РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Русе, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря ИР. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20244500100909 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание чл. 79 ЗЗД вр чл.240 ЗЗД.
Е. Б. М. твърди, че е предоставил на родителите на съпругата си Е. А. С.
и Р. М. С. сумата в размер на 63 050лв за закупуване на имот в с.Щ., област
Русе, ул. “Х.С.“ № 43. Предел я по банков път на 12.12.2023 на Е. С.. С тази
сума ответниците закупуват същия имот с НА № 102, т. 4, рег. № 6868, д. №
559/23 на Нотариус с рег № 624 НК и вписан в АВ-Русе под вх.рег. № ****,акт
**, т.**,д.№ **** от 12.12.2023г. уговорката между тях бил имотът да се
закупи на негово име, които да го ремонтира и да заживее в него със
семейството си. След закупуване на имота, той е извършил необходимите
строително-монтажни работи и го е обзавел с мисълта, че го прави за
семейството си. Не се е притестявал, че имотът не е на негово име, тъй като
ответниците са родители на съпругата му. Изненадващо за него съпругата му
през м.08.2024г напуснала семейното жилище и обявила за продан закупеният
от майка й имот като на 25.09.2024г сделката била изповядана. До тази дата
той бил уверяван, ме ще получи дадената в заем сума в размер на 63 050лв
след получаване на продажната цена, но след това ответниците и съпругата му
преустановили всякакъв контакт с него. Сумата не е върната и след като е
предприел действия по обезпечаване на иска, предмет на настоящото дело.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят сумата от 63 050лв, представляваща невърнат паричен заем от
12.12.2023г, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно
плащане. Претендира присъждане на разноските по делото, в това
направените в производството по ч.гр.д.№ 814/24 по описа на РОС, така и по
обезпечително изпълнително дело № 868/24 по описа на ЧСИ В.Н..
Ответниците Е. А. С. и Р. М. С. в писмен отговор по реда и в срока по
чл.131 ГПК считат, че искът е допустим и частично основателен. Не оспорват,
че на посочената дата в исковата молба ищецът е извършил паричен превод по
1
сметката на ответницата Е. С. на сумата от 63 050лв с посоченото в
платежното основание „ заем за покупка на имот в с.Щ.“. Твърдят, че между
страните няма писмен договор и уговорка за заплащане на лихва, нито срок за
връщане на сумата. Договорът бил сключен устно като заематели били
ищецът и съпругата му Р.е Р. М.а. Средствата, предмет на договора не били
лично имущество на ищеца, а били в режим на съпружеска имуществена
общност между него и съпругата му, тъй като били придобити от продажба на
техни съсобствени недвижими имоти, описани в отговора. Поради това
считат, че като необходим другар в процеса следва да бъде конституирана на
страна на ищците съпругата на Е. М.-Р.е М.а. Оспорват като неверни, а и като
неотносими към спора останалите твърдения на ищеца, че имотът е следвало
да бъде придобит за него и че същият е имал намерение да устрои
семейството си в него, както и че ремонтът и обзавеждането на имота са
извършени със средства на ищеца, както и че имотът е придобит за сумата от
158 000евро. Твърдят, че тъй като между страните не е уговорен срок за
връщане на заема, следва да намери приложение разпоредбата на чл.240, ал.4
ЗЗД, а именно, че дължат връщане на заемната сума в срок от 1 месец от
поканата. Доколкото такава покана не им е изпращане, то считат, че този срок
тече от връчване на исковата молба, а именно - 09.12.2024г и изтича на
09.01.2025г, т.е исковете са преждевременно предявени. Твърдят, че са
дъщеря им е в процес на развод с ищеца, както и заявяват готовност да му
върнат половината от заявената цена по посочена от него банкова сметка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка :
На 12.12.2023г. Е. Б. М. е превел по сметката на Е. А. С. сумата от 63 050
лв. като видно от преводната нареждане основанието за това е „заем за
покупка на имот с.Щ.“.
На 12.12.2023г Е. А. С. е закупила дворно място с площ 650кв.м. в с.Щ.,
ул.“Х.С.“ № 43, съставляващ имот 501.527 в кв.59 по плана на с.Щ., ведно с
построената в имота двуетажна сграда с площ 64кв.м. и гараж с площ от 22
кв.м. за сумата от 70 000лв, която купувачът е изплатил изцяло на продавача,
според съдържанието на съставеният за покупко-продажбата Нотариален акт
№ **, т.IV, рег № ****, д.№ ***/23 на нотариус с рег № *** на НК с район на
действие РРС, вписан в СВ-Русе вх.№ *****от 12.12.2023г, акт № **, т**, д.№
****. В последствие Е. А. С. и съпругът й Р. М. С., действащи чрез
пълномощника си Р.е Р.ема М.а, тяхна дъщеря, продават същия недвижим
имот на Б.М.Х. и М.А.Х..
