РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с ЕИК
*********, против Решение № 1891/20.09.2024 г. по гр.дело № 748/2024 г. по
описа на Районен съд Бургас, в частта му в която е отхвърлен главният иск на
въззивника за горницата над 129,26 лв до 258,53 лв, искът за обезщетение за
забава върху тази горница, начиная от 27.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, и искът за мораторна лихва - за горницата му над 12,28 лв до 24,57
лв.
Твърди се, че в обжалваната част решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно.
По-конкретно се твърди, че ответникът е легитимиран като клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в качеството на дружеството на
краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл.98а, ЗЕ съгласно
(
Общи условия, одобрени с решение от 10.05.2008 г. на ДКЕВР). Сочи се, че
доставката на електроенергия и на мрежови услуги е извършвана в собствения
на ответника Н. Я. обект, за който е открит клиентски № ********** (ИТН:
2680691), а дължимата за периода 23.12.2022-22.02.2023 г. стойност на
доставените услуги възлиза на 258,53 лв. Твърди се, че тъй като тази сума не е
заплатена до настоящия момент, ответникът дължи и обезщетение за забавата
си - 24,57 лв.
1
Изложени са твърдения, че дължимостта на сумите е установена от
приетите по делото заключения по икономическа и техническа експертизи,
неоспорени от страните, а легитимацията на ответника като длъжник на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД произтича от притежаваното право на
собственост върху 1/2 ид.ч. от електроснабдения недвижим имот, за който са
доставени услугите.
Излага се, че по делото не са представени доказателства, а не са и
заявени твърдения, за извършено от ответника частично или пълно плащане
на дължимата част от главницата, или за погасяване на това задължение на
друго годно правно основание.
Оспорва се като неправилен изводът на съда, че отговорността на
ответника за заплащане на доставената електроенергия следва да бъде
ангажирана за половината от цената на потреблението, като за горниците до
претендираните две суми, както и за обезщетението за забава върху горницата
на главницата съдът неправилно е приел исковете са неоснователни и като
такива следващи да бъдат отхвърлени. Твърди се, че основният спор се състои
в това дали за възникналите и съществуващи парични вземания за
съсобствения имот следва да отговаря само ответникът като съсобственик или
всички съсобственици на имота. В тази връзка са изложени съображения, че
ответникът в качеството си на носител на правото на собственост върху
процесния недвижим имот се явява клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, поради което между него като битов потребител и
ищцовото предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
ел.енергия при публично известни общи условия. Сочи се, че след като
титуляр на партидата е ответникът, същият отговаря за цялото задължение за
заплащане на цената за ел.енергия, като уреждането впоследствие на
вътрешните отношения между съсобствениците на имота е без значение за
тази отговорност и не е предмет на настоящия спор.
Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваните
части и вместо него да постанови уважаване на предявените искове изцяло,
както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции и за заповедното
производство. Не са ангажирани нови доказателства.
В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен
отговор от въззиваемата Н. К. Я. чрез особения й процесуален представител –
адв.Стефан Лазов. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Изложени са твърдения, че след като въззиваемата, видно от представения по
делото нотариален акт, е собственик само на ½ ид.част от процесния
електроснабден недвижим имот, за който са доставени услугите, тя има
качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди по
смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД само по
отношение на тази ½. Посочва се, че по делото не е установено дали
ответницата ползва целия имот или само част от него, съотв.кой има
качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди по
смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия за останалата ½ ид.част от имота.
Претендира се съдът да потвърди решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца част. Също не са
2
ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззивника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за
приемане за установено, че ответникът Н. К. Я. от *** му дължи следните
суми: 258,53 лв - стойност на потребени електрически услуги за периода
23.12.2022 г. - 22.02.2023 г. за собствения й обект на потребление - жилищна
сграда в *** (ИТН: 2680691), и 24,57 лв - обезщетение за забавено плащане за
периода 11.02.26.11.2023 г., и законната лихва върху главницата, начиная от
27.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение № 3517/27.11.2023 г. по ч.гр.д.7125/2023 г. на РС
Бургас.
Твърди се, че ищецът е краен снабдител, съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката, и продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, а ответницата – битов клиент по смисъла на §1, т.2а от
ДР на ЗЕ, на която за процесния период е доставена ел.енергия за битови
нужди с оглед вида на обекта на потребление – жилище, на претендираната
стойност. Твърди се, че за собствения на ответницата имота (с ИТН 2680691) е
открит клиентски № ********** ищецът е доставил в процесния период ел.
енергия на обща стойност 258,53 лв и поради неплащане от ответницата на
тази сума в срок, ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Посочено е, че за процесните
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.7125/2023
г. на БРС, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.
С нарочна писмена молба ищецът е уточнил, че претендираната
главница представлява цената на цялата консумирана в жилищната сграда
услуга за процесния период.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Я., чрез процесуалния си
представител по чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила иска с писмен отговор в
законовия срок. Заявени са възражения, че исковете са неоснователни, тъй
като ответницата е закупила 1/2 ид. ч. от построената полумасивна къща; няма
данни дали посоченият в нотариалния акт имот се ползва само от ответника и
дали в имота има само едно ИТН; от няколко години ответницата е в чужбина
и няма качеството на потребител на услугата на ЕВН; няма информация за
реално доставена до обекта на ответника електрическа енергия; липсват
доказателства, че претендираната в исковата молба сума не е платена; липсват
доказателства, че потребената електрическа енергия в обекта е правилно
отчетена; представените фактури са частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за ищеца факти, и не се ползват с материална
доказателствена сила; липсват доказателства за писмен договор между
страните, съгл. изискването на чл. 95а, ал. 2 и чл. 116, ЗЕ.
3
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
частично предявения иск, като е приел за установено, че ответницата Я.,
дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, 129,26 лв -
стойност на потребени електрически услуги за периода 23.12.2022-22.02.2023
г. за собствената на ответницата 1/2 ид.ч. от електроснабдения обект -
жилищна сграда в *** (ИТН: 2680691), и 12,28 лв - обезщетение за забавено
плащане за периода 11.02.-26.11.2023 г., както и законната лихва върху
главницата от 129,26 лв, начиная от 27.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 3517/27.11.2023 г. по ч.гр.д.7125/2023 г. на БРС. В останалата
част искът е отхвърлен до предявения размер. Със същото решение
ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете за заповедното и за исковото производство.
Първоинстанционното решени е обжалвано само от ищеца,
съотв.само в отхвърлителните му части, поради което спорът е висящ пред
настоящата инстанция само в тези му части, а в останалата част, с която
исковете са уважени, решението е влязло в сила поради необжалването му от
страните.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща
на проверка за допустимост, решението е и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Съдът намира, че първоинстанционния съд е установил в пълнота
фактическата обстановка по делото, като изводите му по фактите са
обосновани, поради което съдът споделя изводите на първоинстанционния съд
и препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение.
Независимо от горното следва да се посочи, че с оглед представените
доказателства и влязлото в сила (поради необжалване от ответната страна)
решение, съдът намира, че по делото е установено, че ответницата, в
качеството си на собственик на ½ ид.част от обект - жилищна сграда в ***, за
който е открит клиентски № ********** (ИТН: 2680691), има качеството на
„битов клиент“ по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ. С оглед приетото по делото
заключение по СТЕ, съдът приема, че по делото е доказано доставянето от
ищеца за собствения на ответницата обект в процесния период на
електроенергия и на мрежови услуги на стойност общо 258,53 лв.
Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е, дължи ли
ответницата цялата стойност на доставените за имота електроенергия и
мрежови услуги, след като притежава само ½ ид.част от този обект.
Дефиницията за потребител на ел.услуги в случая следва да бъде
извлечена от разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов
клиент" е този, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, като бъде съобразен и чл.4 от ОУ на ищеца, съгласно който потребител
за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната му мрежа и което ползва
ел.енергия за домакинството си.
4
С оглед представените по делото нот.акт за покупно продажба на
недвижим имот № 150, том I, рег.№ 2993, нот.дело № 126/2006 г. и Справка от
Агенция по вписванията, които установяват, че ответницата е собственик на ½
ид.част от процесния електроснабден обект - жилищна сграда в *** (ИТН:
2680691), съдът намира за основателно заявеното от процесуалния
представител на ответницата възражение, че като собственик на на 1/2 ид.част
от електроснабден обект, предвид законовата презумпция на чл.30, ал.2 от
Закон за собствеността и отсъствието на доказателства за отношенията между
съсобствениците, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, ответницата дължи ½ от
стойността на доставената услуга, тъй като съгласно тази разпоредба, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.
В този смисъл съдът намира за неоснователно твърдението на
въззивника, че след като ответницата е титуляр на правото на собственост
върху имота, макар само на ½ ид.част от него, тя е титуляр на партидата и като
такъв следва да отговаря за цялото задължение за заплащане на цената на
доставената ел.енергия.
По изложените съображения, искът против ответницата е
основателен и доказан само в уважения от първоинстанционния съд размер,
съотв.претенцията правилно е отхвърлена над този размер.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва бъде потвърдено в обжалваната част
при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1891/20.09.2024 г. по гр.дело №
748/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5