РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502902 по описа за 2021 година
-ти
Обжалвано е решение №261482/15.04.22г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ
гр. с., постановено по гр. д. №17253/19г. в частта, с която се осъжда „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на В. И. В., ЕГН: **********, по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата в размер на 5907,78 лева,
представляваща недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва и клауза
за неустойка по недействителен договор за паричен заем № *** г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: ***моли съда отмени решението
на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с
което отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***не взема
становище, а В. И. В., ЕГН: ********** , чрез адв. К. счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че на 27.01.2017 г. е сключен договор за заем № ***, по силата на
който ответникът „Кредит Тайм” ЕООД в качеството му на заемодател, е предоставил
1
на В. И. В. сумата 5000 лв., която следвало да се върне на 11 равни седмични вноск, с
ГПР в размер на 48,33 % и клауза за осигуряване на трето лице – поръчител, солидарен
длъжник, според която в срок от три дни след сключване на договора
кредитополучателят и длъжен да осигури две физически лица, които да отговарят на
т.11 от Общите условия, като същите ще поемат задължението в полза на заедмодателя
за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви и допълнителни разходите.
Според чл. 16.3 от Общите условия към договора за заем при неизпълнение на т.11.5 от
Общите условия – досежно изпълнение на задължението за осигуряване на поръчители
от страна на заемополучателя, последният дължи неустойка, определена в договора за
заем и погасителния план. В т.3 от договора за заем „условия по заема“, е посочена
неустойка съобразно погасителния план.
Както от представената справка от въззивника за извършени плащания, така и от
приетите и неоспорени заключения на счетоводните експертизи се установява, че
заемополучателката е плащала суми за погасяване, включително и неустойка.
С оглед преценката дали са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, съдът съобрази, че не са спазени изискванията на
чл. 10, ал.1 т.9 ЗПК, а именно: посочване на лихвения процент по договора за кредит,
защото липсва договорен лихвен процент в процесния договор, а това е от значение за
това спазено ли е на изискването, уредено в чл. 10, ал.1, т.10 ЗПК – за посочване на
начина за формиране на ГПР, както и стойността на общо дължимата сума, каквато
всъщност не е посочена.
Възражението на „Агенция за дъбиране на вземания” ЕАД, че липсата на
посочените реквизити се санира чрез фигурирането им в Стандартния европейски
формуляр е неоснователно. Стандартният европейски формуляр, според нормата на чл.
8 ЗПК, визира преддоговорна информация, която се предоставя на потребителя, преди
той да вземе решение дали да сключи договор за кредит. Това обаче не замества
съдържанието на договора за кредит и не отменя законовото задължение на
кредитодателя да посочи в конкретния договор лихвения процент и общата дължима
сума по договора за кредит. Липсата на тези реквизити, обосновава приложение на
нормата на чл. 22 ЗПК и води до недействителност на обсъждания договор.
Така конкретно клаузата на 4.2 от договора възлага в тежест за заемателя в срок
от три дни след сключване на договора, да осигури две физически лица, които да
отговарят на т.11 от Общите условия, като същите ще поемат задължението в полза на
заедмодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви и
допълнителни разходите, като при неизпълнение на посоченото задължение съобразно
клаузата на 3.5 от договора, се дължи неустойка, съобразно приложения погасителен
план.
Тази клауза по своята правна същност представлява скрито възнаграждение за
2
кредитора, макар и да е наречено неустойка. Вън от това заемодателят не включва
уговорената "неустойка" като част от договорната лихва дължима по кредита и към
ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо, съдът
намира, че така уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на
разходите.
И още нещо: Посочването номинално на крайния размер на ГПР поставя
заемополучателя в невъзможност да провери индивидуалните компоненти, от които се
формира дълга му и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на тази норма е да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите свързани с кредита, за да може да се направи информиран и икономически
обоснован избор дали да се сключи договор за заем.
От тук следва извода, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК, е абсолютно необходимо в договора да е посочено изрично общият размер
на сумата по кредита и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, при
формиране на ГПР.
Договорът за заем е сключен и в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК,
защото е съставен с размер на шрифта, не по-малък от 12, а от заключението на
техническата експертиза се установява, че размерът на шрифта по договора за заем №
*** г. между 9 и 10 пункта,
Всичко изложено дотук налага извода, че договорът за кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетото пред настоящата съдебна инстанция заключение на счетоводната
експретиза, в което са взети предвид представените във въззивното производство
разписки за внесно суми се установява, че платената от въззиваемата неустойка при
липса на дадено обезпечение възлиза на 5 505.65лв. в който размер искът е
основателен и следва да се уважи, в който размер се включва и размера на
възнаградителната лихва от 398.18лв.
С оглед на така приетото от съда обжалването решение следва да се потвърди в
частта, с която искът е уважен до размера от 5 505.65лв., а в останалата част – ще се
отмени, като се отхвърли в същата част.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи разноски на въззиваемата в
общ за двете съдебни инстанции в размер на 1 093.50, от които следва да се приспаднат
присъдените с обжалваното решение 423.56лв. или следва да се присъдят още
669,94лв., а на адвокатско дружество „Г.“ общият размер на дължимото
възнаграждение е 2021лв., от които като се приспаднат присъдените с решението на
районния съд 625,39лв остават още 1395.61лв., а съразмерно на отхвърлената част от
3
исковете разноските дължими на жалбоподателя следва да се намалят до 160.55лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261482/15.04.22г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІІІ гр. с., постановено по гр. д. №17253/19г. в частта, с която се осъжда „Кредит
Тайм” ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на В. И. В., ЕГН: **********, по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата в размер на 5505недължимо
платена сума по клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка по
недействителен договор за паричен заем № *** г., сключен между страните по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата от
уважения размер от 5 505.65лв. до уважения размер от 5907,78 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.65 лева, представляваща
недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка по
недействителен договор за паричен заем № *** г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
-ти
ОТМЕНЯ решение №261482/15.04.22г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ
гр. с., постановено по гр. д. №17253/19г. в частта, с която се осъжда „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на В. И. В., ЕГН: **********, недължимо платена сума по
клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка по недействителен договор за
паричен заем № *** г., сключен между страните по предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата от уважения размер от 5 505.65лв. до
уважения размер от 5907,78 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.
И. В., ЕГН: ********** против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: ***за заплащане на
недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка по
недействителен договор за паричен заем № *** г., сключен между страните по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата от
уважения размер от 5 505.65лв. до уважения размер от 5907,78 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В. И. В., ЕГН: **********, от *** още 669.94
(шестстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) или общо 1
4
093.50лв. разноски по делото, а на Адвокатнско дружество “Г.“, БУЛСТАД ***още
1395.61 (хиляда триста деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) или общо
2021лв., възнаграждение дължимо по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
ОТМЕНЯ Определение № 263400/02.08.2021г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІІІ гр. с., постановено по гр. д. №17253/19г. в частта, с която се осъжда В. И. В.,
ЕГН: ********** да заплати на „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *** разноски над размера
от 160.55 (сто и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5