№ 11
гр. Каварна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20233240100001 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Л. Д. с ЕГН
********** с адрес гр. Шабла, ул. ***, чрез адв. П. П. от САК, против „К***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица,
бул. ***, ет. 4, Бизнес център „***” и „АТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 4, Бизнес център
„***”.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 19.04.2022 г. е сключила с "К***" ЕАД договор за потребителски кредит
№ 2555889, за сума в размер на 4000 лева, за срок от 24 месеца, по силата на
който е усвоила главница в размер на 1600 лв. Посочените в договора годишен
процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.21%, годишен лихвен процент
40%. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на
кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на
обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които
кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция
за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в
неодобряване на заявлението от "К***" АД и непораждане на действие на
договора между "К***" и кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че
1
когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок,
договорът не поражда действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на
кредитополучателя е предоставен Договор за предоставяне на поръчителство
с "АТ" ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номерът на
договора за заем, като по така посочения договор за предоставяне на
поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер на 4896,24 лв. Съгласно раздел IV
"Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е
предвидено "К***" АД да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай
че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към "К***" АД и на задължението на потребителя
към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя. Твърди се, че в резултат на всичко това за
кредит с главница 4000 лв. задълженията само към кредитора възлизат на
5874 лв., след като към тази сума се добави възнаграждението за
поръчителство в размер на 4896.24 лв., сочената сума набъбва до 10 770.24 лв.
Твърди се, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, поради което страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила. Сключен е в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1
от ЗПК, в разрез с правилата за форма на договора за кредит, като в същия
липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря и на изискванията
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит.
Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19
2
ЗПК. В договора са посочени само като абсолютни стойности лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от
лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР.
Твърди се, че дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния
процент на разходите, въпреки, че двата договора са сключени в един и същи
ден, а двете търговски дружества са свързани лица. Кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е
включил в погасителния си план). При условие, че същото е било включено,
действителният ГПР би възлизал на повече от 200%. Нарушението на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, води до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията по договора.
Твърди се, че договорът за кредит е нищожен тъй като клаузата за
заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В договора е
предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече
от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.
Недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор.
Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Въведените в договора изисквания за вида обезпечение (банкова гаранция,
поръчителство от определено от кредитодателя дружество) и срока за
представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Клаузата на чл. 4 от договор е неравноправна и нарушава изискванията на
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1
от ЗЗП, противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики. Същата
не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП,
и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
3
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
С посочените твърдения се обосновава недействителност на целия
договор за кредит, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20
ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По отношение договора за поръчителство сключен с "АТ” ЕООД, се
твърди нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради неспазване
изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК,
както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД. Твърди се, че за кредит в размер на 4000 лв., от кредитополучателя се
изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер
на 4896.24 лв.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. I, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е
способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във
възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението
си.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗДД поради липса на предмет и
основание /кауза/.
С изложените твърдения ищецът моли да бъде постановено решение с
което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№ 2555889 от 19.04.2022 г., сключен с „К***“ ЕАД, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за
задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите; Да бъде
осъден на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът "К***"
ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н
Триадица, бул. "*** (сграда А), ет. 4, Бизнес център "***" да заплати на Т. Л.
Д., ЕГН: ********** сума в размер на 205,94 лева, представляваща
4
недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до датата на окончателно й заплащане; Да бъде осъден на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ответникът '"АТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "*** (сграда А), ет. 4, Бизнес център "***"
да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сума в размер на 444,02 лева,
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й
заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К*** ЕАД е депозирало отговор, с
който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Оспорват се твърденията на ищеца, относно размера на сумата
подлежаща на връщане и ГЛП.
Оспорва се и твърдението, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство с АТ е „задължително условие за получаване на кредита",
както и доводите, че възнаграждението на АТ следвало да се добави към това
на К*** и да се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК. Оспорва се
твърдението, че К*** е знаело размера на възнаграждението на АТ към
момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва се да е налице нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, както и че договорът нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 от ЗПК. За
неоснователни се считат твърденията за нарушение на изискванията за
добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на
добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че ищцата е можела да се възползва от правото си по чл. 29 и
сл. от ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит, без да дължи
обезщетение или неустойка или да сочи причини за това.
В срока по чл. 131 ответникът АТ ЕООД, чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Не се оспорва наличието на валидно сключени договор за потребителски
кредит № 2555889/19.04.2022 г. с кредитора К*** ЕАД както и договор за
предоставяне на поръчителство между Т. Л. Д. и ответника АТ ЕООД от
5
същата дата, с който АТ се задължава срещу възнаграждение да стане
поръчител на ищцата по договора за кредит с К***.
Оспорва се, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство с АТ е „задължително условие за получаване на кредита",
което е изискване вземанията на АТ да бъдат включени в ГПР по чл. 19 от
ГПК.
