Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 16230 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът "ЦИД А." ООД твърди, че е производител на
вятърна електрическа енергия от възобновяеми източници, надлежно присъединен,
със сключен договор за използване на разпределителната мрежа от производителя.
По силата на сключен между ищеца и "Енерго про продажби " АД Договор
№ 77/13.04.1999г., последният изкупувал
ежемесечно произвежданата от "ЦИД А." ООД ел. енергия.
Твърди, че Народното събрание
приело през 2013г. Закона за
държавния бюджет на РБългария за 2014г., с нормите на
който нормативен акт е въведено изменение на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ, както и нови раздел V, в глава четвърта от закона с чл.
35а-35в. По силата на тези промени е въведена такса от 20%, с която са обложени
приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. Тези
норми влизат в сила от 01.01.2014г., а таксата е била удържана директно от
купувача на електроенергията "Енерго про продажби" АД, който е
превеждал на ищеца с 20% по-малко от реално дължимата цена за произведената
електроенергия. Разликата се равнявала на общо 36318.43лв., по издадените
фактури №№ 1324/31.01.2014г., 1325/28.02.2014г., 1326/31.03.2014г.,
1327/30.04.2014г., 1328/31.05.2014г., 1329/30.06.2014г., 1330/31.07.2014г.,
1331/26.08.2014г, с падеж на плащане, настъпил в периода 01.01.2014г. –
10.08.2014г. Сочи, че удържаните суми по чл. 35а от ЗЕВИ са били внесени от "Енерго про продажби " АД в Държавния
бюджет в съответните срокове по чл. 35б от ЗЕВИ.
Излага, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС на РБ по к. д. № 1/2014 г. са
обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които са създадени чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Въпреки че законовите норми, въз основа на които таксата е била събрана,
са обявени изцяло за противоконституционни, и до момента удържаната от ищеца
разлика не му е възстановена, като не са предприети и никакви последващи
действия в тази насока, включително чрез приемане на закон от страна
на Народното събрание в изпълнение на задълженията си по чл. 22, ал. 4 от
ЗКС.
Счита, че Д.следва да отговаря за
причинените му вреди по силата на чл. 4, § 3 ДЕС. По подробно изложени съображения сочи, че тези норми нарушават
законодателството на Европейския съюз, тъй като противоречат на Директива
2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 юли 2009 година относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, на Директива
2009/28/ЕО от 23 април 2009 година за насърчаване използването
на енергия от възобновяеми източници, както и на чл. 63, 107, 108 от ДФЕС. Налице е и причинна връзка между прилагането на противоконституционните
норми и настъпилата за ищеца имуществена вреда общо 36318.43лв, изразяваща се в
намалени приходи от производството и продажбата на вятърна електроенергия.
При условията на евентуалност претендира процесната сума на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, т.к. е налице отношение по възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД между Държавата, като възложител и Народното събрание и
неговите членове - народни представители, като изпълнители.
Последното, чрез своите народни представители, е осъществило
противоправно поведение (действие и бездействие), като е приело
противоконституционните норми на чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ, а впоследствие не е уредило възникналите в резултат от прилагането на
противоконституционните норми последици, по реда на чл. 22, ал. 4
ЗКС и в двуседмичния срок, предвиден в ПОДНС.
В евентуалност претендира процесната сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
като недължимо платена под формата на такса по обявените за
противоконституционни норми на чл.
35а – чл. 35в от ЗЕВИ.
В евентуалност поддържа, че Д.следва да носи отговорност по чл. 59 ЗЗД, т.к. ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца с
процесната сума. Сочи, че въз основа на противоконституционните норми от ЗЕВИ,
сумата е удържана от "ЦИД А." ООД
от ежемесечно дължимата му се за периода 01.01.2014г. – 10.08.2014г.,
продажна цена за произведена електроенергия и впоследствие превеждана на
ответника.
По изложените съображения претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата общо 36318.43лв. на някое от предявените в евентуалност
основания, ведно със законна лихва за периода 01.01.2016г. – 30.11.2018г.,
равняваща се на 10747.04лв., както и законна лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Ответникът Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф.по подробно изложени съображения
оспорва наличието на нарушение на сочените от ищеца разпоредби от ДФЕС и
директивите, водещи до ангажирането на отговорността на Д.по чл.
4, § 3 ДЕС. Поддържа, че Д.не носи отговорност за вреди, причинени
от незаконни актове или поведение на нейни длъжностни лица, а само от
правосубектния държавен орган. Излага, че поведението
на народните представители не е противоправно и от него пряко не
могат да настъпят вреди. Сочи, че действието на решението на КС, с което се
обявява противоконституционност на закон, е занапред и всичко, извършено в
периода между влизането на закона в сила и обявяването му за
противоконституционен, се явява законосъобразно, т.к. се е прилагал действащ
закон. Възразява, че не е налице противоправно бездействие
на Народното събрание за преуреждане на последиците от обявените за
противоконституционни норми, доколкото предвиденото в чл. 22, ал. 4 от КС не
следва да се тълкува като вменено на законодателния орган задължение. Обявените
за противоконституционни норми, уреждащи задължението за удържане на такси,
запазват приложимостта и валидното си действие до датата на влизане в сила на
Решение № 13/31.07.2014 г. на KС. Счита и, че Д.не е пасивно легитимирана да
отговаря по иск, обоснован с гаранционно- обезпечителната отговорност, тъй като не може да се разглежда
като "възложител" на работа на Народното събрание, нито
пък Народното събрание може да се приема за "лице", на
което Дръжавата е възложила работа. Не е налице и пряко възлагане по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Счита, че липсва вина като материалноправна предпоставка за
осъществяването на фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Не са налице и вреди, т.к. ежемесечното удържане на такси за съответния
период не е резултат от противоправно действие на Държавата, а се явява резултат
от прилагането на вече приет и обвързващ със задължителна сила ищеца закон
09.08.2014г.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз, вр. с чл. 49 ЗЗД, а при условията на евентуалност иск с правно осноание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Установява се, че ищецът в качеството на производител е страна по Договор №
77/13.04.1999г., сключен с "Енерго про продажби " АД, в качеството на
купувач, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници
(вятър), по преференциална цена, определена от КЕВР с решение № Ц-010/30.03.2011
г. По силата на договора, производителят продава, съответно купувачът
ежемесечно изкупува електрическа енергия на база на издадени от ищеца фактури.
ВяЕЦ на "ЦИД А." ООД е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия с
"Енерго про продажби " АД.
Съгласно чл. 35а от
Закона за енергията от възобновяеми източници (нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.; обявен за
противоконституционен с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 65 от 2014 г.), за
производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира
такса в размер на 20 %.
С решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г., докладчик
председателят Д. Т. (обн. ДВ бр. 65 от 2014 г.), са обявени за
противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона
за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са
създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35б, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията
от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от
2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).
По делото е представено писмо от Комисията за енерийно и водно регулиране,
в което е удостоверено, че "Енерго - Про Продажби" АД е превеждало по
бюджетната сметка на КЕВР удържаната от производителите на електрическа енергия
от вятърна и слънчева енергия, такса по отменената разпоредба на чл.
35а, ал. 1 ЗЕВИ, като датите на плащанията са както
следва: за първото тримесечие: 15.04.2014 г.; за второто тримесечие: 15.07.2014
г. и за третото тримесечие: 15.10.2014 г., като постъпилите такси са
прехвърлени към централния бюджет при спазване на указанията на МФ. Видно от
приложената справка общия размер на удържаната сума от доставчик "ЦИД А."
ООД, представляваща 20 % такса е 36318.43лв., както следва: 18447.45 лв. -
първо тримесечие; 13468.00 лв. – второ тримесечие; 4402.98 лв. – трето
тримесечие.
На базата на събраните по делото доказателства, съдът намира че не се
установява нарушение на правото на ЕС, и по-конкретно на на Директива
2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 юли 2009 година относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, на Директива
2009/28/ЕО от 23 април 2009 година за насърчаване използването
на енергия от възобновяеми източници, което обуславя извод за неоснователност
на предявения иск с правно основание чл. 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз.
