№ 131
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:В. Гълъбова
мл.с. Цвета Б. Б.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б. Въззивно гражданско дело №
20243100501364 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Е. Ж. М., ЕГН ********** против
Решение № 1370/22.04.2024г., постановено по гр.д. № 6542/2023г. по описа на
Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от Е. Ж. М. срещу
„Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ Ф.Д.“
ЕООД, ЕИК ********* кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за заплащане на
сумата от 6 400 лв., представляваща дадено при отпаднало с обратна сила
правно основание възнаграждение по развален договор за изработка и
поставяне на 16 броя композитни фасети от 05.04.2022 г. и иск с правно
основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 600 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неизпълнението на договора за изработка от 05.04.2022г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.05.2023г., до окончателното им заплащане. Изложени са подробни
оплаквания за неправилност на атакувания акт. Според жалбоподателя
недостатъците са били скрити и са се проявили доста след изпълнението на
1
договора. Твърди се, че е доказано, че избраният метод на лечение е бил
грешен и с оглед упражненото право на разваляне на процесния договор,
следва да бъде върнато всичко платено по него. Искането към въззивния съд е
за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Амбулатория за индивидуална практика за
първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД заявява становище за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове, предявени от Е. Ж. М. срещу „Амбулатория за индивидуална практика
за първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД, с правна квалификация чл.265, ал.2
ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 400 лв.,
представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание
възнаграждение по развален договор за изработка и поставяне на 16 броя
композитни фасети от 05.04.2022 г. и осъдителен иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2
ЗЗД за заплащане на сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договора за
изработка от 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
2
датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023 г., до окончателното им
заплащане.
Ответникът „Амбулатория за индивидуална практика за първична
дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД оспорва исковете, като счита същите за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 1370/22.04.2024г. по гр.д. №
6542/2023г. по описа на Районен съд Варна, първостепенният съд е приел
исковете за неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Установява се от представения картон за проведено лечение на ищцата
Е. Ж. М. (л. 13 и 152 от делото), че на 25.03.2022 г. същата е посетила
стоматологичен кабинет „Ф.Д.“ и е извършена консултанция от д-р Б. Т. – Л..
Изянсява се от графика на посещенията в приложения картон, че на
05.04.2022 г. д-р Б. Т. – Л., упражняваща дейността си като стоматолог чрез
юридическото лице „Амбулатория за индивидуална практика за първична
помощ Ф.Д.“ ЕООД, е поставила директни композитни фасети с едновременно
лечение на кариеси на зъби № 14, 13, 12, 11, 21, 22, 23, 24, 34, 33, 32, 31, 41, 42,
43,44, както и е извършила лазерна лингивопластика № 22, за което от ищцата
е платена цена в размер на 6400 лв.
Според същия график при посещение в кабинета на 19.04.2023 г. на
пациентката е указано да бъдат изпратени данни за връщане на сумата по
лечението (три имена, ЕГН, номер на лична карта и номер на банкова сметка),
поради неудволетвореност от постигнатия резултат. На същата дата ищцата е
изпратила нужните данни на електронната поща на ответника, като на
20.04.2023 г. е получила отговор в електронно писмо, с което е уведомена, че
за разглеждане на случая й от юрист е необходимо да опише казуса и
рекламацията, която желае да направи, което ищцата е сторила с последващ и-
мейл от 27.04.2023 г. (л. 15 – 20 от делото).
Приобщени към доказателствения материал по делото са 9 бр. фактури
за закупени материали за лечението, Сертификат на ЕО за система на
осигуряване на качеството рег. № MED 31385 от 31.08.20216 г., Сертификат за
регистрация система за управление на здравето и безопасността при работа №
3
OHS 87309, Сертификат за регистрация система на управление на околната
среда № EMS 87308, Сертификат за регистрация система за управление на
качеството № MD 83628, Сертификат от UKCA – Осигуряване на качеството
на производството № UKCA 778482, Сертификат от UKCA – Осигуряване на
качеството на производството № СЕ 01488, както и 37 бр. сертификати,
свързани със следдипломната квалификация на д-р Т..
