Определение по дело №167/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 409
Дата: 28 януари 2019 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20194430100167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Плевен, 28.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          ПЛЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.с.в  закрито   заседание на двадесет и осми януари през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

Като взе на доклад  гр. дело № 167 по описа на съда за 2019 г., констатира  следното :  

 

Производството по гр.д.№167/2019г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на молба от А. ***И. от гр.Плевен, чрез адв.Р.М. ***.

Молителката твърди, че е собственик на описан имот, който придобила въз основа на дарение от нейната майка, обективирано в нот.акт №26, том ХV, дело №3026/30.06.1993г. Твърди също така, че не е могла да намери притежаваното от нея копие на нотариалния акт, като при проверка в АВ-СВ-гр.Плевен се установило, че оригиналът липсвал в нотариалните книги.

Формулирано е искане да се установи факта на прехвърляне собствеността на имота, предмет на дарението.

С оглед изясняване в какво се състои искането, с което е сезиран съда, на молителката са дадени указания с разпореждане от 16.01.2019г. да уточни  дали предявява установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК  или претендира установяване на факта на извършено дарение с договор, обективиран  цитирания нот.акт №26, том ХV, дело №3026/30.06.1993г. по реда на чл.542 от ГПК, поради това, че съставения нот.акт бил изгубен/унищожен.

С уточняваща молба от 22.01.2019г. е посочено, че искането се състои в установяване на факта на извършено дарение с договор, обективиран в описания нотариален акт,т.к. съставения такъв бил унищожен.

При така изложените обстоятелства и формулирано искане, съдът намира, че депозираната молба с правно основание чл.542 от ГПК е недопустима.

Съгласно установената практика (изразена и в Определение №94/31.01.2013 по дело №31/2013 на ВКС, ГК, III г.о.), предмет на установяване по реда на чл.524 и сл. от ГПК могат да бъдат само факти с правно значение, за чието установяване законът предвижда съставяне на официални свидетелстващи документи, тъй като целта на производството е да се замести със съдебно установяване несъставения ли унищожения официален свидетелестващ документ. Нотариалният акт, в каквато форма само може да бъде обективиран договора за дарение от 1993г., чието съществуване се желае да бъде установено с предявения по реда на чл.524 от ГПК иск – не е официален свидетелестващ документ, а е диспозитивен, защото материализира изявления, които нямат свидетелстващо значение. В този смисъл той не попада в категорията актове за които е приложим реда по чл.542 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва на основание чл.130 от ГПК да се върне депозираната молба с правно основание чл.542 от ГПК, поради нейната недопустимост и се прекрати производството по гр.д.№ 167/2019г. по описа на ПлРС. 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, МОЛБАТА с правно основание чл.542 от ГПК на А.И. ***, поради  нейната НЕДОПУСТИМОСТ

и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 167/2019г.  по описа на ПлРС.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителката.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: