Решение по дело №10519/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 15.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10519 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №83128 от 03.04.2019г., постановено по гр.дело №17029/2013г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, е признато за установено по предявения от М.П.Л. и С.Ц.В. срещу К.К.Б. и В.Й.Г. положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици по давност на недвижим имот- сграда с идентификатор 68134.1937.1124.1, изградена без строителни книжа и представляваща масивна едноетажна сграда с площ 35кв.м., с предназначение- друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с адрес гр.София, ул.“*******, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1124 с площ от 165кв.м., при граници: имоти с идентификатори 68134.1937.1022, 68134.1937.1325 и 68134.1937.812. Ответниците са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на ищците  сумата от 745,64 лв. разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците К.К.Б. и В.Й.Г.. Жалбоподателите поддържат, че решението е недопустимо, тъй като не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск поради прехвърлянето на имота на трето лице на 30.12.2004г. Твърди също така, че имотът върху който е изградена процесната сграда е държавна собственост и впоследствие придаден по регулация към собствен на ответниците имот. Незаконосъобразен бил и изводът на районния съд, че сградата е търпима- същата следвало да бъде премахната като незаконна. Ето защо молят решението на СРС да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Алтернативно претендират отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират и направените по делото разноски.

Ищците в подадения в срок отговор на въззивната жалба молят решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърдят, че ответниците притежават материалноправна легитимация да отговарят по предявения иск, тъй като са собственици на имота в който е построена процесната сграда съгласно влязло в сила решение на СГС от 02.05.2012г. Посочената от жалбоподателите- ответници прехвърлителна сделка касаела съседни имоти. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В тази връзка съдът не възприема доводите на въззивниците относно липсата на пасивна легитимация по предявения иск (липса на правен интерес от предявяването на иска срещу лица, които към момента на подаването на исковата молба вече не са собственици на имота). Съгласно посоченото и от първостепенния съд ТР№4 от 14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Това е така, защото правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на една вещ, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Именно такова правно действие е извършването на прехвърлителна сделка с имота и ако в такива случаи действителният собственик предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Освен гореизложеното следва да се отбележи, че процесната сграда не е предмет нито на прехвърлителната сделка от 30.12.2004г., нито на  влязлото в сила на 20.11.2012г. решение на СГС, ІІд въззивен състав от 02.05.2012г. по в.гр.д.№7318/2009г.- същите касаят поземления имот с идентификатор 68134.1937.1124 с площ от 165кв.м. в който е построена процесната сграда и по отношение на този поземлен имот производството по настоящото дело е прекратено с влязло в сила на 27.05.2015г. протоколно определение от 19.05.2015г.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Твърденията на жалбоподателите, че имотът към който са били придадени 134 кв.м. и върху които е построена процесната постройка, е бил собственост на АПК“Средец“, не се установяват от събраните по делото писмени доказателства. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, удостоверяването в издадени от общинската администрация документи и в съставени въз основа на тях констативни нотариални актове, че имотът е бил общинска собственост, не е достатъчно доказателство за това обстоятелство. Други доказателства в тази връзка по делото не са събрани. Установено е от представените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, че М. и Ц.Л.през 1982г.-1983г. по време на брака им са построили процесната постройка върху отчуждените 134 кв.м., без строителни книжа, и са я владели до смъртта на Ц.Л.през 2001г., а още в края на 1993г. е изтекъл срокът на придобивната давност по чл.79 ал.1 ЗС. Доколкото и както бе посочено по-горе не се установява земята, върху която е построена сградата да е била държавна или общинска собственост, М. и Ц.Л.са придобили правото на собственост. След смъртта на Ц.Л.правото на собственост върху неговата ½ идеална част от имота е наследено при равни квоти от съпругата му М.Л. и дъщеря му С.В., които са собственици на процесната постройка и към настоящия момент. Обстоятелствата, свързани със законността на процесната постройка не са относими към правото на собственост върху същата. Останалите доводи във въззивната жалба касаят поземления имот в който е построена сградата, по отношение на който производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

Ответниците по жалбата не претендират разноски във въззивната инстанция и поради това такива не следва да им се присъждат.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №83128 от 03.04.2019г., постановено по гр.дело №17029/2013г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/