Приложен е и снимков материал (л. 130 – 142 от делото), съдържащ
направената фотодокументация на състоянието на ищцата преди извършване
на стоматологичното лечение, непосредствено след това и при следващо
посещение.
Според представения амбулаторен журнал, неоспорен от ответната
страна, ищцата е посетила стоматологичния кабинет на ответното дружество
на 05.04.2022 г. за поставяне на фасети на горепосочените 16 бр. зъби,
следващият записан час за 20.05.2022 г. на ищцата е бил отменен, а на
10.06.2022 г. е посетила кабинета за корекция на фасетите. Последното
посещение на ищцата е било на 19.04.2023 г.
Изяснява се от приложената разпечатка от страница в социална мрежа
„Facebook”, че на отправено на 09.04.2022 г. запитване от потребител относно
поставянето на бондинг, ищцата е отговорила, че си е направила такова
лечение преди няколко дни при ответника и е имала пълна промяна на
усмивката, като е заявила, че е меко казано очарована от резултата и от д-р Т.,
тъй като е получила точно каквото иска.
Видно от представения амбулаторен лист № 405370 от д-р Р.Т. (л. 14 от
делото), на 09.03.2023 г. д-р Т. е извършил обстоен преглед на ищцата и е
констатирал оцветяване във фронта от зъб № 14 до зъб № 24 и от № 44 до №
34, асиметрия във фронта, удебеляване на места, изтъняване на други.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по
изготвена СМЕ, което настоящата инстанция кредитира като пълно, ясно,
отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице.
Пред районния съд са разпитани свидетелите В. Ж. М. – Д., В. Б. И.,
К.П., М.Р. и П.П..
От изслушания аудио запис на проведен между ищцата и д-р Т. разговор
от 19.04.2023 г. в стоматологичния кабинет на ответната страна става ясно, че
4
ищцата сама признава, че е ползвала стоматологичните услуги на друг лекар
за полиране на зъбите, както и че при предходно посещение при д-р Т. са били
отстранени всички забележки, които ищцата е имала. По категоричен начин
ищцата изразява недоволството си пред д-р Т. от състоянието на зъбите си към
този момент поради изтривания и оцветявания на зъбите в различен цвят и
определя случилото се пред кабинета като „свада“. От своя страна д-р Т. е
обяснила на ищцата, че в момента зъбите й имат налепи, но ищцата заявява, че
преди два месеца й е чистен зъбният камък. Стоматологът разяснява подробно
какво е необходимо да се направи, за да изглеждат зъбите на пациентката по
желания от нея начин, която заявява, че иска да са с нормална захапка. На това
д-р Т. отговаря, че не може да промени неправилната й захапка и й обяснява
поради какви причини, но ищцата настоява, че задните й зъби не се виждат и я
интересуват само предните. Д-р Т. възприема становището на ищцата като
израз на недоволство от нейната работа и й предлага да подаде жалба към
етичната комисия, която да ревизира работата й. След проведен дебат дали д-р
Т. да използва друга техника за лечението на зъбите на ищцата я запитва при
условие, че не иска да се лекува при нея дали не е най-добре да й върне
заплатената сума и да отиде където иска да се лекува. Пояснява, че ако не иска
да се лекува при нея, ще е необходима консултация с адвокат, защото не може
да каже, че е грешно лечението и просто така да й се върнат парите, а това че
ищцата не е доволна от устата си, не означава, че не е изпълнила протокола на
работа. От своя страна ищцата заявява, че в началото е била много доволна от
нея и зъбите й изглеждали чудесно, но след време започнали да изглеждат зле
– с различен цвят, на петна и вече не е доволна. Осъзнава, че и двете в
момента са под афект и не иска да й бъде върната цялата сума. Д-р Т. излага
съмнение, че е допуснала грешка при насочването й към този план за лечение,
тъй като бондингът може би не е вариант, който е подходящ за ищцата,
въпреки многото пациенти, на които е поставила такъв. Предлага решение на
проблема ищцата да си постави порцеланови фасети при друг лекар след като
й се върнат парите и се надява да бъде доволна тогава. Уведомява я за
необходимостта да изпрати по електронен път данните си за връщане на
парите, а адвокат да се запознае с тях и да подготви нужната документация.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД предпоставя
първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на
5
материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго
лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на
благата от правно признатата възможност да задържи полученото и
същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за
да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. Съгласно
задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС №
1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платена
сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение от изправната
страна по договора.
Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че е
налице сключен договор за изработка, при който за ответника са възникнали
задължения да извърши уговорената работа, съобразно поръчката, без
отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на ищцата, като
възложител, а за ищцата - да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното
- чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява
фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Именно за
да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът
предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
По аргумент от разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, след като
възложителят веднъж е приел работата без забележки, то същият не може да
възразява впоследствие, че работата се отклонява от договореното в
количествено, качествено или времево отношение. В случай, че изработеното,
което е прието без забележки, прояви дефекти впоследствие, които е било
невъзможно да бъдат открити при обикновен преглед, а едва при
експлоатирането на вещта във времето, то в този случай изпълнителят е
длъжен веднага да уведоми възложителя, за да запази правата, които му
6
предоставя закона в подобна хипотеза, а именно - посочените в чл. 265 от ЗЗД,
освен когато изпълнителят е знаел за тези недостатъци. Когато възложителят
пропусне да направи възражения пред изпълнителя за откритите дефекти и то
веднага след откриването им, работата се счита за приета - чл. 264, ал. 3 от
ЗЗД. От момента на приемане на работата поръчващият губи възможността
по-късно да търси отговорност за неизпълнение /Решение № 226 от 08.04.2024
г. по гр. д. № 615/2023 г., г. к., іі г. о. на ВКС/.
В конкретния случай не се спори между страните, че договорът за
изработка е сключен на 05.04.2022г., когато д-р Б. Т. – Л., упражняваща
дейността си като стоматолог чрез юридическото лице „Амбулатория за
индивидуална практика за първична помощ Ф.Д.“ ЕООД, е поставила
директни композитни фасети с едновременно лечение на кариеси на зъби №
14, 13, 12, 11, 21, 22, 23, 24, 34, 33, 32, 31, 41, 42, 43,44, както и е извършила
лазерна лингивопластика № 22, за което ищцата е заплатила цена в размер на
6 400 лв. Според представения амбулаторен журнал следващият записан час
на жалбоподателката е за 20.05.2022 г., който бил отменен, а на 10.06.2022г.
същата е посетила кабинета за корекция на фасетите. Последното посещение
на Е. М. е било на 19.04.2023г., когато е поискала възстановяване на
заплатената сума. Следователно, между датата на последните корекции от
страна на ответното дружество и волеизявлението за разваляне на процесния
договор и връщане на даденото възнаграждение са изминали десет месеца. В
този период след извършване на корекцията, видно от свидетелските
показания на В. Ж. М. – Д., ищцата забелязала разлика в оцветяването на
зъбите й, понякога имала чувствителност в зъбите при консумация на топли и
студени продукти, усещала дискомфорт и имала главоболие. От разпита на св.
И. също се установява, че с времето нещо се променило в цвета на зъбите,
които станали сиво-жълтеникави, около година след процедурата ищцата
започнала да изпитва чувствителност в зъбите, не можела да пие студени и
горещи напитки, тъй като усещала болка и приемала обезболяващи
медикаменти. От тук следва извод, че макар Е. М. да е забелязала недостатъци
в изработеното, същата не е изпълнила задължението си по чл.264, ал.2 ЗЗД за
уведомяване на изпълнителя веднага след откриването им, поради което
работата се счита за приета. С неуведомяването за скрити недостатъци, се
преклудира възможността на възложителя да реализира по чл. 265 ЗЗД
отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение. За да може да
7
търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД, възложителят
трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до
изпълнителя незабавно след откриване на появили се скрити недостатъци,
съгласно чл. 264, ал. 2 и, ал. 3 ЗЗД, води до преклудиране на правата по чл. 265
ЗЗД /Определение № 26 от 22.01.2010 г. по търг. д. № 820/2009 г., II т. о. на
ВКС /.
Не се споделя и релевираното в жалбата възражение за това, че
изпълнителят отговаря за вреди, причинени на поръчващия, тъй като
последният не е уведомен, че работата на може да бъде изпълнена, съгласно
поръчаното. Вярно е, че от приобщения по делото аудиозапис се установява,
че д-р Б. Т. – Л. е заявила, че е допуснала грешка при насочването към
избрания план за лечение, тъй като бондингът може би не е вариант, който е
подходящ за ищцата. В противовес на тези признания обаче са показанията на
св. П., която е присъствала на първоначалния преглед на ищцата – същата
сочи, че стоматологът информира пациентите за възможните варианти за
лечение, а те избират желания от тях метод. Следователно, дори и да се
приеме, че избраният метод на лечение не е бил подходящ за Е. М., преди
пристъпване към изпълнение на работата пациентът е бил предупреден за
възможни алтернативи и е избрал именно процесния вид лечение.
На следващо място, от приетото заключение на СМЕ се установява, че
използваният метод за естетическа корекция от д-р Т. е правилно приложен за
ищцата. Материалът за директни фасети, използван при ищцата, е от най-
висок клас в тази област и не може да се нарече некачествен. Същият не може
да провокира чувствителност и болка в зъбите, както и образуване на плака.
Чувствителността в зъбите може да бъде провокирана от неправилно лечение,
но може и да е следствие от лечението на дълбоки кариозни дефекти, каквито
са открити при ищцата. Като възможна причина за наличие на плака по
зъбните повърхности и възстановявания и образуването й, вещото лице д-р Б.
посочва недобра орална хигиена, консумация на определени храни и напитки.
Принципно е възможно недобре адаптирани и полирани изграждания да са
причина за това, но проведеният от д-р Т. протокол на полиране при ищцата
свежда до минимум възможността за задържане на плака. Установява се, че
след проведеното лечение при ответника ищцата е ползвала стоматологични
услуги при други лекари (л. 195 от делото), в т.ч. и при д-р Р.Т. на 09.05.2023 г.,
като на зъб 15 е поставена нова изкуствена корона и са проведени коренови
8
лечения с обтурации на зъби 16, 15, 25, 26, 27, 37 и са екстрахирани два зъба
(38 и 48). Допълва, че проведеното кореново лечение на шест зъба и
екстракция на два мъдреца след лечението при Ф.Д., може да е причина за
постоперативни болки и чувствителност, поради което не може да разграничи
дали същите са следствие от изграждането на фасети или кореновото лечение
и вадене на други зъби след тази манипулация. Според експертът не е
възможно използваният материал при ищцата да промени цвета си за срок от
три дни, а изтриването на материала, използван за директни фасети, без чужда
намеса е малко вероятно да се случи за срок по-малък от година. Възможно е
поради неправилна техника на почистване на зъбен камък с ултразвук и
неподходящ протокол на полиране да бъде нарушена повърхността на
фасетите, което да доведе до по-лесно задържане на плака и оцветявания,
както и неспазването на препоръчания протокол за лична хигиена на
пациентката. Следователно, недоказани остават твърденията на
жалбоподателя за неправилно провеждане на лечението от страна на
ответника.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 вр. чл.265 ЗЗД се явява неоснователен. Правилно районният съд е
приел, че искът по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, с който се претендират
неимуществени вреди, също следва да се отхвърли, доколкото не е налице
договорно неизпълнение. В допълнение, видно от събрания доказателствен
материал, Е. М. е посещавала други специалисти в периода между поставяне
на съответните фасети и последното посещение на ответното дружество,
когато е поискала възстановяване на сумата. От тук следва извод за
прекъсване на причинно-следствената връзка между изработеното и
настъпилите недостатъци, която връзка е необходима за ангажиране
отговорността на ответника.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, материалния интерес и направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че сумата от 1 700 лв. се явява
справедлива. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемата страна разноски в общ размер от 1 700 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
9
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1370/22.04.2024г., постановено по гр.д.
№ 6542/2023г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Е. Ж. М., ЕГН ********** да заплати на „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 1 700 лв., представляваща деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10