Основателен е обаче иска за ангажиране отговорността на Д.по чл. 49 ЗЗД, поради следните съображения:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на основание чл. 35а от
Закона за енергията от възобновяеми източници от ищеца "ЦИД А." ООД, са удържани от страна на
дружеството, изкупуващо електрическа енергия, сума в размер на по 20 % от всяка
фактура, за периода от 01.01.2014г. – 10.08.2014г., която месечна такса е
преведена по сметка на държавния бюджет на РБългария. Впоследствие
горецитираната разпоредба, представляваща основание за удържана на месечната 20
% такса по всяка фактура по Договор № 77/13.04.1999г., сключен с "Енерго
про продажби " АД (за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници (вятър), е обявена за
противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014
г.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, като в
настоящето производство се установяват всички предпоставки от фактическия
състав, обуславящ ангажиране отговорността наД.. В случая е налице приемане на
противоконституционен закон от Народното събрание, което действие е
противоправно и е увредило ищеца, в качеството му на собственик на ВеЦентрала,
който е претърпял имуществена вреда - 36318.43лв., изразяваща се в намалени
приходи от производството и продажбата на вятърна електроенергия. Както е
прието в решение № 71 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. по описа на
ВКС, IV ГО, решението на КС, с което се установява противоконституционността на
закон установява erga omnes, че законът е противоконституционен, което "не
може да означава други, освен че приемането му е във висша степен
противоправно", като в този смисъл доводите на ответника, че поведението
на народните представители не било противоправно и от него пряко не
можели да настъпят вреди, са неоснователни.
Налице е основание за ангажиране на отговорността на Държавата, защото неин
орган е постановил противоконституционен закон е противоправно бездейства,
защото не е уредил последиците от отмяната на обявената за противоконстиционна
разпоредба на чл. чл. 35а от
Закона за енергията от възобновяеми източници. По делото е установено, че по издадените фактури №№ 1324/31.01.2014г.,
1325/28.02.2014г., 1326/31.03.2014г., 1327/30.04.2014г., 1328/31.05.2014г., 1329/30.06.2014г.,
1330/31.07.2014г., 1331/26.08.2014г, с падеж на плащане, настъпил в периода
01.01.2014г. – 10.08.2014г. от ищеца е удържана сума в общ размер на
36318.43лв.
Следователно иска по чл. 49 ЗЗД, е основател в пълния предявен размер, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба, като основателна е и претенцията по чл. 86 ЗЗД, заявена за тригодишен период преди депозиране на исковата молба, за
периода 01.01.2016г. – 30.11.2018г., равняваща се на 10747.04лв., както и
законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
С оглед основателността на претенцията на ищеца по чл. 49 ЗЗД и изцяло уважаване на исковете, съдът не дължи разглеждане на
останалите предявени при условията на евентуалност осъдителни претенции на
базата на неоснователно обогатяване.
Относно разноските
При този изход на спора на ищеца се дължи общо сумата 4282.62лв.,
представляваща както следва: сумата от 2400.00 лв. с ДДС за възнаграждение за
адвокат; сумата от 1882.62лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ЦИД А." ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***,
адв.дружество „Николова и съдружници“, предявен срещу Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф.,
гр. София, пл. „*******, за присъждане на сумата
36318.43 /тридесет и шест хиляди триста и осемнадесет, 0.43/лв.,
представляваща такса по чл. 35 а от ЗЕВИ, дължима в периода 01.01.2014г. – 10.08.2014г., както и на сумата 10747.04 /десет хиляди седемстотин
четирдесет и седем, 0.04/лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата начислена за периода 01.01.2016г. – 30.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска –
03.12.2018г. до окончателното и изплащане, на основание чл.
4, § 3 от Договора за Европейския съюз и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф., гр. София, пл. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на "ЦИД А." ООД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:***, адв.дружество „Николова и съдружници“, сумата 36318.43 /тридесет и шест хиляди триста и осемнадесет, 0.43/лв.,
представляваща такса по чл. 35 а от ЗЕВИ, дължима в периода 01.01.2014г. – 10.08.2014г., както и сумата 10747.04 /десет хиляди седемстотин
четирдесет и седем, 0.04/лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата начислена за периода 01.01.2016г. – 30.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска –
03.12.2018г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА Ф., гр. София, пл. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на "ЦИД А." ООД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:***, адв.дружество „Николова и съдружници“ общо сумата 4282.62 /четири хиляди двеста осемдесет и два, 0.62/лв., представляваща
сторените в производството съдебни разноски, скакто следва: сумата от 2400.00
лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат; сумата от 1882.62лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: