Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260810 12.10.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
3803 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.М.С., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ
и за периода 09.03.2016 г. – 04.10.2019 г. има задължения за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на
622,60 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П, ул. „З“ №... За потребените
количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и
законна лихва, възлизаща на 96,43 лева за периода 31.05.2016 г. – 30.09.2019 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като ******, а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия
/ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23,
ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9817/14.11.2019 г. по ч.гр.д.
№ 17619/2019 г. на ПРС, XVІІ гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли
претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба, макар същата и приложенията да са редовно
връчени лично.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 7489/20.07.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не
се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 75
лева – ДТ. Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.М.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ********* следните суми: 622,60 лева - главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 09.03.2016 г. –
04.10.2019 г. за обект, находящ
се в гр. П, ул. „З“ №.; 96,43 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2016 г. –
30.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 29.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9817/14.11.2019 г.
по ч.гр.д. № 17619/2019 г. на ПРС, XVІІ гр.с.
ОСЪЖДА
А.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: 75 лева /седемдесет и пет лева/ –
разноски в настоящото производство и общо 75
лева /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 17619/2019 г. на
ПРС, XVІІ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП