Р Е Ш Е Н И E № 3/10.1.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ,
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на пети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Районен съдия: Мариела Иванова
при участието на секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид
докладваното от съдия Иванова гр.д. № 1030/2016г.
по описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпилата искова молба от Ж.Б.Т. с ЕГН
********** и С.Г.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес *** против Ж.Д.З. с ЕГН
********** *** и И.М.С. с ЕГН ********** ***. В исковата молба ищците твърдят,
че са собственици на недвижим имот, находящ се в град Карнобат, Бургаска
област, ул.”Елин връх“, № 4, представляващ дворно място е площ 554 кв.м., съставляващо
УПИ № III- 246 в кв. № 15 по застроителния и регулационен/подробен устройствен/
план на град Карнобат, при граници и съседи: изток - УПИ № IV-247, запад- УПИ №
II-245, север -улица „Елин Връх”, юг- УПИ № ХVI-242 и УПИ № ХV-241 и УПИ №
ХIV-240, ведно с изградените в имота жилищна сграда и второстепенни сгради. Твърди се още,
че ответниците са собственици на УПИ № II- 245 в кв. №15 по застроителния и
регулационен /подробен-устройствен/ план на град Карнобат, който имот е съседен
на ищците от западна страна, а на ответниците е източна граница. За имота
ответниците притежават нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 42 том 6 дело 1827/1993 година на КРС. След уреждане на регулационни сметки през 1989г. от УПИ №
ХIV-240 положили ограда, като през години правели няколко опита
за определяне на границата и с ответниците, но прехвърлителката им отказвала.
В имота, собственост на ответниците на
границата на имотите на ищците и ответниците, западна граница за ищците и
източна граница на ответниците е изградена масивна постройка, която ответниците
ползват като лятна кухня и гараж. Ищците, техният наследодател - Гочо Стефанов Т.,
а преди него и бащата на последния - С. Карчев Т., не са давали писмено или
устно съгласие за изграждането на постройка на границата
на имота на ищците. Постройката навлиза частично в имота на ищците с 20 кв.м. и
е изградена на уличната регулация. Ищците твърдят, че това строителство е незаконно, защото е извършено
в нарушение със строителните правила и норми за отстояние от граници, за
безопасност, а също така и без съответните строителни книжа.
Предвид изложеното
е направено искане да се осъдят ответниците да премахнат за своя сметка
построените в УПИ № II-245 в кв.15 по застроения ЗРП на гр.Карнобат лятна кухня и гараж, попадащи в
имота на ищците и построени
на границата между имотите на ищците и ответниците, както и преустановяване на незаконните
действия на ответниците във връзка с незаконното заемане на част -20
кв.м. от имота на ищците,
представляващ дворно място е площ 554 кв.м., съставляващо УПИ
№ III- 246 в кв. № 15 по застроителния и регулационен/подробен устройствен/
план на град Карнобат, при граници и съседи: изток - УПИ № IV-247, запад- УПИ №
II-245, север -улица „Елин Връх”, юг- УПИ № ХVI-242 и УПИ № ХV-241 и УПИ №
ХIV-240. Представя и ангажира доказателства.
Исковата
молба е изпратена на ответниците, които в срока по чл.131 от ГПК са подали
отговор. Ответникът Ж.Д.З., чрез пълномощника си –адв.Г., счита предявяният иск
за допустим, но неоснователен. Ответникът З.
посочва, че е собственик на УПИ II-245 в кв.15 по действащия ПУП на град
Карнобат одобрен със заповед № 240 от 06.05.1982 г., който съответства на
парцел № III-108 в кв.14 по отменения план на кв.Красно село, одобрен със
заповед № 806/ 21.09.1960 г. Парцел III-108 в кв.14 е образуван при делба на
имот пл.№ 108, извършена между братя С. и Жельо Карчеви Тодеви. Към този
момент, преди разделянето на имота на източна и западна част, съответно на
парцел III-108 и парцел IV -108 кв.14, построил навес, попаднал в частта
получена от него, образуваща парцел III-108. Навеса по-късно бил преустроен в
гараж и лятна кухня. По време на строителството, не е съществувала междинна
регулационна граница между посочените парцели, образувани след построяване на
сградата. Ответникът З. твърди, че не е съществувало изискване за ситуиране на
строежа на определено отстояние от регулационната линия. При подялбата,
страните са постигнали съгласие междинната регулационна линия да минава до
сградата. Сградата представлява търпим строеж, за което към отговора са
представени документи. Ответникът З. оспорва изложеното в исковата молба, че
сградата е навлязла в имота на ищците. Ангажира доказателства.
Ответникът
И.М.С., чрез процесуалният си представител –адв.Ч., счита предявените искова за
допустими, но ги оспорва като неоснователни по отношение на нея, поради липса
на пасивна процесуална легитимация, тъй като не притежава имот в гр.Карнобат.
Представя доказателства.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №119,н.дело№217/1972г. по описа на КРС С.Т. и съпругата му,
и улица,
ведно с изградената в имота масивна жилищна
сграда.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация Гочо Стефанов
Т. е признат са собственик по силата на дворищната регулация на едно маломерно
дворно място от 54кв.м., ведно с подобренията в него, което се отчуждава от
имот с планоснимачен номер 240 в кв.15 на града, собственост на и се предава по
регулация към парцел III в кв. 15.
От представеното удостоверение за наследници №1108/15.12.2007г. на общ.
Карнобат се установява, че Т. е починал на 26.11.2007г. и е оставил на за
наследници Ж.Т.-съпруга, и С.Т.-син.
С договор за за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 42
том 6 дело 1827/1993 година на КРС Т. и З прехвърлят на Ж.Д.З. собствеността на следния
недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, а именно дворно място от 410кв.м., от
които предаваеми по регулация 10кв.м., с неуредени регулационни сметки,
образуващо парцел № II- 245 в кв. №15 по застроителния и регулационен
/подробен-устройствен/ план на град Карнобат, при граници:
улица, и държавно място, заедно с построените в него жилищна сграда , навес и
останалите подобрения в имота.
По делото е представено удостоверение №94-К-133/12.01.2004г., издадено от
община Карнобат в полза на Калудка Желева Златева, съгласно което построените в
гореописания имот гараж и лятна кухня, под общ покрив, със застроена площ от
34кв.м. са търпими строежи съгласно §16,ал.1 от ПЗР на ЗУТ - не подлежат на
премахване и могат да бъдат обект на прехвърлителна сделка.
С Решение № 16/17.02.1999г., постановено по гр.д.№1922/1998г. по описа на
Районен съд Стара Загора сключеният с акт за граждански брак №124/05.10.1991г.
гр,брак между двамата ответници е прекратен чрез развод. С цитираното решения
не са уредени имуществените отношения между съпрузите по повод придобития по
време на брака имот по договора за издръжка и гледане.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че навремето имотите на страните са били един огромен
двор, който в последствие е разделен. Собственици са двама братя-Же Т.- дядо на
ответника, и С.Т.-дядо на ищеца Т.. Според свидетелските показания жилищната сграда
в имота на ответниците е строена около 1968г.,
на североизток в имота 2-3години след къщата е построена и лятна кухня,
а около 2000г. е построен гараж. При построяването на гаража ответникът е
използвал денивелацията в имота и е вкопал гаража под лятната кухнята, в същия
обем като лятната кухня. Последната постройка има двускатен покрив-ориентиран север-юг,
като по този начин дъждовните води се оттичат на улицата и в имота на
ответника.
Според показанията на св.Добрев се установява, че границата между двамата
имота винаги е била една и съща, никога не е била местена, никога не е имало
спор между двамата братя за нея или за постройката.
От заключението на назначената и изготвена СТЕ се установява, че за кв. „Красно
село“ в гр.Карнобат са разработвани два ПУП-от 1960г. и 1982г. С ПУП от 1960г.
от имот №108 в кв. 14 са образувани УПИ III и УПИ IV. Видно от този план съществуващите към онзи момент постройка са били така
ситуирани, че регулационната лични е минавала между двете постройки. В този
план няма отразяване на процесните лятна кухня и гараж.
В плана от 1982г. постройките са вече заснети. По плана от 1982г.
регулационната линия между имотите съвпада с кадастрално заснета и отразена
ограда с изключение на участък в дъното на имота, при който има разминаване
между двете линии.
С молба от 14.10.1975г. Т. за изменение по взаимно съгласие на
дворищно-регулационни план са заявили, че не желаят да се реализира плана в
този му вид, тъй като от имота на втория се отчуждава една част заедно с
масивни стопански постройки и се предава към парцела на първия от тях.
Направили са искане да се състави проекто-скица за прокарване на граничната
регулационналиния между двата имота, която линия да съвпадне с кадастралната
основа на двата имота и то така, както си е оградено понастоящем. Молбата е
нотариално заверена на 15.10.1975г. от съдия при КРС.
През м.декември 1975г. е съставена скица на основание чл. 82 ЗТСУ, като
молителите са запознати срещу подпис със съдържанието й.
Със Заповед №370/13.03.1976г. на Управление „Строителство и архитектура“
към ОНС Бургас е одобрено изменението на дворищната регулация между парцел III и
IV в кв. 14 по плана на гр.Карнобат.
Съгласно заключението на назначената съдебно-графологическа екпертиза
подписът в копието на молбата от 14.10.1975г. не е изпълнен от, а в копието на
скицата от м.декември 1975г. е положен
от него.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 109 ЗС са недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия
за уважаването на иска са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл.50 ЗС/-Тълкувателно решение №4, постановено по т.д.№4/2015 на ОСГК на ВКС.
С Решение № 122 от 6.06.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6600/2013 г., I г.о. е прието, че ако постройката
е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него
повече от 40 години, неговият правоприемник няма правото да иска премахването
й. За да достигне до този извод съдът е приел, че собствениците на съседни имоти могат да постигнат
съгласие за застрояване на регулационната линия /дори и неформално/ и са длъжни
да съобразяват поведението си с това фактическо състояние, ако то е трайно
установено. Така постигнатото съгласие следва да обвързва и техните
правоприемници, които придобиват собствеността с оглед правното и фактическо
състояние на вещта, като съществуващите ограничения в ползването, включително и
касаещи отстоянията и разположението на съществуващите в имота сгради, не
представляват скрит недостатък на вещта, видими и известни са за приобретателя.
Поради това следва да се приеме, че правото на собственост е придобито и с
оглед съществуващите ограничения в ползването.
В процесния случа двамата първоначални собственици на двамата съседни имота-
Т. са подали молба, че не желаят да се реализира плана в този му вид, тъй като
от имота на втория се отчуждава една част заедно с масивни стопански постройки
и се предава към парцела на първия от тях. Направили са искане да се състави
проекто-скица за прокарване на граничната регулационналиния между двата имота,
която линия да съвпадне с кадастралната основа на двата имота и то така, както
си е оградено понастоящем. По тяхно искане планът е бил изменен и предвиденото
отчуждаване е било отменено, като е прокарана нова регулационна линия.
Съдът не кредитира заключението на СГЕ, тъй като от една страна експерта е
работил с копие на изследваните документи, не с оригинали. От друга страна
подписите на двамата молители са нотариално заверени от съдия при КРС, който е
удостоверил, че подписите са положени в негово присъствие и след проверка на
самоличността им. Отделно от изложеното ГТ.-наследодателя на ищците, се е
запознал с изготвената скица от м.декември 1975г. за изменение по чл. 32 ЗТСУ и не направил
възражения срещу предвижданата промяна в границата между имотите. Видно от тази
скица регулационната линия между двамата имота минава по стената на процесната
лятната кухня.
От заключението на изготвената СТЕ се установява, че по действащия план от
1982г. кадастралната граница съвпада с регулационната граница с изключение на
участък в дъното на имота, за който обаче няма спор по делото.
Събрани са гласни доказателства, от които се установява, че процесната
лятна кухня е изградена около 1970г., от тогава границата между двата имота е
стената на лятната кухня. Тогавашните собственици никога не са имали спор за
тази постройка.
През 2000г. е построен процесния гараж, но при строежа му ответникът е
използвал денивелацията в имота, като по този начин без да излиза от
съществуващия обем на сградата е вкопал гаража под лятната кухня,т.е. не би
могло да има навлизане в имота на ищците.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се
доказва върху този имот ответниците да са осъществили неоснователно въздействие
/действие или бездействие/ върху имота на ищците, поради което предявените
искове се явяват неоснователни.
При този изход
на спора претенцията на ищците за разноски е неоснователна, но дължат
заплащането на сторените от ответниците разноски. Ответницата И.С. е направила
искане за присъждане за разноски, представила е и договор за правна помощ, в
който е отразено за договореното възнаграждение е заплатена в брой, но в него
не е посочен размерът на това договорено възнаграждение.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Б.Т.
с ЕГН ********** и С.Г.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес *** против Ж.Д.З. с ЕГН ********** *** и И.М.С. с
ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 109 ЗС да се осъдят
ответниците да премахнат за своя сметка построените в УПИ № II-245 в кв.15 по застроения ЗРП на
гр.Карнобат лятна кухня и гараж, попадащи в имота на ищците УПИ № III- 246 в кв. № 15 по застроителния и регулационен/подробен
устройствен/ план на град Карнобат и построени на границата между двата имота, както и преустановяване на незаконните
действия на ответниците във връзка с незаконното заемане на част (20 кв.м.) от
имота на ищците, представляващ дворно място е площ 554 кв.м., съставляващо УПИ
№ III- 246 в кв. № 15 по застроителния и регулационен/подробен устройствен/
план на град Карнобат.
ОСЪЖДА Ж.Б.Т. с ЕГН ********** и С.Г.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** да заплатят на Ж.Д.З.
с ЕГН ********** *** сумата от 450лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Ж.Б.Т. с ЕГН **********
и С.Г.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес *** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.М.С. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно-деловодните разноски
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: