№ 516
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110126110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу АЛ. В.
Н., с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 98 лева., представляваща
цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 29.12.2020г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 16,50 лева за периода от
15.09.2018г. до 16.12.2020г., лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,14 лева за периода от 31.12.2017г. до
16.12.2020г. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с
1
който оспорва дължимостта на сумите по исковете. Оспорва да е собственик
на процесния имот. Навежда възражение за изтекла за вземанията
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД, не взима
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или
природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател
на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между потребителите в сграда етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От представения и приет по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот от 20.09.1994г. ответникът е собственик на ап.13, ет.3, блок
10, вх.Б, ж.к. ..., поради което и има качеството потребители на ТЕ за обект с
аб.№ .... От това следва, че по силата на закона между ответника - потребител
и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е
необходимо изричното им приемане. Ответникът е сключил и договор за
извършване на услуга дялово разпределение с фирма ЕООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл.138б от ЗЕ.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от
стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по
данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие
и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
2
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза. Вещото лице установява, че количеството
топлинна енергия, са измервани чрез съставяне на т.нар. главен отчет,
подписван от абоната/лице, подсигурило достъп за периода от 01.05.2017г до
30.04.2019г. Вещото лице сочи, че общата сума се формира от тази за
потребената топлинна енергия, БГВ и сградна инсталация, като сочи че
общата й стойност е 966,55 лева Сочи се че за този период дяловото
разпределение за доставка на ТЕ е в размер на 18 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответникът е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
В заповедното производство по ч.гр.д.№ 65009/20 по описа на 176 състав на
СРС е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение изпълнителен лист за
сумите, срещу които длъжникът не е възразил. За тези, за които е подал
възражение по чл.414 от ГПК е образувано настоящото исково производство
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Съдът е указал на ищеца, че може да предяви
иск за установяване на сумите както следва: за главница за ТЕ в размер на 98
лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.07.2017г.; за мораторна лихва в размер
на 16,50 лева за периода от 15.09.2017г.до 16.12.2020г. и за сумата от 4.14
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017г. до 16.12.2020г. Вместо това ищецът с исковата си молба е заявил,
че иска съдът да установи дължимостта на сума за главница за ТЕ в размер на
98 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; за мораторна лихва в
размер на 16,50 лева за периода от 15.09.2018г. до 16.12.2020г. и за сумата от
4.14 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017г. до 16.12.2020г. За ищеца липсва правен интерес да предявява иск
в настоящото производство за главница за ТЕ за периода от 30.07.2017 до
30.04.2019г. доколкото за този период вече е била издадена и е влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 65009/2020г. По
тази причина, в посочената част исковата молба следва да бъде върната.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120
3
от ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт –
облигацията между страните по договор при публично известни общи
условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните
момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително
фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в”
ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в
същата норма кратка тригодишна давност. Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск.
По горните мотиви, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.07.2017г. (заявлението за
издаване на заповедта е подадено на 29.12.2020г.), е погасено по давност,
което означава, че искът за установяване дължимостта на сумата от 98 лева за
доставена ТЕ е неоснователен. Доколкото е неоснователен искът за главното
вземане, неоснователен е и искът за лихви в размер на 16,50 лева за периода
от 15.09.2018г. до 16.12.2020г. , по арг. от 119 от ЗЗД.
Претенцията за установяване дължимостта на сумата от 4.14 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до
16.12.2020г се явява основателна. За главницата за дялово разпределение в
размер на 18 лева, дължима за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. е
издаден изпълнителен лист въз основа на вляла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 65009/20 по описа на 176 състав. За периода от 31.12.2017 до
4
16.12.2020г. ответникът е бил в забава за изплащането й затова искът е
основателен и следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 16,92 лева съразмерно уважената част от
исковете.
На ответника по реда на чл.78, ал.3 от ГПК не следва да се присъждат
разноски , т.к. не е доказал да е извършил такива.
На основание чл.38, ал.1 от ЗАдв на адв. Н.И. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ответника в
размер на 360 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА като недопустима исковата молба на „фирма“ ЕАД с ЕИК: .... против
АЛ. В. Н., с ЕГН: ********** в частта, с която е предявен иск за установяване
дължимостта на вземане за начислена ТЕ за периода от 30.07.2017 до
30.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД с ЕИК: .... против АЛ. В. Н., с
ЕГН: **********по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата от 98 лева., представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., и
лихва за забава в размер на 16,50 лева за периода от 15.09.2018г. до
16.12.2020г., като погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че АЛ. В. Н.,
5
с ЕГН: ********** дължи на „фирма“ ЕАД с ЕИК: .... сумата от 4,14 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г., дължима за периода от 31.12.2017г. до
16.12.2020г.
ОСЪЖДА АЛ. В. Н., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 и ал.8 ГПК, на „фирма” ЕАД, ЕИК ...., разноски в размер на 16,92 лева,
съразмерно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК .... на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв да заплати
на адв. адв. Н.И. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
ответника, в размер на 360 лева.
Решението е постановено при участието на „фирма” ООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението, в частта му за връщане на исковата молба има характера на
определение и може да се обжалва с частна жалба от ищеца в едноседмичен
срок пред СГС, в останалата част решението може да се обжалва пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6