3 992.16лв., месец декември 2022г.-
945.31лв., месец януари 2023г.-3 482.91лв., месец февруари 2023г.-3 792.37лв., месец март
2023г.-3 238.93лв. и месец април 2023г.-4 170.11лв.
Експертизата заключава, че разликата между начислените и изплатени на ищцата
брутни трудови възнаграждения и изчислените на база основна месечна заплата в размер на
удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера , съобразно
предоставените данни от НСИ, брутните трудови възнаграждения за процесните месеци е
както следва: за месец юли 2022г.-353.52лв., за месец септември 2022г.-224.10лв., за месец
октомври 2022г.-820.08лв., за месец ноември 2022г.-432.64лв., за месец декември 2022г.-
194.06лв., за месец януари 2023г.-424.29лв. за месец февруари 2023г.-223.96лв. за месец март
2023г.-183.68лв. и за месец април 2023г.-168.05лв.или общо разлика в размер на 3 024.38лв.
Според експертизата обезщетенията за забавено плащане върху всяка една от
разликите между начислените на ищеца и изчислените на база удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера, брутни трудови възнаграждения за процесните
месеци е както следва: за месец юли 2022г.-127.50лв., за месец септември 2022г.- 77.03лв., за
месец октомври 2022г.-274.82лв., за месец ноември 2022г.-141.38лв., за месец декември
2022.-61.74лв., за месец януари 2023г.-130.82лв., за месец февруари 2023г.67.06лв., за месец
март 2023г.-53.20лв. и за месец април 2023г.-47.07лв. или общо обезщетение за забава в
размер на 980.62лв. Законната лихва е изчислена , считано от първо число на следващия
месец до 31.05.2025г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във
вр.с чл.218, ал.2 от ЗСВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на месечно възнаграждение на
магистрат, равняващо се на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната
сфера съгласно данните на НСИ и на лихва за забава.
Безспорно се установи, че през исковия период ищецът е заемал длъжността „съдия“
в Районен съд-Пловдив. Установи се, че на ищеца му е начислявано и изплащано основно
месечно възнаграждение в размери съгласно утвърдената от пленума на ВСС Таблица№1 за
определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и
следователи, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит съгласно чл.219 от ЗСВ.
Правата и задълженията на магистратите, както и трудовото им възнаграждение, се
регламентират от ЗСВ. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ пленумът на ВСС определя
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. В чл. 218, ал. 1 и 2 от ЗСВ са
регламентирани размерите на основните месечни възнаграждения на най-високите и на най-
ниските магистратски длъжности, като председателите на ВКС и на ВАС, главният прокурор
и директорът на НСС получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от
възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Основното месечно
възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се
определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера
съгласно данните на НСИ. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на
съдебната власт се определят от пленума на ВСС съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ.
5
Безспорен факт е , че размерът на основното месечно възнаграждение на
магистратите, заемащи длъжност „съдия“ в районен съд, е в правомощията на пленума на
ВСС, който действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на
законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в
съдебната система. Следователно основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата
от него длъжност не може да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската
съдийска, прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в
размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно
данните на НСИ.
Безспорно от кредитираното с пълно доверие заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че през процесните месеци начисленото и изплатено на ищцата
брутно трудово възнаграждение е в по-нисък размер от удвоената средномесечна заплата на
заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните НСИ. Т.е. за всеки от процесните месеци
определеният от пленума на ВСС размер на основното възнаграждение на съдия от районен
съд е по-нисък от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера
според данните на НСИ. Законово правомощие на ВСС е да определя възнагражденията на
магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ. Залегналата в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ
регламентация на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската
магистратска длъжност лишава ВСС като орган, администриращ съдебната власт, от
оперативна самостоятелност за избор на други, различни правила - критерии и методология,
за определяне на размера на възнаграждението за тези длъжности. В случая ВСС е
определил възнаграждението за длъжността „съдия“ в районен съд под предвидения в ЗСВ
минимален размер, дори за най-ниската магистратска длъжност, която съгласно чл. 163, т. 5
от ЗСВ е младши съдия, младши прокурор и младши следовател, вместо ежемесечно да
актуализира основното възнаграждение съгласно изискванията на закона. В процесния
период на ищеца е начислено възнаграждение за заеманата длъжност в по-нисък от
законоустановения размер.
