Решение по дело №1224/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 125
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20214230101224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Севлиево, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101224 по описа за 2021 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединен е и иск по чл.
53 СК.
Постъпила е искова молба от С. С. В., с ЕГН **********, о**рещу С.А.В., с ЕГН
**********, от **
Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак на ** г. в гр. С., община С.,
за което бил съставен акт за гр. брак № 91/2005 г.. От брака си ищцата заявява, че страните
нямат родени деца. Семейното жилище, което обитавали съпрузите представлявало къща в
гр. С., **, собственост на съпрузите, което ищцата напуснала доброволно и не претендира
ползването му. С ответника били във фактическа раздяла от месец юни 2021 г.. През
годините ищцата разбрала, че страните се оказали с различни характери и противоположни
възгледи за брак и семейство. С течение на времето отношенията им станали крайно
негативни. Ответникът постоянно търсел конфликт, като си намирал най - различни поводи.
Комуникацията помежду им станала невъзможна. Случвало се все по - често ответникът да
търси всякакъв повод за скандал, провокирал ищцата да се изнервя, обиждал я, кавгата,
често прераствала в побой над нея и тормоз. Известно време живели заедно в Г.. Тогава
ответникът започнал връзка с друга жена и започнал да води двойствен живот. Отношенията
на страните окончателно се обтегнали. Постоянния психически и физически тормоз
принудил ищцата да го напусне. Ищцата имала издадена ограничителна заповед срещу
ответника в Г.. Ищцата уточнява, че на 01.06.2021 г. ответника насила я отвел от гр. М. в гр.
С., където я бил и й счупил 6 – то ребро. На 06.07.2021 г. в гр. С. ответника удрял ищцата с
колан по цялото тяло, като й причинил синини на дясното рамо, душал я с двете си ръце,
казал, че ще я убие, взел й мобилния телефон и парите. Ищцата иска постановяване на
решение, с което да се прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина
1
на ответника, като след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име
- Белчева. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответникът е подал писмен отговор, чрез особения си представител. Оспорва исковата
молба, конкретно, че ответника е ставал причина за възникване на конфликти в семейството,
да са отправяни обиди, да е извършван побой над ищцата, както и да е поддържал връзка с
друга жена в Г. и да води двойствен живот. Възразява срещу твърдението да е осъществяван
постоянен психически и физически тормоз. Предоставя на съда да прецени, доколко са
налице предпоставките за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Възразява, че
причина за евентуално налично дълбоко и непоправимо разстройство на брака е виновното
поведение на ответникът.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, чрез особения си представител поддържа отговора,
по съображенията изложени в същия. Сочи, че от доказателствата се е установило, че ако е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то същото е по вина на двете страни.
Възразява срещу размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение, издадено въз основа на акт за гр. брак № 91/** г., че
страните са сключили граждански брак на ** г., в гр. С., **, Община С., като съпругата С.С.
Белчева е приела да носи след брака фамилия В..
Установява се от препис, ведно с превод на български език на обезпечителна заповед
по Закона за защита срещу насилие, издадена от Районен съд – М., че на 13.07.2021 г., е
издадена такава заповед в полза на ищцата срещу ответника, като е разпоредено на
ответника да се въздържа от контакти с ответницата, да я приближава на по – малко от 100
метра и да извършва кавито и да било форми на физическо или психичаско насилие.
От показанията на свидетеля Х.Д., се установяват следните факти: свидетеля заявява,
че познава страните от три - четири години, знае, че са съпрузи; живеели в съседство на
около 700 – 800 метра от него; свидетеля работи и живее в Г. от 2001 г., насам; запознали се
от българските партита, които се организират в М.; първоначално свидетеля не забелязвал
конфликти между страните, но после започнало да си проличава; ответника започнал да
нарича ищцата пред всички: „курва, проститутка, мърша“, а ищцата гледала надолу и нищо
не казвала; личало си, че й е взел страха; свидетеля си спомня един конкретен случай, при
който се били събрали в един български ресторант в М. и за пореден път нещата ескалирали
и ответника започнал да обижда ищцата и на следващия ден тя била със синина на лицето; в
Г. имало издаване на ограничителна заповед миналата година лятото, тогава нещата
ескалирали и ищцата била в болницата със счупени ребра и после ответника пак я пребил с
2
колан, като ищцата с помощта на приятели и близки избягала; ответника говорел на всички
как щял да убие ищцата, като дойдел в Г.; ответника няколко пъти отвличал ищцата против
волята й; ответника поддържал отношения с друга жена - П. и всички приятели знаели това,
защото даже ответника спрял да крие връзката си с жената; ответника взимал от Силвия
парите и ги харчел, а тя работела, като роб; свидетеля и ищцата имали сходни точки и
интереси, но нямали някакви сериозни интимни отношения; свидетеля възприел, как
ответника по телефона обяснявал на ищцата, че ще я убие и ще я погребе; свидетеля бил
чел, представена по делото ограничителна заповед.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на
разпитания по делото свидетел - Д., е видно, че ответника обиждал ищцата, наричал я пред
всички: „курва, проститутка, мърша“, отвличал ищцата и поддържал отношения с друга
жена - П., като даже спрял да крие връзката си с тази жена. Ответника тормозил и заплашвал
ищцата, че ще я убие и ще я погребе. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между
страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл.
СК и съществува само формално.
Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Видно от
показанията на свидетеля, че вината на съпруга, произтича от това, че същият обиждал
ищцата, наричал я пред всички: „курва, проститутка, мърша“, отвличал ищцата и поддържал
отношения с друга жена - П., като даже спрял да крие връзката си с тази жена; ответника
тормозил и заплашвал ищцата, че ще я убие и ще я погребе. С посочените по – горе действия
ответника изцяло е пренебрегнал и нарушил моралните си и етични задължения като
съпруг, регламентирани в чл. 14 и сл. СК. Предвид всичко изложено брака следва да бъде
прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
съпруга.
Относно фамилното име след развода на съпругата съдът намира следното:
При сключване на брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си, като по
делото, същата е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име. Правната
3
норма на чл. 53 СК предоставя възможност на съпруга приел друго име при брака да
възстанови фамилното си име от преди брака, поради което ищцата следва да възстанови
предбрачното си фамилно име Белчева.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника, с оглед изхода на делото и на осн. чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде
осъден да заплати остатъкът от държавната такса за решаване на делото за развод – 25,00
лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника следва също така да заплати на ищеца
разноските за възнаграждение за особеният му представител в размер на 300,00 лева,
заплатената от него държавна такса в размер на 25,00 лева, заплатената от него такса за
превод в размер на 122,40 лева, а също и разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца
в размер на 600,00 лева или общо разноски в размер на 1047,40 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на ** г., за което е съставен акт за граждански
брак № 91/** г., на гр. С., **, Община С., между С. С. В., с ЕГН **********, от **и С.А.В., с
ЕГН **********, от **
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак, сключен на **
г., за което е съставен акт за граждански брак № 91/** г., на гр. С., **, Община С., има
съпруга - С.А.В., с ЕГН **********, от **
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака с развод жената да носи
предбрачното си фамилно име - Белчева.
ОСЪЖДА С.А.В., с ЕГН **********, от **да заплати в полза на държавата по сметка
на РС – Севлиево държавна такса за решаване на делото за развод в размер на 25,00 лева,
както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдените суми
не бъдат внесени доброволно.

ОСЪЖДА С. С. В., с ЕГН **********, от **да заплати на С.А.В., с ЕГН **********,
от ** разноски в размер на сумата 1047,40 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4