РЕШЕНИЕ
№ 1854
гр. Плевен, 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.а
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н.а Гражданско дело №
20234430103967 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. Е. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под №***,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - Управител,
против ****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
С***, в която се твърди следното : на 30.04.2022 г. между ищеца и ответника
е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 825374.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 200.00 лева,
а размерът на погасителния план е 12 вноски, като видът на вноската е
месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът
на годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът на общата сума,
която следва да върне Н. П. е 206.00лева. В чл.19 ал. 1 от процесния договор е
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция
в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл.29 страните са уговорили,
че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а
именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения
кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че
непредоставянего на договореното обезпечение причинява вреди на
кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от Заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
1
На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 54.00 лева, тъй като не
е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е
260.00лева. Н. П. е погасил сумата по сключения договор, като за срока на
договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора,
включително и неустойка.
1. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
2. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема,
без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число
възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР
от посочения.
Излага, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на
СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му".
На следващо място посочва, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер
многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В процесния договор е
уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на две
физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза
на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви,
разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. В
процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави
посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на
части, съгласно предоставения погасителен план.
2
Смята, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят
да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ
на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо считам, че е налице
нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен
заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в
тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители
/солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този
момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и
при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд/.
Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2
от 33Д. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
3
Заявява, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са
били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД,
Дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една
от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение
или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено
обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение
същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика
при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са
допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и
„неустойката да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, договорът продължава
да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не
е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Стик кредит" АД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент
/ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан,
действителният такъв щеше да възлиза не както е посочен в договора, а
многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Его защо счита, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до
нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че с тези действия „Стик кредит" АД е заобиколило изискванията
на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
като съгласно чл.21, ал. 1 от ЗПК, всяка Всички приложими към сключването,
4
изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори
национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в
Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския
съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо счита, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
Във връзка с горното смята, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява
на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива
2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно
значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка"/
безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са предвидими общи
разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо счита,
че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за
недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това
следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл
посочва Решение от 15.03.2012 г. по дело (2-453/10 на СЕС „Търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета,
5
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или
е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел.
3. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата
за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Смята определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва
(в който се включва и начислената „неустойка") за изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката
относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per
argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 ВР. чл. 22 от ЗПК.
I Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, счита,
че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП
поради неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита".
Дори и целият договор да не е нищожен, то твърди нищожност на
отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на ищеца е начислена
процесната неустойка, в размер на 0.9%.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 50 /петдесет/ лв. частичен иск от
54.00 лева недължимо платена сума по договор за потребителски кредит.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:
1. Да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл.29
от Договор за паричен заем № 825374 / 30.04.2022 г., сключен между ищеца и
***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл."Оборище" №13 Б,
представлявано от СТЕФАН НИКОЛАЕВ ТОПУЗАКОВ, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума
на ден, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл.
19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде
прогласена.
2. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1,
предл. от ЗЗД ответника ***, със седалище и адрес на управление: ***,
6
представлявано от ***, да заплати на Н. Е. П. с ЕГН **********, сумата в
размер на 50.00 лева /петдесет лева/, /частична претенция от общо 54.00 лв./,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит №825374,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
Впоследствие е направено уточнение, че този иск не се предявява като
частичен, а за сумата от 54лв. - заплатена без основание неустойка.
Претендират се разноските по делото.
В срок е депозиран писмен отговор, с който се оспорват исковете и се
твърди следното : в действителност на 30.04.2022 година между страните е
сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №
825374, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в
размер на 200 лв. (двеста лева), която сума същият е бил длъжен да върне
заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен
план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата
представляваното от мен Дружество е предоставило на разположение на
ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса
на „Изипей“.
Следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият
договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на
договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да
му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да
претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави се излага следното: Процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране
на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между
„Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ,
неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се
намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват
Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната
поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес:
www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления.
Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца
чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит.
Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1)
7
попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора
своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че
„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.
Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и
бъдещи), изявленията направени до
Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на
заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща,
потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ
„Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство
на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на
информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от
потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява
средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В
допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният
номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от
потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на
саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
Дружеството.
На 30.04.2022 година чрез създадения от Н. Е. П. личен профил, същата е
попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в
зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена,
ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за
контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва
кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и
така нареченият „Идентификационен номер“.
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с
посоченото в чл.6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред
договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката
потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение
на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.
След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя
възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е
съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с
което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за
съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване..
След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“
АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена
от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
8
потребителски кредит — кредитна линия сключен от разстояние № 825374 от
30.04.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи
съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 30.04.2022
година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и
своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.
В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между
„СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца, като кредитополучател, на 30.04.2022 година
е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски
кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 825374. Сключването
на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със
ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение се
излага следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и
събирана от дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство.
На първо място съгласно правната теория и съдебната практика,
неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл.
