О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1894
08.10.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1408 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” №
51Д, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров,
чрез адвокат С.Р. – с пълномощно от първата инстанция (л. 23), със служебен
адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 49, ет.1, ап.1, срещу Решение № 1686
от 02.07.2019 г. по гр. д. № 2301/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което ЗК „Лев
Инс” АД е осъдено на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ЗЗД да
заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 251,44 лева –
разликата между дължимото застрахователно обезщетение от 1659,79 лева по
застраховка „Каско“ и платената от ответника част от него – 1408,35 лева, за
нанесени щети по лекия автомобил на ищеца – „Ауди А6“, рег. № А0202МС, увредено
при две ПТП от 24.03.2016 год., за които са съставени Щета №
2-1201-16-450677/2016 год. и № 2-1201-16-450678/2016 год., и 75,09 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 251,44 лева за периода 09.04.2016-19.03.2019
год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 251,44 лева, начиная от подаване на исковата молба – 20.03.2019
год., до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 400
лева.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат
се доводи, че съгласно т. 38.3 от Общите условия (ОУ) за застраховане на
сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс“ АД,
които са неразделна част от сключения между страните застрахователен договор,
при завеждане на повече от три щети /в случая за времето от 30.10.2015 год. до
24.03.2016 год. са били заведени общо пет щети/ и при липса на дозастраховане
/доплатена премия/ по една и съща застрахователна полица при определяне на
обезщетението за всяка следваща щета /четвърта, пета/ се прилага
пропорционалното правило по т. 23 от ОУ, съгласно което ако застрахователната
сума е по-ниска от действителната стойност на застраховането МПС, при
възникване на застрахователно събитие обезщетението се определя в съотношение
на застрахованата сума към действителната стойност. Твърди се, че е приложен коефициент
на редукция поради предходни щети, по които е било изплатено застрахователно
обезщетение без да е платена допълнителна премия по застрахователния договор. Счита,
че отказът за изплащане на застрахователно обезщетение на основание ОУ е
правилен и съобразен с разпоредбите на закона и сключения между страните
застрахователен договор, неотменна част от който са ОУ. Въззивникът моли съда
отмени изцяло обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените в
производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение но процесуалния представител на насрещната
страна. Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.В.В. чрез адвокат С.К.
– с пълномощно от първата инстанция (приложено по делото между л. 5 и л. 6). Счита,
че няма как да бъдат обсъждани наведените с жалбата доводи, че съдът не е
съобразил посоченото в ОУ, тъй като самият застраховател не е представил общите
си условия, а коментирането на нещо, което не е в кориците на делото, е
недопустимо. Посочва също, че няма как да бъдат обсъждани доводите за заведени
други щети при положение, че за тях не са събрани доказателства. Намира за
недопустимо застрахователят да разделя една щета на две – за увреждания,
настъпили в един и същ ден, на едно и също лице, при завеждането им в един и
същи ден и час, дори и под последователни номера, тъй като така изкуствено се
разделят щетите и се създават предпоставки за намаляване на последващите, което
се извършва съзнателно и преднамерено от застрахователя. Въззиваемият моли съда
да остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Няма доказателствени
искания.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Димитров, чрез адвокат С.Р. – с пълномощно от първата инстанция
(л. 23), със служебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 49,
ет.1, ап.1, срещу Решение № 1686 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 2301/2019 г. на
Районен съд – Бургас съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.