МОТИВИ ПО
НОХД № 879 / 2015 г.
НА ТРС
Подсъдимият
Т.П.Т. *** е предаден на съд с обвинение
за това, че на 28.04.15 година, в гр. Търговище противозаконно повредил чужди
движима вещи – панорамно витринно стъкла на магазин „СБА“ гр. Търговище,
стопанисван от „ Трънчев“ ООД гр. Шумен, като
причинените щети са на стойност 150.00 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Обвинението,
като безспорно доказано, се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание в размер на една
година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в Затвор при строг режим.
Да бъдат групирани наказанията на три условни осъждания ,по НОХД № 221/14 г.,
НОХД № 389/13 г. и НОХД № 734/14 г, в рамките на изпитателния срок ,по които е
извършено деянието по настоящото обвинение, като бъде приведено за изпълнение
определеното общо наказание, в Затвор при строг режим. Да бъде осъден подс. Т. да заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият Т.Т.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Завява, че на процесната дата не е бил на описаното место и не е извършил
деянието по ОА. Моли да не се налага наказание, което да бъде изтърпяно в
Затвор.
На
основание приетите по делото
доказателства и събраните гласни такива в съдебно заседание, съдът прие за установено
и доказано следното от фактическа страна:
На 28.04.15 година, около 03.00 ч., подс. Т. се срещнал със св. Г. Л. Г. пред магазина на
„СБА“, находящ се на ул. „ Трапезица“, гр. Търговище. Подс.
Т. имал уговорка със св. Г. Г. , като последния трябвало да му даде една флашка. На посочената дата и час , двамата се срещнали пред
магазина на СБА на ул. „Трапезица“,
поговорили и св. Г.Г. предал на подс. Т.Т. флашката, която му бил обещал. Докато се разделяли, подс. Т. се навел, взел камък от земята, приближил се и го
хвърлил към витрината на магазина, която се намирала в ляво от входната врата.
От удара, стъклото се счупило и се задействала алармата. Подс.
Т.Т. и св. Г.Г. побягнали в различни посоки и се прибирали по домовете си. След
прибирането си, св. Г.Г. излязъл на терасата и погледнал към магазина, към
който имал видимост. Той видял идването
на една кола на СОТ и веднага се прибрал. На следващият ден подс. Т. и св. Г.Г. се видели, като Т. споделил защо е
хвърлил камъка и причината за деянието му . Т. казал на свидетеля, че майка му
преди време била паднала пред магазина, потърсила обезщетение за това, че не
било почистено, но от „СБА“ не и били
платили.
От изготвеното и прието заключение
на оценителната експертиза се
установява, че стойността на нанесените щети в резултат на деянието на подс. Т.Т. –предно витринно панорамно стъкла на магазина на
„СБА“ ,ул. „Трапезица“ възлиза на 150.00 / сто и петдесет/ лева..
Изложената
по-горе фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на
свидетелите – Г. Г., И.Д., А.Д. и Г.Х., от
изготвената и приета по делото
оценителна експертиза и другите писмени доказателства по делото.
Подсъдимият Т.Т.
не признава вината си. Той обяснява, че на процесната
дата и време не е бил на посоченото в обвинението место. Заявява, че е бил на
вилата на родителите си със св. И.Д. и това ще бъде потвърдено от него. Подс. Т. представя защитна версия, в която цели
дискредитиране показанията на свидетелите Г. Г. и Ив. Д., като заявява, че те
са постигнати с принуда и насилие от органите на полицията. Съдът приема обясненията
на подс. Т., като защитна версия. Казаното от него, се
опровергава напълно от показанията на свидетелите Г. и Д. в съдебно заседание.
Те заявяват, че при даване на показания пред органите на ДП, не са били провокирани
и спрямо тях не е упражнявано насилие, в каквато и да е форма. /следва да се отбележи,
че тези свидетели са дали показания и пред съдия, като казаното от тях е без
противоречия с дадените в съдебно заседание показания/.
От показанията на св. Г. Г. се
установява, че на процесната дата и време се видял с подс. Т.Т. ***, където му предал една флашка.
След като поговорили малко, подс. Т.Т. се навел, взел
камък от земята е го хвърлил към лявото стъкло на магазина, което се счупило
,след което двамата побягнали. Малко след това св. Г. видял идването на кола на
СОТ.На следващият ден св. Г.Г. се видял с подс. Т.,
който му казал, че счупил стъклото защото преди време майка му имала проблем
пред магазина и не получила обезщетение.
Св. И.Д. заявява в съдебно заседание,
че при първоначална дадените от него показания в полицията е казал, че на процесната дата е бил заедно с подс.
Т. на неговата вила, което в действителност не било така. Причината ,за да даде
лъжливи показания била, че е приятел с подс. Т., не
вярвал, че той бил извършил деянието, искал да му помогне, като освен това
знаел, че Т. е осъждан и не искал да влиза в затвора. В последващ разпит в
полицията и в разпит пред съдия, св. И.Д. променя показанията си, като заявил,
че казаното от него не е вярно и не е бил с подс. Т.
на процесната дата на вилата му, като не знаел къде е бил приятеля му и какво е правил . Причината, за да даде
лъжливи показания, от които по-късно се отрекъл е, че се видял с подс. Т.Т., който му казал че извършил нещо лошо и го помолил да му стане свидетел и каже пред органите
на полицията, е през месец април са отишли заедно на неговата вила, спали са
там и на следващия ден се върнали в града, като вилата се намира в местността
„Драката“.
Показанията на посочените по-горе
свидетели са в подкрепа на приетата и изложена по-горе фактическа обстановка
във връзка с повдигнатото обвинение. Св. Г. Г. , като очевидец, потвърждава
тази обстановка , а св. Ив. Д., потвърждава, че е бил подтикнат от подс. Т. да даде неверни показанията, в желанието последния
да си изгради алиби за времето на извършване на деянието. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, които са в подкрепа на изложената фактическа
обстановка, последователни са по отношение казаното от св. Г.-очевидец и св. Д.,
след като се отказва от първоначално казаното от него , като не потвърждава
алибито на подс. Т..
Свидетелката Д.- управител на магазин
СБА завява, че на процесната дата е било счупено витринното стъкло-ляво на
магазина, като не знае кой е
извършителят. На стъклото имало голяма дупка и предполага ,че е счупено с
камък. Магазина имал видеонаблюдение и данните били
предадени на органите на полицията.
Стойността на щетата била 150.00 лева.
Св. Х., регионален мениджър за СБА,
Търговище, казва, че е бил уведомен през месец април от управителката на
магазина –св. Д., за това, че през нощта е счупено стъклото на магазина, след
което се наложило да извикат фирма, за да го смени.
Изложената фактическа обстановка се
доказва и заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна
експертиза, като стойността на повредената вещ възлиза на 150.00 лева.
При така установената и доказана по
безспорен начин фактическа обстановка, съдът приема, че на 28.04.15 година в гр. Търговище, подс.
Т.П.Т. повредил противозаконно чужда движима вещ собственост на „Трънчев“ ООД гр. Шумен, като причинените щети са в размер
на 150.00 лева, с което от обективна страна осъществил състава на чл. 216, ал.
1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено под формата на пряк умисъл. Въпреки липсата на признание за вина за извършеното
деянието, от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подс. Т. е имал мотив за извършване на деянието, намерил е
средство за извършването му , като целта е била да причини щета на обекта-
магазин на СБА, предвид това че според неправомерни според него действия или в случая бездействия от страна на
управата, негов роднина-майка, не е получила дължимото и обезщетение.
На основание гореизложеното, след като
призна подс. Т.П.Т. за виновен по повдигнатото обвинение, съдът му
наложи наказание в размер на ”шест месеца лишаване от свобода”, което да се
изтърпи в Затвор при „строг“ режим. За да обоснове вида и размера на наложеното
наказание, съдът направи преценка на всички обстоятелства обуславящи
отговорността му. Като отегчаващи- преследваната користна цел, да накаже
„виновните“ за извършена според него несправедливост спрямо семейството му,
липсата на съжаление и разкаяние за стореното, както и липсата изобщо на
осъзната вина за извършване на деянието и приемане на последиците от него. Нещо
повече, въпреки че е наясно със съдебното си минало- наличие на влезли присъди,
в изпитателния срок на които е извършил деянието, той подтиква други лица и то
негови приятели, да дават неверни показания, с цел осигуряване на алиби, отново
без да се замисля за последиците от деянието си и без чувство за вина. Съдът приема,
като отегчаващо обстоятелство проявената престъпна упоритост на подс. Т.. Въпреки младата си възраст, той е осъждан
многократно, като деянието по настоящото обвинение е извършено в изпитателния
срок на три условни присъди. Това обстоятелство води до логичния извод за липса
на осъзнаване, липса на критичност и безнаказаност и желание за превъзпитание.
Съдът счете, че в случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. С чл. 23, ал. 1 от НК съдът групира наказанията на НОХД
№ 221/ 14 , НОХД № 389/ 14
г. и НОХД № 734 / 14, всички по описа на ТРС ,като
определи най-тежкото от тях в размер на „ Една година и шест месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, така
определеното общо наказание бе приведено за изпълнение и постановено да се
изтърпи в Затвор ,при „строг“ режим.
Подс. Т.Т. бе
осъден да заплати по сметка на ТРС, сумата от 30 / тридесет/лева, разноски в
съдебната фаза на процеса.
Подс. Т.Т. бе
осъден за заплати по сметка на ОД на
МВР, сумата от 20 /двадесет/лева
,разноски в ДП.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: