Решение по дело №1/2019 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 214
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20193210100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…………….                                 20.12.2019 г.                           гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                                     граждански състав

На трети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 1 по описа за …2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от В.Х.М. *** срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв., представляваща претърпените от него болки и страдания в резултат на незаконно обвинение по следствено дело №445/2004 г. по описа на ОСлС Добрич към Окръжна Прокуратура Добрич и НОХД №202/2006 г., преобразувано в НОХД №2636/2009 г. по описа на Районен съд- Добрич; както и сумите в размер на 500 лв., представляваща адв. хонорар, заплатени в съдебното производство и сумата от 808 лв., представляващи неговите и на процесуалния му представител пътни разходи.

Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе наведените от страните доводи и възражение, прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че бил привлечен по сл.дело №445/2004 г. по описа на ОСлС Добрич като обвиняем с мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Предварителното производство продължило около 16 месеца. Същото било връщано два пъти от прокурора на следствието. На 3.12.2006 г. бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Добрич. Било образувано НОХД №202/2006 г. по описа на Районен съд-Добрич, което било отлагано многократно. Впоследствие съдебния състав бил сменен и делото започнало отначало. След около 2 години и половина била постановена осъдителна присъда №23/2009 г. Съдебният акт бил атакуван и върнат на Районна прокуратура-Добрич. Било образувано НОХД 2636/2009 г. Последвала отново смяна на съдебния състав, който впоследствие постановил оправдателна присъда. Районна прокуратура Добрич атакувала присъдата, която била потвърдена от Окръжен съд-Добрич.

Ищецът твърди, че действията на прокуратурата причинила на ищеца многобройни ограничения на човешките права; морален, психически тормоз, които се отразили негативно на здравословното му състояние, на социалния и политически му живот, на доброто му име, на приятелските и семейните му отношения.

Във връзка с разследването и наказателните дела, ищецът твърди, че пътувал 58 пъти до гр. Добрич, а заедно с адвокат С.М.44 пъти, които оценява на 808 лв.

В съдебната фаза на наказателното преследване заплатил 500 лв. адв.възнаграждение за представителство пред съда.

Претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда го мотивирали да предяви настоящите искове.

В срока за писмен отговор по делото постъпи такъв от ПРОКУРАТУРАТА на Република България, в който намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани по основание и размер.

Ответникът навежда доводи, че ищецът е осъждан с влезли в сила присъди за деяния по чл.212 ал. 4, вр. с чл. 212 ал. 2 от НК в процесния период. Оспорва размера на претенциите като прекомерен и недоказан. Оспорва причинно –следствената връзка между заболяванията на ищеца и наказателното преследване.

         Правната квалификация на исковете е по чл. 2 от ЗОДОВ.

         Не се спори между страните, че с постановление от 4.05.2005 г., ищецът бил привлечен като обвиняем по сл.д. №445/2004 г. по описа на ОСлС – Добрич и му е била определена мярка за неотклонение парична гаранция. Предварителното производство продължило около 16 месеца. На 3.02.2006 г. Районна прокуратура –Добрич внесла обвинителен акт за престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 212 ал. 2 във вр. с чл. 212 ал. 1 във вр. с чл. 20 от НК и било образувано НОХД №202/2006 г. по описа на Районен съд-Добрич. Поради смяна на съдебния състав през 2007 г. проц. действия започнали отначало. На 17.06.2009 г. била постановена присъда №23/2009г ., с която ищецът бил признат за виновен и осъден на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от 4 години. След протест на прокуратурата и с решение на Окръжен съд-Добрич по ВНОХД №394/2009 г. присъдата на първоинстанционния съд била отменена поради процесуални нарушения и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Било образувано НОХД №2636/2009 г. по описа на Районен съд-Добрич, което приключило с оправдателна присъда на 3.07.2017 г. Последвал протест и решение на въззивния съд, с което присъдата била потвърдена на 30.04.2018 г.

         Наличието на обвинение, което е приключило с влязла в сила присъда, с която лицето е оправдано е елемент от фактическия състав обуславят възникване на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда.

За да се осъществи състава на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е необходимо да бъдат установени конкретни имуществени и неимуществени вреди, явяващи се в пряка и непосредствена последица от увреждането.

При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане.

