№ 22168
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20251110106612 по описа за 2025 година
Предявени са от Е. А. С. срещу Детска градина № 59 „Елхица“ - гр.
София искове с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 128, т. 2 КТ и вр. чл.
224, ал. 1 КТ и вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1532,00 лева – разликата между
изплатеното и дължимото по Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г. към него брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава
от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 22,05 лева –
обезщетение за забава за периода от 18.12.2024 г. до 03.02.2025 г., сумата
453,07 лева – разлика между изплатено и дължимо по Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 28 дни, ведно със законната лихва за
забава от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 6,52 лева –
обезщетение за забава за периода от 18.12.2024 г. до 03.02.2025 г., сумата
3544,30 лева – разлика между изплатено и дължимо по Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него обезщетение при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
11,5 брутни работни заплати, ведно със законната лихва за забава от
04.02.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 50,99 лева – обезщетение
за забава за периода от 18.12.2024 г. до 03.02.2025 г.
Ищецът Е. А. С. твърди, че между страните е имало валидно трудово
правоотношение, по силата на който е била назначена на длъжността „старши
учител в детска градина“. Твърди, че на 01.06.2023 г. трудовото
1
правоотношение е било прекратено със Заповед № 315/31.05.2023 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Посочва, че е била член на синдикална
организация към Синдиката на българските учители до края на м. май 2023 г.
и е заплащала членски внос към синдикалната организация. Посочва, че на
10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за
системата на предучилищно и училищно образование № Д01-269 от
06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна
и две синдикални организации от друга – Съюз на ръководителите в системата
на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, с който анекс е
прието, че минималните основни работни заплати в сферата на образованието
за длъжността „старши учител“ се определят в размер на 1709 лв., като
увеличението е предвидено със задна дата – считано от 01.01.2023 г. Посочва,
че изменението на КТД и на закона за държавния бюджет са приети на
01.08.2023 г., но се прилагат със задна дата – считано от 01.01.2023 г.
Поддържа, че доколкото е била член на синдикалната организация – страна по
договора и доколкото е била в трудови правоотношения с работодател, които е
обвързан от КТД, клаузите на колективния трудов договор и анекса към него,
които предвиждат по-високи обезщетения, следва да се прилага и спрямо нея
за периода на обратно действие на КТД, придадено с анекса към него от
10.08.2023 г. – считано от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия
договор – 31.05.2023 г., въпреки, че трудовото й правоотношение е прекратено
преди сключване на анекса към колективни трудов договор. Излага, че отказ
на работодателя да заплати полагащото се възнаграждение на ищцата е
дискриминационно третиране по чл.4 и чл.18 ЗЗДискр., а също така
представлява злоупотреба с права от страна на работодателя. Поради това
претендира и разликата между дължимото по колективния трудов договор и
заплатените размери на трудовото възнаграждение, на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск и обезщетение при пенсиониране.
Поддържа, че на 18.12.2024 г. е изпратила заявление, с което е поканила
ответника да заплати претендираните по настоящото дело обезщетения, но с
уведомително писмо с изх.№ 283-78/15.01.2025 г. директора на Детска
градина № 59 „Елхица“ – гр. София е отказала да изплати обезщетенията и е
посочила, че Детската градина ще преизчисли и заплати исканите от нея суми
единствено и само когато има влязъл в сила съдебен акт. Предвид посоченото,
излага, че работодателят е изпаднал в забава за заплащане на посочените
обезщетения, поради което претендира и обезщетения за забава върху
претендираните суми. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът Детска градина № 59 „Елхица“ – гр. София подава отговор
на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. посочва, че
исковата претенция е допустима, но неоснователна. Оспорва, че клаузата на
Колективния трудов договор и анекса към него, която придава обратно
действие, не се прилага спрямо работници и служители с прекратени трудови
правоотношения. Посочва, че след предявяване на извънсъдебната претенция
от ищцата е поискала становище от МОН, в което е посочено, че няма
2
възможност за заплащане на претендираните от ищцата суми. Ответницата
посочва, че като директор на детска градина няма как да заплати
претендираните обезщетения без санкция от МОН, който отпуска делегирания
бюджет на детското заведение и контролира и одобрява всички плащания.
Поддържа, че след получаване на становище от МОН за недължимост на
процесните суми, в случай, че заплати претендираните обезщетения, ще
наруши финансовата политика на детската градина. Моли съдът да отхвърли
предявените искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, настоящият състав на
Софийски районен съд намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение между
страните; полагане на ищцата на труд през процесния период 01.01.2023 г. до
31.05.2023 г., както и размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца
към процесния период, наличие на полагаем и неизползван към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск, че към
момента на прекратяване на трудовия договор работникът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че спрямо ищцата се е прилагал
процесният КТД № Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към него, като при наведените в исковата молба твърдения в процесния
случай следва да докаже, че КТД се е прилагал спрямо работодателя и че
ищцата е била член на синдикална организация при работодателя, която е
страна по колективния трудов договор.
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на трудово
правоотношение между страните през процесния период 01.01.2023 г. –
31.05.2023 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „старши
учител“ в Детска градина № 59 „Елхица“ – гр. София, като трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № 315/31.05.2023 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; че на 18.12.2024 г. ищцата е изпратила покана
до директора на Детска градина № 59 да заплати претендираните в
настоящото производство суми, като е постановен отказ.
От представена по делото служебна бележка изх. № 3/14.01.2025 г.,
издадена от председателя на Синдикат на българските учители, Общиснки
координационен съвет, Столична Община, р-н Младост, гр. София се
установява, че ищецът Е. А. С. – старши учител в ДГ 59 „Елхица“, е бил
синдикален член към СО към СБУ при ДГ 59 „Елхица“ до май 2023 г.
Видно от приетия като доказателство по делото Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. /листове 17 – 29 от делото/, в чл. 27 от същия са установени
размери на минимални основни трудови възнаграждения, считано от
01.09.2022 г. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ минималното възнаграждение за
старши учител е в размер на 1533,00 лева.
3
Видно от приетия като доказателство по делото Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. /листове
11 – 12 от делото/, текстът на чл. 27 от КТД се изменя като считано от
01.01.2023 г. минималното възнаграждение за старши учител е в размер на
1763,00 лева.
С оглед съдържанието на анекса, със същия се преуреждат отношенията
относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
системата на предучилищното и училищното образование, със задна дата.
Такова преуреждане на отношенията със задна дата е допустимо. След като
страните по колективния трудов договор, изрично са се договорили, че
увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от
01.01.2023 г., това е и моментът, към който следва да се преценява наличието
на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Нито в
Анекса, нито в КТД, е посочено, че това увеличение не засяга лицата с
прекратено ТПО, т. е. придаденото обратно действие на нормата следва да се
тълкува, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в тези
учебни заведения и са били в редовни ТПО.
След като ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в периода,
обхванат от увеличението на основното трудово възнаграждение, независимо
от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът
счита, че основно трудово възнаграждение на ищеца също следва да бъде
коригирано, тъй като последният попада в кръга на лицата, заети към
01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния
анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса –
10.08.2023 г. Предвид установяване на този факт и на основание чл. 57, ал. 1
КТ колективният трудов договор се прилага спрямо ищцата, респективно
спрямо нея е приложим и уговореният в него минимален размер на брутното
трудово възнаграждение и без наличието на заповед на работодателя за
увеличаването или на допълнително споразумение към трудовия договор.
Видно от заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът изцяло
възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, разликата
между изплатените и полагащите се суми съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование Д01-269/06.12.2022 г. по отношение
на брутните трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. да
31.05.2025 г. е в размер на 1532.35 лева. Съдът възприема заключението на
вещото лице в предложения III-ти вариант, с изчисление съгласно
начисленията за м. май 2023 г. основна заплата 1763.00 лв., процент
прослужено време 34%, 20 работни дни, съгласно който разликата между
изплатените и полагащите се суми за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за
неползван платен отпуск е в размер на 453,07 лева. Вещото лице сочи, че
разликата между изплатеното обезщетение и преизчисленото обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
4
възраст, е в размер на 3 544.30 лв.
С оглед изложените по-горе съображения относно приложимост на
уговореното в КТД и с оглед заключението на вещото лице, съдът счита, че
предявените главни искове за разликата между изплатените суми за брутно
трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван отпуск и обезщетение
при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се явяват
основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери
(съобразно допуснатото в проведеното на 04.11.2025 г. ОСЗ изменение на
исковите претенции).
Предвид изрично направеното искане в тази насока, следва да се
присъди и законната последица от уважаване на исковете – мораторна лихва
за забава върху присъдените суми за периода от датата на предявяване на
исковата молба – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане.
Предвид основателността на главните претенции, основателни се явяват
и акцесорните такива за заплащане на мораторна лихва за забава за периода от
18.12.2024 г. (датата на отправената покана) до 03.02.2025 г. Същите следва да
бъдат уважени в пълните предявени размери (съобразно допуснатото в
проведеното на 04.11.2025 г. ОСЗ изменение на исковите претенции) с оглед
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Съдът намира, че на основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да постанови
предварително изпълнение на решението за присъдени трудово
възнаграждение и обезщетения.
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а
именно 2000,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд разноски, а именно 255,97 лева –
държавна такса и 450,00 лева – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина № 59 „Елхица“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж.к. Младост-3,
ул. Д-р Николай П. Николаев № 11 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. А. С., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. ********** на основание чл. 59 КТ вр.
чл. 128, т. 2 КТ и вр. чл. 224, ал. 1 КТ и вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД 1532,00 лева – разликата между изплатеното и дължимото по Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане,
сумата 22,05 лева – обезщетение за забава за периода от 18.12.2024 г. до
03.02.2025 г., сумата 453,07 лева – разлика между изплатено и дължимо по
5
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
него обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни, ведно
със законната лихва за забава от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане,
сумата 6,52 лева – обезщетение за забава за периода от 18.12.2024 г. до
03.02.2025 г., сумата 3544,30 лева – разлика между изплатено и дължимо по
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
него обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 11,5 брутни работни заплати, ведно със законната лихва
за забава от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 50,99 лева –
обезщетение за забава за периода от 18.12.2024 г. до 03.02.2025 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2000,00 лева –разноски в производството
пред СРС.
ОСЪЖДА Детска градина № 59 „Елхица“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж.к. Младост-3,
ул. Д-р Николай П. Николаев № 11 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 255,97 лева – държавна такса и сумата 450,00 лева –
депозит за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението В ЧАСТТА относно присъдените трудово възнаграждение и
обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението, а в частта в която е допуснато
предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6