Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
град Горна Оряховица, 09.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1862 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт П.Б., твърди в исковата си молба, че на 01.12.2018г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г., е прехвърлено в собственост на „АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Заявява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „АСВ” АД /понастоящем „АСВ” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Aceт Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3200681 от 03.12.2018г. за станалата продажба, чрез „Български пощи”, с известие за доставяне, на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника, но пратката е останала непотърсена от ответника. Сочи, че на 27.09.2019г. е изпратено отново уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681/27.09.2019г. за станалата продажба, чрез куриерска фирма „Лео експрес”, с известие за доставяне, на същия адрес, но пратката отново не е получена от ответника. Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия oт страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681/27.09.2019г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Твърди, че на 16.04.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и Н.В. /заемател/ е сключен договор за паричен заем с № 3200681, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Заявява, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 750,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Сочи, че съгласно клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване иа заемната сума е на датата на сключване на договора. Твърди, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Посочва, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските иа заемодателя по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 833,25 лв., а договорната лихва е уговорена от страните в размер на 83,25 лв. Сочи, че съгласно договора за паричен заем заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.11.2018г. на 15 равни двуседмични погасителни вноски, в размер от 55,55 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 30.04.2018г., а падежът на последната погасителна вноска е 12.11.2018г. Твърди, че на основание сключения договор за паричен заем и Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД, на длъжника е начислена максималната такса разходи в размер на 45,00 лв. Заявява, че тъй като заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4,ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 26,10 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, като така погасителната вноска е в общ размер на 81,65 лв. Твърди, че на основание ЗПК и сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на начислената лихва - 59,13 лв. Сочи, че сумата, която е погасена до момента от длъжника, е в размер на 82,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение - 26,45 лв., договорна лихва - 10,09 лв., главница - 45,46 лв. Заявява, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 12.11.2018 г., и не е обявяван за предсрочно изискуем. Посочва, че „АСВ” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.В., като съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. № 1254/2019 г. по описа на ГОPC е издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Н.А.В., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва : сумата от 704,54 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г.; сумата от 73,16 лв., представляваща договорна лихва от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 365,05 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 45,00 лв. - такса разходи; сумата от 59,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, направени в хода на заповедното производство, на основание чл.78,ал.8 ГПК, както и разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатената държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Моли съда, в случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на „АСВ” ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в негово отсъствие, а в случай, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли съда да се произнесе с такова.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Н.А.В. с ЕГН **********,***, призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д.П. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника Н.А.В., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител изразява становище, че исковата молба е редовна, но е процесуално недопустима. Счита, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца - като кредитор /цесионер/ за надлежно предявяване на иск по отношение на цедирания длъжник. Заявява, че не е налице надлежно уведомяване на цедирания длъжник по чл.99,ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането, тъй като уведомленията за това не са получени от длъжника лично. Оспорва предявените искове изцяло по основателност и по размер. Твърди, че не са установени по безспорен начин и не са налице всички елементи от фактическия състав на неизпълнението. В този смисъл оспорва фактическите обстоятелства от исковата молба,че ответникът реално не е извършил плащане. Счита, че не е установено по безспорен начин неизпълнението на вземането, и оттам са неоснователни претенциите за договорна лихва, неустойка за неизпълнение, такса за разходи, мораторна лихва, законна лихва и разноски. Оспорва като нищожен процесния договор - поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, на основание чл.26,ал.1,т,1 от ЗЗД във вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.21,ал.1 и чл.22 от ЗПК. Оспорва исковете за главница и произтичащите от главницата договорна лихва, неустойка за непредставено обезпечение /за неизпълнение/, такса за разходи, мораторна лихва, законна лихва и разноски, поради недоказаност и неналичие на съобщаване за цедиране на вземането. Оспорва искането за разноски в заповедното и в съдебното производства поради прекомерност, на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
В хода на съдебното производство, на ответника Н.В. са връчени лично преписите от исковата молба и приложенията към нея. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът Н.А.В., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АСВ” ЕАД гр. София с ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1512/03.07.2019г. против длъжника Н.А.В., за следните суми: сумата 704,54 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем № 3200681, сключен на 16.04.2018г. между „Изи Асет Менджмънт” АД и Н.А.В., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Менджмънт” АД в полза на „АСВ” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „АСВ” АД – понастоящем „АСВ” ЕАД, ЕИК *********/ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 73,16 лв. - договорна лихва за периода от 14.05.2018 г. до 12.11.2018 г.; сумата от 45 лв. – такса разходи; сумата от 365,05 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата от 59,13 лв. - лихва за забава за периода от 15.05.2018 г. до 03.07.2019 г., както и сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, и сумата от сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от предложение за сключване на договор за паричен заем и договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018 г., същите удостоверяват факти, че Н.А.В. с ЕГН ********** – като заемател, е поискал от „Изи Асен Мениджмънт” АД гр. София – като заемодател, потребителски паричен кредит /паричен заем/ в размер на 750 лв., като в приложения препис от договор е посочено, че същият се сключва на основание стандартен европейски формуляр, връчен предварително на заемателя, както и са описани следните параметри : потребителски заем по продукт EasyMax24, размер на двуседмичната погасителна вноска в лева – 55,55 лв., срок на заема в седмици - 30, брой вноски – 15, обща сума – 833,25 лв., ГПР – 41.69 %, като съгласно описаните дати на плащане, първата погасителна вноска е дължима на 30.04.2018г., а последната – на 12.11.2018г. В чл.3 от договора, страните са постигнали съгласие да се рефинансира текущ заем на заемателя по договор за паричен заем № 3091555, в размер на 290,66 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., и извлечение от Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на цитирания договор за цесия „Изи Асет Мениджмът” АД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, с ЕИК ********* - цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, които вземания ще се индивидуализират н опис в Приложение № 1, което ще бъде неразделна от договора, считано от неговото съставяне, при условията, визирани договора.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД – 2 бр., и пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД, е видно, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, представляван от изп. директор Н.С. и от изп.директор Ст.К., е потвърдил извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение № 1/16.11.2010г. и в Приложение № 1/01.12.2018г., както и е упълномощил цесионера „АСВ” ООД гр. София да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец, всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” ООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3200681 от 03.12.2018г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.19 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството на пълномощник, на „Изи Асет Мениджмънт” АД, уведомява Н.В., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за паричен заем № 3200681, и възлизащо в общ размер от 1208.13 лв. към дата 03.12.2018г., както и че кредитор по гореописаното парично вземане е „АСВ” ЕАД. Приложеното известие за доставяне /обратна разписка/ - л.19 от делото, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване от „Български пощи“ ЕАД, че пратката не е потърсена от получателя.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681 от 27.09.2019г. /л.20 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София уведомява Н.В., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за заем № 3200681, възлизащо в общ размер от 1476,42 лв. към дата 27.09.2019г., както и че кредитор по гореописаното парично вземане е „АСВ” ЕАД. С цитираното уведомление е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на посоченото парично задължение по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” ЕАД. Приложената обратна разписка към товарителница № 68572219 /лист 21 от делото/, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване, че няма контакт с получателя, входът е заключен, стикер.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018 г., на ответника Н.В. е предоставен кредит в общ размер от 750 лв., от която : сума в размер от 290,66 лв. за погасяване на парично задължение по договор за паричен кредит № 3091555, и сума от 459,34 лв. – изплатена на кредитополучателя на 16.04.2018г. при подписването на договора и извършване на договореното прихващане с горепосоченото парично задължение. От заключението на СИЕ се установява, че ответникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 82 лв., осчетоводено надлежно от кредитора. Видно от приетата СИЕ, неплатените суми от кредитополучателя по договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г. са, както следва : неплатена главница в размер на 704,54 лв., договорна лихва за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. - 73.16 лв., лихва за забава за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2019г. – 59,13 лв., неустойка – 365,05 лв., такса разходи – 45 лв., т.е. общо в размер от 1246,88 лв. Съдът кредитира заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 1512/03.07.2019г. по ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни досежно претендираните парични вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите писмени доказателства - предложение за сключване на договор за паричен заем, договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018 г., се установяват изложените в исковата молба факти, че „Изи Асет Менджмънт” АД – кредитор и Н.А.В. с ЕГН ********** – кредитополучател са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен на 16.04.2018г. и действителен договор за паричен заем с № 3200681. От цитираните по-горе писмени доказателства, както и от заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между него и ответника договор за потребителски паричен кредит, като е предоставил на кредитополучателя Н.В., който е получил от „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, сумата от 750 лв., представляваща паричен заем /кредит/, като част от сумата в размер на 290,66 лв. е прихваната от кредитора за погасяване на парично задължение по договор за паричен кредит № 3091555, поради постигнато между двете страни съгласие за това в чл.3 от договора, а остатъка от договорения кредит в размер от 459,34 лв. е предадена от кредитора лично на ответника - кредотополучател, като по силата на чл.3,ал.2 от договора същият има силата на разписка за предаване и получаване на остатъка по кредита. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извод, че за ответника действително е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, с оглед писмено изразеното в процесния договор съгласие за това от ответника Н.В. – кредитополучател, да върне предоставената му сума, заедно с уговорената и начислена върху главницата надбавка, представляваща печалба на заемодателя /договорна лихва/, т.е. общо сума в размер на 833,25 лв., при условията и по начина, визирани в договора, за срок от 30 седмици, на 15 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер от по 55,55 лв. От заключението на приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, се установява, че кредитополучателят В. е извършил еднократно плащане по процесния договор в размер на 82 лв., но не е изпълнил задължението си да заплати на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД останалите 13 броя двуседмични погасителни вноски в пълния им размер и 1 бр. погасителна двуседмична вноска в размер от 29,10 лв., дължими по горепосочения договор, общо в размер на 751,25 лв., като падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 12.11.2018г., при което длъжникът е изпаднал в забава, а посоченото парично вземане за главница и договорна лихва е ликвидно и изискуемо. Въз основа на приетата СИЕ се установява, че при тези факти и съгласно чл.86 от ЗЗД кредиторът е начислил обезщетение за забава върху дължимата от ответника главница, считано за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2019г. в общ размер от 59,13 лв. Не на последно място, въпреки възложената върху него доказателствена тежест досежно тези факти, до момента на приключване на съдебното дирене по делото ответникът нито твърди, нито ангажира годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението си за заплащане на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД на неизплатените двуседмични погасителни вноски, общо в размер на 751,25 лв. по процесния договор, нито начисленото обезщетение за забава на плащанията в размер от 59,13 лв.
На следващо място, съдът намира за установени, въз основа на приетите писмени доказателства - рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД – 2 бр., извлечение от Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., фактите относно наличието на облигационна връзка между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, /с правоприемник „АСВ” ЕАД гр. София/, произтичащи от валидно сключения между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., ведно с Приложение 1 от 01.12.2018г. Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице - новият кредитор, като фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи : 1/ наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл.99 и сл. от ЗЗД, и 2/ неизпълнение на задължението на длъжника.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че по силата на валидно сключения между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ЕАД гр. София, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.12.2018г. към него, „Изи Асет Мениджмънт” АД - цедент, е прехвърлил възмездно на „АСВ” ЕАД гр. София - цесионер, вземанията си към Н. В., произтичащи от неизпълнените от него парични задължения по договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г., като прехвърленото вземане включва неиздължените от длъжника погасителни двуседмични вноски по договора за кредит, както и всички акцесорни парични претенции /договорна лихва и др./, свързани с вземането, които вече са възникнали и се дължат.
Наред с изложеното дотук, от приетите писмени доказателства се установяват и фактите, че още със сключването на договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г., в качеството си на кредитополучател по същия и по силата на чл.10 от договора, Н. В. се е съгласил, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по този договор на трето лице.
Не на последно място, съдът намира за установено по делото изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането, но предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, какъвто се явява и процесният случай. Приетото писмено доказателство - пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД - кредитор, удостоверява, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да го представлява при извършване на следните действия : да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.117.2010г., и всички допълнителни споразумения и приложения към него, в изпълнение на законово задължение на упълномощителя по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Преценявайки приетите писмени доказателства, както и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК, съдът намира за осъществено надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3200681 от 03.12.2018 г. и уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681 от 27.09.2019г., двете приложени към исковата молба по настоящото дело, са редовно връчени на 02.01.2020г., в хода на съдебното производство, лично на ответника Н. В., от новия кредитор „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството си на пълномощник, на предишния кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Предвид изложеното дотук и настъпилите в настоящото производство факти, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищеца, че в случая е налице надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника и че ищецът се явява носител на материалното право на вземане спрямо длъжника по процесния договор за потребителски паричен кредит. По делото не се оспорват фактите и от приетата СИЕ се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1254/2019г. и към приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответникът не е извършил плащания на дължимите суми, а СИЕ удостоверява и размера на претендираните от ищеца вземания за главница, договорна лихва и за законната лихва за забава.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против ответника Н.А.В., за сумата от 704,54 лв. - неизплатена главница по процесния договор, предявена на краен падеж, сумата от 73,16 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.05.2018г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 12.11.2018г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата от 59,13 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2019г., както и за акцесорното вземане за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.07.2019г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1512/03.07.2019г. по ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС. Поради това, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в тази негова част.
Съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни досежно претендираните от ищеца парични вземания за неустойка и за такса разходи.
Неустойката се претендира да е дължима за неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение – поръчителство на две физически лица, за финансовата надеждност на които са поставени множество конкретни условия, или предоставяне на банкова гаранция – чл.4 от договора.
Кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 от ЗПК), като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на кредита (чл.18 от ЗПК). Приетите по делото писмени доказателства - предложение за сключване на договор за паричен заем и договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г., в случая обосновават извод, че осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на процесния договор, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника, като го натоварва с неприсъщо за договора за кредит задължение.
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Изцяло липсва обезпечителния елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника. В случая не е налице обезщетителната функция на неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка е уговорена като санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на 3-дневния срок, визиран в чл.4,ал.1 от договора за паричен заем от 16.04.2018г., кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй заемната сума не е била дължима. Действително, съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са претърпени. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая неустойката е предвидена за заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на заемодателя, което е единствената цел на начисляването й.
Освен изложеното, размерът на начислената неустойка – 365,05 лв. е необосновано висок предвид размера на заетата сума – 750 лв. Дори неустойката да изпълняваше някоя от присъщите й функции, договорната клауза, която я предвижда, е нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143,т.5 от ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не е уговорена индивидуално, (доколкото от заявителя не са въведени такива твърдения в допълнителната молба при предявени възражения от ответната страна за неравноправни клаузи), не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – в случая над 50 % от заетата сума. Освен посоченото, начисляването на тази неустойка заобикаля предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради което е нищожна и на основание чл.21,ал.1 ЗПК.
На следващо място, разходите за извънсъдебно събиране на вземането се претендират да се дължат по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. до длъжника, и в размер съгласно тарифата на кредитора. Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят дължи периодично таксата, противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 ЗПК, а разход за събиране на вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Наред с изложеното, таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора (каквито твърдения няма и в заявлението). Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода на забава, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията за заплащане на 59,13 лв.) и кумулирането му с т.нар. такса за разходи, дължима от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична нищожност (арг. от чл.26,ал.1 от ЗЗД). В случая клаузата за неустойка и предвидената такса за разходи за извънсъдебно събиране на дълга са в пряко отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Посоченото, съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, практиката по прилагането й (например решения по дела С-473/00, С-618/10, C-472/11, C-49/14 г., C-176/17 г. и определение от 28.11.2018 г. по дело C-632/17 г. на СЕС) и практиката на националните съдилища (например определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., на ІІ Т.О. на ВКС; определение № 26332/19.12.2014 г. по в.ч.гр.д. № 17562/2014 г. на Софийски градски съд; определение от 23.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 187/2017 г. на Окръжен съд – Габрово; определение № 1721/18.05.2018 г. по в.ч.т.д. № 572/2018 г.на Окръжен съд – Варна; определение № 53/24.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 53/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч; определение № 44/09.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1407/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора, определение от 08.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 283/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново; определение № 245/17.06.2019 г. по в.ч.гр.д. № 328/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново и много други), е в рамките на проверката, дължима от съда и съставлява основание както за отказ от издаване на заповед за изпълнение, така и за отхвърляне на така предявените искови претенции. По тези съображения, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени в частта им относно претендираните от ищеца вземания за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 365,05 лв. и такса разходи за събиране на задължението в размер на 45 лв.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /225 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /160 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /317,28 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, общо в размер на 1052.28 лв., както и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса, и сумата от 50 лв., представляваща разноски за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, общо 75 лв., които съдът следва да възложи в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, т.е. в размер от 705,03 лв. за исковото производство и в размер от 50,25 лв. за заповедното производство.
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.В. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., СУМАТА от 704,54 лв. (седемстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляваща главница – неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем № 3200681, сключен на 16.04.2018г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.А.В., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното и изплащане, СУМАТА от 73,16 лв. (седемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/, както и СУМАТА от 59,13 лв. (петдесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1512/03.07.2019г. по ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт П.Б., за приемане за установено по отношение на Н.А.В. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА от 365,05 лв. (триста шестдесет и пет лева и пет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/, както и СУМАТА 45,00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1512/03.07.2019г. по ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.А.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от от изпълнителния директор Д.Б.Б., по банкова сметка *** „Обединена Българска банка” АД с IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, СУМА в размер на 705,03 лв. /седемстотин и пет лева и три стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /225 лв./, за възнаграждение на вещо лице /160 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /317,28 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, както и СУМА в размер на 50,25 лв. /петдесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................