№ 1726
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110201126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба подадена от С. В. ИВ. от гр. ВР., чрез адв. Ив. Е. срещу
наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-21-04-167/12.07.2021 г. на зам.
кмета на СО, с което е наложено административно наказание на основание
чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) глоба в
размер на 300 (триста лева) лв. за нарушение на чл.23 от НРУИТДСО.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП като се твърди, че същото
е незаконосъобразно, нецелесъобразно, издадено в нарушение на
производствените правила и целта на закона, като се твърди недоказаност на
твърденията за извършване на търговска дейност, ако е извършвана такава не
е установено дали е от свое име и за своя сметка или като
представител/служител на дружество, разминавания между констатираното в
акта и констативния протокол, нарушение на процедурата по съставяне на
акта, нарушения относно формата на НП, неизследване дали са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН за „маловажност“ на нарушението.
Претендират се сторените по делото разноски.
За жалбоподателката редовно призована се явява процесуален
1
представител, който поддържа жалбата и по същество в цялост с подробно
изброените в нея аргументи. Претендира разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 11.04.2021 г. около 16:00 часа свидетелите П. и З. в качеството си на
инспектори при Столичен инспектор при СО при изпълнение на служебните
си задължения извършили проверка в гр. София, парк „Заимов“ на
централната паркова алея и констатирали осъществяване на търговия от
четири подвижни самостоятелни съоръжения, представляващи метални
колички от жалбоподателката на царевица, печени кестени и минерална вода.
Имало поставен ценоразпис поотделно за цената на всяка стока. Същата не
представила на проверяващите разрешение за извършване търговия на
открито, издадено от кмета на район „Оборище”, на територията, на който се
извършвала търговската дейност. За парк „Заимов“ нямало издадени и
одобрени разрешения, като проверяващите имали информация, че отдела за
тъговия не издава такива разрешения за извършване на търговска дейност,
както и не са издавани разрешения от кмета на район „Оборище“. По време на
проверката жалбоподателката извършвала продажби и имало подредени
клиентки на опашка
Приложен е трудов договор №1/03.06.2020 г., с който С. В. ИВ. е назначена
на длъжност „продавач-консултант“, считано от постъпването й на работа на
04.06.2020 г., което се установява и от приложената справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 03.06.2020 г. на НАП.
Съставен е на 11.04.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №21-07-073, на жалбоподателката от Н. М. П. – старши
инспектор в Столичен инспектор при СО за това, че на същата дата около
16:15 часа в гр. София, парк „Заимов“, централна алея извършва търговия на
открито, предлагайки за продан царевица, печени кестени, минерална вода на
подвижни съоръжения – четири броя метални колички, заемащи площ от
около 4 кв. м., публична общинска собственост, без разрешение за ползване
2
на място за извършване на търговия на открито върху терен общинска
собственост, издадено от кмета на район „Оборище“ при СО. Като нарушена
се сочи разпоредбата на чл.23 от НРУИТДСО. АУАН е връчен на
жалбоподателката на 11.04.2021 г., като е в същия не е вписано възражение.
Разяснено било на жалбоподателката, че има право на възражение.
Със Заповед №СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО е наредено
служителите на Столичен инспекторат при СО да извършват проверки по
глава III и глава IV от НРУИТДСО, както и да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Приложена е длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“, подписана от Н.П.. От
служебна бележка се установява, че Н.П. към 11.04.2021 г. е била на длъжност
„старши инспектор“ с работно място районен инспекторат „Оборище“.
Въз основа на АУАН зам. кмета на СО, оправомощен въз основа на Заповед
№РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, като съгласно служебна бележка
на директор на дирекция „Човешки ресурси“ при Столична община от
12.11.2019 г. Д.Б. изпълнява длъжността заместник-кмет направление
„Финанси и стопанска дейност“ при СО и на 12.07.2021 г. е изпълнявал
служебните си задължения, като не е отсъствал поради отпуск, командировка
и т. н., е издал обжалваното наказателно постановление № СО-Т-С-21-04 -
167/12.07.2021 г. Същото е било връчено чрез адв. Ив. Е. на 17.12.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: заповеди за компетентност, за възлагане на правомощия,
длъжностна характеристика, трудов договор, справка от НАП, както и
гласните – показанията на свидетелите П. и З., които съдът кредитира като
логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и в срок, доколкото процесното
НП е връчено на 17.12.2021 г., а жалбата е подадена на 23.12.2021 г. чрез
административнонаказващия орган, като съдът счита, че същата е
основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
3
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община предвижда, че
“търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността“.
Посочено е в нормата на чл.19 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община, че
„търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“.
Съгласно чл.26 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община при извършване на търговия
по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните
органи, лимитативно посочени документи, като сред тях по т.1 е разрешение
за ползване на място по чл. 23.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката
е извършвала търговия на дребно, а именно: продажба на царевица, печени
кестени, минерална вода на подвижни съоръжения – четири броя метални
колички, заемащи площ от около 4 кв. м., публична общинска собственост,
без разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито
върху терен общинска собственост, издадено от кмета на район „Оборище“
при СО в гр. София, парк „Заимов“, централна алея. Жалбоподателката не е
предоставила на служители на Столичен инспекторат при СО, сред които и
свидетеля Станоева, които са извършвали проверката, разрешение по чл.23 от
НРУИТДТСО за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района,
на територията, на който се извършва дейността, конкретно СО, район
„Оборище“.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото непротиворечиви
доказателства се установява осъществяването на нарушение от обективна и
субективна страна от жалбоподателката.
4
Но в случая жалбоподателката не е извършвала дейност за себе си. Същата
е била наета по трудов договор във фирма „В.“ ЕООД като продавач-
консултант. Предвид което неправилно жалбоподателката е подведена под
адинистративнонаказателна отговорност, а не ЮЛ, за което полага труд.
Съобразно правилото на чл. 23 НРУИТДТСО, търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Съответно, за извършване на търговия без разрешение чл. 23
НРУИТДТСО се налага административно наказание по чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО, а за непредставяне при поискване от контролните органи на
документи, сред които и разрешение за ползване на място по чл. 23
административното наказание е по чл.36, ал.2 от НРУИТДСО. Разпоредбите
на чл. 23 и чл. 26, т. 1 представляват отделни, различни по вид нарушения, за
неспазването на които се налагат различни по размер административни
наказания.
Разпоредбата на чл.36, ал.1 от НРУИТДСО предвижда глоба от 300 лв. до
2 000 лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
Санкцията обаче неправилно е наложена на жалбоподателката, а не на ЮЛ,
за което полага труд. Предвид което НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че
административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема,
че не са налице основания случай да се приеме за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за
присъждане на разноски се явява частично основателна.
В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателката в производството по делото е осъществено от адвокат,
който е бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение,
съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на
300 лв. Размерът е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
където се сочи, че за сумата при дела с интерес до 1000 лв. - 300 лв., какъвто е
5
и процесния. Предвид което така определения размер е 300 лв., който следва
да се възложи в тежест на СО. Жалбоподателката се е представлявала от
адвокат, който се е явил в едно съдебно заседание, делото не представлява
фактическа и правна сложност, предвид което и съобразно гореизложеното
следва да бъде уважен размер съгласно посоченото от 300 лв., колкото е и
фактически договореното и заплатено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04 -167/12.07.2021 г.
на зам. кмета на СО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична Община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, с
БУЛСТАТ -------, да заплати на С. В. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр. ВР.,
ул. „Т. Балабанов“№2, вх. „Б“, ет.3, ап.11, сумата в размер на 300 (триста
лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6