РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. , 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20241220200370 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от М. З.
С., ЕГН **********, в качеството му на представител на „М. Д.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. Г. Д., ул. „П. С.“ № 22, ет.
5 против Наказателно постановление № 785970-F768776/28.08.2024 г., на
началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000
лв., за това, че на 15.05.2024 г., в 12,37 ч., при извършена проверка на
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - заведение за
бързо хранене, находящо се в гр. Г. Д., на ул. „С.“ № 17, стопанисвано от
дружеството е извършено нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. - чл. 3, като не е била регистрирана всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите,тъй като продажбите на
кутия средна за храна се отразяват в данъчна група „В" - за продажба на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, вместо в група
„Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.
Административно наказващия орган , редовно призован не се явява,изразява
1
становище по жалбата -неоснователна.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Разпитани са свидетели Л. Б., М. Д. и Д. Г.,първите двама служители на НАП.
Прилагат се писмени документи .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите Л. Б. и М. Д. са служители на НАП София. На 15.05.2024 годна
двамата пристигнали в гр.Г. Д.в,около 12,30 ч., извършили проверка в
търговски обект , заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Г. Д., на ул.
„С.“ № 17, стопанисвано от дружеството жалбоподател.Свидетелите
направили контролна покупка на определен вид храна , след което се
легитимирали на свидетелката Д. Г.,представила се като продавач консултант
в заведението.При преглед на департаментите на различните стоки след
изведен КЛЕН за дата 06.05.2024 г. от наличното и функциониращо в обекта
фискално устройство модел "Datecs DP-150" с индивидуален № /ИН/ на
фискалното устройство /ФУ/ DT725160, фискалната памет /ФП/ № 02928613,
с per. № на ФУ в НАП 4620308/ 09.03.2023 г. е установено ,че продажбите на
кутия средна за храна се отразяват в данъчна група „В" ,т.е продажба на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, вместо в група
„Б“ - за стоки и услуги,като продажбите и на двата вида стоки се облагат с 20
% ДДС.Свързали се с управителя на дружеството ,но в момента той се
намирал извън населеното място и не могъл да присъства на
проверката.Служителите на НАП съставили констативен протокол с покана за
представляващия обекта да се яви за изготвяне на АУАН.На 21.05.2024 година
в гр.София , оглед констатираното нарушение свидетеля Б. в присъствието
на колежката си и жалбоподателя съставил АУАН за нарушение на чл.27 ал.1
т.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин . Жалващият се запознал със
съдържанието на акта , подписал и получил препис от него. В последствие в
правния мир е намерило проявление атакуваното Наказателно постановление
, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лв. -правно основание на санкцията чл.185 ал.2 от ЗДДС във
вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок- индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание, наложено по
административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
намира жалбата за основателна поради следното:
По аргумент на чл.27 от наредбата лицата по чл. 3 от същата , с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
2
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни
средства за разход на течни горива.От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи категоричен извод ,че на инкриминираната
дата и място продажбите на кутия средна за храна се отразяват в данъчна
група „В" ,т.е продажба на течни горива чрез измервателни средства за разход
на течни горива, вместо в група „Б“ - за стоки и услуги.Така изложената в
акта и атакуваното НП фактическа обстановка не се оспорва от нарушителя
,формално жалбоподателя е нарушил изискванията на цитираната наредба.
Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:
Носителят на административно наказателната власт е издал наказателното
постановление след като според него е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и извършителя . Въпреки изложеното съдът
приема ,че последния не следва да понесе предвиждащата се
административнонаказателна отговорност по чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл.185 ал.1 от ЗДДС.След извършена служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при
съставянето на АУАН . Критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е
узнал за съдържанието на акта , подписал го и получил препис от него,т.е
могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир
на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7 дневен срок
от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с
фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението ,
такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в
Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.
Действително разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС повеля лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от закона или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци.Обстоятелство, че продажбите на кутия средна за
храна се отразяват в данъчна група „В" ,т.е продажба на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива, вместо в група „Б“ - за стоки
и услуги за проверявания обект не се оспорва и от страна на самия
жалбоподател. При дадените от управителя на дружеството в съдебно
заседание обяснения става ясно ,че използваното от него фискално
устройство модел "Datecs DP-150" с индивидуален № /ИН/ на фискалното
устройство /ФУ/ DT725160, фискалната памет /ФП/ № 02928613, с per. № на
ФУ в НАП 4620308/ 09.03.2023 г е доставено и програмирано да работи по
този начин от лицензирана фирма .Следователно нито той ,нито служителите в
3
дружеството са били наясно за допусната техническа грешка ,водеща до
неправилно отразяване продажба на кутия средна за храна в данъчна група
„В" ,т.е продажба на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива, вместо в група „Б“ - за стоки и услуги . Съответно не се доказа
по несъмнен начин, че жалбоподателя на посочената дата е знаел за такава
грешка .
В съдебно заседание свидетеля Б. също е на мнение ,че е допусната грешка
,но тъй като и група "Б" - за стоки и услуги и група "В" - продажби на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, в двата случая
продажбите се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, то за фиска
не е настъпил вредоносен резултат.
В съдебната практика е дискусионен въпросът, възможно ли е неизпълнението
на задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата,
респ. и към общините, при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.
83 от ЗАНН, да представлява маловажен случай, респ. да обуслови
приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в практиката се аргументират две
становища.Настоящият съдебен състав застъпва становище ,че сме изправени
пред възможността за приложението на чл.28 от ЗААН . В случая е налице
маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН, и съдът намира, че
наказващият орган неправилно не е приложил този институт. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са
субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Нормата на чл. 28, б."а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено адм. наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки
конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-
наказателната отговорност.По делото не се установява жалбоподателя да е
системен нарушител на данъчното законодателство , още повече с
извършеното от него нарушение,дължащото на грешка от лицензирана фирма
,не е настъпила вреда .В предвид на изложеното при направените по-горе
изводи може да се приеме ,че в разглеждания казус сме изправени пред
типичен случай на възможността за приложението на чл.28 от ЗААН.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №785970-
F768776/28.08.2024 г., на началник отдел „Оперативни дейности“ - София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ
на НАП.
Осъжда НАП София да заплати на М. Д.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Г. Д., ул. „П. С.“ № 22, ет. 5 сума в размер
на 500 лв.,разноски за адв.възнаграждание.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Б.градски АС в 14 -дневен
срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5