Решение по гр. дело №3014/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 641
Дата: 22 юли 2025 г.
Съдия: Катя Сукалинска
Дело: 20241210103014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Благоевград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска

при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103014 по
описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№3014/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№24871/04.11.2024г., подадена от А. Д представлявана от
Кмета на Общината, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване за
установено спрямо Община Благоевград, че ищецът А. Д. О. е собственик на основание
давностно владение, осъществявано от 1995 година до предявяването на иска, както и
понастоящем на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 27231.4.6
/двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, четири, точка, шест/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. одобрени със Заповед №РД-
1352/26.07.2018г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот с.Е”, с
площ на имота от 2 547 кв.м. /две хиляди петстотин четиридесет и седем квадратни метра/, с
трайно предназначение „Земеделска”, начин на трайно ползване „Нива”, категория на земята
– 9 /девета/, при граници /съседи/: 27231.4.7, 27231.4.30, 27231.4.18, 27231.4.4, номер по
предходен план - 004006.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на основание осъществявано от него
давностно владение на гореописания недвижим имот.
Твърди, че тъй като нямал документ за собственост на имота, ищецът предприел действия
по снабдяване с такъв документ и на 21.02.2024г. подал до Омолба-декларация за
извършване на обстоятелствена проверка за този имот. Ищецът установил, че Община
Благоевград е актувала имота с АОС №13045/02.02.2024г. и издала удостоверение изх.
№189/11.03.2024г., че имотът е общинска собственост, което възпрепятствало процедурата
по снабдяването с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.
Твърди се, че ищецът е във владение на този имот от 1995г. и винаги е осъществявал
фактическа власт върху имота без прекъсване, вкл. понастоящем. Сочи се, че имота се
поддържа изцяло от него и се ползва като нива. АОС се оспорва като незаконосъобразен,
като се твърди, че този имот никога не е бил общинска собственост и общината никога не е
била във владение на имота. Твърди се, че имотът е ограден с колове и мрежа и не е
изоставен, като същият се владее от ищеца от 1995г. в същите граници, съгласно
действащата понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с
идентификатор 27231.4.6 по КККР на с.Еленово, одобрени със Заповед №РД-18-
1
1352/26.07.2018г. на ИД на АГКК.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния поземлен имот на
основание чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр.
с Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. В условията
на евентуалност Община Благоевград претендира собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ; или евентуално - на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС
/в редакцията до 05.11.1999г./.
Излага се, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала
на възстановяване по ЗСПЗЗ, включена е във влязъл в сила план за земеразделяне на
землището на с.Еленово и в картата на подлежащата за възстановяване собственост по
ЗСПЗЗ, но не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове. Сочи
се, че видно от Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ,
процесният имот е включен в Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколното решение
„Земи - общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ“, като процесният имот е
посочен под №27 като имот 4006, площ: 2547 кв.м., начин на трайно ползване: Нива. Излага
се, че посоченият имот 4006 по КВС е заснет с идентификатор 27231.4.6 по КККР на с.Е,
одобрени със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в с.Еместност
„Б“, с площ 2547 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 9, с номер по предходен план: 004006.
Сочи се, че при справка в КАИС е установено, че за масива, в който попада процесният
имот, има редица възстановени имоти с план за земеразделяне, включително и съседния на
процесния имот с идентификатор 27231.4.7 по КККР на с.Естановено е, че земите от този
масив са подлежали на възстановяване и са възстановени на заявилите ги в срок бивши
собственици в нови реални граници с план за земеразделяне. Земите, за които не е подадено
заявление за възстановяване, какъвто е процесният имот с идентификатор 27231.4.6 по
КККР на с.Еленово, представляват остатъчен фонд, останал след настаняване на всички
заявени в местността имоти, и са общинска собственост по силата на закона.
Твърди се, че за процесния имот с идентификатор 27231.4.6 по КККР на с., одобрени със
Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на ИД на АГКК, представляващ имот 4006 по КВС за
землището на с.Е, не е установено и не се твърди собствеността да е възстановена или
придобита по реда на §4а или §4б от ПЗР ЗСПЗЗ.
Алтернативно се сочи, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на
основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска
собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може
да бъде установен.
В конкретния случай се сочи, че придобиването на правото на собственост върху
процесния имот от Общината е станало по силата на закона.
