РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 06.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5122 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез ю.к. В. В. срещу Х.А.Г. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума в размер на 247,93 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 235,77 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2018 г.,
както и 12,16 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.03.2017 г.
до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 3472/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответника като собственици /ползватели/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № *** находящ се в гр. Плевен, *********** е
клиентина топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №3472/2018 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 18148 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за
топлинна енергия за процесния период за
топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба сочи, че ищецът е
платил част от претендираните суми, като към 10.10.2018 г. неплатени остават
9,30 лева – мораторна лихва и сторените разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Признава предявения иск по
основание и размер. Представя доказателство за плащането на процесните суми.
Оспорва претендираните разноски, за което и развива пространни доводи.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3472/2018г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1502, 60
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2008 г. до 31.03.2018 г; сума в размер на 931,78 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.06.2008 г. до 14.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 98,68 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2161/22.05.2018
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното
производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото
за исковия период - 31.01.2017 г. до
31.03.2018 г.
Видно
е от представената от ищеца вносна бележка, че същият е заплатил в полза на
ищеца сума в размер на 247,93 лева. Като основание за плащане е посочено –гр.д.
№5122/2018 г., абонатен № 18148 – Х.А.Г.
ЕГН **********.
От представеното по делото съобщение от община
Плевен до ответника по делото се установява и, че същата е уведомена какви са задълженията му
към общината по отношение на топлоснабдения имот.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът като съобрази, че ответникът по делото
е направил признание на иска, но ищецът не е поискал да се постанови решение при
признание на иска, то следва да се постанови решение, като се съобразят всички
доказателства по делото.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както
и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не се спори и, че ответникът Х.А.Г., е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен, ***********, с аб. № ****** и, че сградата, в която се
намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същият е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното и исковото производство препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от
длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца
размери.
Въз основа на представените
доказателства, а и с оглед на направеното признание на иска от страна на
ответника, настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на топлинна енергия по
реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми
за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения
в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответникът дължи процесните суми – главница и лихва.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на сумата от 247,92 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че с така
извършеното плащане в хода на процеса и след издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК длъжникът и ответник в настоящото производство е
погасил изцяло претендираната главница и част от претендираната лихва в размер на 2,86
лева.
Тези
факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на
чл.235, ал.3 ГПК и съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. постановено по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422, вр. чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен, поради плащане на задължението за главница и част от претендираната
лихва, извършено от ответника в хода на процеса. На ищеца следва
да се присъди единствено претендираната лихва за забава в размер на 9,30 лева.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 10.05 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 98,68 лв. - от които – 48,68 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и, за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 10,05лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание на иска,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Х.А.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сума
в размер на 9,30 лева, представляващи
неизплатена част от претендирана лихва за забава в общ размер на 12,16 лева за
забава за периода от 02.03.2017 г. до 14.05.2018 г.
ОТХЪВРЛЯ предявения от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. срещу Х.А.Г. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 235,77 лева – главница, представляваща стойност
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2018 г.,
както и 2,86 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.03.2017 г.
до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Х.А.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 10,05 лева , представляваща
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6100 по описа за 2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.А.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: