№ 1190
гр. Варна, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500490 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на К. ПЛ. К. срещу определение
№ 8456 от 08.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 14224 по описа за 2021г. на седми
състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото поради липса на
международна компетентност на българския съд, на основание член 5 от Хагската Конвенция от
1996г.
В жалбата се излага, че така постановеното определение е незаконосъобразно и
неправилно, като се излагат следните съображения за това: съдът неправилно и необосновано,
въпреки, че е приел, че не е еналице безусловна международна компетентност по спора е
прогласил такава, позовавайкисе на висшия интерес на детето. Излага, че дъщерята на
жалбоподателя е много близка със своите баба и дядо – ищци в производството, като единствената
причина, поради която те не могат да виждат детето е нежеланието на майката на детето. Твърди,
че детето пътува ежегодно до България и за него това не представлява проблем и ако се наложи
изслушването му от съда, пътуването на детето не би представлявало трудност за него. Счита
също, че среща –разговор на детето с вещо лице или служител на ОЗД може да се проведе по
телефон или видео връзка, без детето да присъства в съдебна зала, което може да се организира,
дори детето да е в чужбина. Посочва също, че детето и ищците са български граждани, като
осигуряването на интереса на детето включва контактите му с неговите прародители, като тези
въпроси следва да се разрешат от българския съд.
Иска се отмяна на така обжалваното определение и връщане на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва и се желае потвърждаване на атакувания съдебен акт, като се посочва безспорното
обстоятелство, че обичайното местопребиваване на детето след 2015 г. е било в Шотландия,
поради което се поддържа и направения извод за приложимостта на чл.3 КМЧП и чл.5 от Хагската
конвенция от 1996г. Претендират се разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени
събраните доказателства, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от Г. ЯНК. П. и ПЛ.
К. П. срещу Д. П. П. и К. ПЛ. К. с правно основание член 128 от Семейния кодекс /СК/ за
1
определяне режим на лични отношения с детето Преслава, р. на 17.10.2014г. – внучка на ищците и
дъщеря на ответниците. Сочи се, че ищците са участвали активно в отглеждането на детето до
заминаването му с родителите в Шотландия. Допреди 2020г. семейството на ответниците се
прибирало често в България и ищците поддържали контакти с детето. От месец март 2021г.
ответниците се разделили и контактите на ищците с внучка им станали редки и постепенно
престанали. Твърдят още, че въпросите относно родителската отговорност между ответниците не
са разрешени, като ответникът живее в България, а ответницата и детето в Шотландия. Твърдят, че
общуването и контактите между тях и детето, по никакъв начин не биха му се отразили негативно,
а напротив биха били в интерес на детето. Сочат, че се страхува при липсата на контакт между
тях и внучката им, че връзката им ще бъде опразнена от съдържание и прекъсната, като детето ще
се отчужди от тях.
Ответната страна К. ПЛ. К. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д.П. е депозирала отговор на исковата молба, в който
прави възражение за неподведомственост на спора на българския съд, твърдейки, че детето има
обичайно местопребиваване в Обединено Кралство Великобритания. Изложени са доводи, че
приложение следва намери Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
деца от 1996г., ратифицирана от Р България и Обединеното Кралство Великобритания и
Шотландия. Твърди, че от 2015г. родителите и детето са се установили да живеят на територията
на Шотландия. Родителите на детето се разделили през 2021г. и бащата се завърнал в България, но
ответницата и детето останали да живеят в Шотландия, със статут на продължително пребиваващи.
От м. август 2018г. детето е записано и се обучава в основно училище в Обединеното кралство.,
което посещава и понастоящем.
От представените с исковете молба удостоверения за раждане и настоящ адрес, издадени от
Община Варна, се установява, че ответникът К.К. е син на ищците, а детето Преслава-тяхна
внучка, с регистриран към 15.07.2021г. настоящ адрес в гр.Варна, ул.“Кокиче“.
Към отговора са приложни в заверен превод на български език: информация за нотариален акт,
справки за имиграционен статут, удостоверение от начално училище Нос, Уек, Кейтнес, трудов
договор, справка за регистрация при личен лекар, в които е отразено, че през 2017г. ответниците са
закупили жилище в Шотландия, ответницата е трудово ангажирана в Шотландия, Д.П. и детето
Преслава са със статут на продължителни пребиваващи на територията на Обединеното Кралство;
детето се обучава в училище в Шотландия от 22.08.2017г.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице международен елемент
по възникналия между страните спор относно режима на лични отношения на ищците с детето
Преслава, което е тяхна внучка, поради което и допустимостта на образуваното производството
пред българския съд следва да бъде преценена съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996
г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, тъй като обичайното
местопребиваване на детето е във Великобритания, а последната, както и Република България, са
страни по конвенцията. Както правилно е приел първоинстонционният съд, в случая са
неприложими правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, доколкото Великобритания не е държава – членка на ЕС.
Касае до иск, който цели да определи право на лични отношения на близки роднини- баба и
дядо по бащина линия с ненавършило пълнолетие дете. Предмет на Конвенцията е международни
спорове между родители относно правото на упражняване на родителски права или правото на
лични отношения/поддържане на контакти, като в контекста на интереса на детето, следва да се
приложи разширително тълкуване относно приложимостта на Конвенцията и по отношение на
правото на лични отношения на детето с прародителите.
В чл. 5-14 от Хагската конвенция от 1996 г. изчерпателно са уредени основанията за
международна компетентност по дела за родителска отговорност, като принципът е, че
международно компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното
местопребиваване на детето.
В чл. 5 от конвенцията е уредена международната компетентност на съдилищата да разгледат
въпросите относно упражняването на родителските права и определянето на лични отношения.
2
Според посочената разпоредба съдебните или административните органи на договарящата
държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за
закрила на личността или имуществото на детето. Основният критерий за определяне на
международно компетентният съд за решаване на въпросите относно родителските права на детето
е неговото обичайно местопребиваване, под което се разбира мястото, в което детето е
интегрирано в социална и семейна среда. Хипотезите, в които е възможно дерогацията на тази
компетентност, са изрично предвидени в чл. 8–10 от Конвенцията. По силата на чл.5, ал.4
Конституцията на РБългария, Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред
нормите на вътрешното право, които й противоречат. Поради това и предвидената в чл. 5 от
Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето относно исковете за
предоставяне на упражняването на родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете и
режим на лични отношения, изключва международната компетентност на българските съдилища.
Обичайното местопребиваване представлява вид териториална връзка, която има два
аспекта: обективен – свързан с пребиваването на територията на дадена държава и субективен –
свързан с намерението на лицето да установи центъра на своите интереси на територията на тази
държава. За наличието на втория от тези елементи се съди от определени обективни обстоятелства
от личен и професионален характер – напр. къде лицето пребивава заедно със семейството си, къде
учи и работи и т. н. Тъй като при децата не би могъл да се установи самостоятелен център на
основни интереси, при определяне обичайното им местопребиваване се изхожда от степента им на
интеграция в социалната и семейната среда. В тази връзка се вземат предвид редица фактори като
продължителността на престоя в съответната държава, обстоятелството дали детето посещава
учебно заведение, дали семейството също пребивава в тази държава и т. н.
В процесния случай, съобразно изложените в исковата молба и в отговора на исковата
молба твърдения, майката, при която детето живее има обичайно местопребиваване във
Великобритания от 2015 г., където се е установила трайно да живее и работи. От събраните по
делото доказателства категорично се установява, че детето Преслава има обичайно
местопребиваване в Обединено Кралство Великобритания, тъй като това е мястото, където то е
интегрирано в социална и семейна среда и където се намира и към настоящият момент. Тези факти
не се оспорват- напротив твърдят се от ищците и ответника К.. В този смисъл не е налице
основанието по чл. 5 от Хагската конвенция от 1996 г. за ангажиране правораздавателната власт на
българския съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и никоя от специалните хипотези на чл.
6 и следващите от Хагската конвенция от 1996 г., което да обуслови международна компетентност
на българския съд по въпросите относно личните отношения.
За пълното на изложението, следва да се посочи, че е категорично становището на
настоящият съд, което съвпада и с това на първоинстанционния съд, че най-добрият интерес на
детето изисква въпросът относно личните му контакти с неговите прародители да се разреши от
съдът, където е обичайното му местопребиваване, защото този съд ще може да го изслуша, както и
да събере относимите доказателства и сведения от съответните служби.
Всичко изложено и предвид изричното възражение на ответницата П. и съобразно
приложимите към характера на производството разпоредби на Конвенцията следва да се приеме,
че международно компетентен да разреши спора, предмет на настоящото производство е съдът по
местоживеенето на детето, като българския съд не е компетентен да разгледа предявените искове.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8456 от 08.12.2021 г., постановено по гражданско дело №
14224 по описа за 2021 г. на седми състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по делото на основание чл.5 от Хагската Конвенция от 1996г. за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата.
Определението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.274, ал.4 ГПК, вр. чл.280, ал.3
3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4