№ 170
гр. Плевен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500527 по описа за 2021 година
Производство по чл. 437,ал.1 от ГПК във вр. с чл.435,ал.1 т. 3 от ГПК.
С постановление от 29.01.2021г. ЧСИ Н.В. прекратила принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 20168140400551 / 2016г.по описа на
ЧСИ на осн. чл. 433,ал.1 т.6 от ГПК ,поради това ,че не са заплатени
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението.
Съдът приема ,че Взискателят по изпълнителното дело- К. Г. Д. е бил
уведомен за това Постановление на посочения от него e-mail на 16.
03.2021г. ,както самият той признава в подадената от него жалба ,доколкото
няма данни за надлежното връчване на писмото от 29.01.2021г. с което е било
изпратено съобщение за прекратяване на изпълнителното дело ,нито пък има
потвърждение за получаване от взискателя на изпратеното преди това – на
11.03.2021г. съобщение по e-mail ,съдържащо съобщението за прекратяване
на изп.дело.
С оглед на това ,съдът намира ,че подадената по пощата на 24.03.2021г. и
постъпила в канцеларията на ЧСИ В. на 25.03.2021г. жалба от Взискателят
по изпълнителното дело- К. Г. Д. , се явява подадена в срока по чл. 436, ал.1
от ГПК ,подадена е от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.
436,ал.4 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК ,поради което се явява редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Длъжникът по изпълнителното дело-Н.К. не е подал писмени възражения
срещу жалбата в срока по чл. 436,ал. 3 от ГПК.
1
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия ,като
поддържа становище ,че при невнесени такси и разноски и невнесен депозит
за вещо лице няма как да продължава движението на делото.
Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна.
Като проследи извършените действия по изпълнително дело №
20168140400551 / 2016г.по описа на ЧСИ Н.В. ,Плевенски окръжен съд
намира ,че действително са налице условията на чл. 433,ал.1 т. 6 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство,тъй като взискателят К.Д. не е
заплатил дължимите авансово такси и разноски по изпълнението.
При това взискателят е бил надлежно уведомен от ЧСИ В. за дължимите
такси и разноски по изпълнението и за техния точен размер ,но не ги е
заплатил нито в определения му срок за това ,нито дори до настоящия
момент.
Както се вижда от вложеното на л. 326 от копието от изпълнителното дело
разпределение по изпълнително дело № 20168140400551 от 11.11.2020г. в
т.1 от него изрично са посочени поотделно и в общ размер дължимите от
К.Д. такси и разноски,които са както следва : такси по т. 13 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ -36 лв. с ДДС ; такса по т.4 и т. 5 от същата
тарифа 1 Х 12 + 2 Х 24 лв. ,общо такси по изготвяне и предявяване на
разпределение -96 лв. с ДДС ; неплатени такси за връчване на съобщения по
проведните до момента публични продани също така по т.4 и т.5 от Тарифата
8 Х 24лв. +8 Х 12 лв. + 15,42 лв. пощенски разноски = 303,42 лв. с ДДС ;
такса за връчване на съобщение за изготвено постановление за възлагане до
длъжника и съпругата му – 48 лв. /което е по т. 5 от Тарифата / ,както и 6 лв.
по т. 31 б.“б“ от същата Тарифа ,която касае банкови такси и комисионни
или общо 453,42 лв. за които е посочено ,че следва да се внесат от
взискателя К.Д. след влизане в сила на разпределението и да се платят на
ЧСИ.
Взискателят е бил уведомен за това разпределение на 17.11.2020г. видно от
приложената на л. 332 от копието на изпълнителното дело разпечатка от
електронна кореспонденция с което той потвърждава ,че е получил
съобщението за разпределение.Въпреки че въпросното разпределение от
11.11.2020г. не е било обжалвано и е влязло в сила описаните в т.1 от него
такси и разноски не са платени от взискателя .Представените от него със
жалбата му платежни документи се отнасят за извършени от него плащания
през периода 17.10.2017г.- 19.09.2019г. по сметка на ЧСИ В. , а не и до
посочените по –горе такси и разноски , изчерпателно изброени в т.1 от
разпределението от 11.11.2020г.
В т.вр. следва да се отбележи , че всички изброени в т. 1 от въпросното
разпределение от 11.11.2020г. такси са дължими авансово ,тъй като се
касае за обикновени такси посочени в т. 4 и т. 5 ,както и т. 13 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ ,които съгласно чл. 29 б. „а“ от същата
2
Тарифа представляват обикновени такси,които взискателят внася авансово
в размерите определени в Тарифата за съответното действие .
Друг е въпросът ,че в конкретния случай ЧСИ Н.В. в писмените си мотиви
по чл. 436,ал.3 от ГПК към обжалваното действие е посочила, че „дължимите
на ЧСИ С.Я. такси за връчване на книжа вкл. и за предявяване на
разпределението ,са плащани от нея ,без да са заплатени от взискателя“
,както и че „ тези такси ,както и таксите и разноските по връчване на
съобщенията за провеждане на проданите и за разгласата им са авансови
такси ,които не е указвала на взискателя да бъдат платени преди извършване
на всяка продан , а са авансирани от нея „ .От това следва ,че самият ЧСИ
фактически е игнорирал авансовата дължимост на посочените такси и
разноски и е извършвал изпълнителните действия за своя сметка ,като едва
впоследствие с извършеното разпределение от 11.11.2020г. е предприел
действия за уведомяване на взискателя ,че следва да внесе тези такси и
разноски.
Така или иначе , релевантно за настоящия спор е обстоятелството ,че се
касае за авансово дължими от взискателя такси ,чийто размер е
определен ясно и точно във влязлото в сила разпределение от 11.11.2020г.
,съставено от ЧСИ В. ,което е доведено до знанието на взискателя ,но
които такси той не е заплатил и до момента.
Освен това взискателят е бил уведомен отново по e-mail със съобщение
на 23.12.2020г. ,че тъй като проведената на 24.08.2020г. публична продан на
недвижимия имот е обявена за нестанала по чл. 494,ал.1 от ГПК ,то
взискателят може да поиска определянето на нова начална цена за следваща
продан на имота ,във връзка с което е необходимо да внесе депозит за
актуализация на пазарната цена в размер на 100лв. Този депозит
представлява допълнителни разноски за вещи лица по смисъла на чл. 31
б.“д“ от Тарифата,които пък допълнителни разноски съгласно чл. 29
б.“г“ също така се дължат авансово . Въпросният депозит също така няма
доказателства да е внесен от взискателя.
Поради изложеното ,Плевенски окръжен съд намира ,че жалбата на
взискателя К. Г. Д. срещу постановлението за прекратяване на изп.дело №
20168140400551 / 2016г.по описа на ЧСИ Н.В. на осн. чл. 433,ал.1 т. 6 от ГПК
е неоснователна и следва да остане без уважение.
Водим от горното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от взискателя К. Г. Д. срещу
постановлението от 29.01.2021г. за прекратяване на изп.дело №
20168140400551 / 2016г. по описа на ЧСИ Н.В. на осн. чл. 433,ал.1 т. 6 от
ГПК, като неоснователна.
3
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437,ал. 4 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4