№ 18547
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110104206 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ****************
против ЗК „*****С“ АД искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 15 691,42 лева, представляваща
невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (в пълен
размер 36 704,44 лв.), изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско” за щети по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „GLE Couple
350D 4matic“, с рег. № М-МX *******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
01.09.2021 г. в гр. Варна по вина на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“, с
рег. № *******5 ВТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 945,84 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 23.06.2022 г. до 07.01.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2021 г., около 18:00 ч. в гр. Варна е
настъпило ПТП между л.а. „Волво ХЦ90“, с рег. № *******5 и л.а. „Мерцедес GLE
Couple 350D 4matic“, с рег. № М-МX ******* по вина на водача на л.а. „Волво“, който
управлявал автомобила с несъобразена с характера и интензитета на движението
скорост, в резултат на което блъснал движещия се пред него л.а. „Мерцедес“ и му
причинил щети. За лек автомобил „Мерцедес GLE Couple 350D 4matic“, с рег. № М-
МX ******* е сключена застраховка „Каско на МПС“ с **************** със срок на
покритие от 25.10.2017 г. до 01.01.2022 г., поради което след инцидента в ищцовото
дружество е образувана ликвидационна преписка по щета № М-ХМ ******* от
01.09.2021 г., като застрахователното обезщетение е определено в размер на стойността
по издадената фактура /19 766,68 евро/ за отстраняване на щетите по лекия автомобил
от сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, гр. Варна. При изплащане на застрахователното
обезщетение е приспаднато уговореното от застрахования самоучастие и на 01.12.2021
1
г. му е изплатена сумата от 18 766,68 евро с левова равностойност от 36 704,44 лева.
Излага твърдения, че към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност е
застрахована в ответното дружество, поради което на 09.05.2022 г. е предявена
претенция за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, към която са
приложени всички документи и снимки. На 22.06.2022 г. ответникът е заплатил сумата
от 21 013,02 лева като регресно обезщетение. Ищецът поддържа, че застрахователното
следва да бъде равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието, а
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в 30-дневен срок от представянето на всички доказателства
застрахователят следва да определи и изплати размера на обезщетението, или
мотивирано да откаже плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че по
образуваната пред него щета е определено застрахователно обезщетение в размер на
22 968,85 лева по експертна оценка при спазване на всички изисквания по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни
средства, регламентирана в Наредба № 49 от 16.10.2004 г. за задължителното
застраховане. След приспадане на договореното самоучастие в размер на 1000 лева, е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 21 013,02 лева. Поддържа, че тъй
като застрахователното събитие е настъпило в Република България, размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи по българското законодателство.
Оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП са възникнали щети по задна
лява врата, задна дясна гума и говорител. В условията на евентуалност поддържа, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ по
методиката на Наредба № 24/2006 за методиката за уреждане на претенции за
обезщетения за вреди, причинени на МПС. Оспорва размера на претенцията и подари
несъответствието й със средната пазарна стойност на превозното средство и със
стойността на запазените части. Поддържа, че тъй като с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, не следва в полза на ищеца да бъдат присъждани
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че на 01.09.2021 г. в гр. Варна е настъпило ПТП
между л.а. „Волво ХЦ90“, с рег. № *******5 ВТ и л.а. „Мерцедес GLE Couple 350D
4matic“, с рег. № М-МX ******* по вина на водача на л.а. „Волво ХЦ90“, чиято
гражданска отговорност към момента на инцидента е била застрахована в ответното
дружество, като в резултат на предявената застрахователна претенция ответното
дружество изплатило на ищцовото дружество сумата от 21 013,02 лева.
Спорни по делото са въпросите дали всички описани от ищеца щети по л.а.
„Мерцедес GLE Couple 350D 4matic“, с рег. № М-МX ******* са в причинна връзка с
процесното ПТП и каква е стойността, необходима за възстановяване на щетите по
автомобила.
Видно от представената в превод на български език застрахователна полица
(л.10) датата на първата регистрация на автомобила е 02.02.2017 г.
2
От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза,
представено в писмен вид на лист 199-205 по делото, се установява, че щетите по л.а.
„Мерцедес GLE Couple 350D 4matic“, с рег. № М-МX ******* се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото на 01.09.2021 г. пътно-транспортно произшествие. В
извършения ремонт са вложени части, за които няма обяснение защо трябва да бъдат
подменени. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по л.а. „Мерцедес“,
изчислени на база Методиката към Наредба № 24 за задължителното застраховане с
коефициент на нови оригинални части К= 0,7 към датата на ПТП е 27 583,42 лева, без
в тази сума да се включва стойността за отстраняване на уврежданията по задната лява
врата, задната дясна врата и говорителя. Вещото лице изрично уточнява, че за
определяне на стойността на вредите са използвани единствено разходните документи,
които са приложени по делото, тъй като процесният лек автомобил е със срок на
експлоатация 04 години 08 месеца и най-вероятно е в гаранционен период или с
удължена гаранция. Сумата, необходима за ремонт на процесния автомобил към
момента на настъпване на увреждането по експертна оценка е 22 968,85 лева. Към
датата на събитието – 01.09.2021 г. стойността за ремонт на лекия автомобил не
надхвърля 80 % от неговата стойност, поради което не е налице тотална щета. От
заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че стойността на извършения ремонт за възстановяване на щетите по процесния лек
автомобил в сервиза на „Мерцедес Бенц“ в България, като се изключат разходите за
възстановяване на детайли по задна лява врата, тонколона и подмяна на задна дясна
гума е в размер на 36 671,06 лева.
Съгласно представеното кредитно нареждане (л.61) на 22.06.2022 г. ответникът е
превел на ищеца сумата от 33 003,98 лева.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. Съгласно ал. 2 за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Съгласно установената съдебна практика, по предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
същото по действителна стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата като ползва заключението
на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба
№ 24/2006 г. на КФН /в този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., I
т.о. на ВКС; Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., I т.о. на ВКС; Решение
№ 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС; Решение № 209/30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г., II т.о. на ВКС; Решение № 235/17.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013
г., II т.о. на ВКС, приложими и при действието на КЗ от 2016 г./
Застрахователят по имуществена застраховка следва да заплати обезщетение,
3
което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. При
имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече
от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е била отразена в издадената от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактура. При липса на посочените две условия,
т.е ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от 03 години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз, дължимата застрахователна сума се
определя на база средна пазарна цена, т.е изхожда се от възстановитената стойност на
имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на гаранцията. В този
случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост на конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено в случай, че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на
автомобила) дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта на доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. /в този смисъл Решение № 2931/16.05.2024 г. по
в.гр.д. № 13300/2023 г. по описа на СГС, въззивен II-ж състав, Решение №
6104/29.11.2023 г. по в.гр.д. № 9583/2022 г./.
В настоящия случай, от представената в превод застрахователна полица се
установява, че първата регистрация на процесния автомобил е на 02.02.2017 г., т.е. към
момента на настъпване на застрахователното събитие на 01.09.2021 г. същият е бил в
експлоатация от 04 години 06 месеца 29 дни. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, от които да се установи, че отремонтирането на автомобила в
официален сервиз е било необходимо за запазване на гаранцията. В този смисъл
гаранционният срок може да е по-дълъг от 3 години, но в конкретния случай за
автомобила не се установява да е бил в гаранционен срок. Ето защо, и доколкото към
датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация повече от 3 години от датата на
първата регистрация, съдът приема, че същият не е подлежал на гаранционно
обслужване. Поради това, обезщетението следва да се определи съобразно дадената от
вещото лице по САТЕ рекапитулация по средни пазарни цени за труд и стойност на
нови авточасти и детайли.
Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на
автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 27 583,42
лева, като страните не спорят, че ответникът вече е заплатил сумата от 21 013,02 лева,
поради което се дължи остатъка от 6 570,40 лева. Поради това, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
4
По отношение на предявения иск за мораторна лихва:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва: 1.да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Предвид установеното наличие на главен дълг, получаването от ответника на
покана за плащане и извършено частично такова на 22.06.2022 г., то искът за
мораторна лихва върху главницата за периода 23.06.2022 г. – 07.01.2025 г. е доказан по
основание. При използване на калкулатора за изчисляване на законна лихва на НАП на
основание чл. 162 ГПК съдът определи, че законната лихва върху сумата от 6 570,40
лева за периода 23.06.2022 г. – 07.01.2025 г. възлиза на 2100,59 лева, като предвид
диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 945,84 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има всяка от страните, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в размер на 677,76 лева държавна такса (л.7), 300 лева
депозит за САТЕ (л.69), 100 лева за допълнителна САТЕ (л.211) и 2 250 лева заплатено
адвокатско възнаграждение (л.218). Ищецът претендира и присъждане на 96 лева за
извършване на превод на документи от немски език, но не е представил доказателства,
че е заплатил тази сума, т.е че разходът е реално извършен, поради което разноски за
превод не следва да му се присъждат. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради това,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 1900 лева. Така общо
разноските на ищеца са в размер на 2 977,76 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца следва да се присъдят 1 345,27 лева разноски.
Ответникът е доказал разноски в размер на 300 лева депозит за САТЕ (л.72) и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, или общо 400 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника
следва да се присъдят 219,29 лева разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „*****С“ АД с ЕИК: ****** да заплати на ****************,
вписано под № HR B 75727 в Търговския регистър, отделение Б на Районен съд –
Мюнхен, на основание чл. 411 КЗ сумата от 6 570,40 лева, представляваща
невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено
от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” за щети по лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „GLE Couple 350D 4matic“, с рег. № М-МX
*******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2021 г. в гр. Варна по вина
на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек
автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“, с рег. № *******5 ВТ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 570,40 лева до пълния предявен
5
размер от 15 691,42 лева.
ОСЪЖДА ЗК „*****С“ АД, ЕИК: ****** да заплати на ****************,
вписано под № HR B 75727 в Търговския регистър, отделение Б на Районен съд –
Мюнхен, на основание чл. 86, ал. 1 сумата от 945,84 лева - обезщетение за забава
върху главницата за периода 23.06.2022 г. до 07.01.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „*****С“ АД с ЕИК: ****** да
заплати на ****************, вписано под № HR B 75727 в Търговския регистър,
отделение Б на Районен съд – Мюнхен сумата от 1 345,27 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, **************** да заплати на ЗК
„*****С“ АД, ЕИК: ****** сумата от 219,29 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6