На 27.04.2023г Е. Б. М. и Р.е Р.ева М.а продават на А.В.Й. поземлен имот
№ 359 в с.К., обл.Русе, ул.“П.В.в „ № *, ведно с построените в него жилищна
сграда, гараж и навес С НА № ***, т.I , рег № ****, д.№ ***/23 на нотариус с
рег № *** на НК с район на действие РРС. Според нотариалния акт
продажната цена е в размер на 20 000лв, която купувачите са заявили, че са
получили изцяло по банков път по посочена от тях банкова сметка, както
следва 10 000лв преди сделката, а остатъка от 10 000лв в деня на сделката. В
представеното по настоящото дело нотариално дело се съдържат платежно
нареждане за сумата от 10 000лв, с което на 27.04.2023г А.В.Й. е превел по
сметка на Е. Б. М. в „Уникредит Булбанк“АД сумата от 10 000лв за покупка на
имота, както и платежно нареждане от 16.02.2023г за заплащане на сумата от
10 000лв, представляваща капаро за покупка на имот.
На 28.09.2023г Е. Б. М. и съпругата му Р.е Р.ева М.а продават на М.П.И.
2
недвижим имот, придобит в режим на СИО, представляващ ПИ 501.431 в с.Щ.
с НА № **, т. III, рег № ****, д.№ ***/23 на нотариус с рег № *** на НК с
район на действие РРС. Продажната цена е в размер на 60 000лв, която сума
купувачът ще заплати на продавачите изцяло по банков път чрез банков
кредит, отпуснат от „Банка ДСК“АД. От представеното по делото извлечение
от сметка на името на Е. М. е видно, че на 02.10.2023г М.И. е направил две
последователно плащания, както следва за сумата от 92 800лв и за сумата от
30 000лв като в извлечението не е посочено основание за плащанията. В
нотариалното дело за извършената покупко-продажба се съдържа платежно
нареждане от 02.10.2023г, с което М.И. е изплатил на Е. Б. М. по сметката му в
„Уникредит Булбанк“АД сумата от 30 000лв за покупка на имот, както и за
сумата от 92 800лв с основание „средства, свързани с покупката.“. От
извлечението от сметката на М.П.И. е видно, че на същата дата М.И. е
изплатил и на Р.е М.а сумата от 30 000лв за покупка на имот.
С Решение № 85 от 17.01.2025 г. , постановено по гр.д.№ 5631/24 по
описа на РРС бракът между Р.е Р.ева М.а и Е. Б. М. е прекратен с развод по
взаимно съгласие. Решението е влязло в сила от датата на постановяването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
По делото не е спорно, а и същото се установява със събраните писмени
доказателства – платежно нареждане от 12.12.2023г, че на същата дата Е. Б.
М. е превел по сметка на Е. А. С. сумата от 63 050лв като правното основание
за това е „заем за покупка на имот в с.Щ.“. Не е спорно, че на 12.12.2023г Е. А.
по време на брака й с Р. М. С. са закупили недвижим имот в с.Щ. за сумата от
70 000лв. като сумата от 7 000лв е платена предварително, а остатъка от
63 000лв е изплатена в деня на сделката.
Не е спорно, че Е. А. и Р. М. С. не са върнали даденият от Е. М. заем и до
настоящият момент.
Спорно по делото е дали Е. Б. М. е единствения заемодател на сумата от
63 050лв или освен него такъв е и дъщерята на ответниците – Р.е М.а, която
към 12.12.2023г е била съпруга на ищеца като бракът им е прекратен с развод
с решение, влязло в сила на 17.01.2025г., тъй като дадената в заем сума е била
съпружеска имуществена общност на Е. М. и неговата съпруга Р.е М.а като
средствата са от продадени от двамата недвижими имоти на 27.04.2023г и на
28.09.2023г.
Настоящият съдебен състав намира, че с възраженията си ответниците не
бранят права на трето за правния спор лице, тъй като ако по делото се
установи, че дадените в заем от ищеца на ответниците парични средства, са
били съпружеска имуществена общност между ищеца и неговата съпруга към
него момент Р.е М.а и след като с прекратяване на брака им с развод тази
имуществена общност е прекратена и се е превърнала в разделна такава при
равни права за всеки от тях, то в този случай ответниците му дължат връщане
на половината от дадената в заем сума, т.е само в размер на 31 525лв. С оглед
на изложеното съдът намира възражението им за допустимо, но подлежи на
доказване в процеса.
