№ 499
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от "РЕКОБА -
БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, против
"МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за
заплащане на сумата от 145059.78 лева, дължима за изработено и доставено
оборудване за асансьори, съгласно фактури, както следва: Фактура №
521/30.04.2013 год., Фактура № 523/09.05.2013 год., Фактура №
525/10.05.2013 год., Фактура № 529/15.05.2013 год., Фактура №
530/18.05.2013 год., Фактура № 531/20.05.2013 год., Фактура №
532/29.05.2013 год., Фактура № 535/03.06.2013 год., Фактура №
536/04.06.2013 год., Фактура № 538/06.06.2013 год., Фактура №
543/10.06.2013 год., Фактура № 546/14.06.2013 год., Фактура №
549/18.06.2013 год., Фактура № 553/26.06.2013 год., Фактура №
556/28.06.2013 год., Фактура № 559/09.07.2013 год., Фактура №
563/11.07.2013 год., Фактура № 569/29.07.2013 год., Фактура №
570/30.07.2013 год., Фактура № 571/31.07.2013 год., Фактура №
581/19.09.2013 год., Фактура № 582/23.09.2013 год., Фактура № 584/26. 09.
2013 год., Фактура № 585/02.10.2013 год., Фактура № 587/09.10.2013 год.,
Фактура № 590/04.11.2013 год., Фактура № 598/15.11.2013 год., Фактура №
602/20.11.2013 год., Фактура № 606/27.11.2013 год., Фактура №
1
607/29.11.2013 год., Фактура № 610/04.12.2013 год., Фактура №
614/06.12.2013 год., Фактура № 618/11.12.2013 год., Фактура №
619/11.12.2013 год., Фактура № 621/13.12.2013 год., Фактура №
623/16.12.2013 год., Фактура № 632/21.01.2014 год., Фактура №
636/30.01.2014 год., Фактура № 642/07.02.2014 год., Фактура №
644/12.02.2014 год., Фактура № 646/19.02.2014 год., Фактура №
649/12.03.2014 год., Фактура№ 650/18.03.2014 год., Фактура №651/19.03.2014
год., Фактура № 652/21.03.2014 год., Фактура № 655/08.04.2014 год., Фактура
№ 674/25.06.2014 год., Фактура № 679/11.07.2014 год., Фактура №
688/05.09.2014 год., Фактура № 691/15.09.2014 год., Фактура №
694/17.09.2014 год., Фактура № 700/26.09.2014 год., Фактура №
712/15.11.2014 год., Фактура № 721/03.12.2014 год., Фактура №
726/18.12.2014 год., Фактура № 730/08.01.2015 год., Фактура №
741/05.02.2015 год., Фактура № 746/17.03.2015 год., Фактура №753/08.04.2015
год., Фактура № 761/13.05.2015 год., Фактура № 764/05.06.2015 год., Фактура
№769/31.07.2015 год., Фактура № 775/03.09.2015 год., Фактура №
783/06.10.2015 год., Фактура № 787/18.11.2015 год., Фактура №
793/16.12.2015 год., Фактура № 796/11.01.2016 год., Фактура №
805/26.02.2016 год., Фактура №807/07.03.2016 год., Фактура № 813/10.05.2016
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се
направените по делото разноски, както и разноските за обезпечаване на иска,
направени по ч.т.д. №161/2021г. на БОС.
Ищецът твърди, че по неформален договор е изработвал и доставял на
ответника оборудване за асансьори. Към датата на завеждане на исковата
молба задължението на ответника възлиза на 145059.78 лева. Излага, че е
изпратил на ответника писмо изх. №2/04.01.2021г. с придружен опис на
гореописаните фактури. Излага, че с отговор от 08.01.2021г. ответникът е
признал задължението си напълно, но въпреки това не ги е заплатил. С
допълнителната искова молба излага, че с разменените писма за салда
ответникът е признал задълженията си, поради което давността е прекъсната
на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че исковете са
частично основателни. Оспорва като погасени поради изтекла давност
2
вземанията с падеж до 31.12.2015г.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли за
уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В
представените писмени бележки вх. №24936/02.12.2021г. по същество се
излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът поддържа доводите за неоснователност
на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, че по неформален договор ищецът е
изработвал и доставял на ответника оборудване за асансьори, за което са
издадени описаните в исковата молба фактури.
Ищецът е изпратил до ответника писмо изх. №2/04.01.2021г. с
придружен опис на описаните в исковата молба фактури (л.34-36). С това
писмо "РЕКОБА - БЪЛГАРИЯ" ООД е поискало "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД да
потвърди задължението си спрямо ищеца по 77 фактури, издадени през
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., в общ размер от 145059.78 лева. На
08.01.2021г. управителят на "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД е признал задължения
към "РЕКОБА - БЪЛГАРИЯ" ООД в размер на 145059.78 лева. Писмо изх.
№2/04.01.2021г., ведно с опис на фактурите, е представено с исковата молба,
като същото не е оспорено от ответника.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че съгласно счетоводствата на страните
задълженията на ответника към ищеца по процесните фактури са в размер на
145059.78 лева в счетоводството на ищеца и в размер на 145059.76 лева при
ответника. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на
"МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, включени са в дневниците по ЗДДС и по тях е
ползван данъчен кредит. Процесните фактури намират отражение в баланса
на "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД за периода до 2019г. На 31.12.2020г.
