Определение по дело №503/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 602
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Агнеса Борисова Ставарова
Дело: 20191400600503
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд    нак.                 отделение

в   закрито    заседание на 13.12.2019        в състав:

 

   Председател:А.Ставарова

Членове:П.Вълчева

                                  Ив.Никифорски-мл.с.

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Ставарова

чн                дело N` 503         по описа за  2019   г.

 

С определение № 139 от 22.10.2019г. на РС-Мездра,постановено по ЧНД № 161/2019г.по описа на същия съд,подс. Т.П.У.,с установена по делото самоличност е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ гр. София деловодни разноски в размер на 120.00 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за служебен защитник- адв. В.Ч.,която е осъществила правна помощ  на подс. У. във  вид на процесуално представителства по ЧНД № 161/2019 на РС Мездра.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от подс. Узнов с оплакване за непревилност на определението.Счита,че му се следва адвокатска защита с назначаване на служебен защитник безплатно,тъй като не разполага със средства да заплати адвокатския хонорар.Той да е за сметка на НБПП.Моли съда да го освободи от задължението да заплати в полза на НБПП изплатеното възнаграждение на адвоката,оказал му правна помощ по делото.

По делото е постъпил  писмен отговор по жалбата на подс. У.,в който се поддържа,че законът е спазен,не са нарушени  правата на жалбоподателя и съдебния акт съответства на  ТР № 4 от 19.02.2010г. ОСНК на ВКС.

Врачанският окръжен съд след като се запозна с данните по делото и с изложените в  жалбата доводи и след  като служебно провери обжалваното определение,приема за установено следното:

РС Мездра е бил сезиран с предложение на прокурор от РП-Мездра за групиране на наказанията,наложени с присъди на подс. У. по реда на чл.306 НПК вр. с чл.25-23 НК.

По делото е допусната правна помощ от съда с разпореждане № 256 от 27.05.2019г. на осн. чл.94 ал.3 вр. с ал.1 т.6 НПК,защото  осъденото лице е задържано.За служебен защитник е определен адв. В.Д.Ч. ***,вписана под № 7457 в националния регистър за правна помощ/л.19 –уведомително писмо от АК-Враца/.В проведеното на 12.06.2019г. съдебно заседание по делото със съгласието на подс. У. е взела участие  адв. Ч.,оказала правна помощ във вид на процесуално представителство в хода на съдебното производство на подсъдимия.

От приложените по делото доказателства е видно,че съгласно  Решение № ВР-1111-13687/2018 от 09.07.2019г. от НБПП и становището на АК-Враца от 04.07.2019 г на адв. Ч. е определено и изплатено на осн. чл.22б Наредбата за заплащане на правна помощ 120.00лв.,които са присъдени в тежест на подсъдимия с атакуваното определение.При тази фактическа обстановка  първоинстанционният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.189 ал.3 от НПК,с оглед на което е осъдил молителя У. да заплати в полза на НБПП гр.София сумата 120.00лв.,представляващи адвокатско възнаграждение за служебно назначения адвокат,за осъществената правна помощ в рамките на делото.

Врачанският окръжен съд напълно споделя решаващите изводи на първоинстанционният съд,като счита че те са изведени в съответствие както на процесуалния закон –чл.189 ал.3 НПСК,така и на утвърдената съдебна практика,установена с ТР № 4/2010г. на ОСНК на ВКС.

Доводите,изложени в жалбата се преценяват като неоснователни.Видно от доказателствата по делото първоинстанционният съд е бил длъжен да назначи служебен защитник на молителя, защото защитата за задържани лица е задължителна,произтича от текста на чл.94 ал.1 т.6 НПК.Участието на конкретния адвокат е одобрено и от подс. У..Фактът,че молителя има статут на задържано лице по смисъла на цитираната разпоредба е категорично доказан,пред вид,че същия търпи наказание в затвора.Същевременно задължителната защита в хипотезата на т.6 от чл.94 ал.1 НПК не се основава на финансовото състояние на лицето на което трябва да се назначи служебен защитник,нито пък му предоставя право да се защитава сам.Законодателят е уредил тези случаи когато  нуждите на правосъдието са от такова естество, задължително да се назначи професионален защитник,ако обвиняемия сам не си ангажира защитник.Категорично е установено по делото участието на адв. Ч..Налице са законовите предпоставки позволяващи осъждане на подс. У. за заплащане на сумата от 120.00лв.,представляващо определената от АК-Враца и НБПП  и изплатена на адв. Ч. адвокатско възнаграждение.

Изложените в жалбата доводи не са в състояние да мотивиран настоящия съдебен състав да приеме виждане по- различно от това на РС-Мездра в обжалваното определение.

Воден от горното и на осн.чл.341 ал.2 вр. с чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК Врачанският окръжен съд

 

            О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 139 от 22.10.2019г. на РС-Мездра,постановено по ЧНД № 161/2019 по описа на съда,с което подс. Т.П.У. с установена по делото самоличност е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ гр.София деловодни разноски в размер на 120.00лв.,представляващи адвокатско възнаграждение за служебен защитник- адв.В. ***,която е осъществил правна помощ под формата на процесуално представителство в хода на съдебното производство по ЧНД № 161/2019г. РС-Мездра на подс. У..

        Определението е окончателно.

 

 

                   Председател:

 

                        Членове:1.

 

 

 

                                  2.