Определение по адм. дело №848/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС.

Административното дело е образувано по жалба от л.св. Д. Т. М., Затвора Плевен , чрез адв. С. И., [населено място], бул. „Стефан Стамболов № 20 с искане да се задължи началника на Затвора Плевен да го изведе за преглед и дентално лечение.

Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 10.11.2025 година от 10.30 часа.

С молба от 07.11.2025 година адв И. прави изявление за оттегляне на жалбата поради неефективност на съдебното производство, като е уведомена от съда с определение, че няма изрично пълномощно да извърши това процесуално действие и е уведомен М. за това изявление и му е указано, че може да потвърди искането на адвокат И..

В изпълнение на указание на съда до ответника за предоставяне на данни относно организация на денталното лечение в Затвора Плевен, е представен на 07.11.2025 година в 12.00 часа писмен отговор по жалбата, в който се посочва, че искането е недопустимо, тъй като не е налице предмет на същото, тъй като на 04.11.2025 година, с оглед представена извадка от книга за медицински прегледи на лишените от свобода, М. е прегледан на 04.11.2025 година от стоматолог и е назначено лечение.

Посочва, че в случай, че се приеме, че жалбата е допустима, то същата е неоснователна, тъй като са предприети действия по отношение на лишения от свобода. Прави искане за оставяне на жалбата без разглеждане или отхвърляне като неоснователна и присъждане на разноски в размер на 300 лева. Към писмен отговор са приложени писмени документи.

Установява се от извадка от книга за медицински прегледи на лишените от свобода и докладна записка на гл. инсп. В. до началника на Затвора Плевен, че М. е прегледан на 04.11.2025 г. от стоматолог Медицински център на Затвора Плевен.

Съдът като съобрази жалбата на лицето, предоставените данни от ответника и закона, намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.

Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Ч. Ш. от закона, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, то трябва да е насочено срещу фактическо действие, което да не е приключило към момента на подаване на искането и разглеждане на делото. Допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС.

В случая М. се оплаква от болки в зъба, записан е в книга за прегледи на 31.10.2025 година и на 04.11.2025 година е прегледан от стоматолог в Медицински център на Затвора Плевен с оглед извадка от книга за прегледи и докладна записка на ст. инсп. В. т.е. налице е извършване на искането от него в жалба от 03.11.2025 година действие от началника на Затвора Плевен – осигуряване по отношение на него на преглед от дентален специалист и искането към настоящия момент е недопустимо, тъй като не е налице фактическо действие на началника на Затвора Плевен, което да бъде предмет на разглеждане по реда на чл. 276 от ЗИНЗС и следва да бъде оставено без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

Съдът намира, че искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева е неоснователно, тъй като не е осъществено процесуално представителство, а предоставеното становище и приложено документи са в изпълнение на предвиденото в ЗИНЗС задължение на административния орган по чл. 277, ал. 2 от ЗИНЗС за представяне на административната преписка и становище по отношение искането на лицето за извършените действия.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 276, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС Административен съд –Плевен, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане искане на Д. Т. М., Затвора Плевен , чрез адв. С. И., [населено място], бул. „Стефан Стамболов № 20 с искане да се задължи началника на Затвора Плевен да го изведе за преглед и дентално лечение.

Оставя без уважение искането на пълномощник на началника на Затвора Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прекратява съдебното производство по адм. дело № 848 по описа за 2025 година на Административен съд-Плевен.

Препис от определението да се връчи на оспорващия в Затвора Плевен и чрез адв И. и на началника на Затвора Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд-Плевен в 7 дневен срок от съобщаването му.