Оспорва се ищецът да е упражнявал владение върху имота в посочения в исковата молба
период. Твърди се, дори ищецът да е владял процесния имот от 1995г. до настоящия момент,
то в негова полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били
налице законови пречки за това.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът А. Д. О. се явява лично и с адв.Н. Б., която поддържа иска и
моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът О се представлява от юрк.Богомилова, която оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен
в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене,
което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от
1995г. до предявяване на иска.
2
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищецът А. Д. О. да е владял имота в изискуемия от
закона срок. Всички изложени в исковата молба твърдения останаха недоказани и/или се
опровергаха от събраните по делото доказателства.
На първо място, за доказване на давностното владение ищцовата страна ангажира един
единствен свидетел, чиито показания сами по себе си не са достатъчни да установят с
нужната степен на категоричност факта на владението. В практиката се е наложило
изискването давностно владение да се установява с показанията на не по-малко от трима
свидетели, които лично, пряко и непосредствено са възприели фактическите действия на
владелеца, за да може да се направи извод, че владението му е било явно за третите лица.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства за установяване на собственическите права
на ищеца чрез разпит на 1 свидетел са недостатъчни, за да установят при условията на пълно
и главно доказване твърдяното придобивно основание – давност. Дори само на това
основание искът подлежи на отхвърляне.
На второ място, от показанията на свидетеля на ищцовата страна не се установяват
изложените в исковата молба твърдения за осъществявано давностно владение, което е било
явно, спокойно и непрекъснато в периода от 1995г до сега. Твърденията на ищеца в исковата
молба, че имотът е ограден с мрежа с колци и се ползва от ищеца като ливада и никога не е
изоставян, не се подкрепиха дори от разпита на свидетеля на ищцовата страна – св.Максим
Д.. Последният твърди, че имотът не е заграден и никога не е бил заграждан. Сочи, че в
имота има високо напрежение, като се намира на хълм. В имота няма постройки и никога не
е бил засаждан със земеделски култури. Представлява гола нива, в която има саморасли
бодливи растения. През имота преминава черен път. Имотът представлява баир, свободно се
минава с кола. Свидетелят също често минавал оттам на път за черквата.
Сочи, че имотът преди е бил на лице на име Младен. Ищецът си връзвал там конете /не
сочи кога/. Но тъй като земята била суха, животните слизали надолу, под хълма, на андъка.
Свидетелят твърди, че не е виждал коне в имота поне от 5-6 години.
От показанията на ангажирания от ищцовата страна не се установява нито период на
владение, нито обективно осъществявани владелчески действия. Свидетелят Максим Д. не
сочи кога ищецът е бил в имота – начален период, краен период и колко често, като
последното има отношение към преценка прекъсване на владението за повече от 6 месеца.
Показанията му са твърде общи и с тях не може да се докаже твърдяната давност за
посочения в исковата молба период. Нещо повече – същият твърди, че там не е виждал
конете на ищеца от поне 5-6 години, с което опровергава изложеното в исковата молба, че и
до сега ищецът е в имота. По отношение на осъществяваните от ищеца владелчески
действия, свидетелят сочи, че в имота ищецът си връзвал конете. Първо, връзването на коне
в пустеещ обрасъл със саморасла растителност имот само по себе си няма обективните
характеристики на владение – чрез подобно действие не се манифестира намерение за
придобиване на имот. На второ място, от показанията на свидетеля изобщо не може да се
установи, че конете са връзвани точно в този имот, тъй като свидетелят сам сочи, че там
почвата е суха и животните не са стояли на хълма, а са слизали надолу. Не се установява
връзването на конете да е било с намерение за своене на имота, респ. ищецът да е извършил
някакви действия, с които да демонстрира намерение да придобие имота за себе си, което
намерение да е било явно за третите лица. Установява се от показанията на св.Д., че имотът
3
няма материализирани граници, разположен е на хълм със саморасла растителност, в имота
има стълбове с високо напрежение, през имота преминава черен път, през който свободно
преминават хора и превозни средства. Тези показания на св.Д. кореспондират и на
показанията на свидетеля на ответната страна – св.На. Последният твърди, че от 2006г.