С оглед на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С.С.С., В.Д.В., К.П.К., показанията на вещите лица Б.Г. и Т.С. и твърденията на ищеца, съдът намира за установено, че действително В.М. е претърпял неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал. 4 от НК, изразяващи се в неблагоприятни психически и емоционални преживявания, нарушения на съда, влошаване на здравословното състояние – усложнение на диабетна болест, рентопатия, невропатия, два инсулта, нарушения на сърдечно-мозъчните функции, стрес, несигурност, страх, промяна в социалното положение, в обичайния бит и начин на живот, неудобства, отдръпване на приятели и роднини, засягане на доброто му име в обществото, напрежение в семейството му.

С оглед на това съдът счита за доказана исковата претенция по основание.

Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. Така в съдебната практика са се наложили няколко обективни критерия, съгласно които следва да се определи точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл е решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.

От събраните по делото доказателства съдът заключава, че престъплението, в което ищецът е обвинен се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години лишаване от свобода, поради което то е тежко по своя характер, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, производството в досъдебната фаза е продължило около 16 месеца, а това в съдебната фаза – повече от 11 години. Спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение "Парична гаранция в размер на 150 лв. В показанията си свидетелите С.С.С., В.Д.В., К.П.К. твърдят, че ищецът бил жизнен, напълно здрав човек, заемал ръководна длъжност, поддържал добри приятелски съседски отношения, а след обвинението заявяват, че възникнали проблеми в поведението и общуването му, от активен и деен, той станал затворен, унил, тревожен, не се събирал с приятели, обстоятелството, че имал висящи дела му създали пречки за намиране на работа, психически и емоционално бил разстроен, „рухнал“.  

Съобразно доктрината на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. В тази връзка по делото бе назначена комплексна съдебно - медицинска експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено.

Вещите лица установиха, че в периода от 2004 г. – 2018 г. ищецът е страдал от захарен диабет тип 2 инсулинополучаващ, диабетна ретинопатия, сърдечно съдова форма, състояние след инсулт и реинсулт, едностранна латентна хемипареза, счупване на лява бедрена кост с вътрешна фиксация, ограничени движения в лява тазобедрена става от тежка степен. В тази период са регистрирани усложнения на наличните соматични заболявания, така ищецът е преминал на инсулиново лечение през 2014 г., настъпила е диабетна непролиферативна ретинопатия през 2009 г., а през 2013 г.процесът напреднал в пролиферативен, през 2014 г. била установена диабетна нефропатия 3 ст. и неврологично усложнение, които са причина за нестабилна походка и перитрохантерно счупване на лявата бедрена кост. През 2010 г. В.М. преживял мозъчен инцидент и му била установена мозъчно - съдова болест и 3 – та степен хипертонична болест, сърдечно-мозъчна форма, през 2013 г. настъпил реинсулт. При така изложената здравна картина, вещите лица дават неблагоприятна прогноза поради необратимостта на тези основни заболявания у ищеца и тенденцията за непрекъснато влошаване.

По повод на повдигнатото обвинение у ищеца са се появили промени в психичното състояние, като неблагоприятна последица от масивна психотравма - разстройство в адаптацията с клинична характеристика на смесена тревожно депресивна реакция. Според вещите лица стресогенното събитие, както и продължаващите неблагоприятни обстоятелства са с най- голяма тежест причинен фактор и разстройството не би възникнало без неговото въздействие. Вещите лица определят, че същото е било от порядъка на няколко месеца.

Последвалите във времето нови психотравмени изживявания, определени от други разкрити спрямо него съдебни производства за извършени различни противоправни деяния, са довели до интензифициране проявите на изначално влошеното му състояние и довели до посттравматично стресово разстройство, което има болестен характер.

Дългогодишната продължителност на съдебното дело, предмет на настоящото съдопроизводство, според вещите лица е довело до хроничен, протрахиран ход в годините. Интензивно влошеното му психично състояние оказало влияние и върху соматичните му заболявания – захарен диабет, артериално хипертония и респ. сериозно увреждане на здравословното му състояние. През 2012 г., след преживян исхемичен мозъчен инсулт, психичното му състояние довело до органично депресивно разстройство, което било валидно за ищеца и до момента на разглеждане на делото. Така, според тях, ищецът се чувствал неспокоен, тревожен, с преобладаващо потиснато настроение, станал потиснат, тъжен, често плачел, не спял, вниманието му було нарушено, неустойчиво, бил разсеян, не се справял с ежедневните си дейности, неглижирал грижите за соматичното си здраве, чувствал се безпомощен, не правил адекватни оценки на ситуациите, въпреки доброто си интелигентно ниво и натрупан житейски опит.

