№ 893
гр. Пазарджик, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220105157 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, ул. „***** чрез ЕАД „Е. И.“, представлявано от Е. Г. И. против „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която се
иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Договор за кредит №
40016919808 като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ изискванията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №
40016919808. Съгласно уговореното в договора ищецът е следвало да върне сумата от 3500
лева при ГПР 48,98%, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 36
погасителни вноски върху главницата от 3500 лева, с обща стойност на всички плащания в
размер на 6074,64 лева. В раздел 6 от договора страните уговорили, че кредитополучателят
дължи заплащане на пакет от допълнителни услуги, с включването на които задължението
на ищеца по договора нараства на сумата от 9224,64 лева.
Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по своята същност и
с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
1
Посочва, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги
предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена
за предоставената услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се
дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
По този начин кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на
100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя,
което освен на предвидените в ЗПК ограничения противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г. В договора са уредени условията, при които се
предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като
правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на
изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е
обективирано в договора за кредит. Твърди, че реално няма допълнително предоставени
услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва.
Счита за нищожни клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен
размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил установен и механизмът, по
който е изчислен този процент ГПР и по - конкретно какви други разходи, освен
възнаградителната лихва са включени в него.
Счита, че в случая нищожните клаузи на договора относно определянето на процента
на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни
норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би
го сключил без определено възнаграждение за отпусналия кредит.
Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, сред които са точното определяне на
възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.
2
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него не се явява
процесуален представител. Депозирана е молба от пълномощника му – адв. Е. И. от АК
Пловдив, с която моли съдът да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Не оспорва, че между ищеца в качеството на заемополучател и ответното дружество,
в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 40016919808
при посочените в ИМ параметри, по силата на който ответното дружество е предоставило
сумата в размер на 3500 лева.
Счита за неоснователни изложените в ИМ доводи за недействителност на процесния
договор. Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите
и е сключен в предписаната от закона форма. Счита, че договорът за потребителски кредит
отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност, не противоречи на
императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.
Доколкото ГПР по процесния договор бил фиксиран като абсолютна процентна
стойност, то в този случай не било необходимо посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. Въпреки това в общите условия били посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени
компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което не е налице такова
нормативно задължение за кредитора – ответник.
Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по предоставените
допълнителни услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР, тъй като същите са
били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за
получаване на кредит. Също така възнаграждението за допълнителните услуги не следвало
да се включва при изчисляване на ГПР, защото би въвело в заблуждение потребителя
относно разхода по кредита и поради това, че се дължи от кредитополучателя отделно и
независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок
от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на
сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора
за кредит. Според него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на
ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, §
2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда
допускат недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи
от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези
недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не
са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде
сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в
3
случай, че има основание за недействителност на тази клауза.
За неоснователни счита твърденията в исковата молба, че поради невключването на
възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че параметрите и условията, свързани с
допълнителните услуги са ясно определени още в допълнителната преддоговорна
информация, предоставена на ищеца. Клиентът още от първоначалния момент на
кандидатстването си за потребителски кредит е бил наясно и е разполагал с цялата
информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги.
Заявява, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на
договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ищецът е изявил желание
да закупи тези допълнителни услуги. Сочи, че изборът за закупуване на тези допълнителни
услуги не е задължително условие за сключване на договора.
Отделно от това по своята същност първата услуга представлява право на
приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, което
означавало, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри, допълнителната
незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била
предоставена на ищеца и използвана от последния. След като ищецът е поискал
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното
дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната
способност на ищеца, подготвили са нужните документи и са сключили договора в рамките
на няколко часа. Тази услуга безспорно е предоставена на ищеца и последният се е
възползвал от нея.
Счита, че описаните по-горе възможности за потребителя представляват услуги в
смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на сключения договор за кредит в полза
на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне
на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия срещу дължимо
от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.
Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1
от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които
са извадени от договора за потребителски кредит, то е допустимо уговарянето на такива. В
процесния случай ищецът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвал от
първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане и становище по искането за
потребителски кредит. Всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни
услуги били ясно и точно описани. Кредиторът не би могъл да откаже заявената от
потребител допълнителна услуга, ако са спазени предварително договорените условия.
Възразява дейностите, които се предоставят по пакета за допълнителни услуги, да
представляват такива по усвояване и управление на кредит.
Посочва, че допълнителните услуги, уговорени между страните по договора за
кредит, представляват и предлагани само от конкретния кредитор и не следва уговореното
4
за тях възнаграждение да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в
заблуждение потребителя относно разхода по кредита. В тази насока излага съображения.
Допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца дават възможности на
ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не
представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни
действия по кредита. Допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца,
гарантирали на ищеца, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да
изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали
размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако доходът му намалее,
ще може да си намали размера на няколко вноски, както и че ще може да промени падежната
дата по кредита си. Видът на действието, за което се дължало възнаграждение, бил уговорен
в договора и общите условия - приоритетно разглеждане и изплащане, отлагане на
определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на дата на падеж.
Размерът също е уговорен в договора - дължимото възнаграждение за предоставените
допълнителни услуги. Поради това не е налице нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Излага, че размерът на уговорения в договора ГПР от 41,17 % се формира от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти, същият е фиксиран за срока
на договора и не е в нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, нито
противоречи на добрине нрави.
Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства – договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40016919808,
декларации, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за
потребителски кредит, се установява, че на 24.04.2023 г. между ищеца Т. Г. Х. като заемател
и ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД като заемодател е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40016919808, по силата на
който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в
размер на 3500 лева, който следвало да се върне на 36 месечни вноски, с размер на вноската
по кредита 168,75 лева. Размерът на ГПР е 48,98 %, а на ГЛП 41,00 %, лихвен процент на
ден 0,11 %. Посочено е, че общата дължима сума по кредита е в размер на 6074,64 лева. В
договора е уговорено, че ищецът е поискал изрично допълнителни услуги, за които дължи
възнаграждения – за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и за допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 1750 лева. Посочено е, че вноската по закупените
допълнителни услуги е в размер на 87,50 лева и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита, т.е. месечната вноска общо е в размер на 256,25 лева, а сумата, която
следва да се върне е в размер на 9224,64 лева.
Видно от приложените Общи условия към процесния договор, съгласно чл.15.1. от
същите, всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“,
получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски
5
кредит преди кредитоискатели, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на
един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в
системата на „Профи кредит България“ ЕООД. Съгласно чл.15.2. от Общите условия на
„Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит всеки клиент,
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да
променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от Общите условия. За извършената
промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промените влизат в сила от
датата на печат, посочен в анекса.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява,
че ищецът Т. Г. Х. и ответника са били обвързани от облигационно правоотношение по
силата на договор за потребителски кредит № 40016919808 за сумата от 3500 лева, която е
била усвоена от ищеца срещу задължението на ищеца да я върне при уговорените в договора
условия. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 и сл. от ЗПК. Действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС. Ищецът се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона
за защита на потребителите - арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП.
В договора за кредит не са посочени условията за прилагането на ГЛП, както изисква
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент. По този начин не става ясно как се разпределя лихвеният
процент във времето - върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница.
Също така в договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитора фиксиран размер. Това нарушение на закона съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора за кредит.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
6
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може
да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от
ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на кредитора освен
договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и
възнаграждение за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по
усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на
искането за отпускане на потребителски кредит и получаване на становище по него, било то
и „приоритетно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които
предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. По отношение
на услугата „Флекси“, предвиждаща възможност при финансови затруднения на клиента да
се преструктурират задълженията по кредита, по същество се касае за управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл
уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора не става ясно как тези допълнителни
услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви
конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.
По отношение на услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, съдът намира, че обективно същата не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на
договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна
услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно
даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително
становище и се предоставя кредит. В случая е уговорено, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане
на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
Относно услугата „Флекси“ съдът намира, че реализирането на правата по
допълнителната услуга „Флекси“ също е само хипотетично, тъй като съгласно чл.15.2 от
Общите условия правото да се променя едностранно погасителния план чрез отлагане на
определен брой погасителни вноски зависи от изпълнението на изчерпателно изброени
специфични изисквания, като например дългосрочна неработоспособност, прекратен трудов
договор, неплатен отпуск, загуба или повреда на имущество в резултат от бедствие и други.
Касае се все за бъдещи несигурни събития, чието настъпване по време на действието на
договора за кредит не е задължително, но въпреки това потребителят ще трябва да заплати
7
пълната стойност на уговореното възнаграждение. Освен това реализирането на правата по
допълнителните услуги зависи от волята на кредитора, доколкото в Общите условия
изрично е посочено, че за целта страните подписват анекс. Това означава, че дори и да
настъпи някое от изискванията за отлагане на една или няколко погасителни вноски, то може
да не бъде осъществено, ако кредиторът откаже да подпише анекс към договора за кредит.
На следващо място следва да се посочи, че размерът на претендираната цена за
предоставената услуга е несъизмеримо по - голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В тази връзка съдът намира, че уговорка за заплащане
на услуга „Флекси“ попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Осигуреното по този начин допълнително възнаграждение за кредитора противоречи на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. ГПР по кредита
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за
потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
8
В този смисъл посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. В случая допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с договора за
кредит и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в
договора за кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход
по кредита по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1
от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. В настоящия случай с клаузите за
допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ се въвеждат за потребителя
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита и съответно
годишният процент на разходите реално надхвърля договорения 48,98 % и в действителност
ще надхвърли законоустановения минимум, тъй като цената на допълнителните услуги е
90% от заемната сума от 3500 лева. На практика с уговореното възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С
плащанията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както бе посочено, се покриват
разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на
кредитора, поради което стойността на дължимото възнаграждение е следвало да бъде
включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като при включване на възнаграждението за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, размерът на ГПР нараства по размер над
максимално допустимия по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно нормата на чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна, респ. с тези клаузи се цели
именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК. Добавени към уговореното
възнаграждение по договора, възнагражденията за допълнителните услуги водят до
превишаване допустимия размер на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на подобно възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 от ЗПК/.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но
предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и
констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не отразява реалната стойност на ГПР,
поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен /нищожен/.
Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-
ниска, представлява и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във
връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
С оглед установеното по делото съдът приема, че предявеният установителен иск,
касаещ процесния договор за кредит е основателен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените от него разноски в размер на 200 лева за държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик сумата от 168,99 лева, представляваща остатъкът от дължима държавна такса в
производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва
9
да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, ап. 57, представлявано от Е. Г. И. за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение.
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ. В случая по делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че на ищеца се предоставя правна помощ безплатно по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., което е достатъчно за присъждане на адвоката на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в
производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело, високо квалифицирания труд на адвокатската професия, както и обстоятелството, че
макар съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждение съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда
за ориентир за пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде определено възнаграждение в претендирания размер от 1464 лева с вкл. ДДС.
/В този смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на
ОС Пазарджик; Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на
ОС Пазарджик; Определение № 67 от 31.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 20/2025 г. по описа на ОС
Пазарджик /. За да добави към определения размер на възнаграждението на основание § 2а
от Наредба № 1/09.07.2004г. данък добавена стойност съдът съобрази актуалната практика
на ВКС, обективирана в Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г.,
IV г. о., ГК, в което се приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по
ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за
конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения
материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл са и
Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т.
д. № 1700/2017 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ТК,
ІІ т. о. и Определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., ТК, I т. о. В посочената
съдебна практика се приема, че с присъждане на адвокатското възнаграждение
предоставената от адвоката правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на
представения договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна
доставка. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
не съставлява безвъзмездна услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на
10
адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е регламентиран в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Г. Х., с ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, ул. „***** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № № 40016919808 от 24.04.2023 г. е нищожен поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Х., с ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „***** сумата в размер на 200 лева разноски в хода на
производството за държавна такса.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик сумата в размер на 168,99 лева,
представляваща дължима държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Е. И.“, с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, ап.
57, представлявано от Е. Г. И., на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1464 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11