Решение по КНАХД №2642/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, подадена чрез ю.к. Т., против Решение №1140/29.09.25г. по НАХД № 2436/2025г. на ВРС, 27 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2500047/04.04.25г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Авантаж Маркет“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.215, ал.3 КТ за нарушение на чл.402, ал.2 КТ. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила при връчване на АУАН, както и че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението. Твърди, че изискването за предприемане на опит за връчването на АУАН на нарушителя лично срещу подпис е изпълнено с връчване на покана за съставяне на АУАН на 11.02.2025 год. в 16.00 ч., връчена на М. А. на 06.02.2025 год. срещу подпис, като изрично е указана възможността за връчване на АУАН по реда на чл.416 ал.3 от КТ в случай, че не се яви представител на дружеството. След неуспешен опит да се връчи АУАН на представител на дружеството, е предприето връчване по пощата с обратна разписка на постоянния и настоящ адрес на управление на дружеството, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на управителя, върната с удостоверяване, че пратката не е потърсена. Връщането на пратката с удостоверяване, че не е потърсена от получателя следва да се приеме за невъзможност да бъде намерен работодателя по неговия адрес на управление. Твърди, че връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето му на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е извършено на 10.03.2025 год., след като е констатирана невъзможността да се връчи АУАН лично на представител на дружеството, както и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Счита, че са спазени разпоредбите на чл.416 ал.3 от КТ и не са допуснати нарушения на процесуални правила при връчване на АУАН. Твърди, че датата на извършване на нарушението е правилно посочена в издаденото НП, посочени са дата и час, в които следва да представят изисканите от документи, нарушението е извършено с изтичане на определения час в деня, в който е следвало да бъдат представени документите-06.02.2025 год. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Авантаж Маркет“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М., в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че съгласно чл.416 ал.3 от КТ връчването по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН е допустимо само при невъзможност за връчване лично на нарушителя или негов представител, като в случая липсват доказателства, че Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е предприела всички необходими действия за осигуряване на лично връчване или че дружеството е било надлежно уведомено. Твърди, че не е доказано, че адресатът, потърсен от служител на „Български пощи“ е бил реално търсен и не е намерен, поради което и не са били налице основания за поставяне на обявлението на таблото на инспекцията, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди, че непосочването на датата и липсата на яснота относно момента, в който е извършено нарушението е нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Претендира разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че районният съд е достигнал до извод за допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила, което е съществено и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което липсват основания за отмяна на решението на ВРС и същото следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Авантаж Маркет“ ЕООД против наказателно постановление № 03-2500047/04.04.25г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.215, ал.3 КТ за нарушение на чл.402, ал.2 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 28.01.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, сред които и свидетелката М.-Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин „Авантаж Маркет“, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Авантаж Маркет“ ЕООД. При проверката е връчена призовка № ПР2503661/28.01.2025 г., с която от дружеството, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е изискано предоставяне на документи по спазване на трудовото законодателство на 03.02.2025 г. На посочената дата, поради неявяване на представляващ дружеството и непредставяне на изисканите документи, св. М.-Ж. провела разговор по телефон с упълномощено от управителя на дружеството лице- М. А., който поискал промяна на датата и часа за явяване и представяне на документи от работодателя, поради здравословен проблем на счетоводителя. Била определена нова дата и час за явяване и предоставяне на изисканите документи, а именно 06.02.2025 г. в 9:00 часа, като бил изготвен протокол за проведения телефонен разговор. На 06.02.2025 г., в 09:00ч. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, при св. М.-Ж. се явил М. А.., който се легитимирал като лице определено да представлява „Авантаж Маркет“ ЕООД пред контролните органи на „Инспекция по труда“, но не представил изисканите с поканата документи и св. М..-Ж. му определила срок за тяхното представянето им до края на работния ден на 06.02.25г. Около 13:00ч. на 06.02.25г. в сградата на Дирекция “Инспекция по труда“-Варна упълномощеното лице А. представил на проверяващия инспектор трудов договор на Д. К. от 06.02.2025 г., заключение за пригодност за Д. К. от СТМ, отчетни форми за периода от м. октомври 2024 г. до м. януари 2025 г., заповед №ТМ3/15.06.2024 г. на основание чл. 403а, ал. 2 от Кодекса на труда, договор със СТМ, оценка на риска с програма за риска, правилник за вътрешен трудов ред, удостоверение за преминато обучение за провеждане на обучение и инструктаж. Установено било, че от изисканите документи не са представени документи по организиране и документиране на инструктажи - в т.ч. заповеди, книги за инструктаж и др.; графици за работа за периода от м. октомври 2024 г. до м. февруари 2025 г.; вътрешни правила за работна заплата; ведомости за работна заплата и доказателства за изплащане на трудови възнаграждения от м. октомври 2024 г. до момента на проверката; трудови досиета на останалите работници в дружеството. Проверяващият инспектор преценила, че непредставените документи са необходими за приключване на административното производство, но не са представени до края на работния ден на 06.02.2025г. и на същата дата - 06.02.2025г. на А., като представляващ дружеството, е връчена покана за съставяне на АУАН на 11.02.2025г. в 16:00ч. Констатациите от проверката били отразени в КП № ПР2503661/11.02.2025год., в който били дадени и задължителни предписания. С оглед констатираното при проверката, на 11.02.2025год., в отсъствието на нарушителя, тъй като в посочения ден и час в поканата не се явил представител на дружеството, бил съставен АУАН за нарушение по чл. 402, ал.2 от КТ, извършено в гр. Варна, [улица], №** на 06.02.2025год., на който ден и място е следвало да бъдат представени изисканите документи. На 12.02.25г. АУАН е изпратен за връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса по седалището на дружеството – гр. Варна, [жк], [адрес] чрез Български пощи АД, като писмото се върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. Св. М.-Ж. пристъпила към връчване на АУАН по реда на чл.416, ал.3 от КТ чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна на 10.03.25г. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не постъпило писмено възражение. На 04.04.2025год., въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН, но в хода на АНП е нарушена процедурата по връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита и нарушено право на участие в АНП на санкционираното лице. АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Поканата за съставяне на АУАН е връчена на упълномощено да представлява дружеството лице, поради което не е нарушена процедурата по съставяне на акта в отсъствието на нарушителя по чл.40, ал.2 от ЗАНН. По АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са били търсени, призовавани за връчване на АУАН. Представени са доказателства, че АУАН е изпратен по пощата за връчването му, по седалището на дружеството, но пратката е върната от Български пощи непотърсена. ВРС е приел, че актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя, като липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя, а е видно, че контакт с представляващ дружеството е могъл да бъде осъществен по телефон. ВРС е приел, че неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Липсват доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН, е върнато непотърсено. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, не може да обоснове, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено“, осъществява хипотезата на чл.416, ал.3 от КТ –лицето не е намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота. ВРС е приел, че актосъставителят е нямала правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта на таблото за обявления и в интернет страницата на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна преди да изчерпи възможността за лично връчване на представляващите дружеството, тъй като А. се е отзовавал при телефонни обаждания. Следвало е да бъдат положени усилия за установяване на управителя, респективно представляващия и връчване на АУАН срещу подпис, като за подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват. Като е предприела подобни действия по връчване на АУАН при липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е опорочил цялото АНП. Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на НП, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. ВРС е приел и че от събраните доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от дружеството нарушение на чл.402, ал.2 КТ. Счел е и че неправилно АНО и актосъставителя са определили датата на нарушението. До края на 06.02.2025г.- датата, приета за датата на нарушението, дружеството е имало възможност да изпълни задължението си за оказване на съдействие чрез представяне на изисканите документи, респ. на тази дата не е осъществено нарушение.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

Правилни са изводите на съда, че при издаване на НП са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в отсъствие на нарушителя, след отправена покана, която е връчена на упълномощен представител.

АУАН, както правилно е приел и ВРС, не е надлежно връчен.

Съгласно чл.416, ал.3 от КТ актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. В случаите по ал.3, изречение второ актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението – чл.416, ал.4.

В конкретния случай, както правилно е приел и ВРС, така разписаната процедура не е спазена.

Предявяването и подписването на АУАН е строго формален акт, тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си, както и да се запознае със съдържанието на акта. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия дружеството. В случай, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая не са налице каквито и да било доказателства, че представляващия дружеството е бил търсен, призоваван, уведомяван за връчване на АУАН. Безспорно е, че покана за явяване на представляващ или упълномощен представител за съставяне на АУАН е била връчена на упълномощено лице. Установено е и че контакт със същия упълномощен представител е осъществяван по телефон. Не се установи, а и не се твърди, че е правен опит за лично връчване на АУАН на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител. Актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в неговото отсъствие, и едва след това пристъпил към изплащане на писмо с обратна разписка, а впоследствие и поставяне на съобщение за изготвяне на акта. Следователно, както е приел и ВРС, не са били изпълнени предпоставките за прилагане на алтернативната възможност за уведомяване, предвидена в последната хипотеза на чл.416, ал.3 от КТ.

Настоящата инстанция споделя и изводите на ВРС относно датата на извършване на нарушението. АНО е приел за датата на нарушението 06.02.2025г., датата, до изтичане на която е следвало да бъде оказано съдействие чрез представяне на изисканите документи. Срокът за изпълнение на задължението на дружеството не е бил изтекъл, поради което и на посочената в НП дата не е извършило нарушение.

Предвид горното, като е отменил НП ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН и като се отчете правната сложност на делото, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на по 66.47 евро /левовата равностойност на 130 лв./ за всяко разглеждане на всички инстанции – общо в размер на 132.94 евро.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1140/29.09.2025г. по НАХД № 2436/2025г. на ВРС, ХХVІІ състав.

ОСЪЖДА „Авантаж Маркет“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 132.94 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.