№ 22990
гр. ***, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110132047 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ****“, ЕИК ***
против *** ЕИК ***, иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 821,91 лева - регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, образувано по образувана щета № ***, ведно
със законна лихва от 04.06.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че на дата 04.01.2025 г., около 19:00 часа, в с. **,
застрахован при ответника водач на МПС „*“, с рег. № *** навлиза в лентата
за насрещно движение и удря МПС „***“, с рег. № ***. В следствие на
произшествието на МПС „***“, с рег. № ***, били причинени имуществени
вреди, а именно: калник преден ляв, врата предна лява, странично огледало,
капак преден и други. Сочи се, че за процесното ПТП е бил изготвен
Двустранен констативен протокол за ПТП от дата 04.01.2025 г., като
Гражданската отговорност на виновния водач за управлявания МПС „*“, с рег.
№ *** била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица
BG/***, със срок на валидност: 17.08.2024 г. - 16.08.2025 г. Изтъква се, че към
датата на ПТП увреденият МПС „***“, с рег. № *** бил имуществено
застрахован при ищеца по силата на сключена застраховка „Каското“,
застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 29.02.2024 г. до
27.02.2025 г. при покрити рискове „пълно каско“ и допълнителни покрития
„доверен сервиз“, ведно с Добавък № 001.
Сочи, че към ищеца била заведена щета № ***, бил извършен оглед и
опис на причинените щети, съставен бил опис на претенция №
***/25/06.01.2025 г. и опис - заключение по претенция № ***/25/06.01.2025 г.
за определяне стойността на имуществените вреди. Заявява, че с доклад на
1
застрахователя от дата 10.01.2025 г. била одобрена за плащане сумата от
796,91 лева и с платежно нареждане от 13.01.2025 г. същата е била преведена
по сметка на собственика на увредения автомобил в „* - Централизирана“.
Поддържа, че с изпращането на регресна покана с изх. ДУВ № ***/10.04.2025
г., ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 821,91 лева,
представляваща платено обезщетение в размер на 796,91 лева и 25 лева -
разноски по обработка на претенцията, като в изпълнение на получената
регресна покана ответното дружество с писмо с вх. № 0260-3277/14.05.2025 г.
отказал плащане по щетата. Сочи се, че към настоящия момент дължимата
сума не е изплатена от ответника. Моли за уважаване на така предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и собственика на процесното МПС, по силата на
Застрахователна полица № BG/*** със срок на действие: 17.08.2024 г. -
16.08.2025 г. Счита, че фактическите твърдения на ищеца са несъответстващи
на действителното положение при реализираното ПТП. Поддържа, че са
налице обстоятелства, които изключват вината на Г. С. в качеството й на водач
на застрахованото МПС. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача С. за
неговото настъпване. Оспорва констатациите, написани в ДКП. Също така
оспорва претендираните вреди по автомобил марка „**“, с рег. № *** да са в
резултат на това ПТП. Счита, че спрямо застрахования не е налице нито един
от елементите на чл. 45 от ЗЗД. Заявява, че водачът Г. С. не е нарушила
разпоредбите на ЗДвП, съответно не е причинила съответното ПТП. Счита, че
водачът Д. М. е виновен за настъпване на процесното ПТП, които се е движил
с превишена и/или несъобразена скорост, като се е движил върху осевата
линия и е навлязъл частично в лентата за насрещно движение, като е нарушил
разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че в случая липсва доказано
противоправно поведение от страна на водача - Г. С.. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
увреденото МПС - Д. М.. Оспорва да са настъпили твърдените вреди по л.а.
„**“. Счита, че процесното МПС е могло да бъде отремонтирано на много по -
ниска цена. Поддържа, че ищцовото дружество е изплатило обезщетение за
увреденото МПС, застраховано по имуществена застраховка „Каско“, при
него, в завишен размер, който не съответства на средните пазарни цени. Моли
за отхвърляне на предявената претенция. Претендира разноски, включително
и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
2
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че не дата 04.01.2025 г., около 19:00 часа, в с.
Разсадник, е настъпило ПТП между л.а. „*“, с рег. № *** и л.а. „***“, с рег. №
***. Не се спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача
на МПС „***“, модел **, с рег. № *** е била застрахована при ответника,
както и че относно увреденото МПС „**“, с рег. № ***, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каското“, сключена с ищеца, е настъпило ПТП, което съставлява покрит
риск, както и че МПС „**“, с рег. № *** е отремонтирано и ищецът е заплатил
на пострадалото лице сума в размер на 796,91 лева. Не е спорно, че ищецът е
поканил ответника да възстанови заплатената сума в размер на 796,91 лева.
Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е
размерът на последните.
По делото е представена подписана застрахователна полица №
***/29.02.2024 г. за сключена застраховка „Пълно каско“ за л.а. „***“, рег. №
***, със срок на валидност от 29.02.2024 г. до 27.02.2025 г., която доказва
наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на увредения автомобил.
От описа на щетите по претенция № ***/06.01.2025 г., се установява, че
са описани следните щети нанесени по л.а. марка „***“, с рег. № ***, а
именно „преден калник“, „калник преден ляв“, „предна врата – лява“,
„странично огледало – ляво“ и „лайсна водобран (шахта), предна лява“.
По делото е представено заявление за изплащане на обезщетение по
застраховка „Каско“ с полица № ***, със срок на действие от 29.02.2024 г. до
27.02.2025 г., за л.а. марка „**“, модел **, с рег. № ***, със срок на действие от
29.02.2024 г. до 27.02.2025 г., с посочен собственик – Д. Р. М..
От представения по делото регистрационен талон част I, се установява,
че собственик на л.а. марка „**“, модел **, с рег. № *** е Д. Р. М..
От приетия по делото доклад по щета № *** от дата 10.01.2025 г., се
установява, че е определен размера на обезщетението в размер на 796,91 лева,
което застрахователно обезщетение било изплатено на собственика на л.а.
марка „**“, модел ** с банков превод, на дата 13.01.2025 г., видно от
3
представеното платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно по
делото.
С регресна покана от 10.04.2025 г., ищцовото дружество поканило
ответника да възстанови сумата от 811,91 лева – заплатено застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, като видно от
представеното съобщение от дата 13.05.2025 г. на ответното дружество,
последното отказва да заплати търсената сума, тъй като счита, че не се
установява наличие на виновно поведение при водача на застрахованото при
ответното дружество, МПС, марка „***“, с рег. № ***, което поведение да е в
причинно следствена връзка с настъпването на ПТП.
За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати двама
свидетели на страните, както и е назначена САТЕ.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. М., който е
управлявал МПС „***“, с рег. № *** се установява, че през месец март 2025 г.
е участвал в ПТП на входа към с. ***, Пернишко, като пътя бил много
заснежен, било е тъмно и ПТП-то се е реализирало при разминаване с водача
на другия автомобил. Разказва, как жената (водача на другия автомобил)
навлязла в неговата страна и му отнесла огледалото, като по вратата също е
имало щети и по калника. Твърди, че е минала през калника, през вратата и е
спряла в огледалото. Свидетелят споделя, че водачът на другия автомобил не
си е бил почистил предния прозорец. Споделя, че се е движел извънградско с
около 70 км./ч. Сочи, че не са викали КАТ, тъй като водачът на другия
автомобил е предложил да съставят двустранен протокол, но тъй като било
тъмно, на по-късен етап установили, че са „завъртяли“ „виновен“ и „невинен“
на протокола. От неговите показания се установява още, че не са знаели, че
има „виновен“ и „невинен“ на протокола, като свидетелят си написал данните
на „виновен“, а другия водач на „невинен“, но свидетелят сложил тикче за
това, че другия водач е навлязъл в неговата лента. Свидетелят твърди, че е
идвал от посока ** и е влизал в селото, а водачът на другия автомобил е
излизала от селото. Споделя, че не е имало разногласия по повод на вината.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. С. - ***, водач на
л.а. „***“, рег. № ***, се установява, когато настъпило ПТП-то било в тъмната
част на денонощието. Посочва, че пътувала за другото село по посока с. ** от
***, но тъй като пътят е бил неравен и тесен, не е видяла колата срещу нея, а
чула трясък и не разбрала, че е ударил огледалото на друг лек автомобил.
Споделя, че водачът на другия автомобил е шофирал бързо. Твърди, че са
написали протокола, като щетите за нейния автомобил били шофьорското
огледало, а за другия автомобил не си спомня, но забелязала, че и неговото
странично огледало било одраскано. Споделя, че са съставили двустранен
констативен протокол, като след 15 минути минали покрай същото място и не
е имало следи от ПТП-то. Свидетелката твърди, че водачът на другия
автомобил е навлязъл в нейното платно, като същият е карал бързо и е имало
неравности. Твърди, че се е движела с най – много около 60 км./ч. и не е имало
4
сняг. Споделя, че не е било осветено, но е имало видимост. Твърди, че когато
са спрели, била в нейното платно, като водачът е бил на доста метри, тъй като
не е могъл да спре. Заявява, че са имали спор за вината. Разказва, че ударът е
настъпил на прав участък, имало е маркировка, непрекъсната лента за
забранено изпреварване. Според свидетеля водачът на другия автомобил не е
имал увреждания по калника. Твърди, че не е имало реализиран удар в
областта на бронята, калник, преден капак, а ударът е бил само при
страничните огледала.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото
писмени и гласни доказателства и отчитайки схемата в представения
двустранен констативен протокол за ПТП, механизъм на настъпване на
процесното произшествие, е следният:
На дата 04.01.2025 г. в тъмната част на денонощието на прав пътен
участък в района преди село *** водачът на МПС „*“, с рег. № ***, се е
движел в посока от село *** към град **. Посочва още, че по същото време в
обратна посока – от град ** към село *** се е движел водачът на МПС „***“,
рег. № ***. Установява се, че при неравности по пътното платно и заснежена
пътна настилка, в условията на разминаване между двете МПС, при
недостатъчна концентрация и внимание от страна на двамата водачи и
недостатъчна странична дистанция между двата автомобила се осъществява
лек удар със страничните леви огледала на автомобилите.
Вещото лице констатира, че при представените по делото документи,
щетите, нанесени на МПС „***“, рег. № ***, се намират в причинно –
следствена връзка с механизма на получаването им при ПТП, настъпило на
дата 04.01.2025 г. Споделя, че не се намират в причинно – следствена връзка с
конкретното ПТП – капак преден и калник преден ляв.
Установява се, че към датата на ПТП – 04.01.2025 г. размерът на вредите
по МПС „***“, рег. № ***, възлиза в размер на 777,91 лева. Вещото лице
посочва, че по делото няма точни данни относно мястото на настъпване на
ПТП. Вещото лице констатира, че съгласно двустранния констативен
протокол и показанията на свидетелите се установява, че ПТП е настъпило на
дата 04.01.2025 г. в село ***, на прав пътен участък, като водачът на
автомобил „***“, рег. № *** се е движел с посока от град ** към село ***, а
водачът на МПС „*“, с рег. № ***, се е движел в посока от село *** към град
**.
Вещото лице констатира, че скоростта на движение на автомобила по
безспорен начин от техническа гледна точка е възможно да се определи при
наличие на спирачни следи, оставени в резултат на аварийно спиране, ако е
известно за какво време е изминато дадено разстояние, в съответствие с
показанията на специализирания уред – километропоказател, чрез специални
методики – пето колело, радарна установка и други, като в конкретния случай,
5
поради липса и невъзможност за установяване на изходни данни, по някоя от
посочените методики скоростта на движение на автомобила не е възможно да
се определи. Посочва още, че отчитайки свидетелските показания, водачът на
МПС „***“, рег. № ***, се е движел със скорост не по – малко от 70 км./ч., а
водачът на МПС „*“, с рег. № *** – с възможна скорост около 60-70 км.ч.
Вещото лице сочи, че не може да бъде даден обоснован категоричен извод
относно пътната лента, в която е настъпило ПТП.
Установява се, че всеки от двамата водачи е имал възможност да
възприеме наличието на другия водач на пътното платно съобразно фаровете
и неговите габарити, като предприеме движение на по – голяма дистанция на
динамичен коридор, което да им позволи да се разминат безпрепятствено и да
не бъде осъществен удар между страничните им огледала. Вещото лице
констатира, че към датата на ПТП – 04.01.2025 г. размерът на вредите по МПС
„***“, рег. № ***, възлиза на 777,91 лева. Също така, посочва, че с влагане на
оригинални нови части, към датата на ПТП – 04.01.2025 г. размерът на
вредите по МПС „***“, рег. № ***, би възлязъл на 2472,11 лева.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 411 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна
на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в
резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от
09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил ***“ с
рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на увреждането, възлиза в размер на 777,91 лв..