имотът е пущинак, изоставен, без видими граници, обрасъл е с трева и никой не се грижи за
него, никога не е бил заграден, през средата на имота минава път, направен от
преминаващите мотористи, съседните имоти също са изоставени, не е виждал в имота някой
да гледа животни.
Следва да се отбележи, че показанията на св.Д., че имотът е бил на лице на име М се
потвърждават от показанията на св.Ц. Същият твърди, че след разпадането на ТКЗС
бившият собственик на имота М няколко години си го е работил, но след като починал,
имотът се изоставил и бил пустеещ след , самият ищец в своите обяснения в съдебно
заседание също признава, че след 2005г. не е ходил на имота, което съответства на
показанията на св.Ц. Ищецът в своите обяснения в съдебно заседание признава, че не е бил
на имота и в периода 1995г. – 2001г., което съответства на изложеното от св.Цветков, че в
този период имотът се е работил от сочения за собственик от св.Д. и св.Цветков – М. Самият
ищец признава, че имотът е бил на Мкато твърди, че в периода 2001-2005г. си е връзвал там
3-4 кончета да пасат, като ги местил на различни места, не е ползвал имота за друго, не знае
колко е голям имота, не го е заграждал, не е садил в него, не е косил нищо, имота бил със
саморасла трева, водил кончетата само на напролет, през останалата част от годината
кончетата били в махалата, през имота преминавал черен път. Признава, че 2-3 години е
ходил с кончетата на имота и после спрял, защото наоколо започнали да строят. Дори съдът
да беше приел, че връзването на кончета в имота има признаците на владение, то е видно, че
същото е било прекъсвано за период от повече от 6 месеца и не е продължило повече от 3-4
години.
Съдът дава вяра на показанията на св.Д. и Цз като логични, последователи и
достоверни. Същите напълно кореспондират на обясненията на ищеца, които в тази им
част се ползват с доказателствена сила на основание чл. 175 от ГПК.
В своите обяснения ищецът опровергава собствените си твърдения, изложени в исковата
молба, че от 1995г. до сега ползва имота явно, спокойно и непрекъснато с намерение за
своене, че го е заградил и го поддържа. Напротив, както от свидетелските показания, така и
от обясненията на ищеца безпротиворечиво се установява, че ищецът не е бил в имота след
1995г., не го е заграждал, не се е грижил за него, не го е садил и косил, като дори не знае
границите и площта му, като сам казва, че няма как да загради толкова голям имот, че за 3-4
кончета не му трябва толкова много площ. Единственото, което е правил в имота, е за период
от 3-4 години около 2001-2005г. на пролет да си води кончетата за по няколко дни да пасат
трева, което действие нито носи признаците на манифестиране на владение, нито е
продължило в срок, достатъчен да го направи собственик. След 2005г.-2006г. до сега /близо
20 г./ имотът е запустял, неподдържан, обрасъл и се използва свободно за преминава по
образувания от мотористи черен път. Признанието представлява обяснение на страната по
делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Макар да
няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано. В случая ищецът признава неизгодни факти в противоречие с първоначалните
си твърдения в исковата молба, което признание кореспондира с останалите доказателства.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при
условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази
насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По тези съображения
безпредметно е да се обсъждат възраженията на ответника, насочени към отричане правата
4
на ищеца посредством установяване на конкуриращите се права на общината върху същия
имот.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените разноски в производството – 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, предявен от А. Д. О., ЕГН **********, с адрес гр.Блз против О...
представлявана от Кз, за признаване за установено спрямо О, че ищецът А. Д. О. е
собственик на основание давностно владение, осъществявано от 1995 година до настоящия
момент, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 27231.4.6 /двадесет и
седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, четири, точка, шест/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.одобрени със Заповед №РД-1352/26.07.2018г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот с.Е, с площ на имота от 2 547 кв.м. /две хиляди
петстотин четиридесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение „З”, начин на
трайно ползване „Нива”, категория на земята – 9 /девета/, при граници /съседи/: 27231.4.7,
27231.4.30, 27231.4.18, 27231.4.4, номер по предходен план - 004006.
ОСЪЖДА А. Д. О., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.“Търново“ №1, да
заплати на О, с адрес: гр.Бл, представлявана от Кмета М сумата от 300 лв. /триста лева/ за
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

5