Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр.Сливница 25 април 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №180 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Рожен” № 15,
представлявано от Управителя Никола Нитов е предявил против ответника И.Х.А. ***,
ЕГН ********** искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в размер на 689,81 / шестстотин
осемдесет и демет лева и 81 стотинки / лева за подадена питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода 13.05.2011г. до 16.09.2017г. и по чл. 86 от ЗЗД в размер на 150.74 / сто и
петдесет лева и 74 стотинки / лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2011г.
до 06.11.2017г., ведно и със законната лихва считано от 16.01.2018г. до
окончателното погасяване на вземането. Претендират се направените разноски
Ищецът твърди в исковата
молба, че ответникът е потребител на
услугите на ВиК по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №4 за условияна и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи на МРРБ. Твърди, че ответникът е абонат на дружеството и
е с открита партида №840697 за жилището
му в гр.Сливницабул.”Паисий Хилендарски”, бл.45, вх.В, ет.5, ап.15. В процесния
период / от 13.05.2011г. до 16.09.2017г. / на ответника са издадени 52 броя фактури
за дължимите суми за подадена питейна вода , които възлизат на обща стойност от
689,81 лева , но не са заплатени в уговорения между страните срок, съгласно чл.
31 ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
„Водоснабдяване и канализация ” ЕООД – гр. София /30 – дневен срок след датата на
фактуриране /. Върху, дължимата сума,
ищецът претендира и сумата от 150.74 лева, представляваща лихва за забава за
периода 31.12.2011г. до 06.11.2017г., ведно и със законната лихва считано от 16.01.2018г.
до окончателното погасяване на вземането.
Поддържа се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 42 / 2018 г.
по описа на РС – гр. Сливница, по която постъпило възражение от длъжника по
реда на чл. 414 от ГПК – ответник по настоящето производство.
Ответникът, И.Х.А., в
установения срок не е подал писмен отговор, не изразява становище във връзка с
предявеният иск, не представя доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
С представени са “Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от “Водоснабдяване и
канализация”ЕООД-София”. Представени са доказателства относно ценоопределянето
на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги от ищцовото
дружество. Ищцовото дружество е доставило питейна вода на абонат с партиден № 840697 , с адрес на доставената услуга гр.Сливницабул.”Паисий
Хилендарски”, бл.45, вх.В, ет.5, ап.15 с титуляр И.Х.А. за периода 13.05.2011г.
до 16.09.2017г., за което е издало 52 броя отделни фактури представени по
делото.
Дължимата лихва за забава на фактурите за периода
от настъпване на изискуемостта на всяко едно от задълженията е общо в размер на
29,92лв. Задълженията са формирани по реда на Наредба №4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
На 16.01.2018г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело , И.Х.А.. Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е
образувано ч.гр.д.№ 42/2018г. по описа на РС-Сливница, по което на 23.01.2018г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на И.Х.А. на 29.01.2018г.
и на 06.02.2018г., същия е подала възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на 20.02.2018г.,
и на 20.03.2018г. е представил доказателства за предявеният от него иск по реда
на чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът представи детайлна
справка, от която е видно че след завеждането на иска до датата на съдебното
заседание същата е изплатила главницата по предявените искове.
При тези данни от фактическа страна, съдът,
приема че е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, като главен и акцесорния иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД. Исковете
са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да докаже че вземането , което претендира съществува.
По отношение на главния иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата
страна е проведе пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието
валидно облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с облигационното му отношение с ищеца. Съгласно изискванията на нормативната уредба на
страната, ищецът е изготвил общи условия, одобрени и публикувани в поне един
ежедневник. Липсват данни ответната страна да е оспорила общите условия или
Решението, с което те са одобрени. Ето защо съдът намира, че ответникът е
запознат с общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите.
Респективно следва ответника да не е провел
успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други
правопогасяващи обстоятелства, в случая изтекла погасителна давност.
Възражението за изтекла погасителна давност
направено от ответницата е частично основателно. Съобразно разпоредбата на
чл.111, б.В от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват задължение за
периодични плащания. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК Понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в
течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение.
Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Вземанията на водоснабдителни
дружества, също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Тригодишният давностен срок започва да тече от падежа на
всяко едно задължение описано в горепосочените фактури, като на основание
чл.116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. В
случая давността се прекъсва с подаване в съда на Заявлението по чл.410 ГПК -
16.01.2018г., вземанията на ищеца, за които е изтекла погасителната три годишна
давност са тези описани във фактури: от 1 до 21 включително в исковата молба на
обща стойност 198,29лв. главница за периода 13.05.2011г. до 11.12.2014г. за подадена питейна вода и
отвеждане на отпадни води .
По отношение на вземането за главница по фактури
подробно описани под номера 22 до 52 в исковата молба на обща сума 642,26лв.,
съдът намира същата за недоказана по размер. Ищецът не доказа че е бил изправна
страна по договора при общи условия като е доставил договорените ВиК услуги до
обекта на ответника, че същите са отчетени по законоустановеният ред, за което
отчитане ответника да е положил подпис, не се установи, че ответника не е
заплатил на ищцовото дружество изразходвана питейна вода и отвеждане на отпадни
води за периода 10.02.2015г. – 15.01.2017г. в размер
на 642,26 лева.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД, за
присъждане и на мораторни лихви, следва да се отбележи следното: Искът за
мораторни лихви е самостоятелен и акцесорен по своя материалноправен характер.
В тежест на ищеца е не само да докаже основателността на основния иск и неговия
размер но и основателността и размера и на акцесорния иск. В настоящият случай
ищецът не проведе пълно главно доказване на претенцията си поради което и
претенцията му следва да бъде отхвърлена до размера посочен в петитума на
претенцията му, а именно в размер на 150.74 / сто и петдесет лева и 74 стотинки
/ лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2011г. до 06.11.2017г.
Предвид обстоятелството,
че настоящото производство е по реда на чл.422 от ГПК, при отхвърлянето му,
следва да се отхвърлят и отразените в
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, разноските в размер
на 25,00лв. представляваща държавна такса. В настоящото производство искания за
разноски от страна на ответника не са направени, поради и което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска по чл.422 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „Водоснабдяване и
канализация ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Рожен” № 15, представлявано от Управителя Никола Нитов,
против И.Х.А. ***, ЕГН **********, за установяване по отношение на ответника,
съществуването на вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 42/2018г. по описа
на РС-Сливница за
следните суми: : главница 642,26
лв. за подадена питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода 10.02.2015г. –
15.01.2017г. и по чл. 86 от ЗЗД в размер на 150.74 / сто и
петдесет лева и 74 стотинки / лева, представляваща лихва за забава за периода
31.12.2011г. до 06.11.2017г.,лихва за забава,ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми така и съдебните разноски в размер на 25,00лв. за държавна такса ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 111 б. „в” от ЗЗД иска за разликата от 642,26 лв. до пълния претендиран размер от,
поради изтекла погасителна давност.
.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен съдия: