№ 409
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500610 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е от въззивниците ищци „Имот БГ Груп“ ЕООД с ЕИК-********* и С. Т.
Г. от гр.Бургас протоколно определение от 17.0.2020г., постановено по гр.д. № 3092/2020г.
на РС-Бургас, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявените искове по чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността като привиден
на договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2016г. с рег.№ 621/2016г. на нотариус
Б.Демирев и предявения при условията на евентуалност такъв по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
нищожност на същия договор поради противоречие с добрите нрави, изразяваща се в
нееквивалентност на престациите.
Въззивниците молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в частната жалба, с които изразява несъгласие с
извода на БРС, че влязло в законна сила решение по делбено производство по гр.д. №
6121/2014г. на БРС, по което във фазата на извършването ищцата е предявила против същия
ответник претенция по сметки по реда на чл.346 ГПК, квалифицирана от съда като иск по
чл.30, ал.3 ЗС, вр.чл.59 ЗЗД при която са разгледани получената аренда по процесния
договор и съответната припадаща се част е присъдена в полза на ищцата не представлява
пречка за разглеждане на настоящата претенция, тъй като самият договор за аренда не е бил
предмет на посоченото производство. Счита, че в това производство не е формирана СПН
спрямо основания за нищожност ненаведени в производството по сметки в рамките на
делбеното производство. На следващо место макар след завеждане на исковата молба по
настоящото производство ответниците са съставили документи за прекратяването на
процесния договор за аренда, то съдът неправилно е приел че прекратяването на договора
има отношение към допустимостта на предявените искове и е следвало да се произнесе с
решение по тях. Моли за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на
БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В случай, че частната жалба не
бъде прието за основателна, то се моли обжалваното определение да бъде отменено в частта
за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените съдебни
разноски, тъй като производството е било прекратено поради настъпили след завеждане на
делото и независещи от ищците, а от ответниците обстоятелства, погасяващи заявеното за
защита спорно право, какъвто е настоящият случай с оглед извършеното от ответниците
прекратяване на оспорения договор за аренда в хода на съдебното производство.
1
В законният срок писмен отговор по постъпилата частна жалба е постъпил само от
ответника М.Ж.. Този ответник намира частната жалба за неоснователна. Навежда, че
ищците изначално не обосновават правен интерес от предявяване на исковата си претенция.
Считат, че избрания от ищците правен способ не би могъл да защити в пълна степен
субективното материално право на ищците, което е било засегнато от посоченото от тях
действие и посочва съдебна практика. Посочва, че по отношение ПИ 70473.40.8 в землището
на с.Съдиево действително по гр.д. № 1115/19г. на РС-Карнобат съдът не е приел претенция
на ищцата по сметки срещу ответника, но за този имот ищцата е въведена във владение на
24.10.2019г. от ДСИ при РС-Айтос и по повод извършения въвод е сключен и вписан в СВ
анекс вх.№1828/23.07.2020г., към договора за аренда за прекратяване действието му по
отношение на този имот. По отношение останалите имоти са налични доказателства, че
ищците са ги отдали под аредна по сключен от тях договор с трето лице, което ги е
декларирало за стопанската 2019/2020г., съгласно представена справка на ДФ“Земеделие“.
Освен това оспораният с исковата молба по настоящото производство договор за аренда е
бил разгледан по претенция по сметки в рамките на производството по гр.д.№ 6121/14г. на
БРС, ВГД № 346/19г. на БОС, по което съдът е приел, че е налично валидно облигационно
отношение и е осъдил съделителя Г.Ж. да заплати на С.Г. припадащата се част от добивите
от съсобствените земеделски имоти, включително и арендното плащане за стопанските
години от 2009г. до 2016г.. Не на последно место процесният договор за аренда е прекратен
считано от 17.02.2021г., за което са представени доказателства в първоинстанционното
производство. Претендират се съдебни разноски. Оспорено е като прекомерно
претендираното заплащане от насрещните страни за заплатено адв.възнаграждение.
В законния срок не е постъпил от ответника Г.Ж. писмен отговор по постъпилата
частна въззивна жалба.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери
за установено следното:
Производството по гр. д. № 3092/2020г. на БРС е образувано по подадената от „Имот
БГ Груп“ ЕООД с ЕИК-********* и С. Т. Г. от гр.Бургас искова молба против Г. Т. Ж. и М.
Г. Ж., с която са предявени искове по чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността
като привиден на сключен между ответниците договор за аренда на земеделска земя от
03.02.2016г. с рег.№ 621/2016г. на нотариус Б.Демирев и при условията на евентуалност
такъв по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на същия договор поради противоречие с
добрите нрави, изразяваща се в нееквивалентност на престациите. Земеделските земи/общо
девет имота описани в допълнителна молба вх.№ 25907/06.07.2020г. л.94 по гр.д. №
3092/20г. на БРС/, отдадени под аренда са съсобствени по наследяване между ищцата и
първия ответник/сестра и брат/ и поделени между тях с протокол от 20.10.2017г. по гр.д. №
6121/2014г. на БРС. Съобразно възможността на чл.3, ал.4 от ЗАЗ/ДВ, бр.13/2007г./
ответника Г.Ж. е сключил оспорения договор за аренда без съгласието на останалите
съсобственици. На 16.01.2020г. ищцата С.Г. е апортирала имотите си в капитала на ищеца
„Имот БГ Груп“ ЕООД. Ищците считат, че чрез договора за аренда, сключен между
ответниците са били лишени от възможността като съсобственик да ползват земеделските
земи в защита на интересите си и да получава реални доходи от тях. Навеждат също така, че
този договор е привиден, тъй като е сключен между ответниците като съпрузи, земята
никога не е била предавана, а целта на арендния договор е ответниците да получават
земеделски субсидии. При условията на евентуалност твърдят, че с арендния договор се
нарушават добрите нрави, тъй като е уговорено арендно заплащане от 800лв., с което е
налице нееквивалентност на престациите.
Ответникът М.Г. е депозирала писмен отговор с който навежда, че доколкото
ответника Г. Ж. е собственик на ½ ид.ч. от четирите имота и на 1/6 ид.ч. от ПИ 770473.40.8,
то ищцата не може да предявява чужди права, както е сторила с исковата молба. Счита, че
2
ищцата като собственик на ид.части от земеделските земи, предмет на арендния договор
няма правен интерес и не обосновава такъв от предявяване на претенциите. По отношение
на ПИ 70473.40.8 в землището на с.Съдиево сочи, че ищцата е била въведена във владение
на 24.10.2019г. от ДСИ при РС-Айтос и по повод извършения въвод е сключен и вписан в
СВ анекс вх.№1828/23.07.2020г., към договора за аренда за прекратяване действието му по
отношение на този имот, поради което и по отношение на този имот липсва правен интерес
от предявяване на претенцията. Счита, за невярно твърдението, чеищците са били лишени от
възможност да ползват имотите си, тъй като за стопанската 2019/2020г. ищците са сключили
аренден договор и са отдали получените при делбата в техен дял земеделски земи на трето
лице П.А.К., който ги е заявил пред ДФ“Земеделие“, за което е приложена разпечатка. По
отношение предявения при условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД навежда,
че действително уговореното арендно заплащане е ниско, но то е обусловено от това че
земите са били засети с овощни дръвчета на по 40 години, при които плододаването е ниско,
арендаторът е започнал подмяна на дръвчетата чрез засяване на млади овощни дръвчета,
които също все още не са достигнали необходимата възраст за върхово плододаване.
Ответникът Г. Ж. също е депозирал отговор, в който претенцията се оспорва като
недопустима поради липса на правен интерес от по отношение имотите които са поставени в
негов дял при съдебната делба, посочени в исковата молба с идентификатори №№
36227.70.80, 36227.61.85, 36227.22.97, 36227.64.35. По отношение на имот идентификатор
№ 70473.40.8/по договор за аренда ПИ с № 040008/ в с.Съдиено посочва, че също липсва
правен интерес, тъй като ищцата е била въведена във владение от ДСИ при РС-Айтос на
24.10.2019г. и договорът за аренда по отношение този имот е бил прекратен на 23.07.2020г..
Също твърди, че имотите са били засети с черешови и ябълкови насаждения, които поради
възрастта си са били вече с твърде ниско плододаване.
С обжалваното определение БРС е прекратил производството по делото, като е приел,
че исковете са процесуално недопустими, тъй като въпросът за валидността на арендния
договор е бил сложен за разглеждане по гр.д. № 6121/2014г. на БРС по претенция на
ищцата, като при разглеждането му е бил приет за валиден и претенцията на ищцата е била
уважена, като ответникът е бил осъден да й заплати съответстващата на дела й част от
арендното плащане. При разглеждането на претенцията ищцата не е навела възражения за
нищожност на арендния договор, а въпросът за неговата валидност не може да бъде
пререшаван..
По делото са представени преписи от съдебни актове по гр.д. № 6121/2014г. на БРС
и последвалото го в.гр.д. № 346/18г. на БОС, гр.д. № 1115/19г на ВКС, видно от които
производството е било за делба между ищцата С.Г. и Г. Ж., като във втората фаза по иск на
С.Г. по чл.30, ал.3 ЗС вр.чл.59 ЗЗД, предявен по реда на чл.346 ГПК където процесният
договор действително е бил предмет на разглеждане, съдебният състав е приел, че същият е
валиден и е породил действие, като е осъдил Ж. да заплати на С.Г. припадащата й се част
съобразно правата й в съсобствеността от полученото арендно плащане. Правилно
районният съд е приел, че с оглед горното въпросът за действителността на арендния
договор не може да бъде преразглеждан, тъй като по предявената от С.Г. искова претенция
по горното дело е формирана СПН.
Независимо от горното и в допълнение следва да се посочи и че не се обосновава от
ищците правен интерес от предявяване на претенциите още повече че не е спорно че ищците
са отдали под аренда на трето лице поставените в дял на ищцата земеделски зели и те са
заявени от новия арендатор пред ДФ“Земеделие“. Липсва правен интерес от исковете по
отношение собствените на ответника земеделски имоти/поставени в негов дял при делбата
между страните/. По отношение на ПИ 70473.40.8 в землището на с.Съдиево ищцата е била
въведена във владение на 24.10.2019г. от ДСИ при РС-Айтос и по повод извършения въвод е
сключен и вписан в СВ анекс вх.№1828/23.07.2020г., към договора за аренда за
прекратяване действието му по отношение на този имот, поради което и по отношение на
3
този имот липсва правен интерес от предявяване на претенцията, още повече, че оспорения
аренден договор и прекратен на 01.10.2020г. по отношение на всички поставени в дял на
ищцата земеделски земи. Ето защо обжалваното определение е е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед горното неоснователно се явява искането за присъждане на разноски в полза
на ответниците. Правилно БРС е присъдил разноските сторени от ищците в тежест на
ответниците и определението и в тази му част следва да бъде потвърдено. Сторените от
въззиваемата М.Ж. разноски във въззивното производство в размер на 200лв. за заплатен
адв.хонорар също следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.0.2020г., постановено по гр.д. №
3092/2020г. на РС-Бургас за прекратяване на производството по делото и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Имот БГ Груп“ ЕООД с ЕИК-********* и С. Т. Г. с ЕГН-********** от
гр.Бургас да заплатят на М. Г. Ж. с ЕГН-********** сумата от 200лв., представляваща
сторените от нея разноски във въззивното производство за заплатено адв.възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4