задълженията по процесните фактури в счетоводството на ответника са
отписани като задължения към ищеца.
3
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество,
включването им в дневника за покупките, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Предвид наличието на задължение на ответното дружество към
ответника в размер на 145059.78 лева, следва да бъде разгледано
възражението за погасяването му по давност. Вземанията на ищеца на
основание чл.110 от ЗЗД се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност.
В отговор на писмо изх. №2/04.01.2021г. ответното дружество е
потвърдило 145059.78 лева задължения към ищеца, като към документа е
приложен опис на фактурите. Писмо изх. №2/04.01.2021г., ведно с опис на
фактурите, е представено с исковата молба, като същото не е оспорено от
ответника. На 04.01.2021г. ответникът е признал задължението си по тези 77
фактури, поради което на основание чл.116, б. „а“ от ЗЗД давността е
прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност.
Предвид гореизложеното, искът за заплащане на сумата от 145059.78
лева, дължима за изработено и доставено оборудване за асансьори, съгласно
77 фактури, е основателен в заявения размера от 145059.78 лева
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. За
обезпечителното производство по ч.т.д. №161/2021г. на БОС се дължат
разноски за д.т. – 40 лева, д.т. за вписване на обезпечителна заповед – 15 лева,
заплатен адв. хонорар 2705 лева (при минимален размер 2705.90 лева).
Заплатеният в обезпечителното производство адв. хонорар е 2705 лева, а не
посоченият в списъка на разноските – 2795 лева. За исковото производство се
дължат разноски, както следва: д.т. – 5802.40 лева, адв. хонорар - 4800 лева
(минимален размер 4431.20 лева), депозит за вещо лице – 450 лева.
Претендираните суми за копирни услуги и канцеларски материали не следва
да се възлагат в тежест на ответника, още повече, че не може да се установи
разходите да са направени във връзка с настоящото дело. Общият размер на
разноските, дължими от ответника, възлиза на 13812.40 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД на "РЕКОБА -
БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, сумата от
145059.78 лева (сто четиридесет и пет хиляди петдесет и девет лева и 78
стотинки), дължима за изработено и доставено оборудване за асансьори,
съгласно фактури, както следва: Фактура № 521/30.04.2013 год., Фактура №
523/09.05.2013 год., Фактура № 525/10.05.2013 год., Фактура №
529/15.05.2013 год., Фактура № 530/18.05.2013 год., Фактура №
531/20.05.2013 год., Фактура № 532/29.05.2013 год., Фактура №
535/03.06.2013 год., Фактура № 536/04.06.2013 год., Фактура №
538/06.06.2013 год., Фактура № 543/10.06.2013 год., Фактура №
546/14.06.2013 год., Фактура № 549/18.06.2013 год., Фактура №
553/26.06.2013 год., Фактура № 556/28.06.2013 год., Фактура №
559/09.07.2013 год., Фактура № 563/11.07.2013 год., Фактура №
569/29.07.2013 год., Фактура № 570/30.07.2013 год., Фактура №
571/31.07.2013 год., Фактура № 581/19.09.2013 год., Фактура №
582/23.09.2013 год., Фактура № 584/26. 09. 2013 год., Фактура №
585/02.10.2013 год., Фактура № 587/09.10.2013 год., Фактура №
590/04.11.2013 год., Фактура № 598/15.11.2013 год., Фактура №
602/20.11.2013 год., Фактура № 606/27.11.2013 год., Фактура №
607/29.11.2013 год., Фактура № 610/04.12.2013 год., Фактура №
614/06.12.2013 год., Фактура № 618/11.12.2013 год., Фактура №
619/11.12.2013 год., Фактура № 621/13.12.2013 год., Фактура №
623/16.12.2013 год., Фактура № 632/21.01.2014 год., Фактура №
636/30.01.2014 год., Фактура № 642/07.02.2014 год., Фактура №
644/12.02.2014 год., Фактура № 646/19.02.2014 год., Фактура №
649/12.03.2014 год., Фактура№ 650/18.03.2014 год., Фактура №651/19.03.2014
год., Фактура № 652/21.03.2014 год., Фактура № 655/08.04.2014 год., Фактура
№ 674/25.06.2014 год., Фактура № 679/11.07.2014 год., Фактура №
688/05.09.2014 год., Фактура № 691/15.09.2014 год., Фактура №
694/17.09.2014 год., Фактура № 700/26.09.2014 год., Фактура №
712/15.11.2014 год., Фактура № 721/03.12.2014 год., Фактура №
5
726/18.12.2014 год., Фактура № 730/08.01.2015 год., Фактура №
741/05.02.2015 год., Фактура № 746/17.03.2015 год., Фактура №753/08.04.2015
год., Фактура № 761/13.05.2015 год., Фактура № 764/05.06.2015 год., Фактура
№769/31.07.2015 год., Фактура № 775/03.09.2015 год., Фактура №
783/06.10.2015 год., Фактура № 787/18.11.2015 год., Фактура №
793/16.12.2015 год., Фактура № 796/11.01.2016 год., Фактура №
805/26.02.2016 год., Фактура №807/07.03.2016 год., Фактура № 813/10.05.2016
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 10.05.2021г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 13812.40 лева (тринадесет хиляди осемстотин и дванадесет
лева и 40 стотинки), представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК,
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6