Макар и паричните влогове да са лично имущество на съпруга-титуляр,
ако в тях са вложени парични средства, които са съпружеска имуществена
общност и с тези парични средства е даден заема на ответниците, то липсва
основание, че по отношение на тези парични средства е налице
3
трансформация по чл.23 СК и същите са лично имущество на съпруга-титуляр
на паричния влог. В този смисъл са и мотивите на ТР № 2/2022г. от 20 януари
2025г по т.д.№ 2/22 ОСГК на ВКС. В настоящият случай по делото се
установи както от приложените нотариални дела № ***/23 и № ***/23 и двете
на Нотариус Л. Ш. с рег № *** НК, както и от извлеченията от сметките на
ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД, както и извлечение от сметката на Р.е М.а в
„Банка ДСК“ ЕАД, че по сметката на Е. Б. М. в „ Уникредит Булбанк“АД е
постъпила продажната цена от 20 000лв на недвижим имот, който той и
съпругата му Р.е М.а са продали на 27.04.2023г като тази сума е постъпила на
два пъти по 10 000лв- първо на 16.02.2023г като капаро и в деня на сделката.
Отново по неговата сметка са постъпили на 02.10.2023г две суми 30 000лв и
92 800лв от купувача на недвижим имот, който Е. М. и съпругата му Р.е М.а са
продали на 28.09.2023г. Тези суми безспорно са съпружеска имуществена
общност между двамата. По делото не е установено Е. М. да е предоставил на
съпругата си Р.е М.а половината от тези средства, за да се приеме, че в личния
му влог са останали само тези парични средства, които представляват
съответстващата му част. От друга страна от представените извлечения от
сметки на ищеца се установява, че други по-големи суми няма постъпвали, т.е.
съдът намира, че с изплащането от страна на Е. Б. М. на сумата от 63 050лв на
ответницата Е. С. като заем на 12.12.2023г са използвани именно тези парични
средства, представляващи съпружеска имуществена общност между Е. М. и
Р.е М.а.
С оглед изложеното съдът намира за установено, че от дадената от Е. Б.
М. на Е. А. С. по време на брака й с Р. М. С. сума в размер на 63 050лв като
паричен заем, само сумата от 31 525лв е негово лично имущество, поради
което заемателите му дължат връщане само на тази парична сума. Искът му с
правно основание чл.79 и сл ЗЗД вр чл.240 ЗЗД за връщане на дадена в заем
сума е основателен и доказан до този размер. В останалата част е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от завеждане на иска
до окончателно плащане.
В тежест на ответниците са направените от ищеца разноски, както в
исковото, така и в обезпечителното производство пред РОС и по изп.д.№
***/24 по описа на ЧСИ с рег № *** , съразмерно с уважената част от
претенцията му, т.е само половината от направените в тези производства
разноски, а именно от 6522лв разноски в настоящото производство му се
дължат разноски в размер на 3 261лв, от разноски,направени в ч.гр.д.№ 814/24
по описа на РОС в размер на 495лв му се дължат разноски в размер на 247.5лв
и от 76лв разноски, направени в изп.д.№ 868/24 му се дължат 38лв.
В тежест на ищеца са направените от ответниците разноски в настоящото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска му, т.е половината от
направените от тях разноски, т.е. от разноски в размер на 3200лв им се дължат
разноски в размер на 1600лв.
Между присъдените суми следва да се извърши компенсация след която
ответниците дължат на ищеца разноски в размер на 1661лв за настоящото
производство, 247.5лв за обезпечителното производство и 38лв за
изпълнителното обезпечително производство.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН ********** и Р. М. С., ЕГН ********** и
двамата от гр. Р., ул.“ И.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** да платят на Е. Б. М., ЕГН
********** от гр.Р., ул.“ Г. Д.“ № ** и съдебен адрес – адв.Н. Т. – Русе, „С.К.“
№ **, партер, на основание чл.79 и сл. ЗЗД вр чл.240 ЗЗД, сумата от 31 525лв /
тридесет и една хиляди петстотин двадесет и пет лв/, представляваща дадена в
заем на 12.12.2023г парична сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 14.11.2024г до окончателното й плащане, както и сумата от 1
661лв, представляваща разноски по компенсация за настоящото производство,
сумата от 247.5лв, представляваща разноски в обезпечителното производство
по ч.гр.д.№ 814/24 по описа на РОС и сумата от 38лв, представляваща
разноски в изпълнителното обезпечително производство по изп.дело № 868/24
по описа на ЧСИ с рег № 914, които разноски са съразмерни с уважената част
на иска на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Б. М. срещу Е. А. С. и Р. М. С. иск за
връщане на дадена в заем сума над сумата от 31 525лв до 63 050лв като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5