№ 18416
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110107686 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Б. Я. П., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 1241,45 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в
гр. София, ул. „Мургаш“ № 1, вх. А, апартамент, аб. № 24823, ведно със законната лихва от
12.02.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 259,56 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.01.2024
г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на
48,32 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.02.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 12,52 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2021 г. до 16.01.2024
г. върху главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника, а впоследствие с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от
ответника суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове с твърдение, че претендираните суми са заплатени.
Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на
1
топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на отвтеника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
и признанието на ищеца за извършените от ответника плащания, безспорно между страните
е, че ответникът е клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в
процесния имот. Не се спори и относно размера на претендираните за процесния период
вземания. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – справка за родствени връзки, съобщения към фактури, приложените към
исковата молба общи условия на ищцовото дружество.
Между страните не се спори, а и от представеното от ответника преводно нареждане се
установява, че на 27.05.2024 г. ответникът е заплатил сумата в размер на 1561,85 лева за
погасяване на процесните вземания. С оглед неоспорените изявления на ищеца в молбата от
29.08.2024 г. следва да се приеме, че с тази сума са погасени задълженията за мораторна
лихва в общ размер на 272,08 лева, задълженията за законна лихва върху двете главници
възлизащи на сумата в общ размер на 1289,77 лева, която определена по реда на чл. 162 ГПК
за периода от 12.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до 27.05.2024 г. (датата на
плащане) е в общ размер на 52,37 лева, задължението за главница за дялово разпределение в
размер на 48,32 лева, както и част от главницата за топлинна енергия в размер на 1189,08
лева.
При това положение дължима остава главница за стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 52,57 лева. Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се
прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Съдебните разноски могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само
когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. От
друга страна, за да се погасят еднородни задължения в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
разноските следва да бъдат извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната
изискуемост и ликвидност. Съдебните разноски са част от спорния предмет на настоящото
съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва след влизане в
сила на решението по делото.
Предвид изложеното основателен се явява искът за главица за стойност на доставена
топлинна енергия през исковия период за сумата в размер на 52,57 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1241,45 лева
искът следва да бъде отхвърлен поради плащането му в хода на процеса. В полза на ищеца
следва да бъде присъдена и законна лихва върху посочената дължима сума, считано от
27.05.2024 г. до окончателното плащане, доколкото законната лихва върху предявения размер
на иска от 1241,45 лева от датата на подаване на исковата молба до датата на плащане –
също е погасена чрез извършеното от ответника плащане. В останалата част предявените
искове – за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение и за мораторна
лихва, следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на част от предявените искове, доколкото се касае за
2
погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца
разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и направени такива в
общ размер на 112,48 лева, от които 62,48 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Я. П., с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ул. „Мургаш“ № 1, вх. А,
апартамент, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 52,57
лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „Мургаш“ № 1, вх. А,
апартамент, аб. № 24823, ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 112,48 лева – съдебни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 52,57 лева до пълния предявен размер от 1241,45 лева,
иска за сумата в размер на 259,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.01.2024 г. върху вземането за главница за
цена на доставена топлинна енергия, иска за сумата в размер на 48,32 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до
30.04.2022 г., както и иска за сумата в размер на 12,52 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2021 г. до 16.01.2024 г. върху
главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3