8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор,
чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. №
1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в
един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което
счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат
разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на
няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение
неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по
т.д. №2456/2015 г. на ВКС, 2 -ро търг. Отделение/, като всички тези
обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от
неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за
цел да гарантира изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се
начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г.
на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя
9
обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да
бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с
оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни
способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по
Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и
размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като
същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи
изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по
гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне, дали неустойката
противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по
Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в
който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца.
Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл.46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от
ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89
от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Неустойката
освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и
санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са
противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката
има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй
като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да
доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката
настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да
доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. №
3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. №
5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д.
№ 516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това счита вредите от
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни.
С оглед на непредоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от
гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което
безспорно засяга неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят
10
да реализират точното изпълнение и ако не се постигна — да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. С оглед
изложеното, счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение,
както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово
задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
като няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието
че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното
задължение,- Доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от
бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално
договорен в противоречие на добрите нрави.. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл.92 ал.2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д.
№ 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено
обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на
ВКС, 3 ГО/с оглед което е нормално нейният размер да е предварително
уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като
изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20
от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение.
Поради това считаме включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за
2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori,
нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се
приеме за нищожна, само ко единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Счита, че с оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението
за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 825374 от 30.04.2022 година отговаря на присъщите и функции
и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
11
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл.12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отбелязва, че въпросната неустойка се начислява само докато
не бъде предоставено обезпечение.
Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е
възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият.
Именно поради това и разпоредбата на чл.71 от ЗЗД предвижда възможност
задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не
предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
Съдът е сезиран с искане да отхвърли исковете.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, редовно призован.
Ангажирано е писмено становище и е направено изменение на размера на
иска с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, допуснато от съда -
претенцията е за сумата 9,00лв.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна; изразено е писмено
становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените искове са допустими.
По същество исковете са изцяло основателни и доказани.
Безспорно по делото е, че на 30.04.2022 год. между страните по делото е
сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател,
сумата от 200лв., със срок на кредитната линия – 12 месеца, ГПР при
непромоционални условия – 42,58 %, обща сума, дължима по договора –
260лв. Процесният договор е приложен по делото – л.7 и сл. Съгласно чл.19
от същия заемателят се задължава в 3- дневен срок от сключване да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно:
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на визирани
изисквания поръчител - физическо лице, което следва да отговаря на
определени условия, или банкова гаранция. В чл.29 ал.1 от договора е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в предходната алинея, заемателят дължи неустойка в
размер на0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
12
който не е предоставено уговореното обезпечение.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗ Д:
В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит. Твърдението за нищожност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената от
закона форма по чл.10 ал.1 от ЗПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Процесният договор и приложенията към него
са написани на ясен и четим шрифт, който очевидно е не по-малък от размер
12. Следващото възражение за нищожност е на основание чл. 22 от ЗПК, във
вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и се изразява в това, че ГПР бил посочен
единствено като процент без изрично да са описани и основните данни,
послужили за неговото изчисляване. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК
регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният
процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19 ал. 1 от ЗПК
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Въпреки, че в клаузите на съглашението между страните не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че може да се установи
съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на
договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19 ал.
1 от ЗПК и тази на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.5 вр.
чл.11 ал.1 от договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са
въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем.
При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
13
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Предоставеният кредит е на стойност 400лв., а дължимата неустойка –
164,01лв. – почти в двоен размер, сравнено с размера на кредита. Неустойката
се начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение
с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация,
от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който
14
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че
посочената клауза на чл.5 вр. чл.11 от процесния договор за кредит, на която
ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като
такава не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение. С оглед изложеното, предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Наред с
това, от заключението на ВЛ В.Винчева се установява, че реално размерът на
ГПР е в размер 535,50 %, което на още едно основание прави договора за
кредит нищожен.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД: От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ/л.81 и сл. от делото/ се
установява, че ищецът е заплатил/предсрочно/ на 05.05.2022год. неустойка в
размер 9,00лв. - изменение на размера на иска е надлежно направено. С оглед
уважаването на иска с пр. основание чл.26 ал.1 ,пр.1-во от ЗЗД и
прогласяването на клаузата за неустойка в процесния договор за
потребителски кредит за недействителна, нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Следователно платени без основание се
явяват внесените от ищеца суми за неустойка и този иск следва да бъде
уважен изцяло, като се присъди и законната лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 330лв. – внесена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер общо на 960лв., с включен ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата, отразена в чл.29 вр. чл.19 от договор за
потребителски кредит №825374 от 30.04.202год., сключен между „СТИК-***
и Н. Е. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г***, предвиждаща
заплащането на неустойка.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД „СТИК - ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Е. П., ЕГН **********, постоянен адрес: ****, сумата от 9,00лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№825374 от 30.04.202год., сключен със ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2023год., до
окончателното изплащане на сумата.
15
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к."Дружба", бл.319, вх.Д, ет.4,
ап.13, сумата 330лв. - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под №***, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение в размер на 960,00лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16