Твърди се, че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК, т.к разходът по договора
за предоставяне на поръчителство, не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Оспорва се, че К*** е знаело размера на възнаграждението на АТ към
момента на сключване на Договора за кредит от ищцата. Договорът за
предоставяне на поръчителство с АТ (в случай че бъде избран такъв), се
сключвал след сключването на Договора за кредит с К***. К*** не знае и няма
как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя АТ, по който бъдещ договор
К*** не е страна, поради което възнаграждението не попада в хипотезата на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Оспорва се, че има нарушение на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК,
както и че договорът за кредит нарушава чл. 11. ал. 1 т. 9, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, по силата на който АТ се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея
действия, а именно: да отговаря пред кредитора К*** солидарно с нея за
изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възникват в полза на АТ, а не в полза на кредитодателя К***, който не е страна
по този договор.
Оспорват се като неоснователни твърденията за нарушение на
изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на
страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждението на АТ се дължи месечно (а не общо) и само за периода, в
който АТ гарантира като поръчител задълженията. В процесния случай
6
договорът с АТ е прекратен, без да е платена сума 4896,24 лева от ищцата,
както се твърди с исковата молба. Платената на АТ сума е по-малко от 500,00
лева и дори да се добави в разходите за кредита, ГПР ще е по-малко от 50%.
Твърди се, че собствеността на капитала на АТ не води до автоматично
правонарушение. АТ, е отделно юридическо лице със собствена
правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност.
Моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски и се оспорва
приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника "К***" ЕАД е
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № 2555889/19.04.2022 г., по който от ответника е усвоена главница в
размер на 4000,00 лв. Заетата сумата следвало да се върне на 24 месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план индивидуализиран в т. 10 от
приложение № 1 към договора, с уговорен годишен лихвен процент от 20,00
% и ГПР в размер на 21,94 %. Общият размер на плащанията по договора
възлизал на 4909,79 лв. Не е спорно също, че между ищцата и ответника "АТ"
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022 г.,
сключен въз основа на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит. По силата на договора
за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение
в общ размер 3840,85 лв., платимо на месечни вноски посочени в погасителен
план към договора. Спорни между страните са правните въпроси досежно
действителността на постигнатите съглашения.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
7
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху
8
третата хипотеза, а именно дали посоченият в приложението към договора
годишен процент на разходите в размер на 21,94 % отговаря на действително
приложимия между страните ГПР. Твърденията са, че уговореното в договора
за предоставяне на поръчителство възнаграждение следва да бъде включено в
ГПР, тъй като представлява разход по кредита.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета по делото
ССчЕ, която се кредитира от съда на основание чл. 202 ГПК като обективно и
компетентно дадено, сумата която Т. Л. Д. е заплатила по процесните
договори е в общ размер на 4649,96 лева. В регистрите на ответните
дружества има данни за платени задължения от ищеца на „К***“ ЕАД в общ
размер на 4649,96 лева на 07.06.2022 г. по вид и размер както следва: 4000,00
лв. - погасена главница по договор за потребителски кредит № 2555889; 81,73
лв. – погасена договорна лихва; 45,00 лв. – други задължения; 444,02 лева –
администрирани от „К***“ ЕАД към „АТ“ ЕООД по договор за
поръчителство; 124,21 лв. – неразпределена сума. В годишния процент на
разходите посочен в договора в размер на 21,94 лв. са включени само
разходите за лихва. При включване/увеличение на разходите по кредита със
сумата от 3840,85 лева, представляваща договорно възнаграждение съгласно
договор за поръчителство от 19.04.2022 г. ГПР се променя от 21,94 лв. на
120,80 %. По данни от справка на „АТ“ ЕООД, платеното и погасено
задължение по договора за поръчителство е в размер на 444,02 лева. При
включване на тази сума, като разход по договора за кредит, вещото лице е
изчислило ГПР в размер на 33,20%.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно
което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички
разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.
9
В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т. 1-3 от Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне
на поръчителство с одобрено от "К***" юридическо лице в срок до 48 часа от
подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на
кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2,
ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението,
като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока,
договорът не поражда действие между страните. От така постигнатите
уговорки между страните следва, че предоставянето на обезпечение на
кредита от длъжника му дава "привилегия" досежно срочността на одобрение
на заявлението за отпускане на кредит, а неизпълнение в срок на поетото
задължение за сключване на договора за предоставяне на поръчителство с
одобреното от кредитора ЮЛ влече след себе си отказ за предоставяне на
заемната сума. От друга страна, ако длъжникът избере да не обезпечи
вземането на кредитора по един от посочените в договора начини, то той бива
поставен в ситуация да чака разглеждане на заявлението му за отпускане на
"бърз кредит" в рамките на 14 дни, като при липса на воля от кредитора в този
10
срок, то ще се счита, че заемът не е отпуснат. Така уговорените клаузи
създават абсолютна неяснота и несигурност за кредитополучателя, който е
предпочел да не предостави обезпечение. По отношение на ищцата, която е
сключила договор за предоставяне на поръчителство с "АТ" ЕООД, възниква
допълнително парично задължение – заплащане на възнаграждение. Съгласно
чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от договора предоставяне на поръчителство потребителят
заплаща възнаграждение по един от следните начини: 1) по банкова сметка на
поръчителя (която не е посочена) и 2) по банкова сметка на "К***" АД
(описана в договора) или по начините, установени в договора за
потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство "К***" е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор. Видно от приложението към този договор,
възнаграждението се заплаща на месечни вноски, за периода на действие на
договора, на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
Всички тези уговорки водят до извода, че възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се
включи в размера на ГПР. От цитираното вече заключение на неоспорената от
страните ССчЕ, което е в смисъл, че в посочения в договора ГПР в размер на
21,94 % не е включен размерът на плащането по договора за предоставяне на
поръчителство, че в процесния случай е налице разминаване между посочения
в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено
по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При
извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят
дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 4000 лева. По
същите съображения е недействителен и договорът за предоставяне на
поръчителство, доколкото той е сключен в неразривна връзка и с основание
договора за потребителски кредит.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените
искове са основателни, поради което следва да бъде признато за установено в
11
отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № 2555889
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния
ГПР. Ответникът К*** ЕАД следва да бъде осъден да заплати на Т. Л. Д., сума
в размер на 205,94 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка
с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й
заплащане.
Основателен и доказан се явява и предявения срещу АТ ЕООД иск с
правно осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като заплатената сумата от 444,02 лева,
по недействителен договор за предоставяне на поръчителство, сключен във
връзка и с основание нищожен договора за потребителски кредит, е получена
от ответника при начална липса на основание и следва да бъде върната на
потребителя, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в
съда до датата на окончателно й заплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
общият размер на претендираните от него разноски /за държавна такса и
депозит за ССЕ/ възлиза на 500,00 лева. От така посочената сума в тежест на
ответника К*** ЕАД следва да бъде възложена сумата от 250,00 лв., в тежест
на АТ ЕООД сумата от 200,00 лв., а сумата от 50,00 лева по оттегления иск, по
който производството по делото е прекратено следва да остане в тежест на
ищеца.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. П. - САК следва да се
присъди адвокатски хонорар за представителство по делото. Упълномощеният
от ищцата адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като е защитавал страната безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /в тази насока договор за правна защита от
10.12.2022г. на лист 9 от делото/. Преценявайки вида на защитаваните спорни
права, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира претендираните от
процесуалния представител на ищцата възнаграждение спрямо ответника
К*** ЕАД в общ размер на 1189,62 лв. и спрямо ответника АТ ЕООД в размер
12
на 400,00 лева за обосновани и законосъобразни, поради което следва да ги
присъди в тежест на ответниците. Наведените от проц.представители на
ответниците възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "К***" ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "***, сграда А, ет. 2,
Бизнес сграда "***", по предявения от Т. Л. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.
Шабла, обл. Добрич, ул. ***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК, че Договор за потребителски кредит №
2555889/19.04.2022 г., сключен между "К***" ЕАД и Т. Л. Д. е нищожен, на
основание чл. 22 ЗПК, като нарушаващ предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния
ГПР.
ОСЪЖДА "К***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "***, сграда А, ет. 2, Бизнес сграда "***", да заплати на Т. Л.
Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Шабла, обл. Добрич, ул. ***, сума в размер на
205,94 лв. (двеста и пет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит №
2555889/19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, до датата на
окончателно й заплащане.
ОСЪЖДА "АТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "*** (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"***", да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Шабла, обл.
Добрич, ул. ***, сума в размер на 444,02 лв. (четиристотин четиридесет и
четири лева и две стотинки), представляваща недължимо платени суми във
връзка с договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2023 г. - датата на депозиране
на исковата молба в съда, до датата на окончателно й заплащане.
13
ОСЪЖДА "К***" ЕАД, ЕИК: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сумата от 250 лева (двеста и петдесет
лева) – съдебно деловодни разноски в производството, и на Адвокат П. П. -
САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1189,62 лв. (хиляда сто осемдесет
и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща адвокатски хонорар
за процесуално представителство в производството по делото. Посочените
суми за разноски и адвокатски хонорар да бъдат преведени по следната
специална банкова сметка: Банка: „РАЙФАЙЗЕНБАНК /***/“ ЕАД, IBAN:
***, Титуляр: адв. П. С. П. – клиентска сметка на осн. чл. 39 от ЗА.
ОСЪЖДА "АТ" ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сумата от 200,00 лв. (двеста лева) –
съдебно деловодни разноски в производството, и на Адвокат П. П. - САК, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева),
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството по делото. Посочените суми за разноски и адвокатски хонорар
да бъдат преведени по следната специална банкова сметка: Банка:
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /***/“ ЕАД, IBAN: ***, Титуляр: адв. П. С. П. –
клиентска сметка на осн. чл. 39 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
14