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се
опровергават от показанията на разпитания по делото свидетел М. и от
приетата САТЕ.
Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на
водачът на МПС„*“ с рег. № ***, който според ответника е допринесъл за
6
настъпване на вредоносния резултат.
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично
доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за
съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде
разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна
практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на
ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно
известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.
№ 35/2009 г. на II т.о.; *4 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; №
165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по
т.д.*25/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.;
*8 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е
налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай, категорично се установи, механизма на ПТП, а
именно на дата 04.01.2025 г. в тъмната част на денонощието на прав пътен
участък в района преди село *** водачът на МПС „*“, с рег. № ***, се е
движел в посока от село *** към град **. Посочва още, че по същото време в
обратна посока – от град ** към село *** се е движел водачът на МПС „***“,
рег. № ***. Установява се, че при неравности по пътното платно и заснежена
пътна настилка, в условията на разминаване между двете МПС, при
7
недостатъчна концентрация и внимание от страна на двамата водачи и
недостатъчна странична дистанция между двата автомобила се осъществява
лек удар със страничните леви огледала.
Ответникът не е ангажирал доказателства, които да обосноват
твърдението му за съпричиняване от страна на водача на МПС на вредоносния
резултат, нито има данни последният да е нарушил правилата за движение по
пътищата при управление на процесния автомобил. Нещо повече, бе
установено от САТЕ, че не може да бъде даден обоснован категоричен извод
относно пътната лента, в която е настъпило процесното ПТП, както и че
водачът на МПС „***“, рег. № ***, се е движел със скорост не по – малко от 70
км./ч. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че водачът
Д. М. е виновен за настъпилото ПТП, тъй като се е движил с превишена и/или
несъобразена с пътните условия скорост, както и че същия е навлязъл
частично в лентата за насрещно движение, като е нарушил разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗДвП, доколкото тези обстоятелства се опровергават от приетата
по делото САТЕ. Съдът счита, че ответникът, като носещ доказателствената
тежест по възражението за съпричиняване, не е доказал при условията на
пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства.
Поради горното, възражението за съпричиняване на водача на л.а. „***“,
с рег. № *** с вредоносния резултат се явяват неоснователни.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника.
Предвид обстоятелството, че вещото лице посочва, че към датата на
ПТП – 04.01.2025 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС „***“ с
рег. № ***, възлизат в размер на 777,91 лв., то съдът счита, че искът е
основателен до размера на платената от ищеца сума в размер на 777,91 лв.
Искът е предявен за сумата от 821,91 лева, поради което следва да бъде
уважен до размера от 777,91 лева и отхвърлен в останалата част до пълния
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Дължимите разноски, направени в производството са в размер на 750,00
лв., при 94,65 % уважена претенция, ответникът следва да заплати на ищеца
сума в размер на 709,85 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за
8
заплащането на правна помощ (съгласно обявените промени във
възнаграждението с ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Отхвърлената част е 44,00 лв., или 5,35 % от общия иск. В случай че
ответникът е направил, доказал и претендирал разноски в размер на 500,00
лв., поради което в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер
на 26,77 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, с ЕИК *** с адрес в гр. ***, ж.к. „***“, ул, „Г.М.Д.“ №
1, да заплати на ищеца ****“ с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, пл. „***“ * на
основание чл. 411 КЗ, сумата от 777,91 лв., представляваща неизплатена
регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 04.06.2025 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411
КЗ за горницата до пълния предявен размер от 821,91 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „***, с ЕИК ***, с
адрес в гр. ***, жк. „***“, бул. „Г.М Д.“ № 1, да заплати на ****“ с ЕИК ***, с
адрес в гр. ***, пл. „***“ *, сумата в размер на 709,85 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ****“ с ЕИК ***, с адрес в
гр. ***, пл. „***“ *, да заплати на ЗАД „***, с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, жк.
„***“, бул. „Г.М Д.“ № 1, сумата в размер на 26,77 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9