Според вещите лица всички съдопроизводства водени срещу ищеца в тоя период са оказали съвкупно неблагоприятно и травмиращо въздействие върху психичното състояние на ищеца.

Съгласно гореизложеното, съдът като отчете тежестта на престъплението, в което ищецът е бил обвинен и спрямо който е била постановена оправдателна присъда, продължителността на производството – 14 години, личността на ищеца, негативното отражение на производството върху здравето му, психиката му, на контактите му с приятели и съседи, на положението му в обществото, възможността му за намиране на работа и като се съобрази със съдебната практика относно присъждания в подобни случаи намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 20 000 лв.

От представената справка за съдимост №37/7.02.2019 г. , издадена от Бюро съдимост при Районен съд-Балчик се установява, че в процесния период по отношение на ищеца са водени и приключили с осъдителна присъда за тежки престъпления още 3 дела пред Районен съд-Добрич.

От заключението на вещите лица и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че здравословното състояние на ищеца е повлияно съвкупно от всички водени срещу него наказателни производства, вкл. и тези, приключили с осъдителна присъда, поради което съдът приема, че е налице съпричиняване, съвина за настъпилите неимуществени вреди у ищеца, което съдът определя на 1/2, като се отчете обстоятелството, че делото, по което лицето е било оправдано е продължило най-дълго, или съдът следва да уважи претенцията на ищеца до размер от 10 000 лв., В останалата част следва да отхвърли иска като неоснователен.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди за направени транспортни разходи и адв. хонорар в размер на 500 лв.:

Предявеният иск за заплащане на адв. хонорар за представителство по НОХД, приключило с оправдателна присъда, съдът намира за основателен и като такъв следва да се уважи.

В съдебната практика се приема, че платеното в хода на наказателното преследване адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по ЗОДОВ, защото в наказателния процес не е предвидена възможност за присъждане на разноските, сторени от подсъдимия.

Предвид изложеното съдът приема, че платеното възнаграждение на адвокат по НОХД №2636/2009 г. по описа на Районен съд-Добрич, обективирано в договор за правна помощ, приложен в том.2, стр.342 от делото, представлява имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение.

По отношение на направените транспортни разноски:

По делото бе назначена и изслушана като обективно и компетентно изготвена съдебно – икономическа експертиза, вещото лице по която установи броя присъствие на ищеца за явяване пред органите на досъдебното и съдебното производство, респ. броя на явявания на адв. С.М.по делата.

Не се установява по делото, обаче, че ищецът действително  е обеднил с претендираната сума и реално е направил разходи за транспорт от Балчик до Добрич и обратно. По делото не са представени от него каквито и да е доказателства, удостоверяващи заплащането на транспортни разходи. Доколкото на обезщетяване подлежат реално претърпените вреди, които са непосредствена последица от незаконосъобразната дейност на правозащитните органи, то искът за възстановяване на претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за транспорт, следва да се отхвърли изцяло.

Ищецът претендира разноски, които му се дължат съразмерно уважената част от исковете, съобразно чл. 78 от ГПК за заплатена държавна такса и един адвокат общо в размер на 2 020 лв.

         Водено от изложеното, съдът

                                                        РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В.Х.М. *** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв. /, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъплени по чл. 212 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 212 ал. 2 във вр. с чл. 212 ал. 1 във вр. с чл. 20 от НК, за които са били образувани съответно  сл.д. №445/2004 г. на ОСлС- Добрич, НОХД №202/2006 г. по описа на РС- Добрич, преобразувано в НОХД №2636/2009 г. на същия съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, като.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 20 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на  В.Х.М. *** сумата в размер на 500 лв.(петстотин лева), представляваща заплатено адв.възнаграждение по наказателното производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД №2636/2009 г. по описа на Районен съд-Добрич.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата в размер на 808 лв.(осемстотин и осем лева), представляваща направените във връзка с наказателното производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД №2636/2009 г. по описа на Районен съд-Добрич, транспортни разходи.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на  В.Х.М. *** сумата в размер на 995,40 лв.(деветстотин деветдесет и пет лева и четиридесет ст.), представляваща направените поделото съдебно –деловодни разноски, съразмерно уважената част на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                   СЪДИЯ:…………….