№ 5090
гр. Варна, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100502106 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 71543/18.08.2025г. от
М. Т. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „******“, № 1, ет. 7, ап. 28, чрез адв. Н.С., против
решение № 2887/30.07.2025г. по гр.д. № 20243110105797 по описа за 2024г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от него срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„К******", № 2А иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 1кв.м. ид. част от недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 1******.66, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 234 кв.м., / по документ за
собственост 235 кв.м./, находящ се в гр. Варна, ул. „******“, № 7, с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с
номер по предходен план 5, квартал 409, при съседи по кадастрална скица - поземлени
имоти с идентификатори: 1******.64; 1******.68; 1******.77 и 1******.65, на осн. чл. 124
ГПК и е осъден да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „К******",
№ 2А сумата от 350лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски за
адв възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Моли се да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск,
ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Смята, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при
разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, като с проекта си за доклад с определение от 08.01.2025г. не е разпределил
1
доказателствената тежест по основния релевантен за спора въпрос по отношение на
презумпцията за добросъвестност на ответника с оглед приложението на разпоредбата на чл.
17, ал. 2 от ЗЗД. Съдът не е указал, че следва да бъде оборена тази презумпция за
добросъвестност, не е възложил това в доказателствена тежест на някоя от страните. С
решението си обаче е приел, че ответникът е бил добросъвестен и не е знаел за симулацията
на сделката, с която прехвърлителят е придобил прехвърлените нему права. С оглед
разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК и приетото в т. 2 от ТР № 1/2013г. на ВКС-ОСГТК
въззивният съд следва да разпредели доказателствената тежест и да даде възможност на
страните да предприемат процесуални действия по посочване на доказателства, предвид
съществуващата непълнота на доклада.
Навежда оплакване, че изводът на ВРС, че ответникът е трето добросъвестно лице по
смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е неправилен и необоснован. Изложените мотиви касаят
единствено това, че датата на вписване на исковата молба следва датата на дарението, въз
основа на което ответникът се легитимира като собственик на процесната ид.ч., а не се
изследва съдържанието на сделката, волята на страните и изводимото от тях знание за
привидност/симулативност на съглашението, с което дружеството-дарител е придобило
процесния 1кв.м.ид.ч. от недвижимия имот. Позовава се на приетото с решение №
132/15.05.2003г. по гр.д. № 43/2002г. на Четвърто ГО на ВКС, че презумпцията за
добросъвестност е оборима, дожри и вписването на сделката да е станало преди вписването
на исковата молба за установяване на привидността, каквато е и настоящата хипотеза.
Предвид това добросъвестността подлежи на ответника подлежи на доказване и оборване в
настоящото производство. Неясно е въз основа на какви доказателства съдът е приел, че
ответникът не е знаел за привидността на сделката.
Смята, че при анализ на фактическа обстановка по делото по категоричен начин се
установява оборване на презумпцията за добросъвестност на ответника и знанието му, че
придобива от несобственик , което обуславя липсата на транслативен ефект на вещни права
и следователно основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Моли се да бъде взето предвид, че с влязло в сила решение е прогласена нищожността
на договор за замяна на ид.ч. от недвижим имот, обективиран в НА № 51, т. 2, рег. № 2939,
д. № 184/2021г. на нотариус Ив.Обретенова, с който и п и Т П са прехвърлили на „Фор Груп
73“ ЕООД, 1кв.м. от спорния имот срещу движими вещи, като привиден и прикриващ
покупко-продажба. Тази сделка следва да се разглежда в съвкупност със следващата сделка,
по силата на която В. Д. В. е придобил същата ид.ч. Двете сделки са взаимосвързани и целят
заобикаляне на закона и неговите собствени права. Извършени са в много кратък срок и се
отнасят до същия 1кв.м.ид.ч. от имота срещу движими вещи-комплект части за вграждане на
ТЕСЕ. Всеки участник в гражданския оборот би следвало да е възприел свързаността на
сделките и да се усъмни в целта на сключването им и дали правата които получава са
придобити от праводателя му. Това следва да има предвид и съдът. Още повече, че двете
последователни сделки-замяна и дарение са изповядани при един и същ нотариуса, който е
бил длъжен да запознае ответника с всички обстоятелства и последици от извършените
2
сделки.
Така, при съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че презумпцията за
добросъвестност е оборена. Ответникът не би могло да не знае за симулативността на
сделката, с която е придобил права.
В конкретния казус не е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и ответникът не
е придобил право на собственост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Д. В. ЕГН
**********от гр. Варна, ул. „К******", № 2А, чрез адв. К.Н., с който заявява, че намира
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба-
неоснователна. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Не е допуснал
процесуални нарушения. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са в срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Следва делото да
бъде насрочено в о.с.з.
Не е допуснато от първоинстанционния съд твърдяното от въззивника процесуално
нарушение и не се налага да бъде допълван доклада по делото с разпределяне на
доказателствената тежест с оглед направеното за пръв път с въззивната жалба оспорване на
добросъвестността на ответника, съответно не следва да бъдат уважени направените
доказателствени искания за разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че
В. Д. В. е знаел, че сделката, с която дружеството „Фор Груп 73“ ЕООД е придобило
процесната ид.ч. е била привидна и прикрива покупко-продажба и за личното явяване на
ответника В. Д. В., който да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК дали е познавал а м
/управителя на „Фор Груп 73“ ЕООД/ преди 15.09.2021г., познавал ли е М. К., и п и Т П ,
знае ли дали същите са притежавали имот в гр. Варна, ул. „******“, № 7 и дали са се
разпоредили с него. Такова твърдение за недобросъвестност на ответника към датата на
дарението- 15.09.2021г. не е било възведено с исковата молба, уточнявана няколкократно,
както и в първото по делото о.с.з. по реда на чл. 143 от ГПК, т.е. в срок. Не е налице
хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Доказателствените искания следва да бъдат оставени без
уважение.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 71543/18.08.2025г. от М. Т. К.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „******“, № 1, ет. 7, ап. 28, чрез адв. Н.С., против решение
3
№ 2887/30.07.2025г. по гр.д. № 20243110105797 по описа за 2024г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от него срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„К******", № 2А иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 1кв.м. ид. част от недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 1******.66, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 234 кв.м., / по документ за
собственост 235 кв.м./, находящ се в гр. Варна, ул. „******“, № 7, с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с
номер по предходен план 5, квартал 409, при съседи по кадастрална скица - поземлени
имоти с идентификатори: 1******.64; 1******.68; 1******.77 и 1******.65, на осн. чл. 124
ГПК и е осъден да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „К******",
№ 2А сумата от 350лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски за
адв възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника М. Т. К. за
разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че В. Д. В. е знаел, че сделката,
с която дружеството „Фор Груп 73“ ЕООД е придобило процесната ид.ч. е била привидна и
прикрива покупко-продажба и за личното явяване на ответника В. Д. В., който да даде
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК дали е познавал а м /управителя на „Фор Груп 73“
ЕООД/ преди 15.09.2021г., познавал ли е М. К., и п и Т П , знае ли дали същите са
притежавали имот в гр. Варна, ул. „******“, № 7 и дали са се разпоредили с него.
НАСРОЧВА за 24.11.2025г. от 14.00ч. Да се призоват страните, включително по
телефона чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4