№ 4816
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110133740 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Б. Н., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 578,00 лв. –
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот в
***********, през периода 01.05.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
19.06.2023 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 137,73
лв. за периода 15.09.2020-01.06.2023 г.; 36,75 лв. – главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020-
30.04.2021 г., с мораторна лихва в размер на 09,68 лв. за периода 15.06.2020-
01.06.2023 г., ведно със законна лихва от 19.06.2023 г. до изплащане на
вземането.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника., наследник на Б. И. Н.-собственик на имота,
респ. клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за
енергетиката.. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
както и съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер по съображения, че
не е собственик на имота, с оглед извършено разпореждане през 2016 г. с
притежаваните ид.ч. от правото на собственост. Навежда възражение за изтекла
давност.
Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страна на ищеца
поддържа основателност на исковете.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По реда на чл. 186 от ГПК по искане на ищеца е постъпило писмо от
третото лице Столична Община, НАГ, с което уведомява съдът и страните, че не
се намира в негово държане документ за собственост на недвижим имот в
********; като в този смисъл е отговор на третото лице Столична, Дирекция
„Общински приходи“ при р-н „Средец“ и Агенция по вписвания.
По твърденията на ищеца, че процесният имот е притежание на
наследниците на Б. И. Н., е прието Удостоверение за наследници изх.
№*********/11.08.2023 г. на Столична Община, р-н „Средец“, което установява,
че Б. И. Н. е починал на 27.08.2003 г. и оставил за наследник по закон син Л. Б.
Н..
Ответникът оспорва, че е собственик на имота и при условията на
насрещно доказване представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№***, т. II, рег. №5842, дело №313/09.06.2016 г. на Нотариус с рег. №*** на НК,
според който много по-рано от процесния отчетен период и предвид момента, в
който е настъпило наследственото правоприемство, се разпорежда с
притежавани 3/8 ид. части от правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, поради което качеството потребител на топлинна енергия се свързва
с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Според разясненията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, „(с)обствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й“.
Представените от ищеца писмени доказателства не установяват през
процесния отчетен период ответникът да притежава по силата на универсално
или частно правоприемство правото на собственост върху топлоснадбения имот
или ограничено вещно право на ползване, или да е ползвател по индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия. Предвид това и при липса на
основание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие, то ответникът няма качеството потребител, респ. клиент на
топлинна енергия, следователно, не е пасивно материално легитимиран по спора
и исковите претенции –главни и акцесорни се явяват изцяло неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати ответника сторените деловодни разноски за сумата 400,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ************, срещу Л. Б. Н., с
ЕГН:**********, с адрес: *********, осъдителни искове с правно основание чл.
318, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата 578,00 лева – главница, представляваща цена за доставка
на топлинна енергия за имот в ***********, за периода 01.05.2019-30.04.2021 г.,
и сумата 137,73 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020-01.06.2023 г.;
сумата 36,75 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.04.2020-30.04.2021 г., и сумата 09,68 лева –
мораторна лихва за периода 15.06.2020-01.06.2023 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 19.06.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на Л. Б. Н., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400,00 лв. – съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис” ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3