Предвид изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
като в полза на ищцата да бъде присъдено претендираното трудово възнаграждение,
изчислено на базата на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната
сфера според данните на НСИ за всеки от процесните месеци съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Такова искане е своевременно направено още с исковата молба. Неоснователен е
довода на ответника, че не следва да му се възлагат разноски, тъй като не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаването му от тази отговорност. Ответникът
нито е признал иска, нито може да се приеме, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Отговорността за разноските по делото е обективна и е поставена в
зависимост единствено от изхода на спора. След като ответникът не е заплатил дължимите
на ищеца и определени със закон трудови възнаграждения, същият е станал причина за
завеждане на иска и следва да понесе разноските по делото. Не следва да се обсъжда и
възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на размера адвокатското
възнаграждение, тъй като в случая се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна
помощ в полза на друг юрист и същото подлежи на определяне от съда.
Ищецът е представляван по делото от адвокат В. С. М., вписан в регистъра на АС-
6
гр.Пловдив, с личен номер ********** с адрес на кантора гр. Пловдив, ул.“Драва“№1. С
оглед изхода на делото на същия следва да се определи адвокатско възнаграждение по реда
на чл. чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. За целта настоящия съдебен състав
съобрази предмета на делото, материалния интерес,обстоятелството, че производството по
делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Съобрази обема на процесуалните
действия, извършени от пълномощника- подаване на искова молба, направени
доказателствени искания, явяване в съдебно заседание. Отчете,че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Предвид на всичко това и при съблюдаване на
постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, според което размерите на адвокатските
възнаграждения , регламентирани в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, могат да служат единствено като обективен ориентир при преценка на
възнаграждението на адвоката, настоящият състав намира, че на пълномощника на ищеца
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., платимо от ответника.
Адвокатското възнаграждение в така определения от съда размер е съответно на
положения висококвалифициран труд, респективно обезпечава критериите на разумност,
пропорционалност и справедливост като изходна база при определянето му.
На основание чл.78, ал.6 във вр.с чл.83, ал.1,т.1 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер на 170.96лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 400лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен съд –Пловдив, ЕИК********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, бул..............., представлявано от и.ф.административен
ръководител-председател И.Б. да заплати на М. М. Д. с ЕГН ********** от град Пловдив,
ул............... сумата от 3 024.38лв./ три хиляди двадесет и четири лева и 38
стотинки/,съставляваща разликата между дължимото за периода месец юли 2022г. месец
април 2023г. брутно трудово възнаграждение на ищцата в предвидения в ЗСВ минимален
размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително
начислените на ищцата суми както следва: за месец юли 2022г.-353.52лв., за месец
септември 2022г.-224.10лв., за месец октомври 2022г.-820.08лв., за месец ноември 2022г.-
432.64лв., за месец декември 2022г.-194.06лв., за месец януари 2023г.-424.29лв. за месец
февруари 2023г.-223.96лв. за месец март 2023г.-183.68лв. и за месец април 2023г.-168.05лв.,
както и сумата от 980.62лв./ деветстотин и осемдесет лева и 62 стотинки/,представляваща
обезщетение за забавено плащане върху разликата между дължимото за периода юли 2022г
до април 2023г. брутно трудово възнаграждение на ищцата и реално начислените суми,
считано от първо число на следващия месец до деня , предхождащ датата на подаване на
исковата молба в съда 31.05.2025г. както следва: за месец юли 2022г.-127.50лв., за месец
септември 2022г.- 77.03лв., за месец октомври 2022г.-274.82лв., за месец ноември 2022г.-
141.38лв., за месец декември 2022.-61.74лв., за месец януари 2023г.-130.82лв., за месец
февруари 2023г.-67.06лв., за месец март 2023г.-53.20лв. и за месец април 2023г.-
47.07лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба -02.06.2025г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Районен съд –Пловдив, ЕИК *************** със седалище и адрес на
управление град Пловдив, бул..........., представлявано от и.ф.административен ръководител-
председател И. Б. да заплати на адвокат В. С. М. от Адвокатска колегия –Пловдив, личен
номер ********** със служебен адрес гр. Пловдив, ул............ на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
ОСЪЖДА Районен съд –Пловдив, ЕИК************ със седалище и адрес на
управление град Пловдив, бул.............., представлявано от и.ф.административен
ръководител-председател И. Б. да заплати по сметка на Районен съд –Пазарджик държавна
7
такса в размер на 170.96лв.и възнаграждение за вещо лице в размер на 400лв.
Присъдените суми могат да се преведат по следната банкова сметка:
BG41BPBI81701603842921.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8