№ 59
гр. Сливен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500069 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260000/7.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 456/2020 г. по описа на
Районен съд Котел, с което е осъдено на основание чл.55, ал 1, предл.1 от ЗЗД
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37, да заплати на „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК *********, село Мокрен,
община Котел, ул. „Георги Гавазов“ № 33, следните суми: 553, 21 лева (петстотин петдесет
и три лева и двадесет и една ст.), представляващи недължимо платени от ответника на
ищеца суми по фактура № **********/30.06.2018Г, издадена за отчетен период месец юни
2018 г, от които 427.86 лева такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обект
ниско напрежение -„Хладилни съоръжения" в село Белащица, община Родопи, и 125.35 лева
цена за пренос и достъп през/до електропроводната мрежа, заедно със законната лихва с
начален момент 24.08.2020г до окончателното изпълнение на задължението, като иска за
лихва за периода от 09.07.2018Г до 23.08.2020г отхвърля както и 496.88 лева (четиристотин
деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стот), представляващи недължимо платени от
ответника на ищеца суми по фактура № 82000715323/31.07.2018Г, издадена за отчетен
период месец юли 2018 г., от които 38149 лева такса за пренос по електроразпределителната
мрежа до обект ниско напрежение –„Хладилни съоръжения" в село Белащица, община
Родопи, и 115.39 лева цена за пренос и достъп през/до електропроводната мрежа, заедно със
законната лихва с начален момент 14.07.2020г до окончателното изпълнение на
задължението, като иска за лихва за периода от 10.08.2018 г. до 23.08.2020 г. отхвърля.
1
Осъдено е ответното дружество да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответното дружество чрез представител по пълномощие.
Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалните и процесуални правила. Не е ясно кои точно мрежови услуги, компонентите
на оспорените фактури не се дължат и какви са мотивите за недължимост на сумите за всяка
отделна мрежова услуга. Спорният въпрос е детерминиран от съда само и единствено като
такъв относно цената за пренос и съответно в съдебният акт на първоинстанционният акт, с
който искът е уважен се откриват, макар и оскъдни, мотиви единствено за недължимостта на
цената за пренос и то само за електроразпределителната мрежа. Мотиви за недължимостта
на цената за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа съдът е преценил, че не е
небходимо да излага.
Аналогично на цената за достъп и цената за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа е регулирана цена. Те се определят и регулират с решения
на КЕВР. Разликата с цената за достъп до разпределителната мрежа се състои в това, че
цената за пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа зависи от меренето и е
различна в зависимост от мястото на измерване - ниво „Ниско напрежение" или ниво
„Средно напрежение". Счита иска за неоснователен и в частта за цената за пренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа, доколкото ищецът е поискал мястото
на измерване на процесния обект да се извършва на ниво „Ниско напрежение" в
електромерно табло и със средство за търговско измерване, собственост на „БОГАЛИТА
ТРЕЙД" ЕООД, намиращи се в имот собственост на ищеца, поради което възраженията в
тази насока, че меренето е следвало да бъде на ниво „Средно напрежение" са неоснователни.
В случай че съдът приеме за ирелевантно обстоятелството, че по искане и със съгласието на
ищеца меренето на процесния обект се извършва на ниво „Ниско напрежение" и цена за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа следва да се фактурира на
ниво „Средно напрежение", то отново възразява срещу искането на ищеца да му бъде
възстановена цялата претендирана сума - 617,51 лв. - цена за пренос по
електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение по заплатената от ищеца
цена за пренос „Ниско напрежение". В този случай следва да се възстанови на ищеца
единствено разликата между фактурираната цена за пренос през разпределителната мрежа
ниво „Ниско напрежение" и реално дължимата цена пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа на ниво „Средно напрежение" в размер на 374,75 лв.. така както е
посочена в двете приети по делото и неоспорени от страните експертни заключения.
Отделно от гореизложеното твърди, че присъединяването на обекта е извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към
момента на присъединяването нормативна уредба, а именно:Закон за електростопанството,
обн.. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на
Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976
г., отм,, бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди влизане в сила на чл.16, ал.1 от Правилата
2
за измерване на количеството електрическа енергия (обн.. ДВ, бр. 67 от 2.08,2004 г. отм., бр.
38 от 11.05.2007 г.) и последващите ПИКЕЕ. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове
ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в
сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически
мрежи на производители и потребители (обн., ДВ, бр, 40 от 16.05.2000 г., отм., бр, 34 от
19.04.2005 г.), аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.).
Не е спорно между страните, че не е налице изрично искане от ищеца за промяна на мястото
на измерване на място, различно от договореното към момента на присъединяване на
обекта; че последният не е удостоверил с доказателства правото си на собственост върху
уредбата; както и че не е реконструирал собствените си съоръжения по начин, да бъдат
годни за монтиране на измервателна група от мрежовия оператор, която да измерва
електрическата енергия на ниво сред напрежение. Не е спорно и че мрежовия оператор не
разполага с законно право да извърши тази реконструкция, както и да извърши всякакви
други реконструкции в съоръжения, чужда собственост или съоръжения, които не
представляват част от мрежата, с която осъществява лицензионните си права. Изместване на
меренето на обекта на ищеца, без да е налице изрична воля от негова страна за
реконструкция на присъединителните съоръжения с цел изместване на меренето, би
преустановило присъединяването на обекта, което е незаконосъобразно.
Националната правна уредба задължава всички клиенти, присъединени към
разпределителната мрежа, да заплащат и цена за достъп и пренос до електропреносната
мрежа, тъй като съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията
на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система е
електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите.
Разпределителните мрежи изпълняват различна функция. Те служат за доставяне на
електроенергия на клиентите по правило с цел собствено потребление. По принцип те се
характеризират с по- малък размер, обикновено са изградени на местно равнище и
повсеместно, за да достигнат ползвателите или крайните потребители. Те се характеризират
също с по-ниско ниво на напрежение от това на преносната мрежа, което се налага както от
съображения за безопасност, т.е. за намаляване на риска от токов удар в близост до
населените места, така и за присъединяване към мрежата на крайните битови и промишлени
потребители, които обикновено разполагат с връзки с ниско и средно напрежение.
Преносните и разпределителните мрежи са свързани помежду си на нивото на електрически
3
подстанции, в които електроенергията, постъпваща със свръхвисоко и високо напрежение от
преносната мрежа, се трансформира в средно напрежение, за да може да бъде разпределена
чрез разпределителната мрежа. Тези електрически подстанции представляват точки на
взаимно свързване на мрежите и обикновено съдържат компоненти за високо напрежение,
наречени първична мрежа, и компоненти за средно и ниско напрежение, наречени вторична
мрежа.Съгласно действащата разпоредба на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) към процесния период клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа (в случая
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД,)и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по
чл. 12 и 13. Т.е. всички клиенти, които са присъединени към разпределителната мрежа, а
както бе установено по-горе процесният обект е присъединен към разпределителната мрежа
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, дължат освен цена за достъп и пренос през
разпределителната мрежа и цена за достъп и пренос през електропреносната мрежа, тъй като
двата вида мрежи са свързани помежду си и функционират като едно цяло. Следва да се
отбележи, че електропреносната мрежа се поддържа и управлява от независим преносен
оператор съгласно чл. 87, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ, като на територията на Р България се
издава само една лицензия за пренос на електрическа енергия - 43, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. За
територията на Р България независим преносен оператор е „Електроенергиен системен
оператор" ЕАД съгласно Лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г. за дейността „Пренос на
електрическа енергия", като сумите по цена пренос и достъп до електропреносната мрежа,
събраните от ищеца на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са заплатени от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на „ЕСО" ЕАД съгласно нормата на чл. 29, ал. 3 от
ПТЕЕ и поради тази причина искът също е неоснователен,тъй като търсените суми не се
намират в патримониума на ответника. Нещо повече - тяхната дължимост не е предмет на
облигационната връзка между ищеца и ответника по настоящия иск, а тази на ищеца с
преносния оператор.
Твърди, че независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно
напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължи заплащане както на такса за
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, така и цена за
пренос и достъп през/до електропреносната мрежа. Първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на императивна материалноправна норма - чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
- като е приел, че ответникът е получил процесиите суми при първоначална липса на
основание. Основанието за получаване на тези суми е наличието на валидно облигационно
отношение, реалното предоставяне на мрежови услуги и нормата на чл. 29, ал. 3 от
Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ).
4
На последно място се оспорва и решението в частта за разноските.
В обобщение се иска да се отмени изцяло решение № 260000 от 7.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 456/2020 г. по описа на Районен съд - град Котел в осъдителната му
част - частта, с която е уважен искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД и да се постанови ново, с което
изцяло да се отхвърлят предявените от „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД искове.
В случай че съдът приеме, че цена за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа следва да се фактурира на ниво „Средно напрежение", моли
исковата претенция за връщане на цена за пренос през електроразпределителната мрежа да
бъде уважена единствено за разликата между фактурираната цена за пренос през
разпределителната мрежа ниво „Ниско напрежение" и реално дължимата цена пренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниво „Средно напрежение" в размер
на 263,51 лв. - по фактура № **********/30.06.2018 г.и 231,52 лв. - по фактура №
82000715323/31.07.2018 г. съгласно приетите по делото СТЕ и СИЕ. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище
от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация,
следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено
разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво
5
имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е.
начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до
предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен
посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.
Следва да се отбележи, че наличието на договорни отношения между страните не изключва
възможността да е налице неоснователно обогатяване, тъй като сумата, за която такова се
твърди, не произтича от въпросното договорно отношение. Именно предмет на настоящото
производство е да се установи налице ли е или не основание за нейното заплащане.
Твърдението на ищеца е именно за липса на такова основание, в т.ч. и договор относно
нейната дължимост.
В случая, твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума за пренос и достъп
до електроразпределителната мрежа за ел.енергия ниско напрежение, начислена без правно
основание от ответното дружество, поради непоставяне на СТИ на правилното място.
За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната
уредба на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила
за търговия с електрическа енергия, обн.ДВ бр.66, в сила от 26.07.2013г. на ДКЕВР, Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /2013г./. Съгласно ЗЕ, изменен и
обнародван в ДВ бр.74 от 2006г. от 31.12.2006г. дейностите по разпределение на
електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от
снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия
през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г. на цена за
достъп до и за пренос през разпределителната мрежа. С промени в Закона за енергетиката от
2012г. се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да
избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия. През
2013г. КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в страната.
Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88, ал.1 от ЗЕ и
оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия. То е
собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване –
електромери /СТИ/. Ищецът е потребител на ел. енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията,
използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост
на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и
мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията
на Наредба №6 и на правилата в чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща
към правилата за измерване на количеството ел.енергия.
Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната
мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните
съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и
цена за достъп. Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на
6
ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на
чл. 290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба
на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите – измерването в места,
различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към ищцовото
дружество на такси за пренос на ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в
издадената от енергийния оператор фактура, като е спорно нивото на напрежение, на което
се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към
електропреносната мрежа.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2007 и 2013г./, е
предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик
на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно,
от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй
като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и
тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази
граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, изготвило СТЕ.
Установено е, че с нотариален акт № 71/28.01.2003Г, том I, нотариално дело № 649/2003Г на
нотариус С.З., per. № 179 на Нотариалната камара, с район на действие този на PC Пловдив,
бил сключен договор за покупко - продажба, с който продавачът „БЪЛГАРО-
7
АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД продал на настоящия ищец, в изпълнение на
задълженията му по договор за финансов лизинг от 17.04.2002Г, собствеността върху
следните недвижими имоти : 1/ Стопанска сграда -метален навес, със застроена площ 650
кв.м заедно с обслужващата земя, върху която е постраена сградата, с площ 2871 кв.м,
представляваща УПИ VIII-30017, кв.2; 2/Стопанска сграда - телчарник, със застроена площ
550 кв.м, заедно със земята, върху която е построена сградата, с площ 3600 кв.м,
представляваща УПИ Ш-30016, кв.2.
В полза на ищеца бил издаден констативен нотариален акт за собственост №
168/27.04.2018Г, том I, нотариално дело № 156/2018Г на нотариус Р.Т., per. № 341 на
Нотариалната камара, с район на действие този на PC Пловдив, с която ищецът бил признат
за собственик, на основание писмени доказателства, на ПИ № 03304.11.311 в местността
„Бялата пръст“ в село Белащица, с площ 3598 кв.м, трайно предназначение на територията -
земеделска, НТП - за друг вид производствен складов обект, номер по предходен план
011311, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор № 03304.11.311.5 със
застроена площ 49 кв.м, на един етаж, с предназначение - административна, делова сграда,
ведно с всички подобрения и приращения в имота. В кадастралния регистър към одобрената
кадастрална карта ищецът е записан като собственик на имота.
Ответникът е правоприемник на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в полза на
което КЕВР (тогава ДКЕВР) издала на 13.08.2004Г Лицензия за разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, в т.ч. и област Пловдив, за срок от 35 години,
съгласно условията, посочени в разпоредителната част на лицензията и приложенията към
нея.
На 16.01.2015Г между „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и ищеца „БОГАЛИТА
ТРЕЙД" ЕООД, наречен мрежови клиент, бил сключен договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, по силата на който „ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД, в качеството си на собственик и оператор на
елекроразпределителна мрежа, поел задължение да предостави на мрежовия клиент право на
ползване на елекроразпределителна мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с
електрическа енергия. В приложения към договора са описани средствата за търговско
измерване (СТИ) на електрическа енергия, чрез които се отчитала потребената електрическа
енергия по клиентски № **********. ИТН на обекта в село Белащица е 1464056.
От назначена съдебно-техническа експертиза се установява, че СТИ на консумираната от
ищеца електрическа енергия е разположено в метално табло, монтирано на метална
площадка при основата на мачтов трафопост, след трансформация 2o/o,4kV. Трафопостът е
разположен в източната част на имота, близо до границата му, съобразно кадастралната
карта. Монтираният в таблото електромер е трифазен с директно измерване на напрежение
3X230/400V и индиректно измерване на потребената енергия. Вещото лице установило, че
електромерът, произведен през 2019г., е с всички изискуеми знаци от преминала
първоначална метрологична проверка. Измерването се осъществява на изхода на трафопоста
след понижаващ трансформатор 20/40 kV, като за целта при основата на железния стълб от
8
мачтовия трафопост, разположен на границата на имота, в електромерното табло е
монтиран индиректен трифазен статичен електромер. Към датата на огледа, вещото лице
установило, че измервателната група е поставена на ниво ниско напрежение. Вещото лице
поддържа, че е налице реална възможност доставяната електрическа енергия да бъде
измервана на страна средно напрежение, ако се постави при основата на стълба метално
табло, в което да се монтират токовите и напрежителни трансформатори ведно с
комутационната и защитна апаратура към тях, като за целта е необходимо да се преработи
захранващата линия между разделителя за открит монтаж и захранващата понижаващия
трансформатор шинна система. Вещото лице е утановило, че от ищеца били предприети
действия за извършване на реконструкция на трафопоста, с цел промяна на измерването на
електрическата енергия от ниско към средно напрежение.
Не се представят други доказателства, които да оборят както ангажираните по делото, така и
конкретно проверените обстоятелства от вещото лице на място и по съществуващите схеми
за присъединяване към електроразпределителните мрежи.
Въззивната инстанция счита, че за разрешаване на спора от съществено значение е къде е
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно и на нея се
поставят средствата за търговско измерване.
Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна мрежа е уредена
последователно в Закона за електростопанството /отм./, Закона за енергетиката и
енергийната ефективност /от 1999г, отм. 2004г./ и Закона за енергетиката.
Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е,
че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на
дейността в областта на енергетиката. Затова §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни
обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а
принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при
приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни
обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното
предприятие като единствено изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия
само един потребител. В случая е установено, че компонентите за разпределение на
електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват
електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Следователно, важно е да
се установи границата на собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на
СТИ. Всички СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на ЗИ,
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата
за съществените изисквания и оценяване съгласно съответствието на средствата за
измерване. Поддържането и техническата изправност на СТИ е задължение на
електроразпределителното дружество, като техен собственик, което следва да извършва
периодични и извънредни технически проверки, на целостта им и на свързващите ги
електрически инсталации.
Съгласно Решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, постановено по
9
реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа, визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата, установени в
ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на
цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството
консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента на
цената на електрическата енергия са недължими /Решение №227/11.02.2013 г. по
т.д.1054/2011г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцовото дружество в първоинстанционното
производство не дължи заплащане на начислената му цена за пренос и достъп до
електроразпределителната мрежа за ел.енергия ниско напрежение за периода. По този начин
е налице имуществено разместване – предаване на паричната сума без правно основание.
Такова основание е липсвало още към момента на предаване на сумата – извършения
превод. Безспорно от събраните по делото доказателства е установена стойността на
полученото от ответното дружество при начална липса на основание. Ответното дружество
не твърди и не е установило връщане на получената без основание парична сума. Поради
това искът е основателен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
10
на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/7.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 456/2020 г. по
описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД, ЕИК *********, град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ №37, да заплати на „БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК *********, село
Мокрен, община Котел, ул. „Георги Гавазов“ № 33 сумата от 600 /шестстотин/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11