№ 6400
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110118209 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК *********
срещу М. Н. С., обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 239,42 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.06.2019 г., ведно
със законната лихва от 05.04.2022г. до окончателното изплащане на
вземането;53,82 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.03.2022
г., както и суми за дялово разпределение 2,24 лева – главница за м.06.2019 г.,
ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 0,60 лева – лихва за периода от 31.07.2019 г. до 25.03.2022 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника чрез назначения от съда особен представител. Предявените искове
се оспорват като неоснователни, като се излага, че не е ясно каква част от
претенциите е за ТЕ за отопление, БГВ, сградна инсталация. Сочи се също, че
не става ясно дали претендираните суми са за потребена ТЕ, начислена или
такава след изравняване. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
2
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От приетите по делото като писмени доказателства - писмо от Столична
община, удостоверение за наследници и нотариален акт за собственост се
установява, че през 1987 г. К. А. В. е придобила правото на сбственост върху
процесния имот с договор за продажба. Последната е починала през 1998 г. и
е оставила като свой единствен наследник дъщеря си – ответница по делото.
На 05.07.2019 г. (след исковия период) ответницата е продала процесния имот
на трето лице. От съвкупната преценка на доказателствата съдът достига до
3
еднозначен правен извод, че ответницата е притежавала правото на
собствност върху процесния апартамент през исковия период.
От приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени се
установява, че ищцовото дружество е доставяло в процесния имот топлинна
енргия в претендиранато количество, част от която е заплатена.
При така установените факти съдът прави правен издов, че ответницата
е потребител на топлинна енергия в топлоснабдения процесен имот през
исковия период, поради което искът за главница за топлинна енергия е
основателен в претендирания размер, установен от СТЕ и ССЕ.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
4
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на исковата молба, т. е. три години назад
от 05.04.2022 г. Размерът на непогасените по давност вземания за периода от
01.02.2019 г. до 30.06.2019 г. възлиза на сумата 452,20 лева, установена от
съда въз основа на приетото заключение на СТЕ, от които неплатена е сумата
в размер на 30,63 лв., установена от съда въз основа на писмените
доказателства по делото и приетите експертизи. Поради изложеното искът за
главница за топлинна енергия следва да се уважи до този размер от 30,63 лв.,
а за горницата да се отхвърли като погасен по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 01.02.2019 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 3,06 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, а за горницата
да бъде отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото се установи от писмените доказателства и от заключението на СТЕ
такава услуга е извършвана през процесния период този иск е основателен в
претендираноия размер от 2,24 лв. Съгласно Тълкувателно решение от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието,
че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона
за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
5
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съдът намира, че доколкото се претендира главница за услуга за
дялово разпределение за месец юни 2019 г. и исковата молба е депозирана на
05.04.2022 г. тригодишната погасителна давност не е изтекла и искът следва
да се уважи изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски..
На ответника не следва да се присъждата разноски, доколкото не са
сторени такива. Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 139,56 лв.
за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД М. Н. С., ЕГН
********** да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
30,63 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.06.2019 г., ведно със законната лихва от
05.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането; 3,06 лв.-мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.03.2022 г., както и суми за дялово
разпределение 2,24 лева – главница за м.06.2019 г., ведно със законната лихва
от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М.
Н. С., ЕГН ********** осъдителни искове за сумата над 30,63 лв. до пълния
предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.06.2019 г., ведно със законната лихва от
6
05.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата над 3,06 лв. до
пълния предявен размер-мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
25.03.2022 г., както и сумата от 0,60 лева – лихва за периода от 31.07.2019 г.
до 25.03.2022 г. върху главница за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Н. С., ЕГН **********
да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 139,56 лв. -
разноски за съдебното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Т..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7