№ 1142
гр. Сливен, 11.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230103389 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът – Щ. Д. А., редовно призован, се явява лично и с адв. И. В. И. от АК –
Благоевград, редовно упълномощен с пълномощно от 20.07.2022 г.
Ответното дружество – „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. И.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекто-доклада и
разпределението на доказателствената тежест.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 07.09.2022 г. писмени
доказателства, както и копие от изп. дело № 1054/2015 г. на ЧСИ П.Г.
1
АДВ. И.: Нямаме доказателствени искания. Представям списък с разноските.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. И.: Считам, че в хода на съдебното дирене се установи по един безспорен
и категоричен начин, че задължението на длъжника към взискателя за законната лихва,
е погасено по давност. На първо място следва да бъде отбелязано, че иска за законната
лихва е самостоятелен иск с акцесорен характер, който трябва да бъде доказан по
основание и размер. Иска по чл. 86 от ЗЗД не се прилага служебно от съда, а трябва да
бъде поискан от кредитора, което го индивидуализира. Предвид неговата
самостоятелност считам, че давността на този иск е тригодишна, съгласно
разпоредбата на чл. 111 б. В от ЗЗД. Неоснователни са твърденията в отговора на
исковата молба, че давността за законната лихва е петгодишна. Съгласно чл.117 от
ЗЗД, вземанията установени със съдебно решение в срока на новата давност, е всякога
пет години. Тук законодателят е приравнил давността на всички задължения, които са
признати в изпълнителния лист, т.е. признатите лихви за трудови възнаграждения, за
периодични плащания и т.н. преди издаване на изпълнителния лист, за тях е
приложима нормата на чл. 117 от ЗЗД. Давността по чл. 111 б.В от ЗЗД се явява
специална по отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД и се намира по-напред от нормата на
117 в закона. Ако допуснем обратното твърдение, то тогава ще се обезмисли нормата
на чл. 111. Неоснователно се явява твърдението на ответника, че с поискване на
следващо изпълнително действие след перенция, без новообразувано изпълнително
дело се прекъсва давността, като се цитира решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ГК, четвърто отделение на ВКС. В същото решение на стр. 5 се казва,
че за да е валидно действието, което прекъсва давността с ефект от поискването му, е
необходимо взискателят да не е осуетил или забавил прилагането на способа. В
настоящия случай взискателят Банка ОББ е поискал запор на трудовото
възнаграждение на длъжника на 31.08.2015 г., като на 10.09.2015 г. съдебният
изпълнител е изпратил на взискателя постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.8. На 12.11.2015 г. взискателят Банка
ОББ, чрез пълномощник, е изтеглил първообразния изпълнителния лист като е
десизирал съдебния изпълнител и е осуетил изпълнението на поискалия способ от
31.08.2015 г. Доколкото съдебния изпълнител е роб на изпълнителния лист, той трябва
да извършва валидни действия, които са законосъобразни. Ако взискателят беше
преобразувал изпълнителното дело при съдебния изпълнител П.Р., едва тогава щеше да
се приеме, че е налице валидно действие, което прекъсва давността с ефект от
2
поискването му. Следващото валидно действие, което е прекъсвало давността, е
присъединяването на НАП като взискател в новообразуваното изпълнително дело при
ЧСИ П.Г. доколкото образуването на изпълнително дело не прекъсва давността, или
първото валидно действие в новообразуваното изпълнително дело, което е прекъснало
давността, е на 25.01.2016 г. Последното валидно действие в предходното
изпълнително дело, което е прекъснало давността е на 03.10.2012 г. с последното
плащане от наложения запор на трудовото възнаграждение от ЧСИ П.Р. и е започнала
да тече нова давност, която за лихвите и за иска по чл. 86 от ЗЗД е изтекла на
03.10.2015 г. поради липса на валидни изпълнителни действия, които да прекъсват
давността. Валидното действие, което е прекъснало давността в делото при ЧСИ П.Г.е
на 25.01.2016 г., или след изтичане на тригодишния срок предвиден в чл. 111 от ЗЗД.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, като се е позовал на нормата на
чл. 118 от ЗЗД. Тук следва да се подчертае, че нямаме доброволно изпълнение от
длъжника, а е налице принудително изпълнение. Считам, че длъжника не дължи
законна лихва от 03.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, поради
погасено право на принудително изпълнение. Съгласно нормата на чл. 118 от ЗЗД,
длъжника, който е платил задължението си доброволно, няма право да иска обратно
изплатено. В настоящия случай нямаме свободна воля на длъжника и всякога той може
да се позове на изтекла давност. Неправилно е цитирано постановление № 3 от 1980 г.
на Пленума на Върховния съд и е посочена практика. Следва да се отбележи, че към
настоящия момент във ВКС има висящо тълкувателно дело по въпроса за кои
изпълнителни дела е в сила т.10 на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
Постановлението от 1980 г. е постановено по стария ГПК от преди 2008 г. В годините
след влизане в сила на новия ГПК от 2008 г., определени съдебни състави изоставят
прилагането на цитираното постановление, като към 2013 г. е натрупана
противоречива практика на съдилищата и е образувано тълкувателно дело № 2 от 2013
г. При установяване на противоречива практика от ВКС, всички висящи производства
до постановяване на новия тълкувателен акт се спират, с цел уеднаквяване на
съдебната практика. С цел уеднаквяване на съдебната практика, законодателят в чл.
303 т.3 от новия ГПК е предвидил основания за отмяна на съдебните актове, които са
основани на постановление, което впоследствие е било отменено. Ако приемем и
допуснем твърдението в отговора на исковата молба, ще достигнем до един правен
абсурд, т.е. ще имаме идентични казуси по едни и същи въпроси, които са решени по
различен начин и дела преди постановяване на тълкувателно решение № 2 ще бъдат в
една насока, а тези постановени към настоящия момент ще бъдат в противоположна
насока независимо от новия ГПК и тълкувателен акт от 2015 г. Предвид
гореизложеното, моля почитаемия съд да признае за установено, че длъжникът Щ. А.
не дължи законната лихва от 03.10.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради погасено право на принудително изпълнение по отношение на
3
ЕОС „Матрикс”, или в размер на 14 000 лева. Алтернативно, ако почитаемия съд не
приеме, не допусне и отхвърли твърдението, то тогава считам, че длъжника не дължи
законната лихва от 03.10.2012 г. до първото валидно действие в новото изпълнително
дело до 21.01.2016 г. в размер на 5899,80 лева. Моля да осъдите ответната страна да
заплати сторените разноски съгласно приложения списък По отношение на
адвокатското възнаграждение, предявени са обективно съединени искове в случаите на
алтернативност, като адвокатското възнаграждение е в един баланс между двата иска
съгласно НМРАВ.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение на 11.11.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09.55 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4