№ 27
гр. Русе, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20234501000014 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 1475 от 30.11.2022г. по
гражданско дело № 2890 по описа за 2022г. признава за установено по
отношение на „В.“ ЕООД - София с ЕИК *****, на основание чл.415, ал.1 във
вр. чл.422, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането на „Т.-Русе”ЕАД-Русе,
ЕИК ***** в размер на 2116,31 лева – неплатена цена за доставена топлинна
енергия за периода от 25.11.2020 г. до 21.10.2021 г. за обект в гр. Русе с
абонатен номер 03071400010 ведно със законната лихва върху сумата от
05.01.2022 г. до окончателното плащане и 154,21 лева - лихва за забава до
05.01.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.г.д. №5936/22г. по описа на СРС. Със същото решение
Русенският районен съд осъжда „В.“ЕООД - София с ЕИК ***** да заплати
на „Т.-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ***** сумата размер на 259,45 лева - разноски по
дело и по ч.г.д. №5936/22 г. по описа на РРС.
„В.“ ЕООД ЕИК ***** гр. София, представлявано от управителя П.Й.Я.
1
чрез пълномощник адвокат И. К. подава въззивна жалба против решение №
1475 от 25.11.2022г. по гр. д. № 2890/2022г. Районен съд Русе, с което е
уважен предявения от „Т. Русе“ ЕАД иск. Жалбоподателят счита, че
решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон.Решението противоречи и на решението по тълкувателно дело №
2/2017г. на ВКС ОСГК. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното
решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След
указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. „Т. Русе“ АД не е
подало отговор на жалбата и не се явява в заседанието пред въззивния съд.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
доказателствата по делото и доводите на страните и прие, че въззивната
жалба е основателна.
Софийският районен съд е издал Заповед № 4546/14.02.2022г. по
частно гражданско дело № 5936/2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с която разпорежда длъжникът „В.“ ЕООД с ЕИК: ***** и
адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул.“Нарцис“ 34А, общ. Столична, обл.
София (столица) да заплати на заявителя „Т. Русе“ АД ЕИК: ***** и адрес: гр.
Русе, местн.ТЕЦ Изток, общ. Русе, обл. Русе, сумата 2116,31 лева (две хиляди
сто и шестнадесет лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена на
продадена и разпределена топлинна енергия за период от 25.11.2020 г. до
21.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 154,21 лева (сто петдесет и четири лева и 21 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 05.01.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 47,41 лева (четиридесет и седем лева и 41
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева).
2
„Т. Русе“ АД ЕИК ********** представя справка за дължими суми към
дата 13.12.2021 на контрагент :“В.“ ЕООД ЕИК *****обект търговски
комплекс „Аакадемик - снек-бар бл.Академик 2, абонатен номер :
03071400010:
№ ФАКТУРАПЕРИОД ОТПЕРИОД ДООСТАТЪКЛИХВАВСИЧКО
300010396425.11.202021.12.2020495,43 лв43,49 лв538,92 лв
500007101325.11.202021.12.202016,75 лв1,47 лв18,22 лв
300010499522.12.202022.01.2021392,89 лв31 43 лв424,32 лв
500007159122.12.202022.01.202116,75 лв1,34 лв18,09 лв
300010601223.01.202122.02.2021438,84 лв31,33 лв470,17 лв
500007217523.01.202122.02.202116,75 лв1,20 лв17,95 лв
300010684923.02.202126.03.2021440,86 лв27,80 лв468,66 лв
500007275923.02.202126.03.202116,75 лв1,06 лв17,81 лв
300010807327.03.202126.04.2021257,34 лв14,01 лв271,35 лв
500007334327.03.202126,04.202116,75 лв0,91 лв17,66 лв
500007385227.05.202126.05.20211,20 лв0,06 лв1,26 лв
500007428827.05.202130.06.20211,20 лв0,05 лв1,25 лв
**********01.07.202126.07.20211,20 лв0,03 лв1,23 лв
500007515727.07.202127.08.20211,20 лв0,02 лв1,22 лв
500007559328.08.202127.09.20211,20 лв0,01 лв1,21 лв
500007602228.09.202121.10.20211,20 лв0 00 лв1,20 лв
ВСИЧКО2 116,31 лв154,21 лв2 270,52 лв
След възражение от “В.“ ЕООД, „Т. Русе“ АД предявява установителен
иск по чл. 422 от ГПК. Представя фактурите, описани в горната справка.
Обект снек-бар в блок „Академик 2“ гр. Русе, ул. „Плиска“ № 36 е
собственост на „В.“ ЕООД ЕИК ***** от 20.03.2014г. На 1.04.2014г. е
сключен договор за наем за този обект с наемател „Д.Х.“ ООД ЕИК
*********, представлявано от М.С.М., за срок от 10 години, тоест до
1.04.2024г. Съгласно т. 6 от договора наемателят дължи плащане за своя
сметка на всички консумативни разходи, свързани с ползването на наетия
имот, включително за отопление, а от т.7.1 става ясно, че страните
предвиждат консумативните разходи по т. 6 да се префактурират.
Доклад от ръководител сектор „Пласмент“ до изпълнителния директор
на „Т. Русе“ АД от 8.08.2019г. относно префактуриране на задължения
показва, че поради това, че „Д.Х.“ ООД не заплаща начислени суми за
топлофициран имот снек бар на адрес гр. Русе, ул. „Плиска“ № 36 с аб. №
3
03071400010 била извършена проверка в имотния регистър. Констатирано
било, че имотът е собственост на „В.“ ЕООД ЕИК *****. Авторът на доклада
Т. Койнов ръководител на сектор „Пласмент“ предлага да се прехвърли
партидата на „В.“ ЕООД ЕИК *****, да се анулират неплатените фактури за
периода 26.10.2018г. до 26.07.2019г. на името на „Д.Х.“ ООД ЕИК *********
и да се издадат фактури за същата стойност на „В.“ ЕООД ЕИК *****.
Представено е заявление от името на „В.“ ЕООД от 12.08.2019г. за поемане на
разходите за топлоенергия и желание да се издават фактури за обект снек-бар
в търговски комплекс „Академик-2. Заявлението не е подписано от
представителя на „В.“ ЕООД П.Й.Я., а на мястото на саморъчния подпис е
вписана забележка „по доклад“и следва саморъчен подпис неизвестно на
кого.
Не се спори, че за исковия период 25.11.2020г.-21.10.2021г. в “Т. Русе“
АД партидата за топлоснабдения обект е на името на „В.“ ЕООД и това
дружество е вписано като получател на услугата по издадените фактури,
респективно длъжник за цената на топлоенергията.
Окръжният съд приема, че съгласно чл. 153 от Закона за енергетиката
всички собственици в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да монтират топломери,
респективно да заплащат цената на потребената топлоенергия. Русенският
районен съд правилно е приложил тази разпоредба на закона и е признал „В.“
ЕООД като собственик на топлоснабдения обект за отговорен длъжник за
потребената в обекта топлинна енергия. Районният съд не се е отклонил от
постановките на тълкувателно решение № 2 за 2017г. на ОСГТК на ВКС. Там
се приема, че собствениците на топлоснабден имот дължат цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди съгласно Закона за енергетиката и в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за същия период, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия дължи цената й. В случая няма
договор за процесния период 25.11.2020г. – 21.10.2021г. между „Т. Русе“ АД
и “Д.Х.“ ООД, съгласно който последното дружество да дължи цена на
топлинна енергия. В договора за наем между „В.“ ЕООД и „Д.Х.“ ООД,
4
чийто срок не е изтекъл, се предвижда наемателят да заплаща разходи за
топлоенерегия след префактуриране, тоест клиент на Т. остава собственикът
на имота „В.“ ЕООД, който и при евентуален договор между наемател и
топлопреносно дружество пак щеше да остане солидарно задължен.
Окръжният съд намира за неоснователни направените във въззивната
жалба оплаквания за неправилност на решението поради допуснато
нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния
съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, са
правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК. В
обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е
направен обоснован на доказателствата извод за основателността на
предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1475 от 30.11.2022г. по гражданско дело
№ 2890 по описа за 2022г. на Русенски районен съд
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5